Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821624 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Април, 2007 г.
2 3  >  >>
Биолозите и психолозите от дълги години изследват способността на организмите да се адаптират, приспособяват към средата и в същото време да запазват устойчиви, трайни тези свои характеристики, които им осигуряват идентичност и уникалност сред останалите организми. Тази двойнствена способност на живите системи е отличителен белег на човешките системи, които са я развили до нови, надбиологични (психодинамични) нива. Обикновено я наричаме autopoesis, себевъзпроизвеждане.

Човешките групи, организациите, общностите от хора се самовъзпроизвеждат с мощното въздействие на психодинамични фактори и инструменти (напр., плановете в организациите, чувствата в семейните системи, идеологията в политическия живот, рекламата на пазарите...). При това е ясно, че устойчивостта, тъждествеността на една група, корпорация, общност е възможна благодарение на тях дори когато индивидуалните различия и индивидуалните изменения( в това число и преживяванията на хората) вътре в системата са значителни. Устойчивото развитие, т.е. системното самовъзпроизводство на човешките системи е психодинамично опосредствано в практическата дейност и психичните функции (напр.,въображението) на хората в тези системи и зависи от хода и развитието им. Едно ново усещане, една нова, оригинална идея в една човешка глава е понякога достатъчна, за да се промени хода на този културно-исторически процес. Ето защо креативността и изобретателността на човека са ключови фактори в системното себевъзпроизвеждане и обновление на човечеството и системното му разнообразие.

Всяка сложна самоорганизираща и себеобновяваща се човешка система вмества сложни вътрешни различия и диференциации в структурата, функциите(поведението) и свойствата си. Една част от системата (напр., всеки един член на групата "Бийтълс") се различава по един или повече свои характеристики от останалите. Областите на открояване, отграничаване между елементите в системата не са наложени отвън на системата (на групата "Бийтълс"). Напротив, те са се определили и се променят вътре в самата система, в процеса на взаимодействие между елементите й, т.е. благодарение на различията в индивидуалните им свойства (особености). Тази област на разграничаване, на диференциация наричаме граници в човешките системи.

Без вътрешни граници няма система. Всяка човешка група се отличава от инцидентното множество хора на едно място по своите системни граници...Границите в човешките системи са динамичен фокус, възли, мрежа в процесите на изменение, развитие, турбулентност и обновление на човешката система. Както са констелациите от студени и топлите атмосферни фронтове при развитието на времето.

Човешките организации са интезивно наситени с граници между подсистемите си и динамиката на тези граници е силно повлиявана от психичната работа и поведенията на хората в организациите. Само си представете какви промени носи премахването или създаването на една определена йерархична структура за управление и контрол в една корпорация или държавна организация, в обществения живот. Или колко важни и често трудно проходими са границите между отделите на една фирма, или факултетите в един университет. Един лекар със специализация в една функционална област (гинеколог), трудно би преминал границите между специалността си към специалността на неврохирурга. Няма да споменавам образователните, културните и етническите различия, които превръщат човешките системи в това, което са - човешко, културно разнообразие.
Категория: Технологии
Прочетен: 876 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.07.2007 08:45
Нелинейността и непредсказуемността в човешките системи се допълват от още две фундаментални системни характеристики: креативността, спонтанното преобразуване (конструиране) на поведението им и свръхвзаимозависимостта между компонентите(подсистемите) им.

image

Поведенията на подсистемите(компонентите, частите) в една човешка система (напр. един футболен мач, един училищен клас или една банка) работят заедно, за да съучастват в създаването, съ-конструирането на поведението на системата като едно цяло. Поведението на цялата човешка система не е механична сума, сбор от поведенията на частите в нея. Напротив, системното поведение възниква, става, конструира (произвежда) се в процеса на взаимообусловените дествия на компонентите й.

В човешките организации (например, корпорацията, пазара, държавата) това  свойство обяснява защо поведението на системата може да ни изглежда при наблюдение като имащо определено ниво на съгласуваност, дори висока степен на организираност, докато поведението на отделните хора и групи в тази система ни изглежда напълно произволно, дори хаотично, случайно.

Много макроикономисти, социолози, статистици и политици страдат от тази системна заблуда(илюзия на обективността) - системното поведение на изследваните от тях човешки системи сякаш "не зависи" от динамиката и дисперсията в поведенията и психичната работа на отделните хора в тази система и е интересуващата ги "обективна", социална реалност, дори норма.

Например, една общоприета ценност и определено мнение в обществото (например, спазването на даден закон) могат да ни изглеждат устойчиви, стабилни характеристики в поведението на системата, въпреки, че индивидуалните различия между хората по отношение на тях да са значителни...Само определен вид и  критична маса промени във вариативността на поведенията на членовете на тази система (трансформация на взаимнообусловеността им, развитие на организираността) могат да променят системното поведение.

Сега, представете си потребителите на определена популярна безалкохола напитка, които решават да бойкотират производителите на тази напитка защото научават, че крайните потребителски цени са манипулирани така, че производителя ги експлоатира над допустимата в техните собствени представи нива и реализира свръхпечалби. Или, избирателите, които не участват в изборите, не защото не се интересуват от политиката и управлението на страната си, а защото се чувстват използвани, манипулирани от политическите партии в системата. Нужна е критична маса поведенчески и психични промени, за да се измени системата, нали?

Иначе, независимо от различията между поведението на участниците в системата, тя се самовъзпроизвежда и си остава устойчива, сякаш неподатлива за опитите за управление на промяната.

Взаимозависимостта е другото системно свойство, с което човешките системи се характеризират отчетливо. Всеки отделен компонент в една човешка система (например, малка работна група) влияе върху и се повлиява от поведението на най-малко един (а в повечето случаи и повече от един) друг компонент в същата система. Хората в системите (групите) си са съчетани в мрежи от сложни поведенчески и психодинамични взаимозависимости. За всеки двама участника в една такава мрежа (групова ситуация) може да се каже, че са свръхвзаимозависими в съчетаването си (групирането си), ако си оказват голямо взаимно влияние (симетрично или асиметрично) на психодинамично, поведенческо, резултативно ниво. Липсата на каквото и да взаимно влияние в човешките системи (групите, организациите, общностите на хората) е изключение, но можем да допуснем, че е възможно, ако и двете страни не са в отношение (несъчетани) и въобще не си влияят взаимно на никое от тези нива - поведенческо, резултативно, психично.

Често наблюдаваме как равнището на съчетаност на участниците в една динамична човешка система (представете си например един футболен в оспорван и решаващ мач) влияее върху времето нужно на системата да се промени (самоорганизира) като пренася от една своя част към останалите членове на системата (отбора) една или друга поведенческа схема ("минаваме в масирана атака", "прегрупираме се в защита" и т.н.), модел.

В бизнес организациите, например, съчетаността на хората в мрежите им за поведенческа и психодинамична взаимозависимост, изградени в системата оказва огромно влияние върху скоростта и точността за пренасяне и обработка на системно-значима информация и върху ефективността на усилията и опитите за организационна промяна, т.е. върху адаптивността и  развитието  на организацията. И обратно, проблемите в адаптивността и развитието на една фирма, общност, държава винаги имат отношение към съчетаността в човешката мрежа от поведенчески и психодинамични взаимозависимости на хората в нея.

Това се знае и използва с една или друга степен на ефективност от всички квалифицирани организационни консултанти.

Категория: Технологии
Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.04.2007 10:33
Формите на организираност (патерните) в човешките адаптивни системи определят техните системни свойства (динамични характеристики). Някои от тях могат да се наблюдават не само в човешките системи, но и в натуралните.

image

Да започнем с нелинейността в човешките системи.

В училище умът на всеки от нас внимателно и методично се форматира да прилага езика и патерните на математиката и формалната логика (традиционната математическа логика, формално логическите операции).

Този социален език или шифър за човешко невронно-символно моделиране се основава, обаче, на едно изходно, непроверявано в личния опит на всеки отделен човек допускане (убеждение). Накратко, то е приеманото на вяра (в резултат на възпитанието и обучението ни) съждение, че ако знаеш (измерил си) стойността на една наблюдавана променлива и прилагаш правилна математическа процедура (невронно-символно моделиране), можеш да определиш уникалната и точна стойност на друга променлива.

Например, при приемане на правилото за събиране, 1+1 е винаги равно на 2, а не на 11. Представете си, какво ще стане, ако приемем различна интерпретация на умствената операция събиране...Тогава, би станало следното:

2+2=22
10+10=1010 и т.н.

Това допускане (убеждение) е обаче хипотеза(модел) за организираността на нещата в действителност, а не самата действителност. То е истинно само дотолкова, доколкото и докогато уравнението, което свързва в умствения ни модел двете променливи, които наблюдаваме и описваме, е линейно по същността си или е само малка, проста (парциална, т.е. частична) съставна от едно по-комплексно нелинейно уравнение.

Този вид математически конструкти на ума ни въобще не са достатъчни, за описване на състоянията и отношенията в сложните, нелинейни човешки системи, каквото и да ми кажат социолозите, които изчисляват процентни дялове при т.нар. изследвания на общественото мнение. Дори при изучаването на някои от сложните натурални системи във физиката не е възможно да определите точно стойността на втората (зависимата) променлива, знаейки всичко за стойността на първата (независимата). Просто, моделът, с който трябва да ги свържете не е линеен...

Метафорично, образно казано, една човешка група, организaция или общност изпитва, прежиява и организира поведението си в свят на нелинейни явления и модели...резултатът не може да бъде изведен както е в линейните пъзели, от условието след проста манипулация от типа 1+1=2.

Когато си в една група от хора и един от вас опише проблем, с който групата се ангажира и в резултат намери едно ефективно решение на проблема, не можете да се осланяте на допускането (убеждението), че между началната (независима) променлива и крайната (зависима) има линейна връзка...Нужен ви е по-сложен (динамичен, нелинеен) модел за наблюдение, описание, обяснение и въздействие върху груповото решаване на проблема. И тук, училищната математика може да се окаже крайно недостатъчна като инструментариум на умственото моделиране на действителността в групата (човешката система).

Много малка част от работата на човешките системи е да нареждат пъзели, следвайки формално-логически алгоритми. В групите, организациите и общностите си хората са заети с проблеми, ангажирани са в процеси и взаимодействия, за осмислянето и повляването на които им е нужна по-сложна невронно-символна технология и езици за нелинейно моделиране.

Сега си припомнете всички онези милиони "научни" публикации, юридически закони и управленски практики(програми, планове за управление), в които математическия модел на учените, мениджърите и нормотворците не се е отдалечил много от линейните уравнения..."Линейната" психология, например, се опитваше да опише връзката S -> R като просто уравнение и много скоро се оказа недостатъчна. Появи се потребност от "междинни" променливи и нелинейно математическо моделиране...

За икономиката и за социалното управление, направо не ми се иска да започнем сега да си говорим...Но, по-късно, ще ни се наложи.

Сега, да отделим внимание и на непредвидимостта в човешките системи.

Като се вземе под внимание сложността на взаимозависимостите и нелинейния характер на връзките в една човешка система (представете си, да кажем едно младо тричленно семейство или една новосъздадена малка фирма), е ясно, че точното им състояние в определена точка на бъдещето (например, на 9 април след две години) не ни е известно.

Изследователите, практиците, хората в системата или хората наблюдаващи отвън системата (семейството, фирмата, в случая) преживяват (осъзнават) и приемат тази системна характеристика на организираността на системата като непредвидимост.

В началото на един проект (колкото и добър да е логическия модел за изпълнението му), е невъзможно да знаеш точно как той ще се разгърне в хода на осъществяването си, какви ще са реалните крайни резултати и кои непредвидени фактори, ще му окажат влияние. Известни са ни само приблизителните, вероятни, многофакторно обусловени сценарии за функционирането и развитието на системата "проект".

Изследователите и агентите на промяната в човешките системи разполагат само и единствено с възможността да проучват, създават, оптимизират, осмислят и тестват в практиката си множество отворени невронно-символни модели (креативни психодинамични сценарии) за безкрайния обем от възможни бъдещи състояния на сложните човешки системи. Но без да знаят точно кой от тези психодинамични модели на въображението и интелекта ни (фантазии) ще стане системна реалност.
Категория: Технологии
Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.04.2007 09:49
Магическото мислене, субективният подход, суеверието, макар и да имат известен палиативен потенциал за овладяване на тревожността ни пред сложността на динамичните самоорганизиращи се човешки системи са само индивидуални и социални самозащитни  техники (механизми)... Изоставането на науката и прегръщането на  магическото мислене и религиозната ритуалност и мистицизма е избор, може би емоционално оправдан, но погрешен ход, който ни отдалечва от съзидателното познание за човешките системи.

Науката, която изследва сложността и хаоса в организациите на хората използва математическите, обективните, научните стратегии и техники, за да наблюдава, описва, интерпретира и повлиява динамиката на системното поведение като се опитва да преодолее редукционизма на научните подходи в миналото.

Парадигмата "сложни самоорганизиращи се човешки системи" , например, има огромен потенциал в търсенето на съгласуваност между множеството частични научни, научно-приложни (консултантски) и социално-управленски (политически) модели на организационното поведение, на груповата динамика, организационното и социалното развитие.

Наблюдавайки и опитвайки се да повляя на процесите и промяната в поведението на групите, организациите и общностите като сложни самоорганизиращи се човешки системи, винаги се сблъсквам с патерните (моделите) на самоорганизацията им като системи. Това са техните системни свойства, без чието разбиране и осмисляне не е възможно да се въздейства върху функционирането и развитието на групата, организацията и общността по един повече или по-малко ефективен начин...

Днес само ще ги изброя, а след празника ще се опитам да ги опиша по начина, по който ги разбирам днес като изследовател и практикуващ консултант в областта на груповата динамика, организационното развитие и устойчивото възпроизводство на общностите.

Животът и развитието на човешките групи, организации и общности, тяхната динамика и адаптивност, имат следните системни свойства като самоорганизиращи се човешки системи:

1. Нелинейност.
2. Непредсказуемост.
3. Свръхвзаимозависимост.
4. Поведенческа креативност и спонтанност.
5. Самовъзпроизводство и устойчивост.
6. Граничност.
7. Обратна връзка.
8. Фрактализация.
9. Невронно-символни (психодинамични)мрежи.
10. Самоорганизация.
11. Чувствителност към изходните обстоятелства.
12. Странни динамични тенденции.

Без отчитането на тези свойства трудно можем да осмислим случващото се с човека, неговото поведение и психичната му работа в групата, организцията, общността, част от които е и в системаа на които живее и се променя.
Категория: Технологии
Прочетен: 597 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 08.04.2007 09:30
Традиционно хаосът се възприема като тотално безредие, в което властва случайността. В науката за хаоса, обаче, хаосът не е безредие и случайност. Хаосът е нашата умствена представа, невро-символният модел, който сме създали, конструирали и който използваме креативно, за да описваме и повляваме поведението на определени нелинейни (сложни) системи.

Тяхното поведение е странно и непредвидимо за нас и по-простите обяснителни и инерпретативни модели, с които си служи ума и цивилизацията ни не го описват удовлетворително в процеса на наблюдението. В резултат, чувстваме, че управляемостта на системата за нас като дейни и отговорни агенти е твърде незадоволителна. Така е например при промените в климата или осигуряването на безопасността на движението по пътищата.

Всяка мислена като хаотична система (натурална или човешка) е специален случай на сложните самоорганизиращи се системи. Всички сложни адаптивни системи се "държат" и "развиват" по изненадващи, непредвидими за представите и мисленето ни начини, но това не винаги ги определя като хаотични.

Човешките системи (организации), от които човешкото поведение (дейноста) е част, са сложни самоорганизиращи се системи и като такива се характеризират с това, че:

1. Имат неопределен брой части (компоненти).
2. Имат нелинейни отношения между променливите, които описват частите(компонентите) им.
3. Имат механизми за обратна връзка вътре в самата система.
4. Имат поведения дейности, които могат да ни изглеждат напълно случайни при наблюдение, но могат да бъдат обяснени, интерпретирани единствено чрез дълбинните,  стоящи в сърцевината на човешката дейност психодинамични модели (патерни)
5. Имат непредвидимо поведение.

Всеки ден гледаме по няколко пъти синоптичната прогноза и знаем, че времето е сложна самоорганизираща се система. Такава ни изглежда, приемаме, че е и пазара на ценни книжа (фондовата борса). Всеки се съгласява, че времето е непредвидимо и неуправляемо (засега), нали? И най-мощния съществуващ компютърне може да изчисли надеждно специфичните условия на времето на определено място в бъдеще. Всичко, с което можем да се задоволим са неточни и краткорочни прогнози. Компонентите, които влияят върху времето, казват синоптиците, са свръх-взаимнозависими - молекурярните компоненти на атмосферата се самоорганизират, за да определят каква ще е температурата, какво ще е налягането и каква ще влажността. Можем да ги наблюдаваме, но все още трудно ги предвиждаме...Виждаме патерните (моделите на поведението им) на системно равнище (горещ фронт, студен фронт, циклон, антициклон), Сложна самоорганизираща се система!

Така ли е при човешките самоорганизиращи се системи, в които психиката(съзнанието) и поведението ни (безсъзнателно или не) са само част от компонентите на системата?  Организациите са сложни адаптивни системи, които се саморазвиват. Това, което можем да направим за адаптацията и развитието им е да прилагаме творчески всичко, което знаем за сложните адаптивни системи (математически или метафорично построени невронно-символни модели) в поведението си в тях. Смисълът на тези човешки конструкти (модели, теории, симулации) е да разберем как функционират човешките системи и да разработим инструменти (техники) и практики, които да са полезни за хората в тях и за системите като цяло да са ефективни, адаптивни в средата, в която се самоорганизират.

Нищо ново - хората винаги са действали, оцелявали са и са се справяли с живота в сложни, нелинейни, самоорганизиращи се системи...Разбира се, често водени от допускания за това, че можем да разберем системното поведение, ако знаем достатъчно за отделните части на системата. Такива са например част от проблемите и заблудите в съвременната икономическа и социологическа наука, в теориите за социалното управление. Науките на този етап от развитието им са точно това - разпокъсано, но комплицирано и редукционистично познание за частите в известна дълбочина.

Редукционизмът като подход в научното познание и социалната практика не ни позволява да видим, осмислим и изследваме сложността на човешките системи в тяхната непредвидимост, взаимообвързаност,т.е. да ги мислим и повлияваме ефективно като сложни самоорганизиращи се, динамични и нелинейни системи.

Поради тази "недостатъчност" на редукционистичната наука, хората, за да си дообяснят феномените в живота си и за да овладеят екзистенциалната си тревожност пред сложността и неуправляемостта му, творчески допълват, съ-конструират картината на системата, от която са само една малка част, използвайки алтернативни на науката мистични езици (кодове), метафори (модели) и практики (ритуали) - религиозни и спиритуалистични вярвания, популярни мистерии и суеверия, свръхествествени интерпретации, парапсихология...

Категория: Технологии
Прочетен: 1082 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.04.2007 10:38
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821624
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход