Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821614 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
2  >  >>

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

  e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 

   (Продължение)

Начало 

 

Има поне четири условия, при които човек изпитва желание за развитие на организираността си.

На първо място, чувстваш, че имаш дадено умение, дадено качество важно за организираността ти, но актуалното му средно, добро ниво е под това, на което би искал да си и за което усещаш, че имаш реален потенциал.  Да го наречем „преживяване на възможността” .

На второ място, осъзнаваш, че в дадена важна област на човешката организираност имаш реални липси или слабости. Не притежаваш качеството, чувстваш, че си слаб в дадено нещо. Ще го нарека „преживяване на дефицита”.

На трето място, човек усеща, че не знае, не е проверил дали има или не дадено умение и иска да се изпита, да подложи способностите си на тест, за да се познава по-добре. Да го определим като „преживяване на проверката”.

И накрая, човек знае, че има своите силни страни – умения, способности, компетентност, - които му позволяват да постига организираност, но усеща, че може би прекомерно набляга на използването им и това му носи на практика неудовлетворителни резултати. Не съм ли твърде целенасочен, подреден и взискателен? Става дума за „преживяване на мярата”.

Може да съществуват и други условия (например, сравненията, които правим помежду си по важни за организираността ни умения), но в момента се сещам за примери за тези четири и временно ще се огранича с тях.

При каквито и условия (преживявания) да се актуализира потребността ни от още повече човешка организираност, тя поражда напрежение, което дава енергия на желанието ни (съзнателно или не) за промяна - потребността търси удовлетворяването си чрез едно или друго действие в интрапсихичен (вътрешен) или поведенчески (външен) план. Тези наши възможни действия са решенията, за които допускаме, че ако ги реализираме, те ще променят преживяванията ни. Тези допускания са „хипотези за оптималната реорганизация”.

Когато прецениш, че знаеш какво преживяваш (да речем, „преживяване на възможност” за развитие на дадено умение като способността за съпреживяване), започваш да формулираш и проверяваш свои хипотези за оптимизация, или да търсиш хипотези от хората, с които общуваш (може да си купиш книга със съвети от някой впечатляващ те „гуру”; да потърсиш мнението на конкретни хора, на които се доверяваш и които уважаваш; да се срещнеш с психолога си, и т.н.). Всяка хипотеза включва разбиране за това какво е текущото (актуално) реално състояние (в конкретния пример, на способността ти да съпреживяваш), представи за желаното (оптималното) състояние, което желаеш, и модели на действията (вътрешни и външни), които могат да ти помогнат да удовлетвориш потребността си. При това, ти, само ти си този, който проверява, доказва или отхвърля хипотезите!

Понякога, без да искам да твърдя, че това означава всъщност рядко, ние имаме „фантомни” и „повърхностни” преживявания и погрешно интерпретираме потребностите, които изпитваме. Да кажем, че всичките ти колеги в работата ти дават настойчива обратна връзка, че като член на екипа се нуждаеш от подобряване на умението си да постигаш резултати. Чувстваш, че желаеш това да се промени. Тогава стои още един важен въпрос, на който си заслужава да потърсиш отговор преди да издигаш и тестваш хипотези за развитие на умението си да постигаш резултати.

Въпросът е въздесъщото: „Защо?” Ако си го зададеш, може да се окаже, че всъщност имаш по-дълбоко лежащата потребност от това първо да поработиш върху уменията си за делегиране, използване на работното време и себепредставяне в екипа. Много вероятно е, преживяването за дефицит на умението ти да постигаш резултати да се появява само когато не използваш тези други свои умения в екипа, от който си част.  Хипотезите за оптимална реорганизация, които имаш да формулираш и проверяваш винаги са многопосочни, допълващи се или „свързани”. Важното е да достигнеш до подобна „базисна хипотеза”, а това означава да проверяваш отново и отново разбирането си за актуалното състояние (текущото преживяване) на организираността си.

Тази практика е своеобразен постоянен процес на „скрийнинг” или „одитиране” на преживяването за оптимална организираност. Ще го наричам за краткост „чувствителност”. Колкото по-чувствителни сме, толкова по-ясно формулираме хипотезите си за оптимална реорганизация.

Често имаме умения и способности, с които злоупотребяваме и те се превръщат от наши силни страни в слабости, които ни правят уязвими и неефективни. Ако си, да кажем, много целенасочен, това може да те направи безцеремонен, да не се вслушваш в мненията и съветите на околните,  в крайна сметка, ставаш целенасочен, но некомпетентен партньор. Имаш нужда от свързани хипотези, за това в какво се превръщат уменията ти, ако прехвърлиш мярата в използването им. Това също може да е път за разкриване на „базисните потребности”, нали?

И още нещо за практиките. Ако получаваш редовно критика от околните за нечувствителността ти към другите хора, това може да е сериозен проблем за теб и да доведе до искрено желание да неутрализираш тази блокираща организираността ти практика. Да работиш по неутрализирането на критиките не е същото като да работиш за оптимизацията на организираността си. Всяка блокираща практика (като критиката на околните) има множество, да ги наречем „източници”. Например, не осъзнаваш, че не правиш достатъчно някои неща в общуването си с другите (междуличностни умения) или че правиш други прекалено много или твърде често (умения за разпореждане). Нужни са ти хипотези за работа по източниците на блокиращите организираността ти практики, а не хипотези за това как да спреш и игнорираш самите критики, които безспорно много те тревожат.

Как да организираме всичко това? На първо време, нужен е „личен сценарий” или технология на освобождаващата организираността ни практика, и моята хипотеза е, че е възможно относително инвариантно да се следват няколко прости практически стъпки:

  1. Опитай се да определиш базисните си потребности от още организираност. Разбира се, това не е еднократно действие, а по скоро процес, в който многократно чувствителността ти те изпраща на т.1. от сценария и те кара да избереш няколко потребности, които са част от определението ти за текущото състояние на собствената ти организираност.
  2. Формулирай и провери хипотезите за дефицит. Какво нямам и не съм? А какво бих бил, ако имам и съм това, от което имам нужда, а нямам и не съм? Какво бих имал и бих бил, ако свърша успешно работата, която предполагам, че ми предстои? Това са разбирането ти за актуалното и представите ти за желаното състояние на организираността ти.
  3. Изследвай източниците, които те касаят. Много усилия за оптимална реорганизация се провалят, защото сме формулирали погрешни хипотези (планове) за промяната, които водят до атака на неправилно формулирани проблеми и преследване на цели, които ни отклоняват от същината на проблема. За да се избегне това е нужно изследване на източниците на първоначално заявените потребности. Какво води до тях? От какво се пораждат? При какви условия възникват и се усилват? Как отслабват или въобще изчезват от вниманието ни? Ако не си ги записал в предните две стъпки, направи го сега.
  4. Преформулирай хипотезите си в сценарии за действие. Сценариите ти дават карта на възможностите за промяна. Какво има на нея? Преглед на компонентите на организираността, с които да работиш, как те работят и защо са от значение, и какво е новото в представите ти за организираността, което го е нямало преди тази стъпка. Какво научаваш, опитвайки се да създаваш планове за промяна?
  5. Разгледай практиките. Прегледай описаните в текста възможни добри практики за стимулиране и развитие на организираността и избери тези от тях, които считаш, че можеш да упражняваш. Няма универсален сценарий за развитие на организираността, а само собствен избор на практики. В следващия постинг ще се опитам да опиша някои общи добри практики за оптимизация на организираността.
  6. Определи си режим и график за прилагане на практиките. Нужни са ти поне три задачи, за да имаш действен план за развитие на организираността. Трябва да измерваш системно колко често правиш или не дадена практика, за да можеш да прецениш дали усилията, които влагаш водят до желаните подобрения. Можеш да започнеш с график за следващия един месец или да избереш тримесечен формат на графика си.

Най-важното е като започнеш да продължиш!

 
(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 03)


Категория: Технологии
Прочетен: 1531 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 04.03.2008 08:28

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 image

            Вместо увод

Този текст се разпространява безплатно и неограничено, за да стигне безпрепятствено до всеки, който изпитва желание и потребност за повече човешка организираност – на всички нива и във всички сфери на живота си. Без значение дали си уважаван президент на многонационална корпорация или нископлатен общ работник, човек с власт, състояние и положение в обществото или най-обикновен незабележим гражданин трудно свързващ двата края, пиша това точно за теб, ако дори само за миг си почувствал тръпката да осъзнаеш, че имаш нереализиран потенциал за подобряване на организираността си в работата, в отношенията си с другите хора, и със самия себе си като човек.

Ако в момента знам нещо с известна степен на сигурност, то е, че за тези от нас, които все още не са изпитали подобни потребности, ограничения или проблеми, предизвикателства или нови възможности за развитие на организираността си, този текст няма да е полезен. Остава ми да се надявам, че поне ще е интересен, нали?

Щом някой отрича, рационализирано или афектирано се брани, объркан  е и не може да си признае, че изпитва потребност от развитие на организираността си, че търси мнение и подкрепа в усилието си да подобри човешката си организираност, то той едва ли ще продължи по-нататък в работата си с текста, който му предлагам тук и сега. Всеки ден се срещам с хора, които не желаят да поемат отговорността за удовлетворяване на тази своя потребност. Липсва им мотивация и енергия да предприемат каквото и да е, за да  променят положението си. За тях, може би, това, което пише тук не е никаква помощ. Освен, ако до съзнанието им, до чувствата им не се прокрадва усещането, че нуждите им са нещо, което има реално значение  и е време да ги изследват и задоволят.

Този текст е отворен, диалогичен и именно затова го публикувам не като книга, а като поредица от кратки глави (постинги) в своя блог – www.PlamenDimitrov.blog.bg . Съдържанието му може да приеме, въпреки предварителните ми планове за него,  много различна форма, ако си говорим с развитието на текста. И това зависи от теб, читателю, защото можем да си сътрудничим в организацията на текста. Технологията ни го позволява в наши дни и ако ме питаш след като вече имаме интернет писането на книги вече не може и не трябва да остане същото. Като дейност писането и публикуването на книги в наше време получава реална възможност за още по-човешка организираност.

Та този текст е насочен към теб, за да ти е полезен в удовлетворяване на специфичната ти човешка потребност от още и още повече човешка организираност, защото я изпитваш и искаш, мотивиран си да направиш нещо по въпроса.

В следващите постинги, които ще номерирам като отделни глави, ще използвам термини като умения, навици, поведенчески модели, психосоциални сценарии, освобождаващи и препятстващи организираността практики. Те идват от внимателни наблюдения и анализи на много хора в различни условия и дейности; нещо, което като социален психолог и консултант по екипно и организационно развитие правя през последните 20-25 години. Разбира се, много неща съм научил от други учени и практици, за които темата е била близка и разбираема още преди да ме привлече. Много от понятията, с които си служа могат да се отнесат към почти всяка човешка дейност. Други са строго специфични. Ето защо ще се спирам на всяко от тях и ще му отделям известно внимание преди да го използвам, за да кажа каквото имам да казвам. Не, няма да мине без спорове и уточнения. Така че, приготви се. Очаквам коментарите, мнението и въпросите ти. И при това не забравяй, че това не е предварително завършен текст, който сега само публикувам на порции. Пиша го сега, в този момент и ти можеш да участваш.

В следващите постинги няма да намериш съвети. Това, което мога да си позволя е да формулирам хипотези за това, което би могло да се направи. Знам, че като много от мотивираните хора, които осъзнават потребността си от още по-човешка организираност, би искал веднага да се захванеш с конкретна работа. Образно казано, иска ти се да обереш най-вкусните плодове, ако може, без да се катериш по дървото. Искаш бързи решения и конкретни указания. Хипотезите, които ще формулирам може да не са точно това. Но са предназначени за това да те тласнат към собствени решения и автономно поведение, към ангажиране на креативността и смелостта ти да експериментираш. И да учиш бързо и ефективно от това.

Има множество комплексни методи за справяне с проблема организираност. Не за всички тях ще има време и място тук. Ще търсим по-възможност качествени, но прости, приложими модели на поведение и промяна, които не изискват многогодишна теоретична и практическа подготовка или специално образование. Това, че аз съм психолог и консултант по организационно развитие не означава, че и ти трябва да си експерт в тези области. Достатъчно е да искаш и да започнеш да работиш по темата. Толкова засега.

 - Как си?

 
(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 02)

Категория: Технологии
Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.03.2008 08:26

ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

Опит за отворена е-книжка

 Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.com)
image
(Продължение)

В този контекст психо(пато)логията на конкурентоспособността придобива съвсем различна конотация наистина.

Социобиологическите рационализации, привличащи аргументи за неизбежността на конкуренцията от животинския свят са поставени в контекста на осмисляне на мощната роля на културата в индивидуалното и груповото човешко развитие. Културата е медиатор, защото хората като нито един друг вид манипулират по уникален начин със символите при конструирането на културни невро-символни модели на действителността и виртуалните реалности на живота и света. Оценките за значението и ценността на конкурентоспособността не могат да се основават на социобиологически аргументи, а на комплексен културно психологически анализ.

Какво все пак се случва в света на „дивата” природа, извън човешката култура? Да вземем, например, естественият отбор или идеята, че колкото по-адаптиран е един вид към средата си и промените в нея, толкова по-висока е вероятността за оцеляването и възпроизводството му в бъдеще. Десетилетия наред биолозите и етолозите стимулират мисленето ни за естествения отбор като олицетворение на конкурентоспосбността в действие. „Оцеляват най-приспособените”, обаче, не е фраза на Дарвин, а на Х.Спенсър, и колкото да е популярна не описва на практика необходимостта от асоцииране на успеха в естествения отбор и способностите за конкурентна борба между видовете и вътре във вида. Приравняването на конкурентноспосбността и успеха в естествения отбор е всъщност човешки културен стереотип, проектиран върху дивата природа.

 Ако определим успеха в естествения отбор като създаване на жизнено потомство, трябва да признаем на основата на фактите в самата дива природа, че този успех може да се постигне чрез множество стратегии, много от които са всъщност съжителство, симбиоза или междувидово и вътрешновидово сътрудничество, гарантиращо нещо много важно за всички видове в природата – биоразнообразието. Няма априорно предпочитание на конкурентни или кооперативни поведения в концепцията за естествения отбор. Казано по друг начин, еволюцията не изисква непременно конкуренция и конкурентоспособност дори в дивата природа. Дори самият Дарвин казва, че използва термина „борба за оцеляване” в най-широк, метафоричен смисъл.  Нещо повече, естественият отбор се реализира в по-голяма степен като сътрудничество, отколкото като конкуренция…Естественият отбор чрез конкуренция, на базата на по-високата конкурентоспособност на индивида и вида може да осигури само и единствено непосредствено оцеляване, но за да се гарантира успеха на естествения отбор в крайна сметка е необходимо сътрудничеството (Вж. Darwin, Competition and Cooperation, pp.70, 72). Ако наистина разглеждаме естествения отбор като «двигател на еволюцията», трябва да изтъкнем също, че той не изисква непременно конкурентоспосност и дори в много случаи не я окуражава. Оцеляването на индивидите предполага много повече съвместна работа помежду им, отколкото конкуренция. И внимателното наблюдение на навиците на животните открива колко много те «умеят» да си сътрудничат – от мравките до слоновете и китовете.

Конкуренцията между животните в дивата природа е всъщност изключително лимитирана, а водеща поведенческа тенденция е сътрудничеството. Това ни учи самата природа! Друг е въпросът, дали го възприемаме, индоктринирани (т.е. възпитани) да мислим за еволюцията в природата и обществото в термините на погрешната, но винаги изгодната някому концепция за неизбежността на конкуренцията помежду ни.


Ако върху природата се проектира неизбежността на конкуренцията като селективно се изтъкват сцените на борба и се игнорират доказателствата за сътрудничеството между животните, и така хората приемат, че съждението «в дивата природа конкуренцията е ествествена и неизбежна» и след това се каже, че хората като вид и индивиди са не нещо друго, а именно «свръх-конкурентоспособни» и постоянно конкуриращи се, то манипулацията на съзнанието непременно ще ни доведе до необходимото на манипулатора убеждение, че конкуренцията между хората също е напълно естественна и неизбежна, а конкурентоспособността е универсална ценност. 

Всеки наблюдател на поведението на животните и хората с така настроено съзнание с лекота ще проектира върху света около себе това свое убеждение, нали? Когато на това убеждение се даде ролята на културен, невро-символен алгоритъм (програма) за психосоциална организация на поведението на човешките индивиди, групи и общности, и то се стереотипизира устойчиво в сфери като икономиката, политиката, администрацията, правото, образованието, спорта, войната и сигурността, задачата е изпълнена. Хората продължават да живеят така сякаш за тях конкуренцията е напълно естественна и неизбежна. 


Нищо чудно, че на безсъзнателно, а и на напълно съзнателно ниво психо(пато)логията на конкурентоспособността е така масова и устойчива, нали?

 
(Следва продължение - ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТАNo8)

Категория: Технологии
Прочетен: 1264 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.02.2008 10:13

ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

Опит за отворена е-книжка

 Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.com)


image
 
(Продължение)

Позоваването на неизбежността на конкурентната взаимозависимост на хората има ефекта на спирачка на психосоциалната еволюция на отношенията между хората. Хората трябва да вярват в и да се стремят към конкурентоспособността, за да не се обединяват за промяна на поведенческата система на статуквото – политическо, икономическо, психично, в крайна сметка. Разделяй и владей!..

Да, в интерес на клиентите на статуквото е хората, групите и общностите дори и във фантазиите си да не допускат, че биха могли да направят друг социален и личен избор освен този да се стремят към повишаване на конкурентоспособността си и да се състезават, противопоставят и сразяват в името на запазването на статукво, което всъщност имат интерес да променят. И естествено, ако не могат да го променят, състезавайки се, няма смисъл и да твърдят, че всъщност биха могли, ако изберат свободно и солидарно да си сътрудничат. Още повече, че всъщност не те са отговорни за това състояние на нещата. Конкуренцията между нас е биологически свръхдетерминирана, а не научена! Гените, хромозомите, биохимията, родителите ни, и еволюцията на човечеството са отговорни, че сме такива конкурентни егоцентрици, а не избора, който правим…Такава е човешката природа!

Още по-атрактивни от тези рационализации са твърденията, че никой не би могъл да се държи по различен начин…Свободата да организираш поведението си по различaващ се от изисквания и дължимия на статуквото конкурентен сценарий, е плашеща възможност да се поеме отговорност или да се поеме вината за последствията. Ако с научни, политикономически и защо не и с теологически аргументи на хората, групите и общностите се обясни, че всичко е вече предопределено и човек така си е програмиран, психологически статуквото ще бъде укрепено и поддържано безкрайно. Дискомфортът, който съвременните хора повсеместно изпитват, изправяйки се пред реални ценностни и морални избори безпорно ги кара с повишена готовност да прегръщат тезата, че светът и живота просто са си такива – неизбежна вечна борба, в която, за да оцелееш и да победиш, трябва да си по-конкурентоспособния! Много съблазнително и самоуспокоително, макар и недоказуемо обяснение, нали?!

Неизбежността на конкуренцията не е така самоочевидна. Това, че масово и отрано се научаваме да се стремим към все по-висока конкурентоспособност, не ни прави генетично програмирани съперници, инстинктивни състезатели, а по-скоро отначало невинни, а по-късно доброволни и дори преднамерени жертви на статуквото, което сценариите на структурираните сравнения и противопоставяния в живота ни обслужват програмно. Как точно? Като представят желаното за запазването на статуквото, за неизбежно и естествено, разбира се.

Култът към конкурентоспособността възниква и съществува не защото конкурентността на човека е биологически детерминирана, а заради социално-икономически и психологически дефицити, които, по принцип, са поправими. При това можем да изтъкнем, разбира се, че сътрудничеството е също толкова неотменна част от човешкия живот, колкото и съперничеството, и че от това, на какво ни учат зависи кое ще избираме.

Ролята на сътрудничеството в живота и развитието ни всъщност е сред най-редовно и незаслужено подценяваните теми, въпреки, че преобладаващата част от човешките взаимодействия не са състезателни, а кооперативни. Без солидарността и сътрудничеството между хората, групите и общностите нито едно общество не би могло да оцелява и да се развива. И колкото по-взаимнозависими ставаме в сложното глобално село, което обитаваме, толкова по-съществена е ролята на способността ни да си сътрудничим и да сме емпатични в отношенията си като хора, групи и общности.

В този контекст психо(пато)логията на конкурентоспособността придобива съвсем различна конотация.

 (Следва продължение - ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТАNo7)

Категория: Технологии
Прочетен: 804 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.02.2008 13:45
ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

Опит за отворена е-книжка

 Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.com) image

 (Продължение)

Защо не трябва да сме обратното на това, което определяме като конкурентоспособни?

Какви са ви първите три асоциации в този момент? Слаби...? Малоценни?...Какво още?...Нещастни? ...Неконкурентоспособни сме?! О, значи сме неадекватни, ненормални?!

Какво все пак означава да приемем, че конкуренцията е част от човешката природа? И кой всъщност има полза от подобно виждане?

Съществуват поне две страни в дискусията за човешката природа, които касаят проблема за конкурентоспособността. От една страна, се твърди, че различията между хората (като индивиди и като групи) са по същество вродени. Половите и расовите различия, например.  И ако жените и мъжете, хората с бяла или черна кожа се третират в дадена социална среда различно, то това било функция на биологията… Сексизмът и расизмът като социални практики се обясняват с разкритията на еволюционната биология и генетика като неизбежни и едва ли не адаптивни. От друга страна, приема се, че определени характеристики (свойства, качества) са неизбежна част от това да си човек. И тези качества са вродени, а научени – част от „природата ни”, а не резултат на възпитанието ни. Биологически детерминизъм!

Спомняте ли си как преди около век Cyril Burt се опитва да докаже, че интелигентността е главно функция на гените? Оказа се, че „доказателствата” му са фалшиви, но позицията му  остана популярна и дори днес, биологическия детерминизъм се изповядва от много невробиолози, психиатри и социобиолози като Edward Wilson, например. И така, когато даден човек постъпва егоистично и се държи отчетливо конкурентно, под ръка ни е извинителното позоваване на „човешката природа”. Такива сме си хората на „хардуерно” ниво!?

Алтруистичните постъпки рядко намират същото „рационално” обяснение. Може би най-отчетливо изключение от тази тенденция правят хуманистичните психолози (Maslow, Rogers, Fromm), за които всъщност алтруизмът е вроден – ние се раждаме добри, ествествено програмирани да се стремим към здраве, продуктивност и просоциални поведения (хайде, обратно към Жан-Жак Русо!).

Разбира се, че да се твърди, че дадена поведенческа характеристика (като стремежът за конкурентоспосбност) е биологически детерминирана, означава да се твърди (с или без емпирични доказателства) също, че това е основна характеристика на всички представители на вида Homo sapiens, във всички култури и исторически епохи. И също, че е биологично неизбежна за всички хора в бъдещето на вида ни.

Но може ли подобно позоваване на човешката биология да бъде прието за основаващо се на неопровержими научни доказателства, когато изследваме конкурентоспособността? В действителност, ако отчетем комплексността на детерминантите на човешкото развитие, е трудно дори да се докаже по неопровержим начин, че дадено конкретно човешко поведение е чисто биологически детерминирано. Ако ни е нужен пример трябва само да проследим противоречията в съвременните изследвания на генетичните фактори при шизофренията. Не само фактите са важни, но и интерпретирането им, т.е. какво се приема за значимо доказателство, от каква теоретична гледна точка….Дори и самите социобиолозите приемат идеята, че съществуват определени гени, които детерминират ориентацията ни към конкурентно или агресивно поведение за модерна форма на спекулативна наука. Да се търсят доказателства за това, че агресивността и конкурентността ни са универсални може да е необходимо, но не е достатъчно. Особенно, ако не си задавам класическия въпрос “Cui bono?”. Кой има полза от това сега?

Когато за аргумент се използва твърдението, че конкуренцията е неизбежна защото такава е човешката природа, става дума за нещо съвсем просто – защита на статуквото! Адвокатите на биологическата и политикономическата неизбежност на вътрешновидовата конкуренция между хората (като индивиди, групи и големи общности) всъщност се страхуват от промяната на статуквото, с което се идентифицират и затова съзнателно или не се борят за предотвратяването или забавянето й. Въпросът е съвсем ясен: „Кои са тези, които имат полза от това хората да бъдат убедени, че конкуренцията между тях е едва ли не генетично предопределена, следователно неизбежна, в крайна сметка ”естествена”?”. Отговорът е още по-ясен и конкретен: „Тези, на които служи статуквото, поддържано чрез подобна психология на човека”.

Позоваването на неизбежността на конкурентната взаимозависимост на хората има ефекта на спирачка на психосоциалната еволюция на отношенията между хората. Хората трябва да вярват в и да се стремят към конкурентоспособността, за да не се обединяват за промяна на поведенческата система на статуквото – политическо, икономическо, социално и...психично, в крайна сметка.

 (Следва продължение - ПСИХО(ПАТО)ЛОГИЯ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТАNo6)

Категория: Технологии
Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.02.2008 11:23
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821614
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход