Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога
<<  <  101 102 103 104 105

ЛИЧНАТА ГРАЖДАНСКА АЗ-СХЕМА И ВЛИЯНИЕТО Й ВЪРХУ ОБРАБОТКАТА НА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

Пламен Димитров, д-р по психология,

Дружество на психолозите в Република България, Сдружение 3Net

 

Резюме: Личната гражданска ангажираност (ЛГА) или готовността да се отдава съществено значение на събитията в гражданското общество и политиката е индивидуално-психологическа променлива, която е свързана с гражданското участие като цяло и в инициативите за развитие на обществените политики, в частност.   ЛГА се концептулизира като Аз-схема като се проверява хипотезата за връзките й с ефикасната обработка на данни за обществена политика. В две отделни извадки се установява, че ЛГА е с положителни връзки с контролираните характеристики за граждански интерес, без преки връзки с наблюдаваните личностни характеристики и с положителна корелация с бързата обработка на информация за инициативите за промяна в обществената политика, политическите позиции и политическата идеология.

 

Personal CIVIC Self-Schema AND ITS Consequences for PUBLIC POLICY Information Processing

Plamen Dimitrov, PhD

Bulgarian Psychological Society, 3Net Association

 

Abstract: Personal civic salience (PCS), or the propensity to attach personal meaning to civil society and political events, is an individual difference variable that is related to civic participation, in general, and participation in public policy development initiatives, in particular. PCS is conceptualized as a self-schema and hypothesized to be related to efficient processing of public policy data. In two samples, PCS was positively related to number of civic interest descriptors endorsed, unrelated to number of personality descriptors endorsed, and positively related to quick processing of information about public policy change initiatives, political positions, and political ideology.

 

През последните 25 години бе натрупан огромен обем от изследвания на социалното познание, в които се проучва как хората структурират и обработват информацията за обществената политика(Fiske & Linville, 1980). Схемите могат да се определят като “...вътрешни когнитивни структури, които позволяват на индивидите да обработят... постъпващата информация с известна степен на ефикасност” (Markus, 1977, стр. 63). В приложната социална психология се провежда усилен дебат за полезността на теорията на личните схеми за разбирането на политическите нагласи и гражданското поведение, но Аз-схемите, които организират конкретната информация за Аз-а като гражданин не са изследвани достатъчно в литературата за гражданското общество (Miller, 1991). В официалната социална психология Аз-схемите за личната самостоятелност, възрастта, теглото, Аз-а в отношенията, сексуалното Аз, и политическото Аз са представени като допринасящи за ефикасното обработване на релевантната за тях социална информация (Aron, Aron, Tudor, & Nelson, 1991; Baldwin, 1992). В същото време изследванията, използващи техниката на времето за реакция демонстрират, че генерализираните личностни черти могат да се концептуализират като Аз-схеми(Fekken & Holden, 1992; Fuhrman & Funder, 1995). Изключително рядко, обаче, изследователите са се насочвали отвъд подобни личностни свойства, за да се опитат да представят Аз-схемите в практическата им връзка със социалното поведение и гражданската активност. Fiske, Lau и Smith (1990) в изследването си за политическата експертиза създават измерител за политическата Аз-схема, включваща общия интерес към политическия живот, значението на гражданските интереси за самооценката на личността и значимостта  на либерално-консервативната идеология за самооценката. Те установяват, че политическата Аз-схема е силно и положително свързана с политическите познания, гласуването и… четенето на вестници. Противно на очакванията, при контрол на тези променливи в политическото поведение, политическата Аз-схема се свързва с по-бавното обработване на политическа информация и редуцираното възпроизвеждане на информация. Авторите установяват, че политическата Аз-схема е твърде трудна за обяснение. Gurin и Markus (1988) предоставят по-непротиворечиви изводи. Те използват техники за измерване на времето на реакция, за да разберат социално-половата идентичност като Аз-схема. Те установяват, че жени, които мислят за социалната роля на пола си много имат и склонност да обработват свързаната с половата роля информация по-бързо от жените, за които половите роли не е сред централните когнитивни теми. Те посочват, че жените с изразен интерес към темата показват тенденции към изучаване на свързаните с половата роля аспекти във всичко случващо се и тълкуване на неясните ситуации като свързани с джендър политиката.

 

Нашето изследване стъпва както върху данните на Fiske et al. (1990), така и на проучванията на Gurin и Markus (1988), отчитайки когнитивните аспекти в използването на генерализираната гражданска Аз-схема (която не е свързана пряко с идеология или политическо поведение в тесен смисъл) при тълкуването на информацията за противоречиви проблеми на гражданското общество и обществената политика. Предходните изследвания показват, че хората, които имат схема по дадена тема показват тенденция към обработка на свързаната с тази тема информация по-бързо от тези, които нямат изградена Аз-схема по тази тема (Markus, 1977). При нужда от контролирана и щателна обработка на информацията, обаче, същите тези хора обработват интересуващата ги информация по-бавно от информацията, която не е свързана с Аз-схемата им (Taylor & Crocker, 1981). В нашето изследване участниците бяха молени да направят относително прости преценки за това дали отделни думи или фрази ги интересуват, така че схематизацията се очакваше да бъде демонстрирана чрез по-бързите реакции на изследваните.

 

Личната гражданска ангажираност като Аз-схема. Личната гражданска ангажираност (ЛГА) може да се определи като склонност на индивида да интернализира смислово като централна за собственото си самоопределение  ангажираността си със събитията и процесите в гражданското общество, проблемите на обществената политика или дейностите на гражданските организации (напр., проекти, кампании, инициативи). ЛГА е повече от заинтриговаността от случващото се в обществения живот или от изказването на собствена гражданска позиция; централността на гражданската позиция за самоопределението на личността предполага задълбочено емоционално-смислово инвестиране във въпросите и събитията в гражданското общество. Това не ограничава личността само до текущите проблеми и събития или само до тези свързани със собствената групова принадлежност; напротив – ЛГА се определя като обобщена личностна диспозиция водеща до придаване на гражданските въпроси на специално лично значение и/или емоционален заряд. По такъв начин, за високите стойности на ЛГА, агажираността с въпросите на гражданското общество и обществената политика е лично релевантна област на социална и интрпсихична активност. Тъй като ЛГА се концептуализира от нас като Аз-схема, приемахме, че тя организира познанието, спомените и мотивацията на личността. ЛГА се регистрираше в изследването чрез приканване на участниците да посочат доколко значими са лично за тях 20 подбрани събития от живота на гражданското общество, неправителствения сектор и застъпничеството за промени в обществената полтика. Списъкът от избрани събития включваше някои събития от близкото минало (напр., уличните протести в София през 1989 и 1996-7 год.), някои събития, които бяха текущо релевантни (напр., проведените в България избори през 2001, 2003, 2005 година, приемането на новия закон за юридическите лица с нестопанска цел и процеса на приемане на България в ЕС през 2007 г), въпроси които са свързани с групова принадлежност (напр., малцинствените права на ромите и турците в България, падането на комунизма; завръщането на Симеон Втори в България; приемането на закона срещу дискриминацията; застъпничеството за закона срещу домашното насилие; различни кампании за набиране на средства), или стават на международно или национално равнище (напр., глобализацията, 11-ти септември 2001 година, българското участие във войната в Ирак; екологичните протести в различни градове на България). Чрез този измерител изследваните не само изразяваха различните нива на заинтересоваността си от подобни събития, но и равнището на емоционалното си ангажиране с тях. Очакването ни беше ЛГА да функционира като смислова Аз-схема. Както другите Аз-схеми, ЛГА осигурява информация за собственото Аз в определен контекст и функционира за организирането, обобщаването и осмислянето на собственото гражданско поведение. В същото време, ЛГА се различава от повечето личностни свойства изучавани като Аз-схеми по това, че осигурява съществена информация за Аз-а във връзката му с по-широките социални, исторически и обществено-политически контексти. Като при всяка променлива насочена към индивидуалните различия, някои хора определяха събитията като нямащи никакво отношение към самите тях, и нагласите, емоциите и поведенията им не се влияеха от тях. За други, емоциите, нагласите и поведението им беше сериозно повлияно от случващото се в този по-широк граждански контекст. Именно тези индивидуални различия в изразеността или централността на личното участие в живота на гражданското общество и значението им за ежедневното функциониране на личността  се улавяха от ЛГА.

 

Разграничаване на ЛГА от другите подобни конструкти. ЛГА не е като политическия интерес, политическия опит, познаването на политиката, или навлизането в тънкостите на организираното гражданско участие. ЛГА като измерител не изисква задълбочени познания за събитията описвани в методиката ни. Всичко, което е нужно за висок резултат по ЛГА е да се приеме, че събитията свързани с гражданското общество и обществената политика имат значимо и смислено влияние върху Аз-а. Тоест, ЛГА измерва тенденцията на Аз-а да се придава лично значение, смисъл на събитията и процесите в гражданското общество, дори и ако индивида няма пряк опит в тях. Една от силните страни на подобен измерител е, че може да открои хората, които са силно лично повлияни от събития и процеси в гражданското общество случили се преди раждането им. А това качество е с особено важно предсказващо значение по отношение на гражданското участие и обществено-политическата ангажираност.

 

Хипотези

Проверени бяха няколко хипотези. На първо място, не следва да съшествува връзка между ЛГА и опитността в гражданското участие. На второ, като проверка за конвергентната валидност на измерителя на ЛГА трябва да се установи положителна корелация между резултата по ЛГА и броя на описващите интересите към гражданското общество и обществената политика самоописания, представени в изследването, и от друга страна, негативна корелация между показателите за ЛГА и времето за реакция. На трето място, като емпирично потвърждение на дискиминантната валидност на ЛГА, би следвало да няма корелация между ЛГА и неутралните лисностни самоопределния. И накрая, на четвърто и най-важно място, ако ЛГА функционира като Аз-схема, би следвало да има негативна корелация меду ЛГА и времето на реакция за изказване на прости собствени позиции по проблеми на гражданското общество и развитието на обществената политика.

 

Изследване 1. Участниците в изследването бяха 48 студенти, посещаващи британски бизнес-колеж с преподаване на английски през втората половина на 2003-2005 г. Средната възраст на студентите бе 19.42 г. (sd = .68) като 75% се определят като израстнали в икономически добре приспособени семейства.

 

ЛГА и обработката на обществено политическа информация. Участниците взеха участие в изследването в подгрупи групи по 12. При влизането си в помещението на тях им бе казвано, че проучването ще включва две задачи. Всеки участник първо следваше да изпълни задача на компютъра и след приключването и да попълни въпросник. Компютърната задача се състоеше в показването на серия от самоописания, които са свързани или с обществената политика или с личността. Участниците бяха инструктирани да натискат един от двата бутона за “като мен” или “не като мен” в отговор на всеки етикет.  Специализирана компютърна програма регистрираше времето за реакция при всеки отговор. Самоопределенията включваха пет неутрални към обществената политика личностни самоописания (обикновено съм спокоен; аз съм безгрижен човек; считам, че съм пестелив; аз съм сериозен човек; обикновено съм щастлив) и три самоописания, свързани с обществената политика (силно се интересувам от текущите политически процеси; гражданското участие означава много за мен; мисля много за защитата на обществените интереси), представяни в случайна последователност. Във втората задача, четири взаимноуравновесени фрази описващи активни граждански позиции бяха представени на участниците в случаен ред (мобилизация за участие в изборите; промоция на сексуално здраве; подкрепа за правата на малцинствата; природозащитник).

Измерване на ЛГА. След приключване на компютърните задачи, участниците попълваха въпросник от 14 страници, в който бе включен и измерителя на ЛГА. Изследваните получаваха инструкцията: “Моля оценете описаните събития в завсисимост от това колко е (или е било) важно значението им лично за вас (т.е., доколко всяко от тях е оказало влияние върху живота ви и/или отразява собствените ви ценности и разбирания).”  Списъкът с 20 събитиия от обществено политическия живот се оценява по 3-степенна скала (1 = без каквото и да лично значение за мен, 2 = с известно лично значение за мен, 3 = с голямо лично значение за мен). Баловете за ЛГА бяха изчислени след сумиране на оценките за отделните събития и претеглянето на средните за всеки айтъм. Средната ЛГА беше 2.04 (sd = .36), с alpha коефициент = .86.  Политическата опитност беше оценявана с помощта на кратка скала за политически познания. Участниците отговарят на осем открити въпроса за политическата система и ръководството на текущото правителство на България (напр., “Чия отговорност е да се определи дали даден закон е противоконституционен или не?”; “Можете ли да ни кажете името на сегашния вице-президент?”). Резултатите варираха от 0 до 8. Получената средна за политическата опитност бе 4.50 (sd = 1.40).

 

Обсъждане на резултатите

В съответствие с предварителните хипотези не беше установена взаимовръзка между ЛГА и политическата опитност (r = .17, ns), което показва, че двата конструкта са независимиедин от друг. На второ място, както предварително очаквахме, има положителна корелация между ЛГА и броя на посочените от изследваните самоописания свързани с гражданското общество и активното гражданско поведение, но няма значима връзка между ЛГА и времето за реакция (вж Таблица 1).

 

Таблица 1. Изследване 1:

Корелации между личностните и обществено-политическите самоописание с измерителя на личната гражданска ангажираност(ЛГА)

Променлива                                                 M                    sd                   r

Обществено политически самоописания

Брой посочени                                                         1.34                 1.22                .31*

Средно време на реакция                                       3,107               906                 -.06

Личностни самоописания

Брой посочени                                                         3.91                 1.02                .03

Средно време на реакция                                       3,075               697                 -.14

Самоописания на гражданска позиция

Брой посочени                                                         3.28                 1.19                .02

Средно време на реакция                                       3,593               801                 -.29*

Бележка: Средното време на реакция бе измервано в милисекунди.

*p < .05.

 

Най-същественият резултат е, че макар и да няма значима връзка между ЛГА и броя на използваните обществено-политически самоописания, все пак се наблюдава отрицателна връзка между ЛГА и времето за реакция. Тези данни подкрепят теоретичното виждане за това, че ЛГА може да функционира като Аз-схема, която организира смислово обществено-политическата информация и води до повишаване на ефикасността на когнитивната й преработка. Както бе посочено от нас по-рано, отъствието на взаимовръзка между показателя на ЛГА и броя на използваните обществено-политически самоописания може да се дължи, че четирите айтъма бяха представяни на изследваните лица по балансирана схема.

 

Изследване 2. В изследването взеха участие 132 души, които участваха в последователни сесии на 2-дневна програма за управленско обучение в областта на лидерските умения, осъществена от нас през пролетта на 2006 година. Участниците бяха със средна възраст от 36.51 години  (sd = 4.4). Изчислихме частичните корелации между ЛГА и времето на реакция при следене на броя на използваните от изследваните обществено-политически самоописания. При двустранни тестове, коефициента на корелация бе r =-.17, p =.20, което не беше изненадващо като в същото време корелацията между ЛГА и броя на използваните обществено-политически самоописания бе r = .31, p < .05. В допълнение, следва да отбележим, че корелациите между ЛГА и времето на реакция при личностните и гражданските самоописания не се различаваха значимо при двустрании тестове (t(53) =1.11, p >.10), което по всяка вероятност се дължи на малката извадка. Описаната процедура от изследване 1 бе приложена и в това изследване на като участниците попълниха и анкета от 9 страници. В този случай, окуражавахме участниците да работят колкото могат по-бързо. Също така, във втората задача бяха включени и четири взаимнобалансиращи се описания характеризиращи граждански ценности и свързани с политическите идеологии идентичности: демократ, социалист, либерал, и активен природозащитник. Същите измерители за ЛГА и политическата опитност от изследане 1 бяха използвани и тук. Средната за ЛГА беше 3.10 (sd =.79), с alpha коефициент =.82. Средната за политическа опитност беше 4.38 (sd =1.24).


Таблица 2. Изследване 2:

Корелации между личностните и обществено-политически самоописания и ЛГА

Променлива                                     M                    sd                    r

Обществено политически самоописания

Брой посочени                                               3.10                 .79                   .25*

Средно време на реакция                            3,064               1,587               -.07

Личностни самоописания

Брой посочени                                               3.34                 1.23                 .10

Средно време на реакция                            3,104               1,150               -.06

Самоописания на гражданска позиция

Брой посочени                                               3.04                 .97                   -.03

Средно време на реакция                           2,851               1,047               -.25*

Самописания за политическа идентичност

Брой посочени                                               2.06                 .89                   .08

 

Обсъждане на резултатите

В повторение на резулатите от първото изследване се оказа, че няма връзка между ЛГА и политическата опитност (r =-.01, ns). Както разкрива Таблица 2, налице е значима положителна корелация между ЛГА и броя на използваните самоописания свързани с обществена политика и гражданска идентичност, но няма връзка между ЛГА и времето на реакция, което отново повтаря резултатите от изследване 1 и, на първо място, дава доказателства за конвергентната валидност на измерителя на ЛГА. Повтаряйки резултатите от изследване 1, установяваме отсъствието на връзка между ЛГА и броя на неутралните личностни

Категория: Технологии
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.01.2007 16:21

ВЪЗПРИЕМАНАТА СОЦИАЛНO-ИКОНОМИЧЕСКА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ КАТО ПРЕДИКТОР ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ КОРУПЦИЯТА И АГРЕСИЯТА*

Пламен Димитров, д-р по психология,

Дружество на психолозите в Република България, Сдружение 3Net

 

Резюме: За да се определят взаимовръзките между възприятията за социално-икономическа несправедливост и толерантността към корупцията и агресията, на 190 предприемачи и мениджъри са представени четири сценария описващи различни нива и типове социално-икономическа несправедливост. Изследваните лица след всеки сценарий попълват скали за оценка на толерантността към корупция и агресия. Толерантността към корупционни и агресивни модели на поведение при различните сценарии е най-общо в зависимост от степента и типа на възприемана несправедливост; като сценария за процедурна несправедливост се интерпретира като най-несправедлив и водещ до най-голяма подкрепа за корупционните и агресивни „решения”.

 

PERCEPTION OF SOCIAL-ECONOMIC INJUSTICE AS A PREDICTOR OF TOLERANCE TO CORRUPTION AND AGGRESSION

Plamen Dimitrov, PhD

Bulgarian Psychological Society, 3Net Association

 

Abstract: In order to determine the relationship between perceptions of social-economic injustice and tolerance to corruption and aggression, 190 entrepreneurs and executives were presented with four scenarios representing different levels and types of social-economic injustice. Following each scenario subjects  responded to tolerance to corruption and aggression scales. Tolerance to corrupted and aggressive behavior models across the scenarios generally corresponded to the amount and type of perceived injustice; a procedural injustice scenario was perceived as the most unjust and led to the most support for corruption and aggressionsolutions”.

 

При разнообразните форми на социален и икономически натиск върху личността в съвременното българско общество би могло да се очаква, че социалното и психологическото теоретизиране за насилието ще са съизмерни в разнообразието си.  В зависимост от дълбочината на анализа си и типа на изследваните насилствени социални и икономически ситуации широк спектър от обяснителни схеми са възможни. Така толерантността към корупцията и агресията относително по-често намират обяснението си в конвенционални социални процеси, междукултурни и социално-структурни теории за податливостта към криминогенни реакции, докато дълбочинните, по-психологически обяснения се оставят за по-идиографични обяснения на конкретни лични атаки срещу нормите, другите хора и социалните институции, както е например в „общата теория на престъплението” на Hirschi & Gottfredson’s (1990) или  в „общата теория на пренапрежението” на Agnew(1992). Документираните казуси с корумпирани и агресивни хора в обществата ни от XX-ти и XXI-ви век често представят известно описание на това как възприеманите от тях социално-икономически несправедливости водят до силен гняв към конкретни хора, социални институции или към системата като цяло, които се разглеждат като източник на зло. Тези онеправдани хора чувстват, че социалното им позиция и собственото им Аз са били несправедливо застрашавани, кариерата им – препятствана, или са станали жертви на несправедливо или нечестно отношение (Fox & Levin, 1994; Holmes & Holmes, 2000). Независимо дали се разглежда като еволюирала психична склонност по един дистанциран, еволюционен начин (Buss, 1999;  Walsh, 2000) или като функция на социализационните и културни очаквания, възприеманата социално-икономическа несправедливост често се определя като неотменен генератор на враждебност, гняв и самозащитно желание за реванш или измама на системата чрез нарушаване или заобикаляне на собствените й правила и норми (Bies & Tripp, 1998). Различните теоретици определят разнообразни променливи в етиологията на корупцията и социалната агресивност. Neuman и Baron (1998), например, представят цяла съвкупност от социални, ситуативни и личностни променливи в агресията и корупцията на работното място. В анализа им са включени обяснителни схеми, започващи от нечестното третиране, пораждащите фрустрация събития, и нарастващите трудово-професионални и социални различия, преминаващи през екологичния стрес, и достигащи до личностни характеристики като тип А поведения и враждебен атрибутивен уклон. Denenberg & Braverman (1999) твърдят, че определени организационни култури и управленски стилове могат да имат съществен принос за самозащитната толерантност към насилието и корупцията на работното място. Homant и Kennedy (2003) установяват силна корелация между агресивността на работното място и показателите за предразположеност  към организационни кризи. Martinko, Gundlach & Douglas (2002) извършват впечатляваща работа за интеграцията на множеството теории и променливи в областта на изследването на толерантността и подкрепата за агресивните и корупционни поведения в трудовата среда.

 

В настоящето изследване се насочваме към развитието на идеята за това, че възприеманата социално-икономическа несправедливост е променлива, която може да е полезна за обяснение на самозащитната толерантност към корупцията и агресивността в обществените и икономическите отношения у нас. Следвайки традицията на Neuman и Baron (1998), ще използваме термина “агресия” вместо понятието “насилие.” Прилагайки този термин, разглеждаме социалната агресия като по-широкото понятие, включващо и насилието, но и всички тези вербални и косвени поведения, които имат за цел причиняването на вреда на другите, била тя физическа или емоционална (Bandura, 1973). По-конкретно, целта ни е да проверим има ли емпирични доказателства на теорията, че възприеманата социално-икономическа несправедливост влияе върху самозащитната подкрепа за (толерантност към) различни типове корупционни или социално агресивни лични „решения”.

 

Съгласно Folger и Baron (1996), “разпределителната справедливост” описва получаването от индивида на справедлив дял от достъпните награди, съответстващ на собствения му относителен принос за социално-икономическата ситуация на обмен. “Процедурната справедливост” се отнася към честността на процеса да разпределяне на наличните награди. “Междуличностната справедливост” отразява взаимното внимание и учтивостта в отношенията между хората в този процес. На тази основа бе разработен и въпросника ни, представящ четири ситуации – контролен сценарий и три сценария за всеки тип социално-икономическа несправедливост: разпределителна, процедурна и междуличностна. Изследваните лица получават указания да посочат доколко одобряват за всеки от сценариите осемте поведения свързани с корупция или агресия, които в отговор на възприеманата ситуация човек може да предприеме. Предлаганият от нас изследователски модел допуска, че отношението към хипотетичния персонаж описвано в сценариите поражда у изследваните лица възприемане на несправедливостта. Това възприятие, от своя страна, функционира като промеждутъчна променлива, която поражда самозащитна подкрепа за (толерантност към) различните предлагани агресивни/корупционни реакции от страна на хипотетичния персонаж. В нашата изследователска постановка както “възприятието за социално-икономическа несправедливост”, така и „подкрепата за корупцията и/или агресията” са реакции на тези сценарии. Ето защо, не можем да направим окончателния извод, че възприемането на социално-икономическата несправедливост е непременно причината за личната толерантност към корупцията/агресията. С повишена предпазливост ние само косвено изследваме възприемането на несправедливостта като корелиращ или предсказващ фактор за корупция/агресия.

 

Методика

Обща постановка и изследвана  извадка

Това емпирично изследване е предимно проучвателно и е насочено към пилотното установяване на това дали възприемането на социално-икономическа несправедливост от изследваните лица ще има предсказваща роля за подкрепата им за корупционно/агресивно поведение. В съответствие с постановките на теорията за социалния обмен очаквахме, че толерантността или подкрепата за корупцията/агресията от персонажа във всеки конкретен сценарий ще е съгласуван с равнището на несправедливост, на което е изложен персонажа във всеки от сценариите. Хипотезата ни е, че във всеки сценарий ще се регистрират положителни корелации между оценката на изследваните за възприеманата несправедливост и тяхното одобрение/толерантност към агресивните и/или корупционни реакции. В рамките на три последователни години от 2001 до 2004 година въпросника бе попълван до набирането на извадка от 190 изследвани лица, взели участие в девет различни програми за обучение в областта на стопанското управление.

 

Изработване на сценариите (Независима променлива). Ключово за изследването бе да се конструират три социално-икономически сценария, представящи всеки от трите типа несправедливост описани от Folger и Baron (1996). Всеки сценарий беше от около 250 думи. Сценарият за разпределителна несправедливост описва администратор в хотел, на когото се отказва обещано по-рано повишение на заплатата въпреки отчетливите му заслуги за повишаване на икономическите ползи за бизнеса. Сценарият за процедурна несправедливост представя държавен служител, който бива пропуснат преднамерено при служебните повишения в работата си за сметка на колега, който е личен приятел на началника. В сценария за междуличностна несправедливост е представена работничка, работеща на смени, която е обвинена, че се опитва да се измъкне от работа преди края на смяната си, и на която грубо се нарежда да се върне на работното си място и сотане там до идване на работничката от следващата смяна. Във въпросника се включва и четвърти сценарий. В този контролен сценарий, търговски представител губи в съревнованието с други двама свои колеги, които без да са нарушили официалните правила на съревнованието се държат не съвсем джентълменски по време на съревнованието с него. Собственикът на фирмата се опитва при това справедливо да възнагради търговеца като му дава премия, равна с тази, която би получил ако е победител в съревнованието, но у служителя остава чувството за неудовлетвореност от факта, че не е провъзгласен за официален победител. Този контролен сценарий бе включен в модела по две причини. На първо място, той е пример за инцидент с нулева или минимална несправедливост, чрез който да се осигури сравнителна база на изследваните лица при оценката на различните сценарии. И на второ, отговорите на изследваните по скалата за социална агресия в този сценарий на нулева несправедливост представляват измерител за готовността да се подкрепят корупционни/агресивни реакции в тривиални от гледна точка на социално-икономическия обмен ситуации. Очакването ни бе, че тази “склонност към агресия/корупция” ще е предиктор за приемането на корупцията/агресията в трите сценарии с вградена несправдливост. Контролният сценарий бе винаги включван в началото на изследването, а останалите три сценария бяха представяни в случаен порядък. След запознаване с всеки от сценариите на изследваните беше раздавана оценъчна скала, чрез която да определят доколко несправедливо са се отнесли към персонажа във всеки от сценариите. Изследваните използваха степените от 1 до 7, за да оценят степента на социално-икономическа несправедливост, от “няма несправедливост” до “крайно несправедливо”.

 

Скала за толерантност към корупция/агресия (Зависима променлива). След оценката на четирите сценария за социална-икономическа несправедливост, изследваните лица получаваха указание да оценят доколко, според личната им преценка, е „допустимо” персонажа във всеки от сценариите да действа с осем корупционни/агресивни реакции. За да представим различните агресивни и корупционни поведения, които един неоправдан персонаж може да предприеме, ние следвахме типологията описана от Baron и Neuman (1996), вдъхновена от анализа на Buss(1961) на агресията и корупцията. В тази типология, агресията и корупцията са категоризирани чрез три отделни дихотимии: директна - индиректна, активна - пасивна, и вербална - физическа; което дава 8 възможни агресивни и 8 възможни корупционни категории. Изследваните лица отговоряха на всеки айтъм с оценки от 0 (напълно недопустимо) до 6 (напълно допустимо), което позволява да се изчисли общ бал за толерантността към агресия/корупция от 0 (ниска) до 48 (висока); а след сумиране за четирите сценария - в диапазона от 0 до 192 точки.

 

Обсъждане на резултатите

Изследваните 190 лица представляваха разнообразна група от мениджъри и предприемачи. Възрастта им варираше между 24 и 52, със средна възраст 36.2 години. Шейсет процента бяха жени и 40 процента - мъже. Шейсет и четири процента са неомъжени/неженени, 27% - женени и 9% - разведени. Продължителността на работната седмица на изследваните варираше между 30 и 70 часа, средно – 45 часа. Изследваните лица представиха разнообразна образователно-квалификационна картина.

 

Реакции на сценариите. Общите реакции на изследваните спрямо четирите сценария са представени в Таблица 1. Както личи равнището на възприемана несправедливост в контролния сценарий е относително ниско  и няма подкрепа за ангажирането на персонажа в този сценарий с агресивни/корупционни поведения. Във всички случаи разликите между средните за контролния сценарий и средните за другите три сценария са с висока статистическа значимост (p < .001). По отношение на трите основни сценария целта ни беше да ги конструираме по такъв начин, че те да не различават по равнището на несправедливост към описания персонаж. Що се отнася до общоприетите стандарти за статистическа значимост това бе постигнато: средната за възприеманата несправедливост за трите сценарии на социално-икономическа несправедливост са в интервала на сигурност от 95%. Сценариите за разпределителната и междуличностната несправедливост са почти идентични по равнището за възприеманата им несправедливост (p = .94); процедурния сценарий, обаче, се оказва възприеман като по-несправедлив от останалите два (p = .062 и .053 за разпределителния и междуличностния, съответно).

 

 

Таблица 1. Средни за променливите в отговор на 4-те сценария

 

Сценарий

Контролен

Разпределителен

Процедурен

Междуличностен

Възприемана несправедливост

2.88

5.40

5.70

5.42

Толерантност към корупция/агресия

4.99

6.96

8.24

7.98

 

Както очаквахме, няма самозащитна подкрепа за / толерантност към корупцията / агресията в контролния сценарий. Разликата между този сценарий и останалите три е с висока значимост (p < .001). Докато толерантността към корупция/агресия не се различава значимо при сценариите за процедурна и междуличностна несправедливост, както резултатите за толерантност към корупция и резултатите за толерантност към агресия по тези два сценария са значимо по-високи от тези за разпределителния сценарии (p < .02 и в двата случая). Следва да се отбележи, че средните резултати за корупция/агресия представляват ниско ниво за подкрепата за/толерантността към корупцията/агресията в групата като цяло. Макар, че много изследвани лица имат “перфектния”, говорещ за нулева толерантност към корупция/агресия резултат, има и изследвани с оценки от 45 точки (при максимум от 56 за корупция), което говори за съществена подкрепа за айтъмите за корупция  при отделни изследвани лица. Като се вземат в предвид  средните представени в Таблица 1, има обща подкрепа за хипотезата, че възприеманата социално-икономическа несправедливост е свързана със самозащитна толерантност към корупцията/агресията. Средните за корупция/агресия следват модела на средните за възприемана несправедливост: колкото по-висока е възприеманата социално-икономическа несправедливост, толкова по-висока е и подкрепата за корупционните/агресивните поведения. Така, именно процедурната несправедливост получава най-високите оценки за социално-икономическа несправедливост и за толерантност към корупционните/агресивните реакции. Основното изключение касае сравнението между междуличностния и разпределителен сценарий. Въпреки, че имат приблизително идентични оценки за неправедливост, междуличностния сценарий има статистически значими по-високи оценки за толерантност към корупция/агресия. Причината за това толерантността към корупцията/агресията да нараства при междуличностния сценарий, според нас, е в самата същност на заложения в сценария конфликт. В междуличностния сценарий социално-икономическата несправедливост включва директна грубост спрямо персонажа в сценария, което прави персонализацията на ситуацията и възприемането на агента на ощетяването с гняв. В ситуацията на разпределителна несправедливост агента на ощетяването показва известно съжаление за решението си и показва известна любезност към персонажа от сценария. Оттук, самозащитната толерантност към корупцията/агресията в този случай изглежда по-неподходяща реакция в сценария на разпределителна несправедливост.

 

Възприятията за несправедливост като предиктор. Независимо от това доколко моделите на средните за възприеманата несправедливост и за толерантността към агресия/корупция си приличат, получените групови резултати маскират индивидуалните различия. Като по-убедителен тест за това дали различията във възприеманата несправедливост могат да предскажат различията в толерантността към корупция/агресия могат да послужат корелациите между тези променливи вътре във всеки конкретен сценарий. Таблица 2 показва корелациите между възприятията за несправедливост и подкрепата за корупцията/агресията във всеки от четирите сценария. Парадоксално, но единствената статистически значима корелация между несправедливостта и корупцията/агресията е в контролния сценарий, в който персонажа всъщност не е обект от несправедливо третиране от социалните си партньори. Това, според нас, се дължи на това, че за много от изследваните лица реакцията на несправедливостта е комплексен набор от реакции, вероятно свързан с атрибутивния уклон при приписването на враждебност. Възможно е тези от изследваните (макар и относително малко на брой), които имат тенденция към агресивно/корупционно поведение да са склонни да виждат несправедливости и да приписват на другите недобранамереност и враждебност дори, когато такива отсъстват напълно в конкретната ситуация. В трите сценария, в които има очевидна несправедливост повечето изследвани лица (мениджъри, нормативно чувствителни към темата за допустимостта на корупцията и агресията в работна среда), въпреки, че възприемат наличието на социално-икономическа несправедливост съзнателно или не потискат толерантността към/подкрепата си за корупционните /агресивните поведения.

 

Таблица 2. Корелации на възприеманата несправедливост с толерантността към корупционни/агресивни реакции в четири социално-икономически сценарии

 

Сценарий

Контролен

Разпределителен

Процедурен

Междуличностен

Възприемана неправедливост

.368*

.090

.061

.098

N=190; *p<.001.

 

Устойчивост между сценариите. От получените данни би могло да се направи извода, че подкрепата за корупционните/агресивните реакции е повече функция на личностни фактори, черти, отколкото ситуативна самозащитна реакция на конкретна неприятна социална ситуация. За да проверим допълнително това допускане разгледохме доколко показателите за толерантността към корупция/агресия в един от сценариите предсказва толерантността към корупцията/агресията в другите сценарии. Корелациите за четирите сценарии са показани в Таблица 3. Всичките шест коефициента са високо значими – на равнище над .001. 

Фактът, че подкрепата за корупцията/агресията е устойчива при различните сценарии води до въпроса за това дали зад айтъмите на толерантността към корупция/агресия не стои една вътрешно съгласувана скала. Във всеки от четирите сценария осемте айтъма на скалата за толерантност към корупция/агресивност корелират положително и значимо. Алфа коефициентите за скалите за всеки от сценариите са в рамките между .80 и .84. При подобна висока вътрешна консистентност и при наличието на междуситуаивна устойчивост, както разкрива Таблица 3, съществува основание да обединим отделните балове за толерантност към корупция/агресивност в общ агрегиран бал. Тази нова съвкупна скала от 32 айтъма има алфа-коефициент .91.

 

 

Заключение

Обобщавайки основните моменти в изследването трябва да отбележим, от една страна, че убеждението, че дадени агресивни и корупционни поведения са допустими  се оказа устойчива личностна черта (алфа-коефициент .91), както при отчитане на различните корупционни и агресивни поведения, така и в различните сценарии на възприемана социално-икономическа несправедливост; от друга, че подкрепата за/толерантността към корупцията/агресивността при възприемане на социално-икономическа несправедливост варира донякъде в зависимост от типа несправедливост(Таблица 1). Сценарият за процедурна несправедливост, който се възприема като най-наситен със социално-икономическа несправедливост е също така свързан и с най-висока толерантност на изследваните лица към форми на корупционно отреагиране. Междуличностната несправедливост, обаче, води до по-значима подкрепа за агресивно поведение отколкото разпределителната несправедливост. Въпреки, че моделът на подкрепа за/толерантност към корупцията/агресията да е успореден на равнищата на възриемана социално-икономическа несправедливост в различните сценарии (Таблица 2), индивидуалните различия във възприемането на различните социални ситуации като несправедливи не предсказват индивидуалните различия в толерантността към корупцията/агресията като допустими реакции. Най-добър предиктор за толерантността към корупция/агресия е общия бал за толерантността към корупция/агресия относително независимо от спецификата на ситуацията (Таблица 3). В заключение, искаме да отбележим, че изследването ни подкрепя с емпирични резултати настойчивите призиви на изследователите на социалната справедливост за създаването на по-хуманни процедури за социално-икономически обмен в обществото ни.

 

Използвана литература:

Agnew, Robert (1992). Foundation for a general strain theory of crime and delinquency. Criminology, 30,47–87.

Bandura, Albert (1973). Aggression: A social learning analysis.Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.

Bies, Robert & Tripp, Thomas (1998). Revenge in organizations: The good, the bad, and the ugly. Pp 49–67 in Griffin, Ricky; O’Leary-Kelly, Anne; & Collins, Judith (Eds.), Dysfunctional behavior in organizations: Non-violent dysfunctional behavior.Stamford, CT: JAI Press.

Buss, Arnold H. (1961). The psychology of aggression.New York: Wiley.

Buss, David (1999). Evolutionary psychology: The new science of the mind.Boston: Allyn and Bacon.

Denenberg, Richard & Braverman, Mark (1999). The violence-prone workplace. Ithaca, NY: Cornell University Press.

Folger, Robert, & Baron, Robert A. (1996). Violence and hostility at work: A model of reactions to perceived injustice. Chapter 3, pp. 51–85 in Vanden Bos, Gary R. & Bulato, Elizabeth Q. (Eds.), Violence on the job: Identifying risks and developing solutions. Washington, D.C.: American Psychological Association.

Fox, James & Levin, Jack (1994). Firing back: The growing threat of workplace violence. Annals, 536,16–30.

Gottfredson, Michael & Hirschi, Travis (1990). A general theory of crime.Stanford: Stanford University Press.

Holmes, Ronald & Holmes, Steven (2000). Mass murder in the United States.Upper Saddle River, NJ: Prentice-Hall.

Homant, Robert J., & Kennedy, Daniel B. (2003a). The crisis-prone organization as a factor in workplace aggression. Security Journal, 16,63–76.

Homant, Robert J., & Kennedy, Daniel B. (2003b). Hostile attribution in perceived justification of workplace aggression. Psychological Reports, 92, 185–194.

Martinko, Mark J., Gundlach, Michael J., & Douglas, Scott C. Toward an integrative theory of counterproductive workplace behavior: A causal reasoning perspective. International Journal of Selection and Assessment, 10,36–50.

McClure, Lynne (2000). Anger and conflict in the workplace.Manassas Park, VA: Impact Publications.

Miller, Dale T. (2001). Disrespect and the experience of injustice. Annual Review of Psychology, 52, 527–553.

Neuman, Joel H. & Baron, Robert A. (1998). Workplace violence and workplace aggression: Evidence concerning specific forms, potential causes, and preferred targets. Journal of Management, 24, 391–419.

Walsh, Anthony (2000). Evolutionary psychology in the origins of justice. Justice Quarterly,17, 841–864.



*Докладът е представен на III-та Национална конференция по психология, Благоевград, октомври 2006 година.

Постинг No 002/2007


 

 

Категория: Технологии
Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.01.2007 15:41

ЕКОЛОГИЧЕН ЛОКУС НА КОНТРОЛ, АЛТРУИЗЪМ

И ОТГОВОРНО ЕКОЛОГИЧНО ПОВЕДЕНИЕ*

Пламен Димитров, д-р по психология,

Дружество на психолозите в Република България

Българска фондация «Биоразнообразие»


Резюме: В изследването се представя хипотетичен модел за психосоциалните фактори, които опосредстват отговорното екологично поведение (напр. опазване на биоразнооразието, пестенето на енергия, рециклиране на битови отпадъци). В частност, този модел предполага, че „активната загриженост” като компонент на алтруизма опосредства взаимовръзките между проявите на отговорно екологично поведение и личностните фактори свързани със самоутвърждаването и индивидуацията на Аз-а (т.е. самоуважение, принадлежност и вътрешен локус на контрол). Емпиричните резултати потвърждават в значителна степен уместността на предложения психосоциален модел. Установено е значимото влияние на способността за съпреживяване като медиатор между локуса на контрол и отговорното екологично поведение на личността.

 

ENVIRONMENTAL LOCUS OF CONTROL, ALTRUISM,

AND RESPONSIBLE PROENVIRONMENTAL BEHAVIOR

Plamen Dimitrov, PhD

Bulgarian Psychological Society, Bulgarian Biodiversity Foundation

 

Abstract: The study hypothesizes a mediational psychosocial model of environmentally responsible behavior (i.e. biodiversity conservation, conserving energy, recycling). Specifically, the model proposes that “actively caring,” a component of altruism, mediates the relations between environmentally responsible behaviors and personality factors related to self-affirmation and self-individuation (i.e., self-esteem, belonging, and internal personal control). Empirical results are largely confirming the relevance of proposed psychosocial model. It is established that there is substantial influence of empathy capacity as a mediator of the relationships between personal locus of control and environmentally responsible behaviors.


Дружелюбните към природата поведения (напр., пестенето на енергия, рециклирането) може да се мотивират от тази форма на алтруизъм, която Geller (1995a) нарича “активна загриженост.” Съгласно този подход действието в защита на природата изисква хората да са достатъчно „активно загрижени”, за да реализират насочени към другите (или алтруистични) действия в защита на природата” (p. 184). И по-конкретно, индивидите трябва да са фокусирани отвъд собствените си интереси и да ги е грижа за другите хора в по-широката общност, за да могат да действат в полза на природата. Можем също така да допуснем, че това алтруистично състояние на активна загриженост възниква когато потребностите на индивида от самоуважение, принадлежност, личен контрол, компетентност и оптимизъм са удовлетворени. В съответствие с началната ни хипотеза тези пет фактора подкрепят формирането на състояние на “насоченост към другите” (т.е., грижа за съгражданите, следващите поколения, глобалното човечество) и вероятно поддържат алтруистичната загриженост за общото благополучие на обществото. В резултат, петте фактора влияят на активното ангажиране, което от своя страна води до загриженост за опазването на приородата. С други думи, петте фактора не водят директно до екологична ангажираност, а първо стимулират активната загриженост, която след това стимулира екологичната отговорност. Така нашият психосоциален модел предлага, че активната загриженост като форма на алтруистична социална мотивация опосредства връзката между всеки от петте фактора (т.е., самоуважение, принадлежност, личен контрол, компетентност и оптимизъм) и отговорното екологично поведение. Geller (1995a) изразява подобни позиции като се позовава на теоретичната литература (напр., Maslow, 1971) като предполага, че удовлетворяването на потребностите на Аз-а (напр., самоуважение и принадлежност) дава възможност на хората да трансцедентират отвъд личните си интереси и да се ангажират с алтруистични поведения. В допълнение, прегледът на литературата за емпиричните социално-психологически проучвания на връзката между личностните състояния разкрива, че самоуважението, личния контрол, принадлежността, компетентността и оптимизма са свързани с тенденции за преживяване на съчувствие и готовност да се помага на другите хора. Следователно, можем да демонстрираме, че личностните фактори, представени в модела ни са свързани с по-високи нива на диспозиционнен алтруизъм и че този алтруизъм е свързан с помощта към другите хора. Както и очаквахме в хипотезата си от средата на 90-те, че екологично отговорните поведения на българите ще се мотивират от активната им загриженост като форма на алтруизъм, емпиричните наблюдения от последните 15 и повече години потвърждават съгласувано именно този обяснителен модел. Нещо повече, Geller и колегите му (Geller, Roberts, & Gilmore, 1996) получават в САЩ и Западна Европа сходни данни, които косвено потвърждават уместността на прилагането на този модел към природоопазващото поведение в глобален мащаб. Паралелните изследвания на връзките между алтруистичните социални норми и поведенията за опазване на природата също потвърждават изказаните от нас по-рано възгледи. В частност, Heberlein (1972) потвърждава, че защитата на природата се възприема като морален и алтруистичен проблем, защото увреждането на околната среда има негативни последици за широк кръг от други хора. В резултат, Heberlein (1972) предлага модела на Schwartz(1977) за алтруизма като активация на моралните норми да се прилага за предсказване на природозащитните действия. Съгласно модела на Schwartz алтруистичното поведение се появява когато се активира морален стандарт. Тази активация се случва при осъзнаване от страна на личността, че поведението й може да има негативни последици за други хора, за чието благополучие личността се чувства отговорна. Следователно, Heberlein (1972) предполага, че индивидите ще се ангажират с природозащитни действия в ситуациите, които са сходни с тези, които предизвикват алтруистични реакции: когато личността осъзнава както, че поведението й може да има негативни последици за природата, така и че носи лична отговорност за тези последици. Няколко автори (Thogersen, 1996) проверяват допусканията на Heberlein и демонстрират, че модела на Schwartz(1977) е приложим за предсказване на отговорното природозащитно поведение. Така например, Van Liere and Dunlap (1978) установяват, че хората, които осъзнават негативните последствия от изгарянето на дворната биомаса и се чувстват отговорни за тях, са сред тези, които най-рядко приемат тази практика. По сходен начин, но с по-глобални изводи, Guagnano (1995) посочва, че индивидуалното осъзнаване на екологичните последици на собствените действия в комбинация с готовност да се поеме отговорност за тези действия предсказват желанието да се предприемат конкретни действия за опазване на природата в редица ситуации (напр., “Ще подпиша петиция в подкрепа на по-строгото законодателство в областта на опазването на биоразнообразието). Тези резултати са в подкрепа на избрания от нас модел в това, че поне частично природозащитните действия са функция на алтруизма. Те са също така и в подкрепа на виждането, че личната отговорност, която е концептуално свързана с личния контрол, е предпоставка за преживяването на алтруистини чуства. Въпреки че имахме тези косвени доказателства в подкрепа на хипотезите си, че алтруистичната мотивация на активна загриженост стимулира появата на природозащитни нагласи и поведения, моделът ни не беше проверен директно. Изследванията, произтичащи от модела на Schwartz(1977) не вклюват конкретните предпоставки за активна загриженост каквито са самоуважението, принадлежността и личния, вътрешен локус на контрол като предиктори. Също така работата на Geller(1995a) не включва изследването на загрижеността и действието за опазване на природата като резултантна променлива. Всъщност, в изследванията на Geller като резултантна променлива се използва загрижеността на работниците за безопасността на условията на труд, което не е директна проверка на допускането, че активната загриженост е елемент от природозащитното действие. Целта на настоящето изследване е да се осъществи тази проверка като се наблюдава дали диспозиционния измерител на активната загриженост опосредства връзката между три конкретни личностни фактора (самоценка, принадлежност и личен контрол) и самоотчетите за природозащитните действия.

 

Методика

Участници. Участници в изследването бяха 325 доброволци (193 жени, 122 мъже; 65% от  които студенти по бизнес администрация, а 35% - началници на отдели в средни компании в София, Пловдив, Варна и Бургас. Поради това, че част от участниците не предадоха изцяло попълнени въпросници, в кончателните анализи са използвани данните от 298 участника (от които 183 са жени).

Процедури. Всички участници попълниха групово въпросник, който измерваше тяхното самоуважение, чувствата на принадлежност, усещането за личен контрол, съпреживяването към другите хора и степента на лична ангажираност с природозащитни действия. Социалната желателност на отговорите също бе наблюдавана в анализите на опосредстването. Използваните скали и отделни айтъми бяха подбрани или защото съответстваха на конструктите, които искахме да операционализираме, или защото са били използвани успешно в предходни изследвания. Разработени бяха три версии на въпросника, които позволяваха мерките да се представят на участниците във взаимно балансирана последователност. Общата продължителност на изследването беше приблизително един час.

Предиктори. Социална желателност. Прородозащитните действия могат да са податливи на мотивацията за социално желателно отговаряне. За да контролиране тази възможност, използвахме българската адаптация на скалата за социална желателност на Crowne and Marlowe (Паспаланова,1985). Вътрешната надеждност на българската скала за тези данни бе .88. Личен контрол. Личният, вътрешно лпкализиран контрол бе оценяван чрез степента, в която участниците считаха, че личните им действия могат да са в полза на природата. Използваният измерител бе Индексът за вътрешен контрол на природозащитните действия, за който имахме сведения, че има добри психометрични качества и че е използван в предишни изследвания на природозащитните поведениея(Smith-Sebasto, 1992; Smith-Sebasto & Fortner, 1994). Този индекс включва 11 айтъма, които участниците оценяват по 5-степенна скала (от „напълно съгласен” до „напълно несъгласен”). Надежността на крайната версия от 8 айтъма на скалата беше .86. Самоуважение. Използвахме форма A на Texas Social Behavior Inventory (Helmreich, Stapp, & Ervin, 1974) за измерване на самоуважението. Това е скала от 16 айтъма (напр., “Малко вероятно е да заговоря другите преди те да са ме заговорили”). Участниците отговаряха по 5-степенна скала (от „въобще не ме описва” до „напълно ме описва”). Вътрешната надеждност на скалата за тези данни беше .83. Принадлежност. Използвахме Social Connectedness Scale (Lee & Robbins, 1995) за оценка на принадлежността. Това е скала с 8 айтъма (от типа, “Чувствам се откъснат от света около мен”), която участниците попълваха използвайки същата 5-степенна оценъчна скала, за оценка на самоуважението. Вътрешната надеждност на скалата за тези данни беше .90.

Медиатор. Активна загриженост. Поради липсата на специфична диспозиционна мярка за активната загриженост като форма на алтруизъм, за която смятаме, че би могла да мотивира дадени природозащитни поведения ни се наложи да изградим сами подобен измерител, отразяващ концепцията ни за активна загриженост. Скалата за алтруистично съчувствие на Davis(1983), субскала на съпреживяването (напр., “Често изпитвам чувства на загриженост към хора, които са по-нещастни от мен”) беше избрана за прототипна скала за оценка на активната загриженост. Съчувствието бе избрано като косвен измерител за психологическите и мотивационни аспекти н активната загриженост защото представляваше загриженост за другите хора, която би могла да мотивира за намеса в защита на благополучието на друг човек. В допълнение, този измерител на съчувствието е бил успешно използван като предиктор на помагащите поведения в различни изследвания и има съществена конвергентна валидност в няколко проучвания с други измерители на алтруизма(Davis, 1983; Eisenberg et al., 1989). Ето защо, тъй като от една страна скалата за съчувствие на Davis(1983) съответстваше пълно на конструкта „активна загриженост”, представен и от Geller (1995a), а от друга – предсказва отчетливо други форми на алтруистино действие, ние преценихме, че тя може да се използва като добър косвен измерител на активната загриженост. Субскалата за съчувствие се състои от седем айтъма оценявани по 5-степенна скала (от „въобще не се отнася за мен” до „описва ме съвсем точно”). Вътрешната надеждност на скалата за тези данни беше .78.

Резултантни измерители. Беше конструирана скала от 45 айтъма (Тотално природозащитно поведение), която позволяваше да се оценяват множество действия насочени към опазване на природата. Скалата включваше следните субскали: скала „Рециклиране” от 9 айтъма (напр., “Колко често подготвяте стъклените бутилки и буркани за рециклиране у дома”), скала „Пазаруване” от 9 айтъма (напр., “Колко често се отказвате да купувате продуктите на дадена компания защото тя не показва загриженост за опазване на околната среда?”), скала „Природоопазване” от 12 айтъма (напр., “Колко често си носите в кафето своя лична чаша, за да намалите броя на използваните пластмасови чашки?”), скала „Влияние върху околните” от 9 айтъма  (напр., “Колко често говорите на околните за това колко важно е разделното събиране на битовите отпадъци?”), и скала „Самообразование” от 6 айтъма (напр., “Колко често се опитвате да научите какво можете да направите, за да помогнете за решаването на екологичните проблеми?”). Участниците отговарят на тези айтъми по 5-степенна скала („рядко”, „в по-малко от 15% от случаите, в които бих могъл”, „често”, „в около 90% от случаите, в които бих могъл”, „винаги”). Вътрешната надеждност на комбинираната скала беше .92. Всяко от отделните измерения, разглеждано отделно от останалите, също демонстрира висока надежност (всички алфи са със стойности над .80).

 

Анализ на резултатите

Общ анализ: Проведохме  path-анализи за проверка на ефектите на опосредстването съгласно модела. Първоначално проследихме бивариативните корелации, за да определим доколко уместни са анализите на опосредстването. Корелациите показаха, че личния контрол има корелации както със съчувствието, така и с честотата на отговорното природозащитно поведение. В същото време, обаче, самоуважението и принадлежността не корелират значимо с отговорното природозащитно поведение. Така се оказа, че личният контрол е единствения потенциален предиктор, който може да бъде вграден в последващите анализи на опосредстващите фактори. Социално желателната мотивация също беше статистически контролирана във всички анализи на опосредстването.  Корелацонните анализи показаха висока степен на съгласуваност с очакванията на модела ни (Вж Таблица 1). Личният контрол е статистически значимо свързан с общотото природозащитно поведение и с четири от петте измерения на тази скала (самообразование, природоопазване, рециклиране и пазаруване, но не и влияние върху околните). Личният контрол е също така свързан със съчувствието. Нещо повече, съчувствието е статистически значимо свързана с общото природозащитно поведение и с всичките му пет конкретни измерения, което потвърждава хипотезата ни, че активната загриженост е съществен компонент на дружелюбната към природата лична дейност. Тези резултати дават основание да се твърди, че алтруистичното съчувствие опосредства връзката между личния контрол и природозащитното поведение в съответствие с предвижданията на нашия психосоциален модел и модела на Geller(1995a). Същевременно, обаче, обратно на допусканията в модела на Geller, принадлежността и самоуважението не са свързани с общото природозащитно поведение и с отделните му пет измерения. Това дава основание медиационния анализ да се прилага само към измерителите на личния контрол. Анализи на медиаторите. Както показват стандартизираните регресионни тегла в Таблица 2, няма доказателства за директна връзка между личния контрол и природозащитното поведение. Вместо това, в съответствие с предвижданията на модела ни, алтруистичното съчувствие се оказва медиатор на връзките между личния контрол и общото приридозащитно поведение дори и след контролното елиминиране на ефектите на социалната желателност. Тоталното природозащитно поведение първично се предсказва от личния контрол. Тази връзка е статистически значима, B = .32, t(296) = 3.07, p < .005.  След това, личният контрол предсказва съчувствието като потенциален медиатор в отношенията и този path-модел също е статистически потвърден като значим, B = .52, t(297) = 5.22, p < .0001. И накрая, личният контрол и съчувствието се използват съвместно за предсказване на общото природозащитно поведение. При това  path-модела от съчувствието към природозащитното поведение е значим (B = .39, t(294) = 3.47, p < .001), но директния path-модел между личния контрол и общото природозащитно поведение престава да е значим, B = .14, t(94) = 1.15, p > .25. Оттук следва, че връзката между личния контрол и природозащитните поведения на индивида се опосредствува от способността му за алтруистично съчувствие при поне три от петте измерения на природозащитното поведение (рециклиране, пазаруване и природоопазване). Стандартизираните регресионни тегла представящи връзките „личен контрол – рециклиране”, „личен контрол- пазаруване” и „личен контрол – природоопазване” са съответно .27, .24, and .33, (всички p < .05), когато алтруистичното съчувствие не се включва в модела (Вж Таблица 2). Когато, обаче, алтруистичното съчувствие се включва в модела нито едно от стандартизираните регресионни тегла не остава статистически значимо. Тези резултати показват, че личния контрол не е независимо свързан с нито едно от тези измерения на природозащитните поведения на личността. Напротив, в съответствие с предвижданията на изследователския ни модел, връзката между личния контрол и тези измерения се опосредства от способността на личността да преживява алтруистично мотивирано съчувствие.

Изводи

Тези резултати правят няколко важни приноса. На първо място, разглеждани съвместно емпиричните данни са напълно съгласувани с нашия психосоциален модел на природозащитното поведение. Съчувствието, нашия измерител на активната загриженост, е значим фактор, предсказващ природозащитните действия на индивида дори и след отстраняване на ефектите на социално желателната мотивация за себепредставяне. В допълнение, алтруистичното съчувствие опосредства отношенията между личния контрол и общото природозащитно поведение и между личния контрол и три от петте измерения на това поведение. Вследствие, тези резултати подкрепят теоретичните механизми предложени в нашия модел, основаващ се на модела на по-ранните теоретични разсъждания на Geller. По-конкретно, оказва се, че алтруистичното съчувствие е важен предиктор на отговорното природозащитно поведение и че алтруистичното съчувствие се усилва от чувството за вътрешен, личен контрол. Тези резултати са консистентни с идеята, че активната загриженост като алтруистична мотивационна система допринася за личностната мотивация за намеса в полза на природата. В същото време, това е в съответствие с предвиждането ни, че активната загриженост опосредства отношението между факторите на личностното самоутвърждаване (като личния контрол) и природозащитните поведения. На второ място, резултатите потвърждават данните получени от използвания от Geller(1995а; 1995b) и колегите му модел за ролята на активната загриженост за безопасността на условията на труд(1995b), но разширяват територията на алтруистичното съчувствие като измерител на активна загриженост, в областта на природозащитата. Трето, получените резултати внушават, че въпреки теорията ни като цяло да е потвърдена, модела ни все пак се нуждае от известна модификация. Въпреки, че личния контрол предсказва природозащитните действия, самоуважението и принадлежността не са такива предиктори, което предполага изваждането им от първоначалния теоретичен модел. Интересно е да се разбере защо личния контрол се оказва единствения предиктор на природозащитните поведения. Възможно е вътрешния, личен контрол да е особено важен диспозиционен фактор за по-широк кръг социално отговорни поведения, включително и природозащитната отговорност на личността. В крайна сметка, личният контрол предсказва множество дейности, в това число и алтруистичното поведение (Bierhoff, Klein, & Kramp, 1991) и успешното справяне със заболяванията (Thompson, Sobolew-Shubin, Galbraith, Schwankovsky, & Cruzen, 1993). Възможно е също личният контрол да е един по-обхватен фактор на личното самоутвърждаване отколкото са самоуважението и принадлежността, и нашия обяснителен модел да се нуждае от допълнение в тази посока, за да го отрази.

Обаче, още една възможност ни изглежда допустима. Важно е да се отбележи, че измерителя ни за вътрешен, личен контрол конкретно регистрира чувствата на млади, образовани, и насочени към модерния бизнес изследвани лица, които биха могли наистина да допринесат с действията си за решаване на екологични проблеми в България. Оттук и това, че личният им контрол се оказва единствения предиктор свързан със загрижеността им за опазването на природата ни. Възможно е участниците в подобен род изследвания да се чувстват овластени или самоутвърждаващи се по свой особен начин  именно при обсъждане на природозащитните проблеми, а не в областите на по-индивидуалистичното им самодоказване. Ако това е така, модела ни следва да се допълни.  И накрая, тази статия не бива да се тълкува като опит приридозащитните поведения да се интерпретират единствено и изцяло като функция на алтруистичното съчувствие и активната загриженост на личността. Въпреки, че представените резултати посочват, че съчувствието като измерител на активната загриженост има своята роля в организацията  на тези поведения, в частност при младите бизнесдами, заслужава си да отбележим, че алтруистичното съчувствие не редуцира регресионната крива между личния контрол и природозащитните поведения до нула. В заключение, представените данни предлагат един начален емпиричен тест на теоретичния ни психосоциален модел за природозащитното поведение. Установихме, че личния контрол е свързан с природозащитните поведения и че алтруистичното съчувствие опосредства тази връзка, което като цяло потвърждава приетия от нас изследователски модел и води до няколко важни практически приложения. По-конкретно, природозащитната загриженост и действията за защита на природата у нас могат да се окуражат с два иновационни подхода. Първо, увеличавайки личното диспозиционно, алтруистично мотивирано съчувствие и емоционалната ангажираност с интересите на другите може да доведе до това, че с това ще нараства вероятността за ангажиране на хората с конкретни природозащитни действия. На второ място, подпомагайки хората да чувстват повече личен контрол в решаването на екологични проблеми може също да окуражи развитието на по-мощна природозащитна етика. Така, фокусирайки се върху личностните и психосоциални фактори можем да стимулираме достигането на по-високи нива на природозащитна отговорност.

 

Използвана литература:

Паспаланова, Е., Методическо пособие за работа със Скала за Социална желателност – българска адаптация, БАН, Централна лаборатория по психология, 1985.

Bierhoff, H. W., Klein, R., & Kramp, P. (1991). Evidence for the altruistic personality from data on accident research. Journal of Personality, 59(2), 263-280.

Davis, M. H. (1983). Measuring individual differences in empathy: Evidence for a multidimensional approach. Journal of Personality and Social Psychology, 44(1), 113-126.

Eisenberg, N., Fabes, R. A., Miller, P. A., Fultz, J., Shell, R., Mathy, R. M., & Reno, R. (1989). The relation of sympathy and personal distress to prosocial behavior: A multimethod study. Journal of Personality and Social Psychology, 57(1), 55-66.

Geller, E. S. (1995a). Actively caring for the environment: An integration of behaviorism and humanism. Environment and Behavior, 27(4), 184-195.

Geller, E. S. (1995b). Integrating behaviorism and humanism for environmental protection. Journal of Social Issues, 51(4), 179-195.

Geller, E. S., Roberts, D. S., & Gilmore, M. R. (1996). Predicting propensity to actively care for occupational safety. Journal of Safety Research, 27(1), 1-8.

Guagnano, G. A. (1995). Locus of control, altruism and agentic disposition. Population and Environment: A Journal of Interdisciplinary Studies, 17(1), 63-77.

Heberlein, T. A. (1972). The land ethic realized: Some social psychological explanations for changing environmental attitudes. Journal of Social Issues, 28(4), 79-87.

Helmreich, R., Stapp, J., & Ervin, C. (1974). The Texan social behavior inventory (ISBI): An objective measure of self-esteem or social competence. JSAS Catalog of Selected Documents in Psychology, 4, 79.

Lee, R. M., & Robbins, S. B. (1995). Measuring belonging: The social connectedness and the social assurance scales. Journal of Counseling Psychology, 42(2), 232-241.

Maslow, A. H. (1971). The farther reaches of human nature. New York: Viking.

Schwartz, S. H. (1977). Normative influences on altruism. In L. Berkowitz (Ed.), Advances in experimental social psychology (vol. 10, pp. 221-279). New York: Academic Press.

Thogersen, J. (1996). Recycling and morality: A critical review of the literature. Environment and Behavior, 28(4), 536-558.

Thompson, S. C., Sobolew-Shubin, A., Galbraith, M. E., Schwankovsky, L., & Cruzen, D. (1993). Maintaining perceptions of control: Finding control in low-control circumstances. Journal of Personality and Social Psychology, 64(2), 293-304.

Van Liere, K. D., & Dunlap, R. E. (1978). Moral norms and environmental behavior: An application of Schwartz’s norm activation model to yard burning. Journal of Applied Social Psychology, 8(2), 174-188. 

 

 


* Докладът е представен на III-та Национална конференция по психология, Благоевград, Октомври 2006 година.

Постинг No 001/2007
Категория: Технологии
Прочетен: 1147 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 02.01.2007 15:47

Весели празници! 

Рождество и Новогодишните празници, и въобще празниците са прекрасно време за вътрешното Аз...прекрасно време, за да се занимава (ако може весело) с това, за което то, вътрешното Аз е конструирано като висш психичен апарат - с наблюдения, с маскиране, и с фантазии. Нещо като собственик на непрекъснат, но непубликуван психо(б)лог с наблюдения, модели и модификации на процесите на възприемане и организация на действията и отношенията във вътрешната и външната реалност на Аз-а. 

Вътрешното Аз и по Коледа зад и чрез маските си наблюдава и фантазира себе си. 

Срещали ли сте скоро човек без маска? В ежедневието си всеки в една или друга степен носи реквизит от маски и костюми, за да скрие, предпази, въплъщава и задоволява сценариите за свобода и реализация на вътрешното си Аз. Едва ли е възможно нещо различно от маскарада на социалните лъжепрезентации в един толкова опасен за свободата и реализацията на вътрешното Аз свят. 

Да, преживяванията на индивида не са продукт на неопосредстваната му връзка с вътрешното му Аз, а действията му не са пряка форма на самоизразяване. В действителността, вътрешна и външна, в директно, челно взаимодействие влизат единствено средствата на отбранителната система на Аз-а.  Образът и намерението на битието се представят на вътрешното Аз като конкретно, динамично изменящо се, шизоидно самосъзнание, приличащо на... блоговете наоколо. Самозащитна постановка, отразяваща таланта и свръхжеланието ни... да не бъдем самите себе си. 

С излючение на тези, редки, кратки и безценни мигове на изненадващо реална безопасност, в които заедно вътрешните ни Азове откриват, че нямат нужда от маскировъчната си бойна униформа.

С пожелание за повече от тези мигове през Коледните празници и през новата година!

психо(б)лог    No01/2006








Категория: Технологии
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове: 1

Очакваното начало на този ПСИХО(Б)ЛОГ е 01 януари 2007 година...
За продължението и края - ще видим...какво ще стане.
Весели празници!

Категория: Технологии
Прочетен: 899 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 23.12.2006 08:32
<<  <  101 102 103 104 105
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход