COUCHING BEYOND COACHING - Текст №01 (7.04.2024):
"Преди 39 години ми се обади една колега - бизнес треньор и консултант по организационно развитие, - "Кейт" (псевдоним за записките ми по случая), за да ме помоли за съвет. Тя знаеше, че съм лицезиран клиничен психолог и екзистенциален психотерапевт, за разлика от много от колегите ни практикуващи тренинг, коучинг и организационно консултиране.
И каза точно това на първата ни среща: "Знам, че си терапевт и затова съм тук днес, при теб."
Кейт ми каза още:
"Пламен,чувствам, че е време отново да работя с колега, който е и психотерапевт. Колеги ме насочиха към много майстори в коучинга, но те нямат квалификация в областта на дълбинната психология и психотерапия."
Тогава, - си спомням, - че спонтанно я попитах:
„ Кейт, ти си отличен треньор, коуч и организационен консултант, не можеш ли да се справиш в рамките, които използвате ти и колегите ти, когато работите с клиентите си?“
Бях шокиран от нейния отговор.
"За мен ли говориш? Да, наистина се смятах до неотдавна за майстор в коучинга, даже се чувствах известно време невероятно утвърдена и търсена... Но...Но всеки коуч има епизоди на остри пристъпи на "синдрома на самозванеца" (Imposter Syndrome")."
Кейт беше от страстните и убедени организационни консултанти, знаещи много за това какво може да направи коучингът, но в хода на първата ни среща успя да ме накара да се замисля как да разпространя това, което мислех и вече знаех за коучинга.
А то беше съвсем просто и известно на другите като Кейт. Аз бях открит и понякога дразнещ колегията й застъпник на един професионален и етичен стандарт. Къде на шега, къде сериозно някои колеги го наричаха "Критерият на Пламен":
Преди да се занимаваш с коучинг и организационно консултиране, завърши успешно личната си психотерапия и ако е възможно след това специализирай в една или друга психотерапевтична модалност. Иначе, няма да знаеш с какво се захващаш, и кога в коучинга и организационното консултиране, които предлагаш има "слепи петна", "контрапреносен проблемен личен багаж" и "несъзнавани сенки", които проектираш върху клиентите си, без да си даваш сметка.
Кейт беше разбрала валидността му, защото бе попаднала на неравности по пътя си като занимаваща се с коучинг без нужната задълбочена психологическа подготовка. Неравности и смущения в работата й с клиенти, вариращи от малки сътресения от скоростта, с която бе развила практиката си до големи препятствия, които изискваха - метафорично казано, - ново превозно средство за сложните терени, на които бе попаднала с много от клиентите си.
Те имаха нужда не просто от коучинг, а от психологическа и психотерапевтична помощ за да продължават да се реализират и развиват като личности и професионалисти. Нещо, което наричах на английски (с Кейт използвахме този език в работата си защото тя бе от Обединеното Кралство) - "couching beyong coaching".
Кейт беше дошла при мен поради нуждата й да спре да практикува и да избере дългия път на професионално ориентиране в областта на психотерапията. Тя бе разбрала, че само така ще развие по-компетентно, по-отговорно и по-успешно практиката си в бъдеще и няма да подвежда клиентите си, че е всезнаещ и всеможещ коуч, който обаче не разпознава важни психологически и поведенчески модели у тях.
Психотерапията на Кейт продължи две години, след която тя започна системната си 3-годишна подготовка като гещалт-терапевт. Разбира се, през тези пет години, тя не работеше с клиенти, а с готовността си да работи наистина професионално с клиенти. Беше разбрала смисъла на "Критерият на Пламен" - да не вредим, мислейки си, че помагаме."
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
"Дружелюбните към природата поведения (напр., пестенето на енергия, рециклирането) може да се мотивират от тази форма на алтруизъм, която Geller (1995a) нарича “активна, селфтрансцендентна загриженост.”
Съгласно този подход действието в защита на природата изисква хората да са достатъчно „активно загрижени”, за да реализират насочени към другите (или алтруистични) неегоцентрични действия в защита на природата” (p. 184).
И по-конкретно, индивидите трябва да са фокусирани отвъд собствените си интереси, отвъд частния си интерес и загриженост за самоактуализацията си, и да ги е грижа за другите хора в по-широката общност, за да могат да действат и в полза на природата.
Можем също така да допуснем, че това алтруистично състояние на активна загриженост възниква когато потребностите на индивида от самоуважение, принадлежност, личен контрол, компетентност и оптимизъм са удовлетворени и той се ангажира с това, което А.Маслоу нарича "self-transcendence", поставяйки го на върха на пирамидата на човешките потребности, отвъд самоактуализацията.
В съответствие с началната ни хипотеза тези пет фактора подкрепят формирането на състояние на “насоченост към другите и отвъд себе си” (т.е., грижа за съгражданите, следващите поколения, бъдещето на глобалното човечество) и вероятно поддържат алтруистичната загриженост за общото благополучие на обществото.
В резултат, Дългогодишните ни изследвания потвърждават, че петте фактора влияят на активното ангажиране, което от своя страна води до загриженост за опазването на приородата и ангажиране с природозащитни практики. С други думи, петте фактора не водят директно до екологична ангажираност с природозащитни практики, а първо стимулират активната селф-трансцендентна загриженост, която след това стимулира екологичната отговорност и чувството за личен, вътрешен екологичен контрол.
Така нашият психосоциален модел предлага, че активната загриженост като форма на алтруистична социална мотивация опосредства връзката между всеки от петте фактора (т.е., самоуважение, принадлежност, личен контрол, компетентност и оптимизъм) и отговорното екологично поведение.
Geller (1995a) изразява подобни позиции като се позовава на теоретичната литература (напр., Maslow, 1971) като предполага, че удовлетворяването на потребностите на Аз-а (напр., самоуважение и принадлежност) дава възможност на хората да трансцедентират отвъд личните си интереси и да се ангажират с алтруистични поведения и биофилия (любов към живата природа).
В допълнение, прегледът на литературата за емпиричните социално-психологически проучвания на връзката между личностните състояния разкрива, че самоуважението, личния контрол, принадлежността, компетентността и оптимизма са свързани с тенденции за преживяване на съчувствие и готовност да се помага на другите хора.
Следователно, можем да демонстрираме, че личностните фактори, представени в модела ни са свързани с по-високи нива на диспозиционнен алтруизъм и че този алтруизъм е свързан с помощта към другите хора.
Както и очаквахме в хипотезата си от средата на 90-те години на 20-ти век, че екологично отговорните поведения на българите ще се мотивират от активната им загриженост като форма на алтруизъм, емпиричните наблюдения от последните 15 и повече години потвърждават съгласувано именно този обяснителен модел.
Нещо повече, Geller и колегите му (Geller, Roberts, & Gilmore, 1996) получават в САЩ и Западна Европа сходни данни, които косвено потвърждават уместността на прилагането на този модел към природоопазващото поведение в глобален мащаб. Паралелните изследвания на връзките между алтруистичните социални норми и поведенията за опазване на природата също потвърждават изказаните от нас по-рано възгледи.
В частност, Heberlein (1972) потвърждава, че защитата на природата се възприема като морален и алтруистичен проблем, защото увреждането на околната среда има негативни последици за широк кръг от други хора. В резултат, Heberlein (1972) предлага модела на Schwartz(1977) за алтруизма като активация на моралните норми да се прилага за предсказване на природозащитните действия. Съгласно модела на Schwartz алтруистичното поведение се появява когато се активира морален стандарт. Тази активация се случва при осъзнаване от страна на личността, че поведението й може да има негативни последици за други хора, за чието благополучие личността се чувства отговорна.
Следователно, Heberlein (1972) предполага, че индивидите ще се ангажират с природозащитни действия в ситуациите, които са сходни с тези, които предизвикват алтруистични реакции: когато личността осъзнава както, че поведението й може да има негативни последици за природата, така и че носи лична отговорност за тези последици.
Няколко автори (Thogersen, 1996) проверяват допусканията на Heberlein и демонстрират, че модела на Schwartz(1977) е приложим за предсказване на отговорното природозащитно поведение. Така например, Van Liere and Dunlap (1978) установяват, че хората, които осъзнават негативните последствия от изгарянето на дворната биомаса и се чувстват отговорни за тях, са сред тези, които най-рядко приемат тази практика.
По сходен начин, но с по-глобални изводи, Guagnano (1995) посочва, че индивидуалното осъзнаване на екологичните последици на собствените действия в комбинация с готовност да се поеме отговорност за тези действия предсказват желанието да се предприемат конкретни действия за опазване на природата в редица ситуации (напр., “Ще подпиша петиция в подкрепа на по-строгото законодателство в областта на опазването на биоразнообразието). Тези резултати са в подкрепа на избрания от нас модел в това, че поне частично природозащитните действия са функция на алтруизма.
Те са също така и в подкрепа на виждането, че личната отговорност, която е концептуално свързана с личния контрол, е предпоставка за преживяването на алтруистини чуства. Въпреки че имахме тези косвени доказателства в подкрепа на хипотезите си, че алтруистичната мотивация на активна загриженост стимулира появата на природозащитни нагласи и поведения, моделът ни не беше проверен директно.
Изследванията, произтичащиот модела на Schwartz(1977) не вклюват конкретните предпоставки за активна загриженост каквито са самоуважението, принадлежността и личния, вътрешен локус на контрол като предиктори. Също така работата на Geller(1995a) не включва изследването на загрижеността и действието за опазване на природата като резултантна променлива. Всъщност, в изследванията на Geller като резултантна променлива се използва загрижеността на работниците за безопасността на условията на труд, което не е директна проверка на допускането, че активната загриженост е елемент от природозащитното действие.
На първо място, разглеждани съвместно емпиричните данни са напълно съгласувани с нашия психосоциален модел на природозащитното поведение.
Съчувствието и емпатията, нашите измерители на активната загриженост, е значим фактор, предсказващ природозащитните действия на индивида дори и след отстраняване на ефектите на социално желателната мотивация за себепредставяне.
В допълнение, алтруистичното съчувствие и емпатията опосредстват отношенията между личния контрол и общото природозащитно поведение и между личния контрол и три от петте измерения на това поведение.
Вследствие, тези наши резултати подкрепят теоретичните механизми предложени в нашия модел, основаващ се на модела на по-ранните теоретични разсъждания на Geller.
По-конкретно, оказва се, че алтруистичното съчувствие е важен предиктор на отговорното природозащитно поведение и че алтруистичното съчувствие се усилва от чувството за вътрешен, личен контрол.
Тези резултати са консистентни с идеята, че активната загриженост като алтруистична мотивационна система допринася за личностната мотивация за намеса в полза на природата. В същото време, това е в съответствие с предвиждането ни, че активната загриженост опосредства отношението между факторите на личностното самоутвърждаване (като личния контрол) и природозащитните поведения.
На второ място, резултатите потвърждават данните получени от използвания от Geller(1995а; 1995b) и колегите му модел за ролята на активната загриженост за безопасността на условията на труд(1995b), но разширяват територията на алтруистичното съчувствие като измерител на активна загриженост, в областта на природозащитата.
Трето, получените резултати в периода 2004-2024 година внушават, че въпреки теорията ни като цяло да е потвърдена, модела ни все пак се нуждае от известна модификация.
Въпреки, че личния контрол предсказва природозащитните действия, самоуважението и принадлежността не са такива предиктори, което предполага изваждането им от първоначалния теоретичен модел. Интересно е да се разбере защо личния контрол се оказва единствения предиктор на природозащитните поведения. Възможно е вътрешния, личен контрол да е особено важен диспозиционен фактор за по-широк кръг социално отговорни поведения, включително и природозащитната отговорност на личността.
В крайна сметка, личният контрол предсказва множество дейности, в това число и алтруистичното поведение (Bierhoff, Klein, & Kramp, 1991) и успешното справяне със заболяванията (Thompson, Sobolew-Shubin, Galbraith, Schwankovsky, & Cruzen, 1993). Възможно е също личният контрол да е един по-обхватен фактор на личното самоутвърждаване отколкото са самоуважението и принадлежността, и нашия обяснителен модел да се нуждае от допълнение в тази посока, за да го отрази.
Обаче, още една възможност ни изглежда допустима. Важно е да се отбележи, че измерителя ни за вътрешен, личен контрол конкретно регистрира чувствата на млади, образовани, и насочени към модерния бизнес изследвани лица, които биха могли наистина да допринесат с действията си за решаване на екологични проблеми в България.
Оттук и това, че личният им контрол се оказва единствения предиктор свързан със загрижеността им за опазването на природата ни. Възможно е участниците в подобен род изследвания да се чувстват овластени или самоутвърждаващи се по свой особен начин именно при обсъждане на природозащитните проблеми, а не в областите на по-индивидуалистичното им самодоказване. Ако това е така, модела ни следва да се допълни.
И накрая, приридозащитните поведения не бива да се интерпретират единствено и изцяло като функция на алтруистичното съчувствие и активната загриженост на личността и потобността от self-transcendence (по Маслоу).
Въпреки, че представените в този сборник резултати посочват, че съчувствието и емпатията като измерители на активната загриженост има своята роля в организацията на тези поведения, в частност при младите бизнесдами, заслужава си да отбележим, че алтруистичното съчувствие не редуцира регресионната крива между личния контрол и природозащитните поведения до нула.
Установихме, че личния контрол е свързан с природозащитните поведения и че алтруистичното съчувствие опосредства тази връзка, което като цяло потвърждава приетия от нас изследователски модел и води до няколко важни практически приложения.
По-конкретно, природозащитната загриженост и действията за защита на природата у нас могат да се окуражат с два иновационни подхода.
Първо, увеличавайки личното диспозиционно, алтруистично мотивирано съчувствие и емоционалната ангажираност с интересите на другите може да доведе до това, че с това ще нараства вероятността за ангажиране на хората с конкретни природозащитни действия.
На второ място, подпомагайки хората да чувстват повече личен контрол в решаването на екологични проблеми може също да окуражи развитието на по-мощна природозащитна етика.
Така, фокусирайки се върху личностните и психосоциални фактори можем да стимулираме достигането на по-високи нива на природозащитна отговорност."
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.
Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.
Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.
Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.
Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.
Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.
Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си!
Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес:
dr.plamen.dimitrov@gmail.com
Успехи и до скоро!
Пламен www.plamendimitrov.blog.bg https://www.pld-bg.eu
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.
(3).jpg)
#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
#012/101: ПРОАКТИВНОСТ:
МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
- действам твърде бавно, за да се възползвам от възникващите възможности...
- прекалено методичен съм в действията си...
- перфекционист съм...
- избягвам да поемам рискове...
- често съм склонен да протакам и отлагам...
- реактивен съм, чакам нещата да "опрат до кокала", за да пристъпя към действие...
- не смятам, че си поставям много предизвикателни цели...
- не съм сред хората, които действат самоуверено...
- често знам точно какво трябва да се направи, но въпреки това продължавам да се колебая да го направя...
- липсва ми мотивация...
- отегчен съм от това, с което се занимавам и често си мисля, че съм много близко до състоянието на прегаряне и пълна демотивация...
МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?
- аз съм завършен работохолик...
- винаги предпочитам да пристъпя към действие дори да не съм направил адекватен анализ на обстоятелствата...
- не съм от хората, които обмислят стратегически всяко свое действие...
- за мен е изключително важно да има бързи резултати...
- пренасям своите лични и семейни грижи в работата си и това прави някои мои действия недостатъчно премерени...
- не обръщам внимание на подробностите - важно е да се действа и да се довеждат нещата докрай...
МОГА И СЕ СТРЕМЯ:
- да работя усърдно...
- да съм сред хората, които са дейни и енергични във всички важни за тях дела...
- да не се боя да действам след минимално предварително планиране...
- да използвам по-добре от другите възникващите в работата ми възможности...
- инициативата да е в моите ръце, за да имам предимства пред останалите...
АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ
АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
#012 ПРОАКТИВНОСТ
СЛЕДВА:
#013 УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ
Принципите на висока издръжливост на една човешка система (група, организация, общности или цяло общество), коитто й гарантират устойчова надеждност, могат да бъдат сведени до пет.
Човешките системи с висока издръжливост са тези, които са успешни в превенцията и избягването на бедствия, въпреки че се намират в поле с висок риск, където могат да възникнат инциденти и в които са нужни мобилизация и прилагане на допълнителни усилия и ресурси поради сложността и динамиката на контекста, в който те съществуват и действат.
Тези пет черти на организациите, например, са от съществено значение за избягване на значителен провал или катастрофални събития въпреки че те работят в опасна среда и в условията на заплаха и криза в съществуването си, където живота на организацията и перспективите за развитието й са застрашени:
1. Отговорна загриженост за възможния провал: Издръжливите човешки системи не пренебрегват нито един провал, независимо колко малък е, защото всяко отклонение от очакваните резултати може да се превърне в криза, катастрофа, бедствие и трагедия.
Следователно е необходимо те да се занимават задълбочено с предвиждане на и подготовка за всякакви реалистични и потенциално високовероятни технически, човешки или процесни повреди - незабавно и напълно. Също така е важно да бъдат фокусирани върху това как нещата могат да се провалят, дори и да не са текущ провал. Използват т.нар. "песимистични" сценарии за повишаване на капацитета си за справяне с неблагоприятни вътрешни и външни тенденции.
2. Нежелание за опростяване: Организациите и другите човешки системи с висока издръжливост са сложни по дефиниция и приемат и прегръщат тази своя и на живота си комплексност. Не просто обяснявават проблемите в съществуването и развитието си. Вместо това те извършват анализ на първопричининте и отхвърля прости линейни диагнози и прогнози/планове за действие.
3. Чувствителност към операциите (Оперативност): Високоиздръжливите човешки системи разбират, че най-добрата картина на текущата ситуация, особено ако е неочаквана, идва от предната линия. Защото хората на първа линия винаги са по-близо до дейността на организацията, отколкото са лидерите и натоварените с изпълнителната власт. Това изисква ангажираност и споделено лидерство, при което оперативните членове на систематае са в по-добра позиция да разпознаят рисковете за провал и да идентифицират възможностите за подобрение и справяне.
4. Реален и постоянен ангажимент за изграждане и укрепване на издръжливостта: Устойчивата надеждност на високоиздръжливите човешки системи означава мобилизация и прилагане на капацитета (способността) им да предвиждат проблемни точки и да импровизират, когато проблемите възникват неочаквано. Организацията трябва да може да идентифицира постоянно грешките си за коригиране, докато е същевременно в процес на търсене на иновативни решения в динамична среда.
5. Уважение към ученето от опита, експертизата и висока консултативна готовност: Експертизата и ученето от опита - своя и чуждия, -, а не авторитетът и властта, имат предимство в системите с висока издръжливост. Когато условията са високорискови и обстоятелствата се променят бързо, експертите на място и достъпша до ефективни външни консултанти са от съществено значение за спешна оценка на ситуацията и адекватна и своевременна реакция.
Тези пет принципа формират основата за непрекъснатото подобряване на издръжливостта на човешките системи с устойчива надеждност. За тях е характерна една специфична организационна култура - култура, насочена към непрекъснати осезаеми и практивни подобрения.
Ето защо е препоръчително - според мен и от гледната точка на системно-психодинамичното консултиране, - да се препоръча на човешките системи (групи, организации, общности и цели общества) да обмислят внедряването на тези принципи към програмите си за издръжливостта и устойчивостта си.
Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.
В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.
Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.
Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.
До следващия вторник с #издръжливост!"
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
д-р Пламен Димитров, @Existential Movement - Bulgaria
Екзистенциалната терапия е все по-актуална в нашия екзистенциално предизвикан свят. Тя може и трябва да адресира както индивидуалните, така и колективните кризи на съвремието ни – нашата екзистенциална поликриза.
Екзистенциалната терапия помага на хората и техните човешки, живи системи (семейства, групи, общности, организации и цели общества) да култивират издръжливост и автентично присъствие, което е от ключово значение за един изпълнен със живот и етичен, човечен, жизнеутвърждаващ живот. Ние действително сме в епоха на екзистенциална поликриза.
През последните няколко години се изправяме пред значителни битки на живот и смърт - изменението на климата, глобалните конфликти и престъпленията от омраза, социално-икономическото неравенство – само да спомена няколко компонента на екзистенциалната ни поликриза. Но може би по-коварните кризи за днешния човек са тези, които застрашават неговата идентичност.
Ние се питаме кой съм аз без моето племе, без политическата ми партия или без религиозна, национална и културно-мирогледна принадлежност? Без мобилния ми смарт-телефон и без наркотиците, и всичко, към което сме пристрастени в културата и обществото си? Без моите селфита или без неспирното следене на случващото се в социалните медии? Твърде често твърде много хора остават с един кратък и болезнен отговор: НИКОЙ!
А истината е, че сме политически поляризирани, идеологически и религиозно радикализирани, медийно и технологично хипнотизирани, защото се чувстваме изгубени и незначителни без тези крайности в манталитета и ежедневието ни. И следователно се оказваме - щем не-щем, - част от световната екзистенциална поликриза.
Екзистенциалните заплахи и тревоги ни разтърсват до дъното ни. Те ни оставят без утеха и героични митове в бурята, намаляват шансовете ни да се справим и намаляват способността ни да преследваме удовлетворяващ живот.
Но за щастие има алтернатива. Можем да започнем своята екзистенциална психотерапия.
Този процес е предназначен да достигне до нас в нашата дълбинна същност. Защото екзистенциалната терапия поставя два основни въпроса: „Как живея в момента?“ и „Как съм готов да живея, като се има предвид състоянието на сегашния ми опит?“
Тези въпроси понякога се задават изрично, но по-често те са имплицитни в контекста на грижовна, дълбоко присъстваща и автентична терапевтична връзка. Днес, в епохата, в която интернет връзките, последователите в социалните медии и транзакционните взаимоотношения изглеждат безкрайни, екзистенциалната терапия се фокусира върху подкрепящите, емпатичните взаимоотношения.
Тези взаимоотношения се основават на тук и сега, давайки приоритет на най-важното в реалността на живота на хората. Поради това екзистенциалната терапия позволява на клиентите да се чувстват сигурни, приети, удържани и чути - рядка комбинация в днешния преходен свят.
Присъствието е ключово за екзистенциалната терапия.
То държи огледалото на нашата вътрешна борба: битката между частта от нас, която копнее да се освободи и да намери смисъл, и частта, която ни възпира от това преследващо ни тревожно търсене. Както имплицитно, така и понякога експлицитно, екзистенциалните терапевти държат огледалото си към своите клиенти, което им позволява да станат по-представени и приемливи за себе си, да правят по-информирани избори за това как желаят да живеят, да бъдат издръжливи пред лицето на несгодите, страданията и превратностите в битието си.
Това зряло и здраво човешко присъствие се задълбочава с течение на времето, позволявайки на клиентите да преминат отвъд непосредствените си цели и да създадат изцяло нов, съзидателен и смислен начин на живот. Този нов начин на живот увеличава максимално чувството на страхопочитание и учудване пред мистериите и парадоксите на човешкото съществуване, вместо да се затъне в екзистенциален на ужас, смазаност, отчаяние и празнота.
Човек прегръща приключението, спонтанността и креативността си над рутината, инерцията и застоя. И увеличава капацитета си за издръжливост, вместо импулсивно да реагира защитно-свръхкомпенсаторно и егоцентрично на стресовите обстоятелства в и около себе си.
Знам, че тази грижовна методология работи, не само защото съм практикуващ екзистенциален терапевт вече 40 години, но и защото през цялото това време се занимавам с внимателно наблюдение и методично изследване на това как живеят съвременните хора и техните човешки системи, борещи се с екзистенциалното си безпокойство. Чрез тази работа успях да трансформирам реактивността и самозащитните си практики в човешко присъствие и постоянно онтологично любопитство. Това промени начина, по който преживявам и се проявявам в живота си и в живота на клиентите си.
Екзистенциалната терапия надхвърля индивидуалната промяна на човека и е точно това, от което се нуждаем сега – в екзистенциалната поликриза на човечеството.
Изправени сме пред глобални конфликти, климатични кризи и политически избори, пропити от разделящи, дехуманизиращи политически стратегии. Ако искаме да преминем през тази епоха на екзистенциална поликриза, то ще трябва да мислим отвъд индивидуалните средства за защита и справяне към подкрепа на общественото, психосоциалното ни здраве. За общностите, в които живеем, това може да изглежда като улеснени индивидуални разговори, насочени към хуманизиране и ре-хуманизиране на отношенията между хората с контрастен културно-мирогледен и идейно-политически произход. Нужни са ни диалози за демократичен и хуманен опит, предназначени специално за изграждането на съпричастност и намаляването на социалните стереотипи.
Това не означава, че ще постигаме с лекота консенсус, въпреки че това е желателно да ни се случва периодично. Но може би по-важното е, че участниците в тях често ще излизат от дискусиите си с по-малко враждебност и с повече разбиране към другия, различния, но уникален човек. На национално и наднационално ниво екзистенциалната терапия може да ни помогне да се справим с мащаба на социалните катаклизми с достъпни, организирани инициативи. Нужен ни е корпус на доставчиците на психично и психосоциално здраве, развитие и богатство - инициатива, която частния сектор и правителствата да финансират, за да предложим достъпни, възстановителни взаимоотношения, за да буферираме емоционално обеднялата психодинамика, която разкъсва обществото ни и света, от която то е малка частица.
В допълнение към споменатите групи за диалог, тази екзистенциално-терапевтична инициатива може да включва по-дългосрочна задълбочена терапия, екзистенциално-психодинамично консултиране, коучинг и наставничество и множество други достъпни, емоционално и психосоциално възстановяващи и превантивни предложения – особено за най-необслужвани групи и общности в обществото ни в криза.
В България достигаме критична повратна точка като общество. Добрата новина е, че имаме инструментите за превенция, лечение, профилактика и рехабилитация – просто трябва да внедрим в обществения си живот ефективни, човеко-центрирани и жизнеутвърждаващи системи, които поддържат нашето колективно психично и психосоциално здраве и развитие.
Докато работим върху това екзистенциално движение, все още има начин да се справим със собствените си индивидуални кризи. Ако ви е омръзнало да бъдете замаяни и задръстени, заклещени в безкрайния ежедневен цикъл на вцепенение чрез подхранвани от допамин мании и самозаблуди призовавам ви да помислите за своята екзистенциална терапия. Нашата човечност и човешка издръжливост – буквално и преносно – зависят от това."
Откъс от: © Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
Пламен PLD-BG.EU @Existential FACTS СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Психолози за социална отговорност и промяна в България @Как живеем... @Existential Movement - Bulgaria
