#HWL2024 #КакЖивеем

Нуждата от осезаеми резултати не е нова в екзистенциално-психодинамичната терапия. Ефективните терапевти в тази терапевтична модалност отдавна са осъзнали това и редовно си го напомнят в практиката си с пациенти с травми.

  Преди близо 15 години го усетих много ясно в работата си с "Джинджър" (псевдоним за записките ми само - пациентката ми бе естествено червенокоса 30-годишна жена).

Малтретирането я беше накарало да се почувства безполезна, дори когато тя развиваше тайно фантазно превъзходство пред онези, които бяха я малтретирали физически и сексуално.

Тези й нагласи допринасяха на свой ред за продължаващата й пасивност и Джинджър продължително трябваше да бъде конфронтирана и предизвиквана от мен, за да стане - както твърдеше, че иска, - по-настоятелна в отстояването на нейните собствени права.

В хода на продължилите над половин година терапевтични взаимодействия Джинджър постепенно възстанови и разви чувството си за значимост и самоуважението си. Това беше първият ни резултат в процеса на терапевтично подпомагане, който съгласувахме в терапевтичния ни договор.

Когато тя придоби повече увереност, тя стана и по-настоятелна и осъзна, че има право да се отстоява, и избра да предизвика в съда онези, които се възползвали от нея.

Така достигнахме до втория конкретен резултат в терапията. Това беше следването от Джиджър на нов модел  на асертивно поведение. Макар и колеблива в началото, Джиджър преодоля пасивността си, с която дойде при мен.

Когато настоятелните й позиции бяха удовлетворени, правата й бяха съдебно установени, нейните социални връзки се подобриха и доверието й в себе си се увеличи. Джиндър реализира в хода на терапията важна промяна - преустанови първоначалния си саморазрушителен модел, включващ злоупотребата с алкохол и леки наркотици.

За нас с нея това беше трети набор от реални резултати.

                

Както тя самата ми каза един ден насред 30-та ни сесия:

"- Пламен, чувствам се все повече и повече автор на живота си, а не просто страдащ пациент в своето ежедневие, изпълнено с болка и негодувание, и самоограничаващи задоволства да съм в ролята на една пасивна жертва."

Джиндър с минимална помощ продължи да се утвърждава. Записа и завърши право с отличие, въпреки, че вече имаше висше икономическо образование.Това представляваше - за двама ни, - четвърти набор от ценни терапевтични резултати.

За мен и днес дейностите, в които участва професионално оттогава в областта на правната защита и социалната подкрепа на други млади жени, станали жертва на насилие, са неопровержимо доказателство за устойчивостта на тези ценни резултати.

Екзистенциалната терапия понякога е много болезнена, но винаги следва да води до конкретни, смислени за живота на пациента резултати, до жизнеутвърждаваща трансформация." (стр.863-864)

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

©️ Съдържание на сборника:

Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.

Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

 #HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS




 

ОБИКНОВЕН И ЗЛОКАЧЕСТВЕН ВЛАСТОХОЛИЗЪМ

"Една от най-изненадващите – шокиращи и ужасни, - характеристики на властохолиците (нарцистичните социопати с висока личностна конфликтност и дълбинен стремеж към надмощие), - е, че те атакуват най-близките до себе си.

Подобно на домашните насилници, училищните грубияни или кварталните гангстери, те се настройват и обръщат точно срещу тези, с които са в една общност, социална група, организация, обществено-политическа среда. Това може да са членове на семейството им, но и симпатизантите и опонентите на политическата партия, която издига кандидатурата им за една или друга привлекателна публична позиция; съюзниците, които са ги подкрепяли или дори обществото като цяло, което наивно им е повярвало и ги е подкрепило неподозиращо какви всъщност са.

Властохолиците имат нужда от това да набележат социални мишени за обвинение и атака, върху които да проектират психодинамично вътрешните си конфликти и дефицити и да ги виктимизират системно. Тези мишени (удобни и изкупителни жертви) са непрекъснато критикувани, унижавани, усмивани публично и в междуличностните отношения. Техните качества и ресурси са системно подценявани, макар и агресивно експлоатирани от властохолика. Достига се до нанасяне на системни и все по-тежки физически, имуществени и разбира се морално-психични щети.

Всички властохолици са заобиколени от "живи щитове" от "дежурни бушони", които да "операт пешкира" и да го отнесат (да послужат като изкупителни жертви), при нужда, ако нещо стане не както е очаквано.

Това е само малка част от емоционалната битка – войната на нарцистичните социопати с компулсивен стремеж към превъзходство и доминиране. В нея няма нищо рационално и логично.



Биткаджийството на властохолика се разгръща на територията на психодинамиката на бурните емоции в междуличностен, вътрешно-групов, междугрупов и обществено-политически план. Някои от жертвите на тази война за доминиране и контрол често са парализирани и смазани от налудничивостта на ситуациите, в които биват поставяни.

Всички властохолици в една или друга степен се ангажират в емоционални войни в движението си към и борбата за запазването и разширяване на властта. Те са във война със средата, социума, света, който се опитват да завладеят и контролират. И най-вече с хората, групите, общностите и организациите, с които влизат в отношения.

Особеното е, че нарцистичните социопати- властохолици (личностите с над средните и с високи нива на злокачествен управленски нарцисизъм) използват политическата, административна и корпоративна власт и междуличностните отношения, за да водят подобни битки в много по-голям и опасен мащаб. Те просто не могат да се спират в компулсивния си стремеж за придобиване на все повече и все по-неограничена власт.

Как става това ли?

Накратко, изследвал съм поне 4 стъпки в този мисловен и поведенчески модел на властохолика:

1. Съблазняване на близките им негативни застъпници (адвокати) – хората, които обединяват около себе си, за да атакуват мишените и жертвите на обвинителната си фантазия, мобилизирайки и експлоатирайки идентификацията им с тяхната агресивна, нарцистична социопатия.

2. Атакуване на мишените избрани за прицел и сразяване.

3. Разцепване и противопоставяне на групите, общностите, организациите и обществото на воюващи лагери "свои" срещу "чужди" подгрупи, клики и фракции, "ние" срещу "вие", с мен или срещу мен и т.н.

4. Доминиране над всички с всички достъпни им средства за манипулация.

Изключително важно е този модел на агресивно мислене и разрушително действие да бъде разбран в подробности, за да се противодейства на властохолика. Иначе той си е направо неудържим. Много хора стават негови жертви просто защото не могат да допуснат, че ще попаднат в подобни отношения в 21-ви век.

Ето защо предлагам да разгледаме внимателно в следващите страници всяка от тези стъпки в разгръщането на властохолизма в политическите и корпоративни системи."

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

Пламен pld-bg.eu СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА #HWL2024 #КакЖивеем

 #издръжливост Текст №4 (19 март 2024):

"Смущенията и кризите в живота на хората и на организациите в обществата вече не може да се разглеждат като епизодични; поликризата, в която живеем е непрекъсната.

Това неизбежно има значение за начина, по който дефинираме термини като "издръжливост" и „устойчивост“, тъй като в миналото техните определения обикновено се отнасяха до прословутото „отскачане“ от някакво конкретно нежелано събитие и адаптирането ефективно към промените и предизвикателствата.

Но това вече не е достатъчно в нашия свят на перманентна поликриза.

От човешките системи (семейства, работни групи, организации, общности и общества) - чрез своите лидери и експерти в кризисния мениджмънт и психосоциалната рехабилитация, - сега се изисква да са проактивни в укрепването и поддържането на една креативна култура на издръжливост и устойчивост като:

• насърчават всеки и всички редовно да поставят под въпрос статуквото,
• създавайки шансове за учене от експерименти и грешки,
• непрекъснато трансформиране на шоковете във възможности
• и разглеждайки тези дейности като присъщи на ежедневния живот.

Моят скорошен преглед на литературата за устойчивостта и издръжливостта, ми дава основание да твърдя, че именно издръжливостта (индивидуална, групова, организационна, социална) е в основата на устойчивостта и капацитета за възстановяване защото помага на хората и техните системи да се адаптират, да се справят, да получават нужните им ресурсиресурси и по този начин да се само защитават, самоподдържат и възстановяват капацитета си, минимизирайки загубите, произтичащи от стресорите и предизвикателствата на кризите в ежедневието си."
  

Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.

В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.

Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.

Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.

До следващия вторник с #издръжливост!"

Пламен

(д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

 #leadersindeed АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024 година

е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.

Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.

Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.

Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.

Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.

Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.

Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си! 

Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес: 

dr.plamen.dimitrov@gmail.com 

Успехи и до скоро!

Пламен   www.plamendimitrov.blog.bg  https://www.pld-bg.eu 
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.



#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024

#010/101: КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ ОТ МЕН РЕШЕНИЯ:

МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:

• без много анализ достигам пръв до бързи решения и заключения...
• разчитам твърде много на себе си при вземането на решения и не търся мнението и подкрепата на другите...
• всеки път когато трябва да взема важни решения ставам напрегнат и нетърпелив...
• не използвам подредени подходи и специални техники за вземане на решенията си...
• често стигам бързо до заключения само на основата на миналия си опит и собствената си гледна точка...
• не отделям достатъчно време за формулиране на проблема преди да избера решение за него...
• затруднявам се когато нещата станат прекалено сложни... 
• склонен съм прекалено дълго да изчаквам докато взема окончателно решение...
• отделям прекалено много време на всяка една подробност, за да избегна грешки и излишни рискове...
• търся съвършенното цялостно решение, дори ако с три по-прости стъпки бих свършил същата работа...

МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?

• смятам, че винаги съм способен да вземам сам мъдри, перфектни решения...
• аз съм човек, който не може да допусне и не прави грешки...
• винаги настоявам на своето и не съм склонен да преговарям и правя компромиси при вземането на решения...
• сериозно се разстройвам когато отхвърлят моите предложения и препоръки...
• при вземането на решения никога не разчитам на хора, за които смятам, че разполагат с по-малко експертни знания и опит от мен самия....

МОГА И СЕ СТРЕМЯ:  

• да вземам оптимални решения на основата на задълбочен анализ, отчитане на опита и претегляне на възможните алтернативи...
• да правя точни и акуратни преценки на аргументите "за" или "против" всяко възможно решение...
• другите да се съобразяват с мненията и съветите ми когато вземат важни решения...

АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ

АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ ОТ МЕН РЕШЕНИЯ


СЛЕДВА:
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ

#HelpingHelpers2Help #PsychologyOnline

HELPING HELPERS TO HELP - Текст №7 (18.03.2024):

Клиентите ни често са недостатъчно добри в решаването на проблеми или им липсва каквато и да е способност за решаване на проблеми.

В резултат, те просто имат тенденция да изчезват, да потъват по време на криза или лично предизвикателство. И както Г. А. Милър, Галантер и Прибрам (1960) са казали още преди много години, за съжаление, това вероятно е точно и вярно и днес:

"В обикновените си дела ние обикновено се объркаме, правейки това, което е обичайно и сме озадачени, когато понякога то не успява да даде желания резултат, но не спираме да се тревожим много повече за провалите си, защото все още има твърде много други неща, които все още правим добре. Тогава обстоятелствата сякаш заговорничат срещу нас и ние се оказваме хванати в капаните на провали точно там където знаем, че трябва да успеем да се справим - там, където не можем да се оттеглим от полето, или да понижим нашите поставени от самите нас стандарти, или да поискаме помощ, или да избухнем. Тогава може да започнем да подозираме, че наистина сме изправени пред проблем... Обикновеният човек почти никога не се доближава до проблемите в живота си систематично, планомерно и изчерпателно, освен ако той или тя не са били специално обучени да го правят." (стр. 171, 174).

Но множеството от хората в нашето общество все още не са „образовани да го правят“.

И ако много клиенти са слаби в справянето с проблемите в живота си, те са еднакво слаби и в идентифицирането, и развитие на възможностите и неизползваните си ресурси.

Все още не сме намерили начини да гарантираме, че децата ни развиват това, което повечето смятат за основни „житейски умения“ като овладяването на проблеми, идентифицирането, развитието и използването на възможностите, разумното вземане на решения и уменията за междуличностни отношения, и търсенето и приемането на адекватна висококвалифицирана професионална помощ.

Следователно, никак не е чудно, че клиентите - често хора, които трудно решават проблеми като начало - често се борят и страдат, когато възникнат кризи.

Ето защо втората основна цел на процеса на подпомагане е клиентите да си тръгнат от нас по-способни да овладяват самостоятелно проблемите си, да живеят по-ефективно, и да развиват и използват възможностите си сами. А това означава, че ние като професионални помощници трябва да предадем работните знания и умения, от които клиентите се нуждаят, за да продължат напред без нас.

Както Нелсън-Джоунс (2005) казва: „В крайна сметка, целта на използването на уменията за психологично консултиране е да се даде възможност на клиентите му да станат по-квалифицирани консултанти сами на себе си.... Професионалните консултанти са наистина квалифицирани само до степента, в която успяват да обучат клиентите си да си помагат по-ефективно в ежедневието си” (стр. 14).

И това означава, че най-добрата професионална помощ е именно тази, която осигурява на клиентите ни инструменти и умения, за да бъдат те по-ефективни в справянето си самопомагащи си възрастни.



За поредицата:

Добре дошли в новата поредица от ежеседмични авторски текстове, обединени в рубриката "HELPING HELPERS TO HELP!" (Помагайки на помагащите да помагат!).Следете я като търсите публикации тук и във Фейсбук под хаштаг #HelpingHelpers2Help

Каква е целта на тази нова поредица от текстове? Това е онлайн споделяне на моя практически опит в работата с хора, които се занимават с консултиране професионално или с хора, които просто искат да подобрят жизнените си умения си да помагат на други хора.

В тази поредица представям някои от основните подходи и умения за подобряване на разбирането и взаимоотношенията нужни за справяне и промяна, които сам използвам вече над 40 години в професионалната си практика като психолог, екзистенциален терапевт и консултант по екипно и организационно развитие.

Ще се старая да предоставя един систематичен подход към специфичните умения, които помагат на нуждаещите се от помощ да променят начина, по който се чувстват, мислят, общуват и действат.

Основният фокус ще е върху консултирането на индивиди. Но някои от идеите могат и да се използват в работата с групи, екипи и цели организации.

Поредицата е предназначена както за тези, които искат да усъвършенстват своите умения за консултиране и помощ, така и за тези, които сами търсят помощ от квалифицирани консултанти. Разбира се, надявам се текстовете в поредицата да са полезни и на всички, които искат да подобрят уменията си за изграждане и поддържане на добри взаимоотношения в ежедневието си.

С напредването на поредицата ще ви запознавам накратко и с репертоар от методи за диагностика и интервенция в процеса на консултативната работа. Поредицата ще ни даде възможност да водим дискусии и да разгледаме теми, които представляват интерес за читателите.

В поредицата са включени само мои авторски текстове. Моля, цитирайте източника, ако ги споделяте и използвате.

До скоро с Текст №8, който ще бъде публикуван тук на 21.03.2024 г.

Пламен pld-bg.eu