Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Ноември, 2010 г.
2 3 4 5  >  >>
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ БИЗНЕС НА МЕНИДЖЪРА*
Пламен Димитров
София, 1990
ISBN 954-8140-07-1



 
 
Продължение от  1.7.9.:
http://plamendimitrov.blog.bg/technology/2010/11/11/psihologicheskiiat-biznes-na-menidjyra-1990-1-7-1-1-7-9.632996 
 

A2. Диагностициран фирмен процес:
Избор на цели. Определяне на целите и задачите, а също и критериите за достигане на целта на различните нива на организацията. 


B2. Типична диагностична информация:
1. Кой поставя целите във фирмата?
2. Как се прави това?
3. Кой участва в процедурите за избор на целите?
4. Имат ли хората необходимите умения за ефективно целеполагане?
5. Способни ли са те да си поставят дългосрочни цели и краткосрочни задачи? 

C2. Използвани диагностични методи: Въпросници и интервюта. Наблюдения на срещите за определяне на целите на различни организационни равнища. Анализ на видеозаписи.

A3. Диагностициран фирмен процес:
Вземане на решения, решаване на проблеми и планиране на дейността. Оценяването на алтернативите и изборът на план са цялостни централни функции за повечето хора във фирмата.
Тези процеси предполагат получаване на информация, установяване на приоритетите, оценяване на алтернативите и избор на една от тях пред останалите.

B3. Типична диагностична информация:

1. Кой взема решенията?
2. Ефективни ли са те?
3. Използват ли се всички достъпни източници?
4. Нужни ли са допълнителни умения за вземане на решения и решаване на проблеми?
5. Удовлетворени ли са членовете на организациите от решаването на проблеми и вземането на решения? 

C3. Използвани диагностични методи: Наблюдение на срещите за решаване на проблеми на различни организационни равнища. Анализ на видеозаписите на срещите за решаване на проблеми.

A4. Диагностициран фирмен процес:
Справяне с конфликти и управление на кризите.
Конфликтите - междуличностни, вътрешногрупови и междугрупови, - често възникват в утилитарните организации. мениджърът е длъжен да знае разполага ли фирмата с ефективни начини за справяне с конфликтите и кризите.

B4. Типична диагностична информация:

1. Къде в организацията възникват конфликтите?
2. Кои участват в тях като страни?
3. Как се управлява даден конфликт?
4. Какви са фирмените норми и правила за разрешаване на конфликта?
5. Системата за стимулиране на сътрудниците на фирмата засилва ли / поражда ли конфликтите? 

C4. Използвани диагностични методи: Интервюта, наблюдения като трета страна и наблюдаване на събрания.
 
A5. Диагностициран фирмен процес:
Управление на междугруповите отношения в организацията.
В повечето фирми се наблюдават ситуации, в които две или повече групи (фирмени подсистеми) се сблъскват с общи проблеми или застъпващи се отговорности. Това се случва по-често, когато страните са членове на отделни общности, които са взаимозависими в реализацията на определена цел, но имат съвсем отделна отчетност.

B5. Типична диагностична информация:

1. Каква е същността на отношенията между страните във взаимозависимостта?
2. Ясни ли са целите им?
3. Ясни ли са отговорностите им?
4. Кои са основните въпроси и проблеми, с които се сблъскват двете страни? 
5. Кои структурни условия във фирмата пречат на / стимулират управлението на взаимодействията? 

C5. Използвани диагностични методи: Интервюта, наблюдения от трета страна и наблюдения на груповите срещи и дискусии. 

A6. Диагностициран фирмен процес:
Формалните йерархични отношения във фирмата определят кои ръководят и кои ги следват, а тази област често е наситена с проблеми за ефективното функциониране на фирмата.  

B6. Типична диагностична информация:

1. Какви са стиловете на ръководство във фирмата?
2. Какви проблеми и конфликти възникват между началници и подчинени?

C6. Използвани диагностични методи: Въпросници за оценка на организационния климат и стила на ръководство. Интервюта за желаните поведения на ръководителите.

A7. Диагностициран фирмен процес:
Стратегическо управление и дългосрочно планиране. Наблюдение на фирмената среда, включването и спирането на определени продукти, прогнозиране на бъдещите събития и вземане на решения, които обезпечават дългосрочната жизненост на фирмата, нейната конкурентоспособност и ефективност.  


B7. Типична диагностична информация:

1. Кой е отговорен за дългосрочното планиране и за приемането на стратегически решения?
2. Разполага ли с адекватни средства и подкрепа?
3. Ефективни ли са текущите дългосрочни решения?
4. Какви са текущите и какви ще са бъдещите изисквания на фирмената среда?
5. Кои са основните конкурентни преимущества на фирмата?
6. Какви са заплахите за бъдещето на фирмата? 

C7. Използвани диагностични методи: Интервюта с ключовите автори на фирмената политика, групови дискусии и изучаване на фирмените документи, които съдържат релевантна информация. 

1.7.10. Непрекъснатата диагностика на фирмата е неотменна съставка в усилията за планомерна организационна промяна. Диагностичните дейности, реализирани от фирмените ръководители, експерти и консултанти са с решаващо значение за всички целенасочени поведения за организационно развитие на фирмата. Практически, само те могат да демонстрират доколко едно желано състояние на фирмата е достигнато в резултат на опитите за фирмено развитие.

1.7.11. Технологията на фирменото развитие с акцента си върху придвижването на фирмената оганизация от това, "което е" към това, "което трябва да е", изисква и непрекъснато генериране на данни и информация за фирмената система. От тази гледна точка мениджърите и техните консултанти по организационно развитие имат да решават четири първостепенни задачи:
  1. Да направят така, че фирмата да генерира валидни и надеждни данни за своето функциониране, а също така за факторите, пораждащи проблемите и техните взаимоотношения.
  2. Да се обезпечи на фирменото ръководство възможността за свободен избор на цели на организационното развитие при пълна осведоменост.
  3. Да се позволи на хората от всички нива на фирмената система да разгърнат причастността си към този избор.
  4. Да се определят диагностичните категории като се реализира системно планиране на диагностичните дейности или се предпочете ситуативно детерминирана от характера на постъпващите данни диагностика.
 

Следва: ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ БИЗНЕС НА МЕНИДЖЪРА(1990) - 1.8.:
http://plamendimitrov.blog.bg/technology/2010/12/05/psihologicheskiiat-biznes-na-menidjyra-1990-1-8-1-1-8-15.645682
 
___________________________________________________________
*Точно преди 20 години през месец ноември 1990 година написах тази малка книжка със странното за мнозина по онова време заглавие "Психологическият бизнес на мениджъра", която промени насоката на професионалната ми кариера. Тази малка книжка ми помогна преди 20 години да определя избора си като професионален психолог и организационен консултант. След публикуването й в рекорден за времето си тираж от Висшата школа по мениджмънт "ИКО-М-ИНТЕЛЕКТ" реших да  стана  консултант по организационно развитие, който помага на хората и екипите в организациите да реализират потенциала си.
 
Днес сутринта намерих екземпляр от тази 20-годишна книжка в дъното на библиотеката си и ми хрумна да й придам нов - електронен, - живот чрез своя блог в интернет - ПСИХО(Б)ЛОГ - http://plamendimitrov.blog.bg . Надявайки се, разбира се, това да породи дискусии по темите в нея и да доведе до написването на второ, разширено издание на "Психологическият бизнес на мениджъра"  20 години по-късно. Очаквам мненията и коментарите ви!
Категория: Технологии
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.12.2010 08:52
СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРОМЯНАТА: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Пламен Димитров
София, 2001

(непубликуван ръкопис)



2. ПСИХОДИНАМИЧНАТА ХИПОТЕЗА ЗА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ПРОМЯНАТА

Продължение от 2.30.:
http://plamendimitrov.blog.bg/technology/2010/11/27/syprotiva-sreshtu-promianata-2-24-2-30.641484

2.31. Да вземем, например, изразяването на съмнения и претеглянето на различни алтернативи - те също могат да се използват в служба на съпротивата срещу промяната от страна на клиентите както в индивидуалната психотерапия, така и в груповата работа и в организационното консултиране. Обичайно, когато на различните страни във вътрешните конфликти, конституиращи действителните проблеми на клиента, се дава балансиран израз в отношенията му с консултанта, нетният напредък на консултативната работа е близък до нула. Придвижването в едната посока се контрира от движение в противоположната, както е при изразяване на потребността от промяна чрез отричането й, при изразяването на желанията чрез страха от осъществяването им и при изтъкването на обещаващи нови решения и планове за действие чрез подлагането им на критичен анализ и практическо бездействие. В практиката на консултанта защитите на клиента класически се проявяват чрез неговата устойчива амбивалентност, стояща в основата на това, което се определя като "невротичен" или "защитно-съпротивителен" стил. Много често тези форми на съпротива срещу промяната не се забелязват, освен ако консултантите не са подготвени за интерпретацията им като прояви на защити на когнитивно ниво.
2.32. На афективно ниво съпротивата срещу промяната е свързана с изразяването на конфликтите, стоящи в основата на реалните проблеми на клиента, по един формален, не свързан с когнитивните съдържания (мисли, идеи, фантазии и разсъждения) начин - конфликтите се изразяват не чрез това, което казват клиентите, а между това, което казват и начина, по който го казват. Например, казвайки нещо с афективен, емоционално наситен тон, който не съответства на съдържанието на това, което се казва, клиентите съумяват да кажат нещо и в същото време да затаят много повече. Съпротивата тук работи чрез преживяването и изразяването на неподхождащи, несъответващи на изказа емоции и чувства - представете си клиент, който показва пред вас очевидно нарастваща тревожност, говори бързо, без да очаква участието ви като консултант в разговора, описвайки събития от живота си, които са със съвсем различни нива на значимост. Афективната приповдигнатост на комуникацията от страна на клиента води до това, че вие като консултант започвате да се чувствате обезпокоен, загрижен и контролиран - съпротивата сработва, позволявайки на клиента да не осъзнае, че има проблем и че всъщност се опитва да го скрие от вас зад бурното изразяване на емоции, на които вие трябва да сте само ням свидетел. Съпротивата е срещу промяната в консултативния процес, която би настъпила, ако клиента ви бъде подпомогнат от вас по-пълноценно да осъзнае чувствата си към това, което казва, вслушвайки се в изказа си и поемайки по такъв начин отговорността за поведението си. Тук решаващо е вие като консултант да разпознаете и разберете, че начина по който ви говори клиента е важен сигнал, че изразяваните емоции имат специфична защитна функция, от която клиента ви се нуждае в текущата консултативна ситуация, в която се намирате.
2.33. Този вид съпротива срещу промяната се наблюдава и в случаите на т.нар. "псевдо-инсайти", които индивидите, групите и организационните подсистеми много често демонстрират в комуникацията си с техните консултанти. При тях липсва пълнота и съответствие между декларираните от клиента интелектуални прозрения от типа "Аха, сега разбирам" или "Аха, сега ми стана ясно", лишени от очакваните адекватни афективни и поведенчески компоненти. Този тип интелектуализирана съпротива срещу реалното действие чрез "псевдо-инсайт" е типично в консултативните ситуации, в които клиента е готов да приеме, че знае много добре какво точно трябва да направи, само и само, за да не започне да го прави.
2.34. Приемайки подобен инсайт за пълноценен, консултантът лесно се озовава в капана на съпротивата срещу промяната - много от организационните консултанти познават това наглед рационално поведение на консултираните от тях мениджъри, които с лекота планират комплексни промени, които вече са избрали да не осъществят никога на практика. Клиентите се съпротивляват срещу промяната като я решават "невротично", т.е. по начин сходен с познатите от детството им декларации на добри намерения, обещания или съгласие от типа "Добре, разбрах!", които са достатъчни, за да се избегне нарастването на напрежението в отношенията между дете и родител. Последващото бездействие е формата, в която работи на практика съпротивата срещу промяната. Идеята, че декларативните обещания, добрите намерения и правилните планове предполагат пристъпване към реално действие за осъществяването им, а не са вид извинение, което служи предимно за защитно снижаване на тревожността и конфронтацията, тук, разбира се, е изтласкана извън полето на съпротивителния "псевдо-инсайт". Съпротивата е постигнала целите си - възможностите за промяна чрез реално действие са тихо саботирани. Клиентът ни е казал "Да", прибавяйки веднага и "Но".

Следва: 2.35.:
 
 
Категория: Технологии
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.12.2010 15:07
СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРОМЯНАТА: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Пламен Димитров
София, 2001

(непубликуван ръкопис)



2. ПСИХОДИНАМИЧНАТА ХИПОТЕЗА ЗА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ПРОМЯНАТА

Продължение от 2.23.:
http://plamendimitrov.blog.bg/technology/2010/11/22/syprotiva-sreshtu-promianata-2-18-2-23.638809

2.24. Ако съпротивата срещу промяната е интрапсихична, групова или организационна самозащита, намираща израз в преноса на клиента (индивид, група, организация) към консултанта, съществува ли нещо, което можем да кажем за съпротивата, което не може да се отнесе към преносите на клиентите в консултативната ситуация? Всяка теоретична и технологична дискусия, касаеща тези преноси, се отнася и към съпротивата срещу промяната. Но дори и при същественото припокриване на преноси и съпротиви, тези две понятия не са взаимнозаменяеми.
2.25. Всяко поведение на клиента - индивид, група и организация, - следва да се описва и разбира от консултанта както от гледната точка на динамиката на преносите и контра-преносите, така и от гледната точка на проявите на съпротивата срещу промяната. Припокриването между преносите и съпротивите може да нараства в случаите когато в отношенията "клиент - консултант" се наблюдават значителни преносни смущения и кризи, епизоди на драматичен актинг-оут, остри прояви на опозиционно поведение. Но преносите могат да бъдат и напълно адаптивни, и дори да подпомагат проверката на реалността от страна на клиента, но заедно с това налице да са изразени съпротиви срещу промяната. Самозащитните нужди на клиента с реални проблеми и конфликти могат да бъдат изразявани по много завоалирани, сподавени и непривличащи вниманието или дори свръхрационализирани начини, които на пръв поглед не  отдалечават клиента от действителността и не говорят за наличието на открита съпротива срещу промените.
2.26. Съществуват епизоди, в които функцията на самозащитата, изразявана в преносната динамика на отношенията "клиент-консултант", т.е. съпротивата срещу промяната, се изпълнява по един неочебиен, прикрит начин - без да става ясно какви са и дали въобще има преноси. В подобни моменти на много консултанти често им се струва, че между тях и клиентите им има много добра връзка,  дори "съюз", и, че консултативния процес протича гладко и без каквато и да е съпротива. Уви, в консултативния процес - бил той индивидуална психотерапия, групова работа или организационно-консултативен проект, - защитните механизми, преносите и съпротивите срещу промяната неотменно присъстват и винаги участват във формирането на процесите и резултатите на взаимодействието между клиента и консултанта. Просто, в много случаи те са най-ефективни, когато са най-подмолно, най-прикрито изразявани и маскирани в хода на консултативния процес. Образно казано, най-"добрата" съпротива срещу промяната е тази, която не се вижда, усеща и разбира от консултанта. И това е валидно и в психотерапията, и в групово-динамичната работа, и в организационното консултиране.
2.27. Съпротивата срещу промяната може да се осъществява най-ефективно като предотвратяване и възпрепятстване на необходимите промени чрез въздействие върху само един компонент, върху определен детайл от промяната (на процесуално и/или съдържателно ниво). Това може да е психична промяна във възприятията и нагласите, промяна в груповото и организационното функциониране, която кореспондира с промените в смисъла на важни за клиента аспекти от живота и дейността му - например, неговите отношения със значими хора, неговия подход към решаването на важни проблеми. Все промени, които са резултат от интерпретативната работа на клиента и консултанта.
2.28. Консултантът може да ги наблюдава като когнитивни, афективни и поведенчески реакции на клиента в хода на интерпретативния процес - разбира се, ако се пита променят ли се съдържанието, посоката и формата на асоциациите, които осъществяват клиентите, каква е афективната динамика и как се променя емоционалния тон, променена ли поведенческата картина на клиента в и извън консултивния процес. Особено успешно е това, ако в хода на консултативния процес се осъществява близко включено наблюдение на последователността "интерпретация -> инсайт -> афект -> поведенческа промяна" във всичките три направления - когнитивно, афективно и поведенческо. С натрупването на практически опит повечето консултанти не се доверяват, ако реакциите на клиента не обхващат и трите модалности за изразяване и се свеждат само до това, което казва клиента в хода наконсултативния процес. Много важни са безсловесните афективни реакции, макар, че и афективността може да служи като прикрита съпротива срещу промяната. Думите (изказът) на клиента, придружени с адекватни емоционални преживявания (изрази) и последвани от съответстващи им действия са тези диагностични признаци за автентичност, които ангажират вниманието на консултанта с по-висока чувствителност и компетентност в работата със завоалираните и по-финни форми на съпротива срещу промяната. В крайна сметка, преценката за тази автентичност, пълнота и завършенност на реакциите на клиента спрямо процеса на интерпретация в консултативната ситуация е това, което определя дали и как работи консултативния процес, какво още е нужно, какво работи и какво не.
2.29. На когнитивно ниво, защитите при индивидите, групите и организациите най-често се придружават от една или друга форма на изолация на афекта - т.е. прекъсването на връзката между идеите и афективните преживявания на клиента, за да останат и едните, и другите достъпни за съзнанието му, макар и разделени. Работната задача на консултанта в тази ситуация е да подпомогне клиента да възстанови свързаността между изказваните идеи и преживяваните емоции, която е разрушена от защитите на клиента. Типичен интерпретативен подход е консултантът да представи обобщено собственото си разбиране за това, което клиента казва и преживява в консултативната ситуация, кондензирайки и синтезирайки изказа и израза на клиента. В тази интерпретативно-диагностична версия на консултанта, идеите и афективните преживявания на клиента са много по-близко, много по-съотнесени и така тяхната взаимовръзка е представена като по-очевидна, естествена и въздействаща. Изслушвайки своя консултант да казва "същите неща", но по друг начин, клиентът "преоткрива" реалността на свързаността на своите идеи, мисли и емоционални реакции, деформирана от собствените му защити.
2.30. Класически модел на защитно поведение на клиента в консултативната ситуация е т.нар. "защитно разкъсване", при което отделните елементи на дадено изначално свързано и смислено изречение се изказват разкъсано във времето или с примес от отделящи ги смислово индиферентни когнитивни съдържания. Клиентът прави осмислянето по-трудно, отстранявайки връзките между елементите в асоциативния си поток - например, А ----- Б ----- В ------ А и т.н. На мястото на празните места в новата последователност защитно се вмъкват удобни "пълнежи". Тук работата на консултанта е да извлече и ре-синтезира в интерпретацията си смисления израз - казвайки на клиента, например,"Звучи ми сякаш ми казваш, че чувстваш А, защото се случва Б, а не В и следователно преживянето на А е напълно уместно..." Всъщност, съществуват много други начини за съпротива срещу промяната на когнитивно ниво. На практика, целият репертоар от когнитивни способности и умения на клиента може да се мобилизира, за да изпълнява защитно-съпротивителни функции в консултативната ситуация. 

Следва: 2.31.:
 
 
Категория: Технологии
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.11.2010 19:49


 
АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ...
е безплатна онлайн програма за самооценка, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери - да, лидери в екипа и организацията си,  лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.

Програмата публикува ежеседмично не повече от 2 тематични сфери за автодиагностика на лидерските качества и умения. Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично развитие като компетентен и автентичен лидер. Пълната програма включва 101 компетентности, извлечени от наблюдението на стила на най-ефективните лидери в различни ситуации и сфери на дейност.

Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, психолог и консултант по организационно развитие с повече от 25 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.

Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си! 

Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл на адрес: pldimitrov@hotmail.com  Успехи и до скоро!

Пламен  
http://plamendimitrov.blog.bg  http://weekend.seminari.bg  http://odservices.wordpress.com



АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ -
#019
БИЗНЕС ПРОНИЦАТЕЛНОСТ


МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
  • не винаги съм наясно как точно работи бизнеса в моята сфера на дейност...
  • мисля, че притежавам нужните лидерски и организационни умения, но ми липсват важни знания и умения нужни за успешното развитие на бизнеса...
  • нямам добра ориентация в начина, по който действат преките ми конкуренти...
  • не обичам да се занимавам със задълбочени анализи на това, кои стратегии и тактики се изполват от другите участници на пазара... 

МАЙ ПРЕКАЛЯВАМ...?

  • мисля, че съм изпреварил времето си и прекалено разчитам на знанията и осведомеността си за сметка на лидерските и организационните си умения...
  • често усещам, че пренебрегвам важни факти и тенденции свързани с развитието на бизнеса...
  • специалните знания и проучванията са за експертите; моята работа е да се занимавам с резултатите и управлението...

МОГА И ИСКАМ:
  • да съм наясно с това как точно действа бизнеса, с който се занимавам...
  • да съм в крак с актуалните тенденции и бъдещите възможности за развитие...
  • да следя и използвам пълноценно информацията за работата на конкурентите си и за динамиката на пазарната ситуация...
  • да проучвам задълбочено добрите практики и успешните бизнес модели, за да вземам навременни решения...
  • да адаптирам гъвкаво стратегиите и тактиките в управлението и развитието на бизнеса, отчитайки промените на пазара...

АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ

АРХИВ:

#001
СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ

#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
#012 ПРОАКТИВНОСТ
#013 УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ
#014 САМООБЛАДАНИЕ
#015 СЪПРИЧАСТНОСТ
#016 СПРАВЕДЛИВОСТ
#017 ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ КЛИЕНТИТЕ
#018 ЕТИЧНОСТ
#019 БИЗНЕС ПРОНИЦАТЕЛНОСТ



СЛЕДВА:
#020 ИНОВАТИВНОСТ
Категория: Технологии
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.11.2010 15:38

THE EXPERIENCE OF HOPE:

The Psychodynamic Theory of Changing

by Dr Plamen Dimitrov, Applied Psychology & Organization Development Consultant

Sofia, Bulgaria

Short e-version started originally at http://Plamen.blog.com in August, 2005, and to be finalized in August, 2011

E-mail for contacts and discussions: pldimitrov@hotmail.com

1. PREFACE

1.1.  This text is meant as an eassay in, let me call it, “psychodynamic phenomenology”, which may be further defined as the search of the pattern and structure in the dynamic nature of human experiences change processes. More specifically, I try here to describe my psychodynamic theory of hope developed within the perspective of psychodynamic phenomenology. This theory, which I call “The Psychodynamic Theory of Changing”, attempts to explain the ways in which we humans – as individuals, group and organizational members, community citizens, – experience our own changing and the implication it has for our behavior and relationships.

1.2. At this very beginning of the process I would like to emphasize that the level of discourse intended when referring to the psychodynamics of experience (including the psychodynamics of the experience of hope), is to different modes of experience and the relation between them. My concern is not so much with the contents of experience, in the sense of any dynamic or deep psychology(i.e. psychoanalysis), but rather with the form of experience itself, the way in which  it develops and varies over time, or in different situations.

1.3. In relation to hope, my theory is trying to identify a number of different psychological states (neuro-symbolic models of reality), characterized by different ways of experiencing hope. The theory attempts to trace the way in which dynamic changing occurs, often frequently, from one such state (or neuro-symbolic model) to another in the course of everyday life. Although this permanent changing is subtle, it can nevertheless have a profound psychological and psychosocial significance for each human individual, group, or organization.

1.4. My theory also proposes some mechanisms to account for the patterns of change processes, or “changing”, which occurs.

1.5. My first publication on the theory dates back to a booklet written in my student years in 1985, which was devoted to Neuropsychoimmunology and Ego defense mechanisms (Dimitrov, 1985). The present text is a direct outcome of later research and practice of the writer, which has now extended over more than 20 years, in the field of applied social psychology and organization development consulting.

1.6. This shorter e-version of the text is aimed primarily at applied psychologists and organization development practitioners, but its contents should be also relevant to mental health professionals, sociologists, and management consultants in particular. A number of topics in psychology are discussed and I believe some topics like motivation, personality, development, human relations, and mental health, are attractive to other professional and non-professional communities of readers. Since I do assume that the readers are reasonably familiar with these fields of study, only as much background material is referred to as is necessary to place my theories in context at the relevant points. During the course of the texting, my theory of changing is also compared with one or another of the major theories in psychology. This is not intended to be presumptious, but is simply aimed at clarifying  what I am trying to say with this theory of changing, and how this differs from more well-established views. Apologies for those sections which a little more discursive.

1.7. I have tried to coin as few new words as possible in developing the theory of changing, but the adoption of some new technical terms has been unavoidable.  I promise, all of these to be defined in a special glossary which I will publish at the end of this texting. Having said this I feel ready to start, thanking in advance to all those of you who will be willing to send their comments and questions while reading what follows.

 

2. THE PSYCHODYNAMIC THEORY OF CHANGING

2.1. Applied psychology has, in the space of  its rather short history of recognized science and professional practice, already become a highly specilized field of study.  Some would even say that this specialization is a good sign of the progress of the applied psychology as a science and practice, that is in an inevitable consequence of the enormous body of knowledge which has been accummulated, the size of literature which is related to this knowledge, and the sophistication of the techniques and tools which continue to generate it. Others, like myself, would argue that, while specialization in applied psychology is doubtless necessary from many points of view, attempts at integration are also needed if applied psychology is to make genuine progress in understanding human nature, activity and development.

2.2. This means for me, that while carefull lower-level theories which are closely related to research data and practical approaches in circumscribed areas of applied psychology (e.g. psychotherapy, work and organizational psychology, consumer behavior research, etc.) are to be welcomed, the construction of these should not preclude more general attempts at synthesys.

2.3. I am writing this very much in this spirit of synthesis, and the text bellow is intended as a contribution to the theme of integration in applied psychology. This text is the beginning of the description of a developing theory which represents one attempt of integration – at finding patterns and models which underlie an apparent diversity of phenomena and practices in applied psychology, and which cut across many of the traditional boundaries within applied psychology. My theory is integrative in a second way, in that it brings together two traditions in psychological analysis, the psychodynamic and the phenomenological.

2.4. The theory is also a general theory, but not in the sense that it tries to explain everything in any given area, but in the sense that it has something to say about a variety of kinds of human behavior and experience which are typically regarded as being only distantly related. It also deals with topics, like religion, entertainment, humor, and creativity, some of which are rarely referred to at all in contemporary applied psychology texts.

2.5. I have named this theory “a psychodynamic theory of changing” or “Change processes theory”, for short. It has a number of general characteristics which it would be useful to state explicitly at the outset, and this is the purpose of the following postings.

2.6.  The very first and the most important characteristic of the psychodynamic theory of changing is that it is concerned with human experience as well as with human behavior. The theory I suggest is based on the view that human behavior (individual, group, organizational, and social) cannot be completely understood without reference to the psychodynamic  (mental) components and correlates of that behavior, including the neuro-symbolic models of reality (or if you prefer, subjective meaning systems) which the behavior has for the person(s) who perform it in the reality.

2.7. The psychodynamic theory of changing is concerned mainly  with a particular aspect of neuro-symbolic modeling of reality ( or subjective meaning generation processes), namely certain ways in which the individual (the group, the orgranization, and the community) interpret his/their behavior in the reality.

2.8. In emphasizing the psychodynamic concomitants (mental components) of the human behavior (being individual, group, or organizational), my theory may be described as a type of “human activity theory”. Activity  is then defined as a complex behavioral system together with psychodynamic concomitants of that behavioral system, especially the meaning which human  activity has for the one who performs it. To read this text is an individual behavior, but to try to understand and apply the psychodynamic theory of changing is a complex, meaningful human activity. So, the psychodynamic theory of changing is an activity theory, and in this sense, it is anti-mechanic and non-behavioristic. It admits that a person is an active, mindful agent who initiates his own complex and changeable human activity, monitors his performance, makes choices in its environment, and interprets (consciously and/or unconsciously) his life and his reality.

2.9. The meaning of “human activity” for me is essentially psychosocial. In the theory of change processes, each piece of activity has its meaning for the person who engages in it. It might be purely personal (unknown to others) or very social (with a shared meaning to all – performing and observing the activity). The point here is that, as far as the actor himself (the acting subject) is concerned, each activity may have some personal and/or social meaning as part of the very human activity system, and the changing of these meanings leads to activity change. Indeed, even very simple movements of the subject may have very significant psychosocial meanings – for him personally, and for his social partners or observers. One reason for this instance of the necessity of referring to subjective states is that only in this way can sense be made of situations of “minimal behavior” in which there is little overt behavior to observe and sometimes, lots of human activity to interpret…. Just imagine another silent patient in your consulting room. His minimal behavior may well often be very, very rich in terms of conscious experience which underlies his activity….Ooh, yes, some of the most important forms of human individual, group, organizational, and social behavior (activity) are minimal!

2.10. A second reason I need to refer to psychodynamics of human experience (conscious or unconscious) is that one and the same human behavior (ok, human activity!) may have many different phenomenological characteristics associated with it. So what?… So, I cannot hope to understand the activity (including my own) without attempting to discriminate between different subjective meanings (conscious or unconscious) which the activity might have.  We, the psychologists, as all other people are constantly making exactly this – observing and provoking other people’s human activities in order to understand the meaning of other people’s activities. To do this accurately and responsibly, it is often essential to ask the other people to share how they experience their activity – deliberate or accidental, playful or serious, hopeful or helpless. That’s all we do in our psychological theories, don’t we?

2.11. There is a great number of different ways in which we make inferences about other people’s psychodynamics (changing mental states, flows of conscious and unconscious experiences, etc.) when they perform certain behaviors (activities). All these methods are, of course, available to the psychologists, even if we, the psychologists, need to apply them more rigorously. All methods of making inferences about the meaning of behavior on the basis of observation of antecedent events, preceding and subsequent behavior, collecting indirect cues like gestures and facial expressions, have their weaknesses.  The point is that the attempt must always be made to understand human behavior from the point of view of the person who is performing it, if it is to have any chance of being understood fully.

2.12. When I use the term “mental state” I do refer to some identifiable aspect of conscious and/or unconscious mental activity (neuro-symbolic modelling of reality) at any time. The experience we have at any given moment can therefore be characterized as a psychodynamic combination (neuro-symbolic mix) of a large number of such states (neuro-symbolic models). The use of term “model” here contrasts with its usage in psychology of mental states or cybernetics. The psychodynamic theory of changing does not look at all types of mental states (neuro-symbolic models) we use to mix up our conscious and unconscious experiences, but primarily those which have to do with change processes or changing.

2.13. The aim of applied psychology is to understand human activity, and reference to psychodynamics of human conscious and/or unconscious experiences has been (so far) justified in the context of this purpose. Another positive reason for psychodynamic studying of subjective experience (neuro-symbolic modeling processes) is namely, the interest of the applied psychologist in experience psychodynamics in its own right. This interest, as the history of dynamic psychology reveals it, can be further justified by pointing out that in the most situations these are really the human experiences (conscious and/or unconscious) which are of concern to applied psychologists, rather than the behavior. For example, in clinical psychology and psychotherapy no amount of reference to abnormal behavior can disguise the fact that it is the subjective feelings of distress which are of concern and not “abnormal”, odd or deviant behavior, unless that behavior causes feelings of distress in the person who performs it or in other people around.

2.14. The real criterion for deciding if the situation (subjective reality) is a pathological one  is whether we, clinical psychologists or psychotherapists, have psychodynamic evidences that distress is caused and experienced, and not how unusual the behaviors may be judged to be.  And all we know it  pretty well – many kinds of unusual human behavior (e.g.  many creative activities in science and technologies which result in new, original solutions to important problems) are not normally thought of as pathological.

2.15. None of this is meant to ignore or minimize the enormous methodological difficulties involved in identifying and measuring the psychodynamic aspects of neuro-symbolic modeling of reality…But, it’s perfectly possible to make testable inferences about essentially subjective psychodynamic processes of neuro-symbolic modelling of reality (or again, if you prefer, meaning-generating or sense-making).

2.16.  The second most important characteristic of psychodynamic theory of changing is that it draws attention to the complex relationships between the psychodynamics of human experience (neuro-symbolic mix) and human activity.  I am not assuming through this theory that there is a simple one-to-one correspondence between given experience (mental state) and given piece of behavior (reaction, movement, act, behavior), such that for a given individual the same behavior is always accompanied by the same significant experience (meaning, or neuro-symbolic mix of mental states); or, between members of a group, that their similar behaviors in the group (say, dancing a folk dance together), is associated with identical significant personal and group experiences (mental states).

2.17. Look again at the case of minimal behavior as defined earlier.  In human beings there is a variety of different psychodynamic characteristics which might underlie a lack of movement (listening music, praying,  meditating or just sleeping). If minimal behavior seems unfair illustration, let us consider some different everyday activities people perform. Like reading posts on the Internet, or car driving.  Each of this common behaviors has its own meaning for each of us, and the subjective experience of performing them are modeled in the contexts of our unique  sets of goals, plans, expectations, and feelings (neuro-symbolic models of reality). Our behaviors may be 100 per cent identical (reading this posting  or driving a car with the  same speed), but the meaning and feelings (our neuro-symbolic models of reality) which make our current experiences associated with these everyday activities are totally different, and…unique.

2.18. There are many examples which involve at least a pair (or, in general case, a real multitude) of different subjective experiences (mental states, or neuro-symbolic models), accompanying one and same simple behavioral act or complex human activity. This multitude of experiences (conscious and/or unconscious) will be discussed in detail a little later, but for this present moment, it is sufficient for me to note that these different subjective mental states (psychodynamic mixes of neuro-symbolic models of reality), although typically leading to different kinds of human activity, may nevertheless underlie behavior which, superficially and for certain periods, is identical…The same symptoms may mean quite different things to different patients, and be evidence of quite different problems. No way to provide appropriate psychotherapy without knowledge and understanding of the underlying psychodynamics of  subjective experiences.

2.19. In brief, similar human activity (behavior) may be associated with multitute of subjective experiences (mental states, or neuro-symbolic mixes). Some of them might be even contrasting, or polar (like hope vs.  anxiety), or similar but not identical (like anger and rage). The opposite would also seem to be true: different human activities (contrasting and similar behaviors) may be associated with the same subjective experience. For example, the experience of hope may lead to one of a number of quite different kinds of human activity, which might include changing the career path, leaving your home country, or having a bet in the local casino. Which one is  chosen is psychodynamically determined and depends on various considerations, but the important component, namely, the experience of hope, will remain the same…The key implication here is that human activity (behavior) is not a simple reflection of human subjective experiences (mental states), nor are given significant subjective experiences (conscious or not) unvarying concomitants of given human behaviors. The psychodynamic analysis here implies a kind of interpretative pluralism – different behavioral systems may have the same system of subjective meanings (conscious and/or unconscious experience); alternatively, the same behavioral system (activity) may be generated from different subjective experiences.

 2.20.  According to the psychodynamic theory of changing, most important aspects of the way we interpret and experience our reality (“being-in-the-world” to use Heidegger’s concept), and what we are doing in it, fluctuate in multiple ways. The neuro-symbolic modeling of reality or sense-making processes are very dynamic. We are capable to create and use at different times radically different neuro-symbolic mixes (conscious and/or unconscious experiences), through which the reality is interpreted in time. When I perform the same behavior at two different moments of time, my experience and the meaning of this behavior for me are not necessarily the same. It is equally the case that, even when two people – say, a client, and a consultant, – perform the same activity, the way they experience the reality and the meaning of their behavior in it, may be very different. Human experiences are constantly changing due to the fact that psychodynamically speaking our neuro-symbolic modeling of reality is never stopping. Sometimes it is clearly disclosed in human behavior and sometimes it is not apparent from the outside. The psychodynamic theory of changing deals with the fluctuations of this kind, and the general principle illustrated by the theory is one that can be referred to as “the principle of organizing by changing”.

2.21.  When the individual personality, the human group, or human organizations are seen from this perspective as the ways in which  the human being experiences the reality (as an individual, as a group or organizational member), then it is possible to state that, in this respect at least, the personality, the group, or the human organization are inherently organized as ever changing systems or models. What the principle of organizing by changing does is to challenge the assumption that the human personality, the human group, and human organization are stable and consistent in all their important aspects and most of the time.  My argument here is that the human psyche is like a computer with a great number of software programs (neuro-symbolic modeling and mixing systems) for processing the same data and organizing the same external operations, the selection of the operative program changing from time to time (more or less frequently) under the direction of a higher-level of executive program. These meta-programs for organization of neuro-symbolic modeling (sense-making and experience mixing) effectively turn the human individuality into different personalities at different moments of time. It is in this sense that psychodynamically the personality, the group, and the organization are seen as organized as being inherently inconsistent or ever changing.

2.22. In the theory of change processes, therefore, a  new principle of continuous psychodynamic changes is emphasized, that of fluctuating from  one temporary neuro-symbolic model of being-in-the-world to another, which is rather different from those principles of change which are usually discussed in psychology – development, adaptation, learning, etc.

2.23. This type of change processes (or changing) are not unidirectional and they are not permanent as it is in learning and development processes. They do not have the regularity of other processes like the cardiac rhythms. These psychodynamic changes are more complex and they are not adaptive, as they do not assume achieving some optimal level of a certian single variable.

2.24. Now just imagine, a film-watching viewer in the cinema theater suddenly becomes disruptive, remains disruptive  for a period of time and then, equally suddenly, returns to normal behavior of film-watching.  The same could happen in the restaurant or at the bus-stop, of course. These psychodynamic fluctuations in relation to different modes of being of the film-viewer cannot be described in themselves as developmental. Nor can they be described as forms of learning. The fluctuations do not necessarily occur rhythmically and, since they work in different directions, they cannot both be adaptational…The way people differ from themselves, even over relatively short periods of time, must be taken into account in psychodynamic explanation of  neuro-symbolic modeling of reality, or sense-making activity of human psyche.

2.25. The psychodynamic theory of changing has another important characteristic. It treats as one of the most important problems of human activity that of trying to understand why so much of it is apparently not related to our biological needs. We, the human beings, very often behave in ways which do not appear to aid the survival of our own or our social groups and organizations, or even the species we are all members of.  Some of our  most central cultural activity (for instance, human art, religions, sports, entertainment of all kinds, and rituals) is simply not necessary or useful from biological or evolutionary point of view. Another group of activities is not only inessential, but may even tend to militate against the survival, and to be self-harming (unnecessary risk-taking, sadistic and masochistic behaviors, crime, drug-taking, martyrdom and suicide).  All these regular, gratious or paradoxical human activities, apparently have a psychodynamic point as they presumably must fulfill certain psychodynamic needs and psychosocial tasks (at individual, group, organizational or social levels), or allow changes which generate certain purely psychological gains (e.g.  ego-defensive experiences, anxiety-reduction, enjoyable and pleasant mind distraction or self-deception, etc.), otherwise they would not be performed at all….Well, can you say now your everyday observation of human activity does not make it immediately apparent to you that such psychodynamically  significant but evolutionary gratuitious and/or paradoxical behaviors really take a great deal of human energy and time at all levels of human activity (individual, group, organizational, and social)?

 

2.26. The psychodynamic theory of changing is about  the multitude of “shifts”, “switches” or “moves”  between and within mental states in the process of neuro-symbolic modeling of reality which results in human experience mix at any particular moment. It is also about the factors which induce these multiple simultaneous change processes (or “changing”), and the implications of the psychodynamic changing for our conscious and/or unconscious experience and behavior. I will try to discuss the concept of changing in the context of a discussion of multistability of mental states (neuro-symbolic models of reality) we experience consciously or unconsciously.

2.27. One of the most influential ideas in science (psychology included) has been that of homeostasis (or stability, or equilibrium, or self-regulation). The psychodynamic theory of changing, as mentioned earlier, deals with multiple fluctuations of neuro-symbolic modeling following the general principle of self-organizing and self-regulating by permanent changing. The idea that the values of some key variables can be held reasonably steady by interacting change processes in a complex self-organizing system (like human psyche) has been explicitly, widespread in psychology, social sciences and cybernetics.  The notion of equilibrium is deeply embedded in many psychological theories – for example, much of Pavlov’s theorizing (Ban, 1964) about the equilibrium between the systems of the organism and external conditions; the compensation and reversal theories of personality as defined by Carl-Gustav Jung (Jung, 1954); Kurt Lewin’s “quasi-stationary equilibria” in group dynamics (Lewin,1951), Piaget(1957) theories of individual cognitive development. The same is true for the mechanisms by means of which homeostasis is achieved in self-organizing living systems, especially the mechanisms of negative feedback which achieve stability in a system essentially through multiple deviations in the multiple variables themselves automatically correcting these deviations, so as to counter changes of variables in question away from some limits specified.

2.28. Psychodynamic theories, starting from Sigmund Freud, also used this notion. In psychoanalysis, the idea of changing is closely associated with the idea of  Ego-defense mechanisms like repression and reaction formation (Freud, 1915). Freud termed these multiple change processes and reversals “the vicissitudes of instinct”, seaming to mean by them the ways in which, for example, love can become converted into hate, or anger into gentleness.  Within psychoanalytical literature similar to “changing” terms were used fairly frequently, starting with Freud’s “The Interpretation of Dreams”. Trying to describe the way in which the manifest content of a dream may be the opposite or less similar of the latent (unconscious) content it symbolizes, Freud(1900) applies exactly the same explanation of changing.

2.29. But presumably the latent (unconscious) content of the dream experience, which Freud claimed to be dictated by the “id”, remains the same (unchanged) and therefore no changing of instinct itself has taken place. Assuming that, in relation to human dream experiences, Freud was using the term “changing” in a special way, one way of interpreting the relationship between  changing and ego-defensive reaction formation would be to see changing as a system of change processes within the “id”, and reaction-formation as the complimentary defense mechanism which makes use of changing and, as a result, produces changes of conscious experience and behavior.  This would also seem to be consistent with Anna Freud’s later interpretation of the relationship between the two – “In securing repressions by means of reaction formation the Ego avails itself of the instinct’s capacity for changing”(A.Freud, 1937, p.175).

2.30. Rycroft(1968), in a similar vein, has put that changing is the instinctual vicissitude, while reaction-formation is the Ego-defense mechanism which exploits the possibility of changing. Later Anna Freud (1937, p.40) refers to changing itself as a defense mechanism, as do other psychoanalytic writers (Glover, 1949). Practically, it is very difficult to distinguish between changing and defense mechanisms of the Freudian Ego since changing, from psychoanalytic point of view, appears to take place only in the context of Ego defense.  Our psychodynamic theory of changing,  proposed here, reveals changing itself to take place between multiple simultaneous conscious and/or unconscious mental states, whereas  in Freudian  theory changing takes place between particular needs or feelings. Changing appears to be seen by Freud and psychoanalysts as a fairly irreversible process, except in pathological ambivalence as found in obsessional neurotics. In psychodynamic theory of changing, changing is normally, in contrast, a continuing process of neuro-symbolic modeling of reality. For me, changing remains reversible.

2.31. Although many psychodynamic processes do indeed display homeostasis, I must note now that too much emphasis on  this notion has led the applied psychology to a limited and sometimes, oversimplified view of human psyche. Instead, I wish to suggest that all neuro-symbolic modeling systems of human psyche could be more appropriately studied as multistable process systems than as homeostatic ones. That means, in terms of the proposed psychodynamic theory of changing that for many mental states (neuro-symbolic variables) there are number of value ranges which constitute areas of stability. For each range, the principle of homeostasis or equilibrium applies, but much of the complexity of human experience and behavior is related to the way in which psychodynamic changing from one to another relatively stable position of mental state, under different conditions.

2.32. Probably, the simplest form of neuro-symbolic modelling  multistability is “bi-stability”, where there are two areas (positions) of stability rather than the single area involved in homeostatis – as in the case of “on/off” model of the binary code of “1″-s and “0″-s, or  in “two-sides of the coin” case.

2.33. Multistability is key explanatory concept in the present psychodynamic theory of changing because, when we look at the psychodynamic aspects of human experience (conscious and/or unconscious sense-making processes), the notion of multistability seems to be unavoidable. This is not to say that homeostasis cannot be recognized in certain aspects of mental life, but most of the experienced consciously and/or unconsciously mental states (senses, perceptions, feelings, ideas, etc.) appear to be best characterized by their multistability than homeostasis.

2.34. The psychodynamic theory of changing  postulates more complex multistable systems of human experience formation through permanent changing. The idea of multistability means simply that for each mental state involved in any human experience mix there are more than one possible stable or “prefered” levels (positions). And the minumum is two polar levels – stable as “switched on” or “switched off”, “connected vs. disconnected” positions.  Only certain positions in the multistability system of human mental states – two or more, – are stable and all other are unstable. Psychodynamic theory of changing is primarily interested in studying  the conditions causing instability of the mental state system and consequent changing of it from  one to another alternative preferred stable status of this very same mental state.

2.35. There are many examples which might be given to demonstrate the principle of multistability. Multistable systems occur widely in nature, engineering, and psychodynamics. Of course, the important point here is what causes the changing from one to another position of our conscious or unconscious mental states, and how the changing is working as  human experience  self-organizing or psychodynamic self-regulating  aparatus. And there is another psychodynamic aspect which is of central interest too.  Whereever there is a bias in a multistable mental states  system such that the mental state is predisposed to spend longer time periods with one preferred stable position operative rather than the others possible, the mental state may be said to display fixation or dominance.

2.36. So, thanks to the psychodynamic theory of changing, it would be possible to speak of a dominant operative position for each multistable mental state, and many other virtual or non-operative but potentially possible stable positions of the same mental state, attainable through the changing aparatus. And it is also possible to define in more detail the term “changing”. When several (at least two) possible stable positions of one mental state may be interpreted as being different from one another, then moving from one of these to some other may be thought of as a changing from one to another position. This complex system of change processes, or changing, is the one which is asserted in psychodynamic theory of changing to be involved in all aspects of the psychodynamics of all human experience (conscious and/or unconscous), and in this sense to underlie most of the human behavior at individual, group, organizational and social levels.

Follow to the next posting: 2.37.:
 

Категория: Технологии
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.11.2010 15:05
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход