Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Януари, 2009 г.
В началото сме на една нова година все пак и през първия и ден си заслужава да се запитаме какво научихме от изминалата. Снощи 2008-ма си отиде, но урокът, който ни е остави изглежда на 1 януари 2009 г. прост и категоричен. Психосоциалната система от допускания, фантазии и интерпретации на действителността, чрез която организираме представите си за поведението и развитието на човешките системи, в които живеем,  и наричаме, за краткост, КАПИТАЛИЗЪМ е достигнал до състояние на комична абсурдност.

 Оказа се, че т. нар. „свободен пазар”, в действителност, не е свободен въобще. Преобладаващата част от хората по света се чувстват и са използвани арогантно и системно от едно агресивно финансово привилигировано малцинство, което концентрира в пирамидалните си системи ресурсите на света. Масовата психология на аморалния егоцентризъм, превърната в корпоративна норма и ежедневна обществена практика, лишава на практическо, поведенческо ниво днешния капиталист от социална чувствителност и съвест. Стремежът към все по-големи печалби и все по-бързо забогатяване превръща една някога добронамерена психосоциална система за самоорганизация в своето отрицание, което разрушава околната среда, маргинализира икономически и културно голямата част от човечеството, и служи манипулативно на едно нарцистично, морално регресиращо и психосоциално болно, но привилигировано малцинство.

Това ли научихме от събитията и преживяванията си през кризисната 2008-ма? Оттегляме ли се от дяволския психологически договор за необезпечен кредит на доверие, който бяхме сключили с пазарния фундаментализъм през последните 30-40 години? Или все още сляпо вярваме на собствените си делюзии и фантазии?

Едно е ясно – преди трансформацията на всяка психосоциална форма на обществена  (това включва и икономиката, и политиката, и правото) самоорганизация на хората, всичко в нея става наистина осезаемо абсурдно. Точно така се е случило с изглеждащата вечна доктрина, че земята е плоска, нали? Представяте ли си колко глупаво са изглеждали тези, които са я приемали безкритично, когато моряците на Колумб се завърнали, без да изпаднат от ръба на плоската земя? Е, така е и сега, но този път става дума за изтрезняването ни от мирогледните заблуди на пазарния фундаментализъм.

Да се огледаме в началото на 2009-та – колко човешко страдание има по земята благодарение на пазарния фундаментализъм в мисленето и дейността на хората и техните организации. Фундаменталистката интерпетация на пазарния капитализъм наложена чрез религията на консумаризма пряко или косвено причинява войни, глад, промени в климата, обезлесяване на планетата и дехуманизация на човешките отношения. Бъдещето не е по-малко мрачно, ако психодинамично се защитим като се правим, че не ги забелязваме и не ги допускаме до съзнанието си по невротични причини.

Бащата на капитализма, Адам Смит, който е автор на „библията” на пазарния капитализъм е автор и на една друга, сполучливо изтласквана от съзнанието ни книга „Теория на моралните чувства”(Smith 1991/1776). Чели ли сте я (скоро)?

Е, от прочита й става ясно, че като хуманист и философ на моралното развитие на човека, Смит не е подозирал колко несвободен може да бъде „свободния” пазар. Той е виждал капитализма като човешка система за хуманизираща самоорганизация, допълваща демокрацията, гарантираща свободата, защитаваща независимостта на свободните граждани и награждаваща инициативността, продуктивността и предприемчивостта им в реализацията на човешкия им потенциал. Като такава хуманистична система, капитализмът служи  инструментално за нарастване на общото благо и окуражава креативността, реализацията и моралната отговорност на всяко човешко същество в демократичното общество.

Как този прекрасен психосоциален идеал (а не чисто икономически модел) за свободното човешко общество бе толкова изкривен в опитите за практическото му прилагане?

Едва ли в края на 2008-ма някой истински вярваше, че свободния пазар е наистина свободен. Технологията, маркетинга и рекламата, доминираните от корпоративнте лобисти правителствените регулации превърнаха бавно, но сигурно пазара в едно на практика несвободно, контролирано място за явни и прикрити психосоциални манипулации. Психолозите, които за жалост работят в областта на масовата реклама могат да ви го докажат с прецизността на лабораторния експеримент. Мощта на рекламата и манипулацията на потребителското поведение е само тази изтънчена част от механизма на деформация и дехуманизация на идеала на А.Смит, с която безсъзнателно сме се примирили в името на управлението на търсенето. Психотехниките , използвани и непрекъснато усъвършенствани от медиите,рекламните и пропагандните (PR) агенции непрекъснато се стимулират от рекламодателите, защото дават нужните резултати – манипулиране на хората да купуват неща, от които всъщност нямат нужда. Потребителите са системно и непрекъснато обработвани психологически и дори само поради тази причина пазар, в който невронауките и науките за човешкото поведение са ежедневен работен инструмент за целенасочена и масова манипулация, е вече всичко друго, но не „свободен пазар”!

Разбира се, психологическата обработка на потребителя не е всичко в апарата за дехуманизация на идеала на А.Смит за пазарния капитализъм. Какво ще кажете за лобистките практики на корпорациите, които осигуряват на големите производители и търговци асиметричност на правата и възможностите за облагодетелстване за сметка на масовия потребител на правно, информативно и икономическо равнище? Какво са държавните субсидии, данъчните облекчения и другите облечени в правни норми привилегии за корпорациите? Правят ли те всъщност пазара по-свободен? Едва ли!

Свободният пазар означава икономика със съвест, според идеала на А. Смит. 

Капиталисти със съвест?!

Дори беглият преглед на действащото по света и у нас  законодателство дава основание да се запитаме в началото и на тази нова година: „Не служи ли тази нормативна рамка на една психосоциална парадигма, в която за съвестта и моралната отговорност просто не е предвидено работно място?” Законодателство, в което на бизнеса се повтаря „всичко, което не е незаконно,  ти е разрешено!” идеологически и поведенчески дехуманизира стопанската практика и човешките отношения в икономическия живот.

Не това е имал предвид през 1776 г. А. Смит в разбираемо непопулярната си книга „Теория на моралните чувства”. 2008-ма, а и годините преди нея ни дадоха множество безапелационни доказателства за морална регресия и атрофия в корпоративните офиси, които са разбираеми само на езика на диагностичните системи за анализ на личностните разстройства, с които си служат психолозите и психиатрите. Тази психодинамична по същността си регресия на индивидуално, групово и корпоративно ниво не е предвидена от А. Смит. Проверете – нямал си е и идея за нея човекът!

http://uk.youtube.com/watch?v=3h23A-WLGc0
http://uk.youtube.com/watch?v=5oPWobj7eIQ

Корпоративният лобизъм и психологическата обработка на потребителите  в името на създаването и запазването на асиметрични пазарни предимства за корпорациите ни докараха случилото се на вече несвободния пазар през току-що изтеклата 2008 година. Корпоративният сектор, тъжно но факт, се е превърнал в поразителни мащаби в сигурно убежище за безскрупулни и алчни личности и групи, които са законно безотговорни в социално и морално отношение. И така, психосоциалната система на пазарния капитализъм замислена, за да допълва демокрацията в стимулирането на иновацията и човешката реализация на свободните граждани се деформира постепенно в патогенна, токсична среда, която награждава безогледната алчност и придобиваната чрез манипулации и корупция власт на корпоративно приютени, правно и политически защитавани малцинства от нарцистични социопати.

http://www.youtube.com/watch?v=SsSGZezvuSg

http://www.youtube.com/watch?v=lzAUUyd-woE

Как сме го допуснали? Това е въпросът, пред който отново ни постави 2008-ма.

Пазарният фундаментализъм, наистина, се оказа още по-опасен от религиозния. Защото превърнат в масовата психология на консумаризма и в бизнес психологията на макиавелистките управленски практики „печалбата оправдава манипулативните методи”, пазарният фундаментализъм легитимира насилието, принудата, манипулацията, аморалността и егоизма, т.е. дехуманизацията в икономическите отношения между хората.

Пазарният фундаментализъм се оказа особено опасен в психологическо, морално и социално отношение с това, че позволи на огромни маси от хора да мислят безкритично за живота и поведението си като използват редукционистични (опростенчески) икономически модели. Правоверните вярващи във валидността на тези модели са тези, които се считаха твърде дълго за притежаващи и изповядващи единствено вярната истина за поведението на хората. Днес, пазарните фундаменталисти се нуждаят повече от всякога, не от опоненти, а от системна и професионална психотерапия.

Ако и през 2009-та богатите спекуланти и инвестиционни банкери на финансовия пазар бъдат оставяни да премълчават, прикриват и изтласкват от своето собствено и масовото съзнание личната и корпоративната си отговорност за причиняваните чрез поведението им последици за големи групи хора и цели общества, то пазарният фундаментализъм отново ще е арогантен победител.

Не, никой вече не би могъл да доказва, че обществените интереси се защитавали най-добре, ако се остави всеки да се грижи както намери за добре за своя личен интерес.  Защото, това просто не е свободен пазар!

Можем ли да забравим заклинанията на пазарните фундаменталисти? Yes, we can!

Ако не забравяме, че деформациите на идеала за човечен икономически ред и поставянето на пирамидите на финансовия капитал на капитанския мостик бяха и си остават основните му заслуги като философия. А като социален психолог не мога да не добавя, че не можем да си позволим да забравим и това което на практика стои в основите му (поне през последните 30 години) - психологията на страха и принудата, които така дехуманизираха масовата култура и социалното поведение на няколко поколения.

Страхът и натрапчивия конформизъм ни доведоха до положението да правим ежедневно егоцентрични и аморални лесни избори в живота си в името на удобното избягване на тревожността и конфронтацията си с реалността отвъд матрицата на пазарния фундаментализъм.

Всичко, което снижаваше тревожността на използваните потребители се продаваше добре до днес. Като, например безкритичното приемане на вяра на икономически теории и интерпретации, които служат за опростяване на масовото мислене за сложното социално поведение на хората чрез отказ от системен, психологически анализ отвъд икономически и социологически редукционизъм. Догмите на пазарния фундаментализъм работеха като примитивни механизми за социална и психична самозащита, които възпроизвеждаха илюзиите за сигурност, контрол и определеност, от които поради страха и конформизма си така масово се нуждаехме. По същия психодинамичен начин действаше и внушението, че ресурсите са ограничени и тъй като така или иначе няма да има от всичко за всеки (например, достатъчно пари, храна, земя, източници на енергия, а защо не и здраве и образование), то страховете ни, които улесняват приемането на внушенията на пазарния фундаментализъм,  са основателни, и следователно, те и нищо друго, трябва да ни ръководят във всичко, с което се ангажираме – религия, право, здравеопазване, бизнес, образование и политика.  Така, с години и в повече от едно поколение хората и техните организации продължаваха да мислят и действат не като зрели и отговорни възрастни, а като фиксирани в юношеството си, отказващи да съзреят самовлюбени тийнейджъри. 

Синдромът на отказа от психосоциално съзряване е масов и не бива да се подценява, дори и само в това му измерение, че толкова много хора и днес вярват в съществуването на една единствена истина за икономическото развитие, повтаряйки заклинанието „свободен пазар”, след като е всъщност е ясно, че пазарът всъщност отдавна не е такъв.

Нито конкуренцията е открита и честна, нито измамата и лъжата са извън правилата на пазарната игра за тези, които са си осигурили комфорта да ги определят и манипулират в своя изгода.

И за това ни напомни случилото се през миналата 2008 година. Живеем във време на брутален корпоративен капитализъм и той не иска друго от нас освен това да вярваме сляпо в „свободната пазарна икономика” като единствено вярната доктрина. Но пазарния фундаментализъм е плод на внушени и самовнушени суеверия (като хороскопите) и както е при всички системи от суеверия, хората, които им вярват приемат за полезни само фактите, които потвърждават убежденията им. Истината е без значение, важното е да не загубим контрол и вяра в правотата си.  Дори и на цената на глобалната дехуманизация!

Но хората сме по-сложни и имаме морални чувства, предупреждава ни не друг, а самия А.Смит още през 1776 година. Глобалният свободен пазар е вече утопия, ако се вгледаме в човешката реалност на света в края на 2008-ма и началото на 2009-та. Хората вече започват да не искат да ги разглеждат и третират като управляеми „човешки ресурси”, беззащитни потребители, притежавани и манипулирани от корпорации, банки и картели. Внушението, че в името на възможностите за развитие на търговията и увеличаване на печалбите, следва да се приеме идеологията на пазарния фундаментализъм, не разгаря ентусиазма и оптимизма на хората по света. Те искат капитализма да се хуманизира, а това изисква нов „психологически договор” за сигурна среда, свободна от психосоциални заплахи (като войните и тероризма, например) и надеждни, неманипулирани от лобисти правила за правенето на отговорен, морално зрял бизнес. Това не може да им бъде осигурено от глобализиращия се пазарен фундаментализъм. Опитите да се натика сложния в психосоциално отношение живот на хората в корпоративната матрицата на пазарния фундаментализъм само ще доведат до нарастваща несигурност, глобална тревожност и конфликти.

Психологията на капитализма преобрази света през последните 200 години, но и капитализма се деформира до неузнаваемост, отдалечавайки се от идеалите на наистина свободния пазар. Едва ли А. Смит си е представял, че през 2008-ма капитализмът ще е демонстрирал така категорично, че е повече в служба на един малък властващ елит, отколкото в служба на обществения интерес, и че хората по света ще си задават тревожно въпроса за управляемостта му като система за продуктивна човешка самоорганизация.

Как хората да се върнат психологически в пазарния капитализъм, убедени в способността му да се хуманизира? Това е въпросът за ДОВЕРИЕТО. Въпросът на 2009-та година.

Един от възможните отговори е – като запазим психосоциалното и културното си разнообразие в противовес на глобализацията и икономическата „религия” на пазарния фундаментализъм.  А това може би изисква от нас да започнем да мислим и действаме по-зряло. Не като юноши, които не мислят за бъдещето и последиците от поведението си, а като зрели и отговорни за следващите поколения възрастни. Да правим и като индивиди, и като организации, по-добре обмислени избори и да вземаме решения, без да опростяваме самозащитно възприятията си за сложната действителност, в която живеем. Съществен елемент от съзряването ни е и поемането на отговорност за собствения ни живот и за въздействието, което имаме върху света около и след нас.

И в допълнение, можем да започнем да се учим да ценим различията си  и да контролираме импулсите си да се манипулираме и използваме в служба на собствения си интерес.  Можем да изоставим дефанзивността, нарцисизма и арогантността си, и  да се ангажираме с моралното си израстване.

http://www.youtube.com/watch?v=EroItoazpiA

Можем да си припомним, че не знаем всичко като пазарните фундаменталисти и че ако искаме да се справим с проблемите, създадени от икономическите им модели, се нуждаем от нова хуманистична психология за човешките стопански организации и икомомическите взаимоотношения.

А това означава, че през 2009-та трябва да мислим и постъпваме по много различен начин, ако искаме да намерим отговори на въпросите, с които ни остави 2008-ма.

И накрая, можем да започнем да говорим публично за всичко това, защото както е казал Мартин Лутър Кинг „дошло е време, когато мълчанието е предателство”. Предателство към нас самите, защото хуманизацията на капитализма е всъщност нещо просто – очовечаване на една система, която е създадена да се грижи за човешкия живот и да търси по-добри човешки отговори на вечните човешки въпроси.

http://www.youtube.com/watch?v=QXK2EOLyApU&NR=1

Можем да направим своята крачка в тази посока през 2009-та, и след година ще знаем, че не сме я пропилели като 2008-ма!

А ако не можем…? ЧНГ, все пак!

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=258&video_id=9850

 

01.01.2009

 

Пламен Димитров

Председател на УС на Дружеството на психолозите в България

член на Консултативния съвет на Global Community Initiatives (www.global-community.org)

Категория: Технологии
Прочетен: 810 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.01.2009 10:48
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход