Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Февруари, 2010 г.
2 3 4  >  >>


ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОДИНАМИКА
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
1.35. Три са историческите приноси - концепцията за групата като едно цяло, практиката на използването на себе си като изследователски инструмент и методите, разработени в ученето от собствен опит, - които полагат основния фундамент в сферата на изследването на груповите отношения. Важно е да се отбележи, обаче, че още няколко други изследователи са дали своите приноси с работата си в прилагането на психологията в изучаването на груповото поведение и организациите.
1.36. Една от първите, които прилагат психологическите модели към работното място - Мери Паркър Фоле (Follet, 1941), - описва преимуществата на една по-кооперативна и солидарна работна среда в своето есе "Даването на заповеди". Застъпвайки се за по-малко йерархизирани взаимодействия между работници и мениджъри, Фоле предлага модел, който обяснява как да се намалят съпротивите на работниците при изпълнението на заповедите на началниците им чрез "деперсонализиране на процеса на даване на заповедите"(стр.58). Тя предлага работниците и техните преки началници да изучават работните ситуации съвместно и да пристъпват към избор на решения, които са най-приемливи и за двете страни. "При научния мениджмънт мениджърите са също толкова подчинени на заповедите, колкото и работниците, като и двете страни се подчиняват на законите на работната ситуация"(Follet, 1941, стр.59).
1.37. Между 1927 и 1932 година, Елтън Мейо провежда широкоизвестното днес проучване в заводите на Уестърн Илектрик в Хотърн, Чикаго. Като изследва работнички, които сглобяват телефонни релета, Мейо (Mayo, 1933) откроява връзките между работниците и условията на труд в отношенията им с човешката мотивация и производителността на труда. "Експериментите в Хотърн демонстрират, че сложните, интерактивни променливи имат важна роля за мотивацията на хората -  това са фактори като вниманието отделяно на работниците като значими личности, контролът на работниците върху работните процеси, отчитането на различните индивидуални потребности, готовността на мениджърите да изслушват, въвеждането на групови норми и използването на системи за директна обратна връзка"(Shafritz & Ott, 1996, 150-151).
1.38. Независимо, че разработките на Фоле и Мейо днес могат да ни изглеждат твърде неясно свързани със системната психодинамика, те са отчетливи примери за начина, по който изследователите променят мисленето си за организациите и трудовата дейност между двете световни войни.
1.39. По същество, те павират пътя пред по-новите методи като системната психодинамика, разглеждайки организациите като сложни интерактивни системи, което е уникално виждане за времето си и откроява значението на "човешката страна на промишлеността"(Mayo, 1933, стр.1).

  Originally delivered in 2007-2008 and published in English:

ORGANIZATIONAL PSYCHODYNAMICS:
TEN INTRODUCTORY LECTURES
FOR STUDENTS, MANAGERS AND CONSULTANTS


by Plamen L. Dimitrov, PhD, RODC
Sofia, Bulgaria, 2008

ISBN 978-954-9382-48-8

Printed by Iranik-M, Blagoevgrad, Bulgaria
(198 pages)

 
Категория: Технологии
Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.03.2010 09:24



ПСИХОСОЦИАЛЕН АНАЛИЗ НА ГРУБИЯНСТВОТО НИ


д-р Пламен Димитров

1. УВОД: В НАЧАЛОТО Е СЕМЕЙСТВОТО
 
1.1. Всъщност, всички знаем доста добре, че генезисът на грубиянството и психодинамиката на родителството, на семейните и възпитателни отношения, са много тясно свързани. Още много преди яслите, детската градина и училището предразположеността ни към грубиянство и тормоз в отношенията ни с другите хора е получила началната си основа. 
1.2. Психолозите отдавна изтъкват, че във всичките си прояви грубиянството в ранна детска възраст, включващо физически контакт и/или вербална агресия и насочено към обекта на уязвяване, унижение или изолация, е свързано с родителските модели и практики.
1.3. Нищо ново в това отношение не ни казва и последното обхватно международно проучаване на детското насилие, докладвано от Елизабет Суини през август 2009 година. Екипът на Суини от Университетът на Синсинати(САЩ) получава възможността да проведе сравнителни междукултурни изследвания на грубиянството в ранна детска възраст в страни като Англия, Германия, Норвегия, Япония, Южна Африка и САЩ, стъпвайки върху по-ранни данни от национални изследвания в Европа (Лична кореспонденция - Elizabeth Sweeney, University of Cincinnati, 2600 Clifton Ave., Ohio, 45221, USA).
1.4. Емпиричните данни показват категорично, че независимо от национално-културните фактори, децата в предучилищна и начална училищна възраст отглеждани в семейна среда, в която поне един от родителите прилага устойчиво авторитарни родителски практики са по-предразположени към прояви на грубиянство и тормоз. Родителите, които са свръхвзискателни, директивни и неотзивчиви (нечувствителни) към емоционалните нужди на детето, практически моделират предразположеността му към манипулативно-грубиянско поведение с връстниците му - в непосредственото общуване с връстниците му и по-късно - в детската градина, на детската площадка, и в училище.
1.5. И обратно, родителите, които показват грижовна подкрепа, емоционална топлина и отзивчивост, т.е. компетентните и отговорни родители, са основен фактор при равни други условия, грубиянството и тормоза да не се проявят в детското поведение по-късно. Децата, които преживяват и са свидетели на враждебност, емоционална злоупотреба, малтретиране (физическо, сексуално и емоционално), груби физически наказания и дисциплинарни възпитателни родителски практики показват по-висока предразположеност към едни или други форми на грубиянство и тормоз в отношенията си със свои връстници.  Именно от родителите си те научават да действат и общуват като грубияни и насилници. Това са техните придобити психосоциални системи за справяне и емоционална самозащита и последните емпирични изследвания само потвърждават това, което отдавна ни е известно. На нас, психолозите, ни остава само да продължим да се застъпваме за провеждането на системен психосоциален скрийнинг на родителските практики още от най-ранна детска възраст и създаването на достъпни фамилни консултации, в които психолога да работи, както с децата, така и с родителите. В това число и с тези, които имат нисък социално-икономически, образователен и психично-здравен статус.


Следва 1.6. >
http://plamendimitrov.blog.bg/technology/2010/03/14/psihosocialen-analiz-na-grubiianstvoto-ni-1-6-1-8.510650
 
 
 
Категория: Технологии
Прочетен: 2281 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 31.03.2010 08:36


ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОДИНАМИКА
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
1.30. Хейдън и Моленкамп (Hayden & Molenkamp, 2003, стр.3) определят груповите отношения като изучаване на "динамиката на групата като цялостна система". Тази област на изследвания приема психодинамичните принципи, но в противоречие с традиционната психоанализа прилага тези теории, за да се изучава групата като социална система.
1.31. Три са трите приноса с основополагащо за историята на груповите отношения значение. На първо място, без това да е признато от всички, е приносът на Ле Бон и Макдугъл, които правят ключови наблюдения за груповото поведение, въвеждайки в употреба идеята за изследването на групата като едно цяло. Групата като едно цяло, при това, се отнася към поведението на  "групата като социална система и свързаността на индивидуалностите с тази система"(Wells,1985,p.112).
1.32. Горепосоченото отклонение от психоаналитичния фокус върху индивида към  проучването на групата като основна единица на изследване представлява съществена част от историята на груповите отношения и оттук, на системната психодинамика.
1.33. Вторият принос към историята на груповите отношения е направен от Бион и неговите сътрудници в периода след Втората свтовна война, когато те експериментират с прехода от клиничното разглеждане на феномените отвън към гледната точна на "включения в системата аутсайдер." Изоставяйки традиционната психоаналитична гледна точка и приемайки представата за групата като едно цяло, Бион пръв използва себе си като инструмент за вникване в груповото поведение и така развива нов метод за работа с групите.
1.34. Третият важен принос към историята на груповите отношения е осигурен от Курт Левин чрез едно почти случайно откритие. По време на един уъркшоп през 1946 година Левин и неговите колеги експериментират с хипотезата, че възрастните учат по-ефективно чрез интерактивни преживявания отколкото чрез традиционните лекции и семинари. Резултатите от това първо събитие, в което се учи  изцяло от собствения опит, водят до създаването на метода на човешката лаборатория и повлиява впоследствие развитието на конференциите по групови отношения.

  Originally delivered in 2007-2008 and published in English:

ORGANIZATIONAL PSYCHODYNAMICS:
TEN INTRODUCTORY LECTURES
FOR STUDENTS, MANAGERS AND CONSULTANTS


by Plamen L. Dimitrov, PhD, RODC
Sofia, Bulgaria, 2008

ISBN 978-954-9382-48-8

Printed by Iranik-M, Blagoevgrad, Bulgaria
(198 pages)

 
Категория: Технологии
Прочетен: 1138 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.02.2010 12:57



ДИАГНОСТИКА И РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩЕТО КАТО ОРГАНИЗАЦИЯ


д-р Пламен Димитров

Дружество на психолозите в Република България

1. УВОД В ОРГАНИЗАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩЕТО
 
1.1. Като социален психолог и консултант по организационно развитие аз, разбира се, не съм нито учител, нито педагог, нито дори училищен психолог. Всичко, което казвам по-долу по темата за организационното развитие на училището и в, частност, на българското училище от началото на 21-ви век, е само от позицията на консултант по организационно развитие с психодинамична и системна ориентация на мисленето и практиката в различни организационни системи и със скромен опит от около 25 години.
1.2. Българското училище има, както и повечето организации в публичния сектор, редица нерешени проблеми, голям брой предизвикателства и...да, убеден съм в това, огромен неизползван потенциал.
1.3. В съвсем конкретен план, българското училище на всички свои нива и степени има нужда от национална програма (институт) за изследване и развитие на образователните системи и процеси, който да предложи съответстващи на нуждите и духа на 21-век информираност, стратегии и политики за развитие, практически и управленски решения, стъпващи на здрави научни основи и практики.
1.4. Всяко българско училище има огромна нужда от дългосрочна програма за организационно развитие и преквалификация на всички работещи в него и за него. Нужно е на основата на прецизна диагностика да се изработят и внедрят обновени  и конкретни организационни правила, норми и процедури в живота на всяко едно учебно-възпитателно средище (просто мразя думата "заведение" и няма да я употребявам) у нас, за да се преосмислят неговите работни задачи като социална организация и да се формулират ревизирани хипотези за дейностите в българското училище, които да го приближат до неговите съвременни задачи и отговорности, а заедно с това и да се вземат отговорно решенията как училището като предприятие, осигуряващо общественото развитие да реализира ревизирани и амбициозни сценарии за самоусъвършенстване и повишена ефективност.
1.5. Може да ви прозвучи парадоксално, но смятам, че промяната в тази посока може да стартира с успех само, ако се започне с формирането на нови умения в областта на междуличностните отношения, като тренинг на социалната чувствителност и емоционалната култура на всички в училището и в цялата образователна система.
1.6. Тази своеобразна "психотерапевтична" фаза в образователната реформа е просто неизбежна и в много отношения резултатите от нея ще са решаващи за успеха на следващите етапи на процеса на организационно развитие. Само на основата на успешната "оздравителна рехабилитация"  и "диферециална диагноза" на българското училище е възможно да се премине към конструктивно организационно-управленческо и професионално укрепване на училищните системи и екипи, което да доведе до изграждане на нови  комуникационни  и учебно-възпитателни мрежи от взаимодействия между училищния персонал, учениците, родителите и общностите и институциите, с които взаимодейства модерното училище.
1.7. Нямам никакви илюзии за това, че тази комплексна промяна ще е възможна, ако се остави само на политиците, финансистите, образователната бюрокрация и педагогическите лобита, и не се реализира като консултативен проект за планомерно организационно развитие. т.е. като приложна социалносихологическа  интервенция за управление на промяната в помощ на образованието и обществото с пълномощно и мотивирано научно-професионално ръководство от независими консултанти.
1.8. Само подобен проект може да отключи потенциала на българското училище за самообновление и разширено възпроизводство отдолу-нагоре и отвътре-навън в образователната система и обществото като цяло. Неговото начало ествествено е постигането на консенсус по един ключов въпрос - нужни са ни събирането и внимателния анализ на подробна диагностична информация, нужна е национална  кампания за компетентна и диференцирана оценка и автодиагностика на състоянието на българското училище като организация.
1.9. Тоест, няма да стане само със законотворчество, бюджетно разпределение и административно-политически "актинг-аут"!  Нужен е процес на учене в среда на action research...

Следва 1.10.>




 
Категория: Технологии
Прочетен: 2827 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 24.10.2010 12:04



КРИЗИСНА ПСИХОЛОГИЯ:

НАСОКИ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА НА ОЦЕЛЕЛИТЕ В ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ, ПРОМИШЛЕНИ АВАРИИ И ТЕРОРИСТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ


(Кратка онлайн версия)

Автор: д-р Пламен Димитров
Дружество на психолозите в Република България


1. УВОД

 
1.1. Тази кратка онлайн версия на "Кризисна психология" (Димитров, 2007) е опит за синтез на основните принципи и препоръчителните практики в психологическата работа с оцелелите в природни бедствия, промишлени аварии и терористични действия. Отделно и независимо от нея са разработени и добилите частична гражданственост Насоки за психологическа работа със жертвите на престъпления (Димитров, 2006). И двете работи в техните пълни версии не са официално публикувани и са в основата на провежданите от автора специализирани консултации и тренинг програми от 2001 година насам.
1.2. При разработването на този текст са взети предвид личните препоръки и оценки на членове на работната група, създадена от Дружеството по клинична психология към Американската психологическа асоциация и Североамерканското дружество за психотерапевтични изследвания.
1.3. Основен концептуален апарат в тази разработка е Програмата за поетапна (стъпкова) психологическа работа (ПППР) с оцелелите в масови травматични ситуации хора, групи и общности. Тази програма за психологическа работа е  препоръчваната от автора процедура за ефективна кризисна интервенция, която е само един от множеството възможни алтернативни подходи към психологическата работа в подобни сложни обстоятелства.
1.4. Надеждата ми е , че тази програма - в допълнение към всички други проверени в практиката подходи, - може да е от полза за психолозите и другите професионалисти, ангажирани професионално в помощ на оцелелите в природни бедствия, промишлени аварии и терористични действия.
1.5. Като автор на този текст съм с ясно съзнание за това, че не разполагам с всички отговори и всичко  написано по-долу предоставя частични, неизчерпателни приноси към усилието на психолога в работата му с оцелелите след такива травматични масови събития.
1.6. Първото, с което бих искал да започна е, че психологическата работа, за която става дума в текста тук не е е по същество психологическа интервенция насочена към индивида на основата на психодиагностина класификация.
1.7. Психологическата работа с оцелелите, а и с тези, които са се оказали в ролята на свидетели и първични спасители се определя преди всичко от характеристиките на масовото травматично събитие, а не толкова от индивидуалните психопатологични предразположености.
1.8. Повечето хора, изложени на масови травматични събития преживяват остро стресово разстройство (ОСР) в процеса на кризисно преживяване разгръщащ се непосредствено след събитието. С напредването на този процес във времето, обаче, може да се очаква широк спектър от кризисни психични реакции и поведения (в това число и самостоятелно справяне и връщане към напълно нормално функциониране), изискващи диференцирани и многопластови действия от страна на психолозите на място.
1.9. Хората са неочаквано издръжливи и устойчиви, а и практиката показва, че една голяма част от оцелелите след масови травматични събития въобще не демонстрират след началната фаза на кризата проблеми с психичното здраве, които могат да бъдат диагностично определени.
1.10. Ето защо, предварителното фокусиране на психолога само и единствено върху един конкретен синдром като пост-травматичното стресово разстройство (ПТСР) може да се окаже подвеждащо в конкретната му работа на място по най-малко две причини - първо, хората въобще не реагират хомогенно след травматичните събития, и, второ, има опасност много реални проблеми, изискващи психологическа работа да останат извън вниманието ни, ако всичко, което се случва на оцелелите се свежда само до едно диагностично състояние. Психологическата работа с оцелелите природни бедствия, промишлени аварии и тероростични атаки следва да се осъществява на широка основа и гъвкаво да се адаптира към множество конкретни обстоятелства за голям брой индивиди, групи и общности в продължителен период от време.

Следва 1.11.>

 


Категория: Технологии
Прочетен: 2604 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.10.2010 13:05
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход