Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821662 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>

„ТЪМНАТА СТРАНА“ НА ГРУПОВАТА ДИНАМИКА

д-р Пламен Димитров
София, 2011

(Откъси от незавършени студии)

image


УВОД


Обичайно в контекста на груповата психотерапия, груповото обучение, развитието на работните екипи в организациите и организационното консултиране на груповата работа се гледа с приповдигнат оптимизъм и свръх-очаквания. Това е характерно за много групови психотерапевти, групови треньори, социални работници, педагози и организационни консултанти. Но действителността е доста по-различна, с много повече нюанси и светлосенки. И наистина, груповият живот - много по-често отколкото очакваме и би ни се искало, - е наситен със смущаващи процеси, с дисфункционални отношения и негативни тенденции, които застрашават функционирането, развитието и целостта на групите. Груповата динамика безспорно има своя „тъмна страна“,  чието задълбочено познаване е единствения начин да се намерят алтернативни стратегии за работа с нея.

В теоретичен и практически план груповата работа се нуждае от диференциран и добре балансиран подход към изследването както на конструктивните, така и на деструктивните измерения на груповите процеси и отношения. Забележителни примери за такъв подход ни дават с теоретичната и практическата си работа класици като Фоулкес (Foulkes), Бион (Bion) и Нитсън (Nitsun), които открояват значението, ролите и взаимодействието на конструктивните и деструктивните тенденции във функционирането и еволюцията на групите. Негативната, дисфункционалната групова динамика е съвсем реален и често наблюдаван в живота на групите феномен, който може да се анализира в множеството му форми и прояви, изразяващи фрустрацията, тревожността, агресията, себеотчуждението, дефанзивността и много други емоции и нагласи преживявани и изразявани често от участниците в различни групи. Отказът да ги вземаме под внимание ни лишава от възможността да формираме адекватни стратегии за справяне с тях и да стимулираме креативния потенциал на груповата работа, била тя психотерапия, обучение или съвместна трудова дейност. Неглижирането им води, разбира се, и до едностранчивост и опростенчество в теоретичното моделиране на изследванията на груповата динамика.

От друга страна, акцентът предимно върху проследяването на негативните аспекти на груповия живот не бива да служи за формиране на „антигрупови“ нагласи, подобни на описаните още през 90-те години на 20-ти век от  Морис Нитсън (Nitsun, 1991; 1996), който демонстрира емпирично с каква мощ агресивните и деструктивни импулси и емоции могат да участват и завладяват в груповите процеси и отношения в груповата психотерапия. Всъщност, именно в средите на груповите психотерапевти разбирането за нуждата от отчитането на ролята на агресивните и деструктивните импулси, емоции и нагласи в груповия процес, на „тъмната страна“ на груповата динамика, е най-диференцирано. Достатъчно е да споменем само за приноса на Уилфред Бион (Bion,1961), който в критиките си към работата на груповите аналитици като Фоулкес, Антъни, Пайнс и Скайнър (Foulkes, Anthony, Pines, Skynner) постоянно им напомня да не игнорират решаваща роля, която имат враждебността, регресията, съпротивите и агресията в психотерапевтичните групи. Неотчитайки ролята на деструктивните сили и емоции при работата си в групи, ние рискуваме да игнорираме една изключително важна част от човешките взаимоотношения и да ограничим възможностите си за ефективна работа с тях.

В исторически план е известно, че „бащата“ на груповия анализ Фоулкес (Foulkes) поставя ударението върху положителните аспекти на случващото се в групите, докато в традициите на теорията за груповите отношения на Бион (Bion, 1961) подчертава регресивните и деструктивните тенденции в групите. В никакъв случай, обаче, тук не може да става дума за крайно поляризирано протипопоставяне на тези две школи в груповата динамика, които в действителност са взаимнодопълващи се по един наистина диалектичен начин, както това ни демонстрира Нитсън (Nitsun, 1996), който разкрива как агресивно-разрушителните и креативните сили в групово-динамичния процес могат да са взаимнодопълващи се и в крайна сметка да допринасат за емоционалното израстване и автентичността на членовете на групата. Това изцяло се потвърждава и в работата на представителите на теорията за „обектните отношения“ (Jacobson и Winnicott), които смятат, че работата с „тъмната страна“ на груповата динамика е с ключово значение, за да се избегне „разцепването“ й и отричането й. По думите на Тутмън (Tuttman, 1996, p. X) “Можем да се надяваме групите да допринасят за непрекъснатото развитие на „истинското Аз“ на членовете си като откликват цялостно на всичките им преживявания“.

В действителност, именно използването в изследването на „тъмната страна“ на груповата динамика на теорията за „обектните отношения“ и в частност на приноса към нея на Доналд Уиникът (Winnicott) се оказва най-продуктивно. В анализа на детското развитие Уиникът ни разкрива психодинамика, която стои и в основата на случващото се в груповия живот. Развиващото се дете преживява във фантазията си желанието си да разруши обекта и осъзнава това си желание. Заедно с това то осъзнава, обаче, че обектът оцелява въпреки деструктивната му фантазия. Така детето достига до откриване на съществуването на външната, обективна реалност, стояща извън собствените му фантазии. То разбира, че съществуват „реални“ обекти отвъд субективните му фантазии и желания. И чрез този процес, ситуация след ситуация, преживяване след преживяване, детето разбира, че собствените му агресивно-деструктивни фантазии не са непременно опасни, защото има съвсем реални различия между интрапсихичните му преживявания и действията му. Детето развива способността си да прави проверка на действителността като разграничава чувствата от действията си. 

По аналогичен начин изразяваните в груповия живот деструктивни чувства от страна на членовете на групата имат сходна процесуална динамика – групата дава възможности на членовете си да експериментират, в това число като изразяват и освобождават собствените си гневни и агресивни чувства или като ги поемат като получатели от други членове на групата. При това в защитената среда на групата те оцеляват и в двата случая, и това им дава възможност да придобиват нов опит с изключително значение – работата с деструктивните аспекти на груповите процеси и отношения има огромен трансформиращ (корективно-формиращ) потенциал и поставя сериозни изисквания към водещия в груповата работа, който има значима и отговорна роля в идентифицирането и опосредстването на въздействието на деструктивните сили и регресивните тенденции в груповата динамика. И това се наблюдава не само в психотерапевтичните групи, но и в учебните групи и груповия тренинг, в семейните отношения и в трудовите екипи, в които „тъмната страна“ на груповата динамика понякога е дори още по-изразена и застрашителна за целите на груповата работа благодарение на нарастващите нива на отчуждение и неавтентичност в средата им.

„Тъмната страна“ на груповата динамика заслужава специално внимание и защото деструктивните, дезорганизиращи, негативните процеси и тенденции в човешките групи, организации и общности днес все още са по-често игнорирани и маскирани в практиката (Schermer, 1994). Групите си остават една от най-мистичните, трудни за изследване и заредени с противоречия области в социалната психология. Какво е всъщност групата? Съществува ли наистина или е своего рода „оптична илюзия“ както някои автори намекват (Bion, 1961;  Anzieu, 1984)? Основният проблем с изследването на груповата динамика е в нейната изключителна феноменологична комплексност като предмет на научното познание.

Работейки постоянно с множество различни групи през последните 3 десетилетия, аз установих, че ми е необходимо едно по-задълбочено разбиране за негативните и деструктивни процеси в груповия живот. С времето те се оказаха за мен много по-изразени и сложни, отколкото схематичните описания за тях в социалнопсихологическата литература за груповата динамика (Forsyth, 2006; 2010).  Концепцията за „тъмната страна“ на груповата динамика е опит да се опишат и разберат деструктивните и регресионните процеси, които оказват влияние върху функционирането и развитието на групата като човешка система.

Най-общо тези процеси имат няколко основни, предимно свързани с психодинамиката на емоционалните преживявания в групата източници.

Един от тях е тревожността, съпровождана с различни страхове и значително недоверие, с които е зареден и наситен самия групов процес от самото си начало. Наличието й се потвърждава в неприятните преживявания на членовете на групата, чиито тревожни очаквания често някак необяснимо и неконтролируемо за самите тях се превръщат в себеизпълняващи се пророчества с напредването на груповия процес.

Друг възможен източник е самата групова ситуация, която води до фрустрация на нарцистичните потребности на отделните членове на групата. Така групата често се оказва недостатъчно емпатично огледало на индивидите в нея; в нея те се чувстват неглижирани, депривирани и сякаш подкопани и омаловажени като индивидуалности. Самото им влизане в група, изискването да се заявят и представят в нея често отключва сложни преживявания като срам и усещане за принизяване.

Трети източник е агресивността, която се появява в отношенията между членовете на групата. Тя може да е директна, открито заявена като враждебна конфронтация или да е индиректна и дори пасивна и да се проявява чрез словни групови емоции като завист, съперничество и деструктивно съревнование между членовете на групата.

Когато групата не успява по една или друга причина да вмести и овладее по конструктивен начин подобни емоции, тя започва да се преживява от членовете си като застрашителна, наситена с опасности и заплахи среда; несигурна територия, която ги излага на риск. Групата се превръща в обект зареден с враждебни проекции от страна на собствените си членове. Нагласите им към самата група придобиват негативна валентност и това пречи за постигането на свързаност и споеност, каквито са нужни за запазването, укрепването и развитието на групата.

Наблюдавайки подобни групови процеси в различни групи, аз си дадох сметка, че това са феномени не само в групите за психотерапия, обучение и тренинг, но и в трудовите екипи и звена в организациите и във всички социални групи, организации и общности. „Тъмната страна“ на груповата динамика е в този смисъл универсална – сходни процеси се наблюдават в различни по своите цели и социален контекст човешки групи.

От прагматичната гледна точка на работата в групи това означава, че идентифицирането и разбирането на деструктивните аспекти на груповата динамика има важно значение за  груповия фасилитатор и самите членове на групата. Вниквайки в тези страни на груповия живот, те биха могли да удържат и ограничават деструктивния потенциал на групата, да обуздават агресивността и да подпомагат трансформацията на групата в една по-ефективна и съзидателна човешка общност. Това би означавало, че ще могат да диференцират, например, това, което Уиникът определя като „креативна деструктивност“ от „патогенната деструктивност“, която тласка групата към регресия и дезинтеграция.

На теоретично ниво, концептуализацията на деструктивната групова динамика обогатява теорията за груповата динамика. Това е очевидно в работата на Бион (Bion,1961) върху груповата регресия, например. С нея той значително допълва и задълбочава групово-аналитичната теория, която по негово време недостатъчно адекватно третира проблема с „тъмната страна“ на груповата динамика, слагайки акцент предимно върху конструктивните групови процеси (Brown 1985; Ashbach & Schermer 1987).

Както вече стана дума, комплексността на груповата динамика е основен проблем както от теоретична, така и от практическа гледна точка. Груповите процеси са сложни защото в тях са въвлечени различни индивиди, подгрупи и групата като едно цяло, намиращи се в динамично поле от множество интрапсихични, интерактивни и системни детерминанти. Всичко това прави задачата за създаване на обхватна и достатъчно интегрирана групово-динамична теория изключително трудна. Не случайно Скайнер (Skynner, 1983),  сравнявайки различните видове психотерапия, определя груповата психотерапия като „най-сложната сред всички останали“. В класическия си модел Фоулкес (Foulkes, 1964) разглежда само четири нива на групово функциониране – нивото на текущо функциониране, нивото на трансферентно функциониране, нивото на проекциите и преморбидното ниво на групово функциониране. Въпреки, че това е един от най-обхватните модели на груповия живот, той само ни разкрива сложността на задачата да се изследват интерактивните групови явления в тяхната процесуална динамика.

Самата идея за концептуализацията на „тъмната страна“ на груповата динамика се поражда от сблъска с трудностите и проблемите в груповата работа. Те се проявяват още при формирането на групите, което често е наситено с високи нива на тревожност и недоверие към груповия процес. Наблюдават се и в хода на самата групова работа, постигането на целите на която често са директно застрашени от антагонистичните процеси и регресивни тенденции в групата. В преобладаващата част от групите конструктивното развитие преобладава над деструктивното, но само след съществени и постоянни усилия. Групите, благодарение на деструктивния си потенциал за защитна съпротива, регресия и неавтентичност си остават в голяма степен непредсказуеми и непостоянни във функционирането и развитието си, независимо колко склонни и подготвени сме да си го признаем.

Свързването на груповата работа с нейния реален организационен и социален контекст е особено уместен подход при разкриване на източниците на горепосочените трудности и проблеми. В крайна сметка, всички групи са социални групи в конкретен системен контекст – „малки общества“ (Jacobson, 1989). И в много отношения използват споделения в обществото и културата текущ разговорен език на преживяванията и смислите  (Schlapobersky, 1995). Груповата работа – психотерапия, обучение, консултация, - обаче, има сякаш за своя свръх-задача да предложи нещо повече от това, което социалния контекст и културната среда на членовете на групата вече им осигурява. Нещо, което води до лечение, промяна, развитие, трансформация. За да реализира трасформационния (корективно-формиращия) си потенциал, групата при това сякаш може да разчита преди всичко на специфичните групово-динамични фактори, процеси и отношения. Те са тези, които правят груповата работа своеобразна „надкултурна“, трансцедентна реалност, отличаваща се от заобикалящата групата инстутуционална, социална и културна среда. Оттук и риска да се тръгне по пътя на свръхоптимитичното очакване за влиянието на конструктивната групова динамика. Очакване, което не рядко води до фаворитизцията и идеализацията й, а с това и до подценяване и селективно игнориране на действието на „тъмната страна“ на груповата динамика (Agazarian  1989,  1994). Този уклон с лекота може да се открие в много от моделите за конструктивния потенциал на групите, представени в литературата по групова психотерапия, групов тренинг, екипно и организационно развитие. Акцентът е върху това как груповата работа помага на хора и организации с проблеми, без да се отчитат в съизмерим мащаб проблемите, които групите създават (Smith & Berg 1988).

Най-отчетливо последствията на този уклон проличава при съпоставянето на теоретичните модели за груповата динамика на Фоулкес и Бион.

Следва продължение - 002

Категория: Технологии
Прочетен: 2198 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.12.2013 10:01
image  

Не успеха, не щастието, а радостта от живота го прави смислен просто защото е емоцията, която ни показва кога наистина сме самите себе си.

Life enjoyment, rather than success and happiness, is making life meaningful, simply because it is the emotion which shows us when we are really ourselves.

Plamen Dimitrov
Категория: Технологии
Прочетен: 1239 Коментари: 0 Гласове: 4
 ПСИХОДИНАМИКА НА УПРАВЛЕНСКИЯ НАРЦИСИЗЪМ
д-р Пламен Димитров

image

image


УВОД

Проучването на проблема за деструктивния нарцисизъм като един съществен психодинамичен аспект от емоционалното измерение на организационния живот е вълнуващо преживяване. Властта, влиянието, управленският статут често са мощен мотив и реална възможност за проявата на злокачественото и зловредно въздействие на деструктивния управленски нарцисизъм както върху организационния живот, така и върху организационната ефективност. То, разбира се, варира в много широк диапазон - от поносима административна неприятност до ектремна и психопатогенна деструктивност в ежедневието на публичната и корпоративната администрация.

Привличането на психологическите теории за нарцисизма в интерпретацията на случващото се в административно-управленските практики в организациите у нас не е никак излишно, ако се вгледаме в множеството симптоми на управленски нарцисизъм, с които политици, администратори и мениджъри ежедневно ни заливат - от нелигитимното им чувство за избраност и специално предназначение, през неадекватната им нужда от адмирации и внимание, и отсъствието на емпатия, до проекциите от тяхна страна на негативни и малоценни стереотипи и черти върху другите около тях.

Управленският нарцисизъм е навсякъде около нас и влияе върху политиките и културата на организационния и обществено-политически живот, върху междугруповите, организационните и социалните отношения, върху начина на работа и живот в организациите и институциите, тласкайки ги към манипулативно използване на хората.  Моделите на деструктивния управленски нарцисизъм могат да се забележат с невъоръжено око в кадровите процедури, в административните системи и политики, в управленските практики, в идеологическите схеми на мениджъриализма и технологиите за политически и социален контрол, в организационните, административните и обществено-политически отношения.   В емоционалния живот на публичните, корпоративните и политическите организации у нас има твърде много условия, които допринасят за създаването и поддържането на деструктивен, непродуктивен и дори патогенен психосоциален климат - микрополитики, токсични организационни култури, злоупотреба с власт от страна на властимащите. В този смисъл деструктивният управленски нарцисизъм, за който се говори все повече през последните 30-на години е само още една от причините за съществуването на враждебна, дехуманизирана и нездрава организационна и обществено-политическа среда.

Проблемът е съвсем реален, независимо от това, че броят на нарцистично разстроените управленци (политици, администратори и мениджъри) никога не е прецизно измерван (Hare, 1993, p. 74). Това не е и възможно, защото именно нарцистично разстроените на висши управленски позиции най-малко осъзнават, че се нуждаят от спциализирана професионална помощ. Всъщност, обаче, много нарцистично разстроени хора благодарение именно на болезнено засилената си потребност за придобиване и притежаване на  власт, престиж, блясък, слава, известност и популярност се оказват на ръководни позиции в бизнеса, политиката и публичната администрация (Kets de Vries, 2003, p. 23)...

(Следва продължение - 002) 




     
Категория: Технологии
Прочетен: 4638 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 17.11.2013 21:51
image    In fact the honestly examined life tends to be a pretty scary place...   

Честно изследваният живот всъщност се оказва едно доста плашещо място...

Plamen Dimitrov

Категория: Технологии
Прочетен: 1922 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.12.2013 20:09
 ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ (Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров


image

Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.

 Tо the MGO - 5ESTEB42!
image

  Продължение от 009
По същество, психичните процеси, които стоят зад самозаблудите ни са на самата повърхност на поведението ни - образно казано. Можем да наблюдаваме действието на защитните механизми непрекъснато в ежедневието си, без да ни е нужна кой знае колко изтънчена диагностична процедура. Явно е - от пръв поглед, - че между тяхната работа и проблемите в ежедневната ни среща с вътрешната и външната реалност има определена връзка. И не на последно място, защитното ни функциониране, водещо до самозаблуди и интрапсихична манипулация на действителността, отразява и характеризира начина, по който се адаптираме към предизвикателствата и задачите на живота си (Vaillant, 1977)[  ].

Преди почти 30 години като студент по психология написах дипломна работа посветена на конструкта "защитни механизми" във фройдистката и неофройдистка психология. Тогава се самозаблуждавах, че мога да ги обхвана и опиша по начин, който да позволи тяхната системна диагностика и класификация.  Разбира се, не си давах достатъчно ясна сметка за многообразието и пластичността им, защото ги разглеждах като изолирани "механизми", а не като комплексни процеси на психичната ни организация, ангажирана със самозащитата си, т.е. като защитно-компенсаторно функциониране на психиката.

Връщайки се сега към тях в контекста на самозаблудите, не мога да пренебрегна класиците. През 1893 г. Фройд въвежда в психологията конструкта "защитни механизми" (Freud, 1893/1964) [   ], описвайки предпоставките, работата и ефектите на изтласкването. В основата на изтласкването той вижда неудоволствието, произтичащо от несъвместимостта между едно психично съдържание, което следва да се отхвърли и останалата част от психичните съдържания, която доминира текущата организация на Аз-а. Изтласканите психични съдържания не достигат до съзнанието ни, но взимат своя реванш като деформират съдържанието му, а в някои случаи и действат патогенно - т.е. имат водеща роля в образуването на невротичните и психотични симптоми.  
Голямата заслуга на Фройд (Freud, 1926/1963)[  ], обаче, е именно в това, че описва ясно общата последователност в процесите на защитно-компенсаторно функциониране на психиката като цяло. От активирането на импулс (1), водещ до преживяване на интрапсихична заплаха, ако импулса бъде изразен и/или осъзнат(2), през мобилизацията на тревожността(3) и нейното редуциране чрез задействането на един или на комплексна система от защитни механизми(4). Точно тази последователност от 4 стъпки стои в основата и на повечето самозаблуди в ежедневието ни. Това е "психопатологията на ежедневието ни", манифестираща ирационалността във функционирането не само на невротика, но и на адекватно функциониращия, рационален човек, който при това продължава да се самозаблуждава, че не се самозаблуждава. Самозаблудите ни са психично средство да се защитим от интрапсихичните заплахи, на които се натъкваме в живота си. Емоциите, които сигнализират за подобна заплаха са обикновено тревожността, вината и усещането за загуба...
 

(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 2911 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 07.02.2012 09:07
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821662
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход