Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821641 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Март, 2008 г.

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение - Глава 1)

Още няколко хипотези за оптималната реорганизация на активността:

Трудно се сработвам с другите? За да предприема активни действия, трябва да  ангажирам и други хора. Да ги убеждавам, да ги мотивирам, да им влияя…да им обяснявам логиката на действията, в които заедно се впускаме. Хипотезата ми е, че ако се опитваш да помагаш на хората да виждат как и какво ще спечелят от съвместната ви активна дейност, те сами ще те подтикват към действие. Когато ангажираш другите, ангажираш и себе си с дейно участие. Ангажираните хора очакват действия и си влияят по посока на подкрепата за активното поведение в множество ситуации. Може би , ако се научиш как да водиш преговори с хората около себе си активността ти ще се промени в положителна посока?

Нямам никаква енергия? Чувствам се напълно изчерпан? Не изпитвам никакво влечение към тази работа? Загубил съм страстта си към действието? Не мога да се посветя на 100%? Отегчен съм до смърт? Виждал съм, опитвал съм вече всичко това? Омръзнало ми е от тези решения, планове, мобилизации за действие? Може би всъщност ти е нужен подробен списък на всички неща, които искаш и които не искаш да правиш. Хипотезата ми е , че ако се концентрираш върху няколко от тези неща, които наистина искаш да правиш всеки ден, активността ти ще се промени. Делегирането на нещата, към които вече не проявяваш жив интерес, които не те мотивират на други хора, също би могло да помогне. Ако правиш по една от непредпочитаните дейности непосредствено преди тези, които те увличат и ти носят приятни преживявания и желани резултати, скоро ще усетиш как чувството за завършеност, последвано от интересни и вълнуващи дейности по твой избор ще започнат да работят за възстановяване на вкуса ти към активността. Когато хората подредят дейността си така, че тя да отразява колкото може по-добре  интересите им, мотивацията за активно действие е винаги на добро ниво. Това добре го знаят хората, които извършват нещо важно за тях и околните като доброволци. Когато се включиш в един вълнуващ те проект и работиш като доброволец, мотивацията ти се завръща в живота. Опитвал ли си го?

Нямам ясни приоритети? Разпилявам се в решаване на маловажни проблеми и задачи? Изглежда съм загубил представа какво е най-важно за мен? Много съм активен, но не в това, което трябва? Изследванията ни показват, обаче, че най-ефективните хора в деловия свят, науката, изкуството, спорта и политиката съзнателно или интуитивно използват половината от времето си (а това не е ли всъщност живота ни?!), за да работят активно по два-три ключови приоритета. Хипотезата ми е, че ти е дошло времето да провериш за какво сега все пак си струва да инвестираш половината си време (живот). И ако посочиш 3, 4, 5 неща, от тези с които си активно зает, без те да са от решаващо значение за теб, скоро ще усетиш колко важно за организираността е умението да диференцираш, различаваш важните от не толкова важните дейности. Хората без приоритети виждат нещата като 100 неща, които трябва да свършат на мига, моментално, спешно. Не е чудно, че при тази заетост им е трудно да са наистина проактивни, т.е. организирани и избирателни в активността си. Липсата на избор, води до претовареност, забавяне, разпиляване – това, което наричаме „реактивност”. Нуждаеш ли се от своя кратък списък със жизненоважни приоритети – 1, 2, 3 (не повече!)? Напиши ги на ясен и прост език и ги дръж пред погледа си. Ако ти е трудно да го направиш сам, потърси помощ. В никакъв случай, не се предавай на милионите тривиални и маловажни неща, които те разсейват като се правят на спешни  и неотложни. Активността ни е смислена, само ако имаме приоритети! Лесно е да се каже, нали? Постижимо е, ако е приоритет за теб да имаш ясни приоритети.

Не ми пука? Правя само толкова колкото ми се налага? Нито повече, нито по-малко! Сякаш се нося по течението. Проблемът ми е, че това може би е напълно недостатъчно, за да се чувствам по-активен и по-удовлетворен в работата, в отношенията си, в развитието си? Хипотезата е, че се нуждаеш от управляеми предизвикателства като това да отидеш при шефа си и да поискаш да те премести на работа, в която ще научиш да правиш нови и полезни неща. Не е нужно тази дейност да е по-престижна и по-добре платена, а по вълнуваща и стимулираща активността ти. За да ти пука какво, колко и как правиш!

Искам да го направя по най-добрия начин? Много хора се хващат, че отлагат действието, защото са твърде заети да планират и организират начините, по които това действие може да се реализира най-правилно, най-добре. За повечето неща в живота ни, обаче, вече има повече или по-малко известни „добри практики”, гарантиращи ефективност и ефикасност на дейността. Хипотезата е, че ако научиш повече за принципите  и техниките за планиране, за управлението на тоталното качество и за управлението на процесите, ще подредиш по-добре плановете си за действие в работата си. Без при това да забравиш за самата работа, потопен в стратегии и кроежи. Ако нямаш подготовка в тази област, купи си книга, запиши се за участие в тренинг програма, консултирай се, и скоро ще откриеш, че планирането може да е смислена и все пак кратка прелюдия към действието. В живота няма перфектен план, има перфектни изпълнения. Тях хората изучават като „най-добрите практики”.

Засега толкова за оптимизацията на активността.  Как си със своята базисна хипотеза? Работиш ли по уточняването и проверката й?.. Имаш ли си вече сценарии?.... Въпроси...? Помощ...?

Какво следва след тази глава за активността ли? За мен това е ОБЩИТЕЛНОСТТА, на която посвещавам предстоящата глава. До скоро!

 (Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 08)

Категория: Технологии
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.03.2008 18:36

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение - Глава 1)

Хипотези за оптимална реорганизация

Паралитичен анализ ли? Трудно ти е да спреш да анализираш до смърт всяко нещо? Не можеш да се решиш и пристъпиш към действие защото имаш чувството, че не разполагаш с цялата нужна информация? Искаш да си сигурен на 100%, че ще постъпиш правилно? До най-дребните подробности? Е, може би просто трябва да спреш този парализиращ те начин на анализиране. Ако има цялата информация и мисли, всеки може да вземе най-доброто решение. Истината за активността като компонент на човешката организираност, обаче е, че много от най-важните решения в живота ни зависят  от това да действаме бързо и решително при непълна информираност. Съгласен ли си? Това, което знам по въпроса е, че изследванията показват, че и най-успешните мениджъри в бизнеса вземат правилни решения само в около 60-65% от случаите, но не чакат, а активно пристъпват към действия. Повечето от тях така си обясняват защо все пак успяват в своята отговорна и свръхдинамична работа. Ето защо, хипотезата ми е, че ако се научиш да вземаш по-малките и по-простите решения по-бързо и незабавно ги реализираш, ще можеш да наситиш с повече динамика активността си и да продължиш с анализите в ход.

Ами като съм си перфекционист? Държиш всичко да ти е максимално изпипано, перфектно? Трудно ти е да се освободиш от перфекционизма си, защото той е все пак нещо положително, нали? Олеле, какво ще кажат или ще си помислят хората, ако сбъркаш и направиш някои погрешен ход? А не би ли могъл да приемеш и разбереш перфекционизма си такъв какъвто в действителност той е, в каквото и да се изразява – например, да събираш информация, за да се чувстваш предварително уверен и за да избегнеш критиките или присмеха на околните; да проучваш внимателно всяка възможност; да се възпираш докато ти хрумне „перфектното” решение. Хипотезата ми е, че ако опиташ да намалиш желанието си да разполагаш преди да действаш с всичката тази информация и да си прав и безпогрешен всеки път, ще можеш да постигнеш оптимален баланс между подготовка за действие и реално действие. Имам и едно допълнение тук. Може би се нагърбваш с прекалено много задачи и това води до отлагане на действието? Някои от тях не биха ли могли да бъдат дадени на другиго. Ако започнеш да ги поверяваш по-смело на хората около теб, ще ти остане време и енергия да действаш и обмислено, и динамично по приоритетите си. За делегирането и овластяването на партньорите ще поговорим пак.

Все отлагам и протакам? Ето една популярна чуждица, която малко хора всъщност разбират докрай - прокрастинация! Нещо като безсъзнателно, а понякога и напълно целенасочено безкрайно протакане, отлагане, замотаване, планиране и още нещо…. Например, това, че си пристрастен към самолюбуването на ефикасността си под стрес и в кризи. Защо да не изчакаш да дойде крайния срок, за да започнеш подготовката за работата и да свършиш самата работа непосредствено преди изтичането му. Колко вълнуващо е да успееш да се справиш в последния момент! На самия ръб на пропастта. Каква тръпка само, а? Ако правиш така, непременно се стига до онази ситуация, в която изпускаш някои и друг важен срок или без да се усетиш свикваш да се отказваш да свършиш нещо наистина важно за теб, защото от разтакаване и просрочване не е останало време и място в програмата ти за него. Имам една хипотеза за този тип преживявания. Ако раздробиш задачата, по която работиш на достатъчно малки подзадачи и си наложиш правилото да правиш всеки ден само по една от тях, без да се забавяш и отлагаш действието, но и без да се забързваш, би могъл да влезеш в нов, оптимален ритъм, нали? Даже не си и помисляй за голямата, крайната цел. Действай стъпка по стъпка. Всеки божи ден. Може да минеш и на часови режим. С малките стъпки. Една малка стъпка срещу прокрастинацията, една голяма стъпка за оптимизация на активността!

Липсва ми самоувереност? Може би не пристъпваш достатъчно бързо и решително към реални действия защото не си уверен, че си готов или компетентен да ги реализираш успешно? Ако смело действаш, можеш да се провалиш и изложиш? Предполагам, че ако си поставиш задача, при решаването на която някой,  на който имаш доверие ти умело ти помага да натрупваш самоувереност, ще постъпиш много добре. Фокусирате ли се още в началото върху това, което вече умееш или правиш добре би могъл отново стъпка по стъпка да правиш нови и по-сложни неща като го използваш с малко помощ отвън безпроблемно. За да узнаем какво наистина умеем и правим много добре, можем само активно да експериментираме с действията си, нали?

Как не обичам да рискувам?  Това да предприемеш решителни действия понякога е свързано с известно залагане на несигурни карти. Има, обаче, риск и риск. Познатите ми изследвания в тази сфера говорят за това, че най-успешните в една или друга сфера хора са правили повече грешки в работата, отношенията си и кариерата си, отколкото онези, които не са предприемали нищо само и само, за да избегнат риска от грешка и провал и са се оказали без успехи в работата, отношенията и кариерата си. Хипотезата ми е, че когато започнеш да се отнасяш към грешките и провалите си като към възможности да научиш как да действаш още по-организирано, ще откриеш, че тревожността свързана с мисли за опасностите и риска по-рядко ще те възпира да действаш. Толерантността към риска се постига с любов към малките победи. Няма нужда да си доказваш колко си решителен и деен с грандиозни инициативи и обещания. Пробвай първо с малки залози. И дозирай, играй си с предизвикателствата, креативността и иновацията. Те ще ти отвърнат с промяна в диапазона на разумния риск, в който се чувстваш комфортно. Може дори да откриеш, че всъщност редовното поемане на рискове ни зарежда с допълнителна, неподозирана енергия за действията ни.

Имам още няколко хипотези за оптимизацията на активността, но за тях – в следващия постинг. Как е дотук?

 

(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 07)

Категория: Технологии
Прочетен: 1207 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 10.03.2008 10:08

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение)

Глава 1: Активност

Предстои ни да изследваме конкретни измерения на човешката организираност. За мен е естествено да започнем с активността или ориентацията към действие. Понякога говорим за про-активно или целеустремено поведение, имайки предвид същото. В наши дни активността е решаващ компонент на организираността ни на индивидуално, групово и организационно ниво. Във всички сфери на живота ни се изисква скорост, енергичност, динамичност и жизненост на поведението ни. Колебанието и изчакването често се наказват (например, на пазара и в личните, емоционално наситени отношения). Повечето успешни лидери (в бизнеса, в политиката, в науката и в спорта)  считат активността си за една от най-важните си силни страни. Мудността, протакането и колебливостта нерядко се оказват свързани с перфекционизъм, склонност към отлагане и избягване на поемането на риск…и лична отговорност. Всички те са източници на специфични проблеми в организираността ни като индивиди, екипи и организации.

Въпросът е какво конкретно чувстваш и знаеш за своята активност като компонент от организираността си?

Преживяване на дефицити. Липсва ми мотивация; чувствам отегчение и незаинтересованост; чувствам се „прегорял”. Когато възникне възможност, бавно се мобилизирам, за да я използвам. Чувствам, че съм свръх-методичен; перфекционист съм и не обичам да рискувам. Склонен съм да отлагам. Не обичам да си поставям амбициозни цели. Липсва ми увереност да действам активно. Често знам какво трябва да направя, но се колебая да пристъпя към действие. Непрекъснато обмислям и анализирам какво може и трябва да се направи, но блокирам когато трябва да пристъпя към непосредствено действие.

Преживяване на нарушена мяра.  Аз съм работохолик. Склонен съм да налагам решения още преди да съм направил адекватен анализ. Действам, без да си изграждам и следвам обмислена стратегия. Склонен съм да прекалявам с опитите си да управлявам всичко и всички в името на постигането на бързи резултати. Имам лични и семейни проблеми заради загубата на ангажираност и връзка с партньорите ми. Усещам, че често се насочвам към несъществени задължения и задачи, а не към важните за мен приоритети. Чувствам, че пренебрегвам важни страни на живота си. Загубил съм интерес към всичко.

Преживяване на реална компетентност. Пълен съм с енергия и се чувствам активен, целеустремен, ориентиран към действие. Обичам да работя здраво. Не ме е страх, не се колебая да пристъпя към действие дори когато нямам подробен план. Имам чувството, че използвам по-добре възникващите възможности, отколкото повечето от другите хора.

Какво мислиш за тези твърдения? Вземи маркера и подчертай само тези от тях, които считаш, че те описват най-точно. Добави и нови. Естествено е, че не съм сетил за всички възможни. Списъкът си е твой и само ти ще решиш кога е достатъчно пълен и точен.

Хипотези за източниците на проблемите ми с активността. Мотая се, протакам излишно? Напълно съм прегорял? Липсва ми мотивация, обзет съм от отегчение и безразличие? Все ми едно? Липсва ми страст, енергия за нещата, които правя? Имам проблем с ниското си самочувствие? Все отлагам и изчаквам? Искам всичко да е перфектно? Бавно се настройвам за конкретни действия? Не обичам да рискувам?

Сега си припомни за какво говорихме в предходните постинги. Какви потребности и желания изпитваш във връзка с казаното дотук за активността? Помисли добре….запиши ги...помисли пак.

Е?

Скоро ще продължим с хипотезите си за оптимална реорганизация на активността.

 
(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 06)

Категория: Технологии
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.03.2008 09:56

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение)

Още някои общи добри практики за развитие на организираността

Развитието на организираността може да се подпомага по много начини. Някои от тях са всъщност общуване с другите хора; други – лична практика. Например:

  • Тренирам организираността си! Днес има множество тренинг програми, учебни курсове и семинари, насочени към един или друг аспект на организираността ни. Избери си най-добрата за потребностите си тренинг програма.  Отдели време за пълноценно участие в обучението и за самостоятелна работа след него. Нищо не става за два дни, нали? Нужна е системна практика, а не само два дни за усвояване на основните идеи. Вземи своя подробен интегриран план за развитие на организираността и виж за какво работиш чрез участието си в една или друга тренинг програма. Потопи се в тренинга, участвай активно, упражнявай уменията, за развитието на които е предназначено обучението. В наистина добрите тренинг програми има такива възможности и поне ѕ от времето е отделено на практически упражнения на развиваните аспекти на организираността. Забрави за почерпките и разглеждането на местните забележителности. Тренингът е за да тренираш ти, а не треньора! Един отделен тренинг сам по себе си почти никога не е достатъчен, за да задоволиш потребността си от още организираност. Нужно е да го комбинираш с още много самостоятелна работа след участието си в него. Следвай плана си за развитие. Създай си сам упражнения. Тренирай ежедневно организираността си!
  • Работя с личния си консултант! Почти винаги е по-лесно да развиеш дадено умение, способност, компетентност, ако работиш с някой друг, който знае какво се опитваш да постигнеш. Всеки съвременен човек има нужда от личен консултант в областта на организираността. Може да обединиш усилията си с още някой, който работи по същите аспекти на организираността си и заедно да практикувате с помощта на опитен консултант. Има много начини за взаимно подпомагане в подобна ситуация на фасилитирана практика. Голямо предимство на този начин е, че винаги можеш да разчиташ на обратна връзка за напредъка си от някой с подобни на твоите потребности или на някой с по-богат практически опит в развитието на организираността. Нужно е само да го потърсиш.
  • Следя напредъка си! Винаги е нужна допълнителна мотивация, за да работиш по развитието на организираността си. Наричам я често „екстра мотивация”. Нужно ти е да се подкрепяш, да си даваш награди за постигнатия напредък на всяка една стъпка, дори когато хората около теб още не забелязват промените. Това означава, че трябва да си поставяш междинни цели и маркери самостоятелно. Нужен ти е инструмент и това е което наричам „работен дневник” за следене на напредъка. Регистрирай напредъка си и чествай признаците на напредък, за да извлечеш „екстра мотивация”, за да продължиш. Искаш да овладееш умението активно да изслушваш хората? Отбелязвай в дневника си всеки случай, при който не си прекъсвал хората и те са ти благодарили, че внимателно си ги изслушал. Тази регистрация е вече източник на допълнителна мотивация, за да продължиш, нали?
  • Търся обратна връзка! Ако около теб има хора, които не те познават от дълго време и не са си изградили стереотипна представа за теб, поискай от тях да ти дават обратна връзка периодично. Питай хората, които вече са ти казвали, че имаш потребност от промяна в организираността си. Съпоставяй това, което чуваш от различните хора. Просто призови другите да те наблюдават и да споделят с теб това какво забелязват.
  • Дозирам реалните предизвикателства! По-голямата част от уменията ни в действителност се формират, развиват, променят в реалната практика, в работата, в живота, в реалните ни взаимодействия с другите хора, а не в изкуствена, защитена и изолирана „учебна” или „лабораторна” среда. Обмисляй кои нови задачи и поведенчески сценарии си готов да изпробваш днес. Внимателно ги дозирай, т.е. степенувай. Тук нещата са много близко до това, което знаем от фитнеса. Правилното дозиране е това, при което работиш с нарастващи предизвикателства при относително нисък риск за неуспех. Стъпка след стъпка! Без напрежение и некалкулиран риск.
В следващият постинг ще започнем с нещо наистина конкретно. Един от най-важните аспекти на организираността - АКТИВНОСТТА. Или ако предпочиташ, ориентацията към действие.

 (Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 05)

Категория: Технологии
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.03.2008 09:52

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 

   (Продължение)

Някои общи добри практики за развитие на организираността

 
Не, разбира се, няма универсално валиден план за развитие на организираността! Нито на индивидуално, нито на екипно и организационно ниво. Има, обаче, няколко потвърдили смислеността си в практиката общи подходи и възможни сценарии за оптимизация. Например:

  • Ще си създам интегриран план за действие! Щом чувстваш, че потребността ти от още повече организираност е силна и реална и установиш внимателно и колкото е възможно по-конкретно какво е това, което искаш да промениш, за да я удолетвориш, можеш да започнеш да си създаваш интегриран план за действие. Всъщност, ще имаш нужда от четири вида планове, събрани в това, което наричам „интегриран план”. Първо, нужен ти е план за нещата, които ще спреш да правиш. Аз наричам този план „работа с баластта” или „оптимизация”. След това ти е нужен план за нещата, които ще започнеш да правиш. Това е „работа със желанието” или „иновация”. И така, нужен ти е и още един важен план. План за „работа с капитала” или иначе казано, какво от това, което правиш ще продължиш да правиш, за да гарантираш устойчивост на постиженията в развитието на организираността си. Наричам го също „капитализация”. И накрая, можеш да планираш и това, което не си правил и не правиш, и не желаеш да започнеш да правиш. Това е „работа с табутата”, които сам решаваш да спазваш. Това е някаква форма на самоналожена „регламентация”. За всяка област от организираността си (умение, компетентност, практика) може да се нуждаеш от подобен четворен план. Да приемем, че смяташ, че не вършиш нещо добре и изпитваш потребност от още организираност в дадена област (да кажем, работата с хората, които са ти подчинени в работата). Трябва да планираш какво ще спреш да правиш във взаимодействията си с тях, защото не ти дава нужните резултати (оптимизация), какво ново и различно ще започнеш да правиш, въпреки че по една или друга причина не си го правил в тази област досега (иновация), а също и кои от нещата, които вече правиш и дават резултат ще продължиш да правиш (капитализация). Не пропускай и плана за нещата, които не правиш и няма да допуснеш да започнеш да правиш (регламентация). Когато имаш този четворен интегриран план пред себе си може да го покажеш на хората, на които разчиташ, че могат да ти помогнат да усъвършенстваш уменията и практиките си в работата с подчинените си. Просто им разкажи какво си открил, създавайки този интегриран план и ги помоли да ти дадат обратна връзка. Те могат да обогатят с допълненията и коментара си и четирите компонента в плана ти. Как ти се струва?
  • Колкото съм по-конкретен, толкова по-добре за мен! Изпитваш потребност от още повече организираност. Добре тогава, започни да събираш подробна информация за тази своя потребност. Какво ти е нужно? На първо време, честен и задълбочен самоанализ и интензивна обратна връзка от хората около теб. Винаги има, - поне аз така мисля, - нещо, което куца в организираността ни на индивидуално, групово или организационно ниво. Например, в сферата на социалните ни умения (Soft is hard!”). Да приемем чисто илюстративно, че ти е трудно в общуването с висшестоящите, с началниците в работата. Нужно ти е да установиш точно от какво се нуждаеш. Срещни се с хора, които те познават и са те наблюдавали и ги попитай какво могат да ти кажат за общуването ти с висшестоящите. Не се оправдавай защитно и не търси веднага „рационални” обяснения за това, което чуваш от тях. Признай си потребността, която изпитваш. Кажи, че си загрижен за организираността си в тази област и ги помоли за подробна информация за наблюденията и мненията им. Използвай това, което чуваш от тях за обогатяване на плана си действие. Поискай да ти дадат примери. Кога, с кого, при какви обстоятелства, колко често? Кой и какво би могло да ти помогне, за да подобриш нещата. Слушай и си води записки. Благодари на хората за приноса им и продължи с честен самоанализ по всеки детайл. Ще научиш много за потребностите си.
  • Чети! Чети! За почти всяка област на човешката организираност (умения, компетенции, практики) са написани купища статии и книги с полезни идеи и препоръки. Можеш да си направиш лична библиотека, но и само две книги да си купиш в областта, която е най-близо до потребностите ти, пак ще е от голяма полза. Отдели един час седмично за четене. Чети, за да анализираш потребността си и да подобриш плана си за действие. Всяка книга може да те заведе при други полезни книги и статии, в областта, която те интересува. Четейки, задавай си въпроси. Например: Какво ми казват последните изследвания върху емоционалната интелигентност? Какво всъщност препоръчват повечето от експертите по организационно развитие по въпроса, който ме тревожи? Как все пак се изгражда умението да изслушваш активно?
  • Искам да се уча от другите! Психологическите изследвания категорично демонстрират, че най-добре учим от другите когато си избираме множество модели, всеки от който ни служи като конкретен еталон, а не когато търсим един-единствен човек, за да го използваме като идеален стандарт за организираност. Важно за развитието на организираността ни е да заемаме ролите и на учител, и на ученик. Изследвай другите като ученик. Но не, за да им се възхищаваш или да откриваш какво не харесваш в тях. Ключът в ученето от другите е да се научиш да формулираш изводи за собственото си поведение, наблюдавайки тяхното. Ако се ангажираш и с ролята на учител, ще имаш шанса да откриеш, че в тази роля всъщност повечето време се учи, защото на човек му се налага внимателно да анализира и организира какво и как прави, и казва. Ученето от другите е успешно, ако се използват множество методи за учене. Не разчитай само на естественото наблюдение на хората в ежедневието. Провеждай интервюта, събеседвания, дискусии  и открити разговори с тях. Гледането на филми и четенето на книги може да те приближи и до най-отдалечените, но добри за теб модели. Наеми си консултант. Избери си конкретни „човешки ориентири” – поне един, който по-добре от теб се справя с удовлетворяването на потребността, която лично ти имаш, и поне един, който се справя по-зле от теб в същото. Не се страхувай или срамувай да копираш от тези, които постигат това, към което се стремиш. Ограничавай в практиката си онова, което виждаш, че не носи на другите търсените от тях резултати. Имитацията, подражението, моделирането на собственото поведение чрез социални наблюдения и сравнения са важни инструменти за саморазвитие!
  • Работя с автобиографиите и биографиите на хората! Намери текстове за двама-трима известни хора, които определено са демонстрирали тези аспекти на организираността, към които лично ти се стремиш. Искаш да усъвършенствуваш способността си да съпреживяваш? Прочети биографията на майка Тереза! Имаш потребност от това да станеш ефективен бизнес лидер? Издателите на биографии и автобиографии на бизнес лидери са помислили за теб… Но при това е важно не просто да четеш, а да работиш преднамерено с текста на биографиите и автобиографиите на изтъкнатите хора. Изследвай как са развили и използвали умението, върху което сам работиш. Имали ли са повратни моменти в развитието на умението, което се опитваш да усъвършенстваш? С какво и как са се справили?
И това още не е всичко!

 
(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 04)

Категория: Технологии
Прочетен: 735 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.03.2008 18:44
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821641
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход