Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821624 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Май, 2008 г.
ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение - Глава 2)

Как да питам? Хипотезата ми е, че организираността ти ще нараства, когато задаваш повече внимателно конструирани въпроси от другите хора. Да, много от нас не задават достатъчно и то добре формулирани въпроси. Любознателността и нейните деца – въпросите и предположенията, -  по-често, всъщност са в полза за оптимизацията на отношенията и работата ни с другите хора. Ежедневно си имаме работа преди всичко с маса готови и сякаш крайни отговори – предварително подготвена информация и доклади, становища и заключения, предложения и декларации, твърдения… Това, обаче, са все готови решения, които не оставят много място за диалог, проверка на действителността и промяна. Нали? Е, ако си съгласен, задаваш ли си въпроса какво става със задаването на въпроси? От това как използваме задаването на въпроси и изказваме предположения в комуникацията си с околните зависи много. «Какво мислите в действителност…? Какво ще кажете за…? Ами, ако всъщност…? Какво би станало, ако…? Защо смятате така…?» Според мен един от кошмарите на съвременния човек е, че има прекалено много отговори на разположение и често  се отдава на фалшивата възможност да избира измежду тях, вместо да задава спонтанно истинските, своите въпроси. Помниш как си го правил като дете, нали? Просто задаваш въпросите, които ти идват наум…Ако изказваш по-малко непоколебими становища и категорични мнения в началото на всяка дискусия, на всеки разговор, скоро събеседниците ти разбират, че наистина искаш да (ги) разбереш, че търсиш истината, че умееш да проверяваш,…и , че не си склонен да приемаш клишета и стереотипни допускания. От това организираността ти може само да спечели. Просто продължавай да питаш!

Не ми се иска да изглежда сякаш приемам другите прекалено лично?  Искаш да си обективен? Да не показваш субективността си? Е, общителните хора работят здраво, много здраво, за да разберат как стоят нещата около тях в действителност. Те запомнят важни неща за хората, с които си взаимодействат, в това число за личните позиции, интереси, ценности и…самозаблуди на всеки (собствените също!). За всеки, с когото общуваш е нужно да му покажеш, че го приемаш лично, т.е. като уникален човек и цялостна личност. Всеки има лично име, хоби, любими неща и хора, занимания и лични, съвсем лични факти, особености и вълнения, за които си заслужава да отделиш внимание и време, за да промениш съдържанието и атмосферата на общуването с него. Хипотезата ми е проста, общителността ни ни прави способни да установяваме дълбока и пълноценна, лична, човешка, а това значи и емоционално наситена, многопластова връзка с другите хора, всеки от който е уникален и специален. И очаква субективно отношение... Това няма нищо общо с фамилиарниченето!

Става дума за безусловното приемане, че всички имаме правото да сме субективни и всеки от нас е по свой начин значим и ценен. Когато хората, с които общуваш чувстват, че имаш тази нагласа, те разширяват обхвата на връзката си с теб.  А това е от фундаментално значение за оптимизацията на взаимодействията ти с тях. Имаш нещо много важно за организираността си – взаимно присъствие, съпричастност в ситуацията, в която се намирате!

Не се справям с невербалната си комуникация? Подобрената общителност е това, което ни помага да се чувстваме уверени и свободни в комуникацията си с хората около нас. Да им се усмихваме и да запазваме спокойствие в трудни ситуации и сложни взаимодействия. Да поддържаме зрителен контакт; да жестикулираме уместно и да използваме «езика на тялото» си компетентно. Да говорим ритмично и гладко, без да бързаме, мънкаме, накъсваме речта си, и без да я претоварваме с излишни подробности и обстоятелствени отклонения.

Хипотезата ми тук е, че всеки може да овладее уменията и развие навиците си за ефективна невербална коммуникация и това ще му позволи да подобри организираността си. Можеш да започнеш веднага като проследяваш как другите реагират на невербалното ти поведение. Показват ли незаинтересованост? Поглеждат ли към часовника или през прозореца, докато се опитваш да им обясниш нещо важно? Поглеждат ли те с оня поглед, който казва «Имам си работа,  човече!» Е, ако е така, имаш работа по оптимизация на  общителността си.

Ще продължим с хипотезите за оптимална реорганизация на общителността в следващия постинг...

 (Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 11)

Категория: Технологии
Прочетен: 734 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.05.2008 14:31

ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение - Глава 2)

Десет хипотези за оптимална реорганизация на общителността

Изслушвам ли активно? Общителността се разпознава като част от организираността ни не толкова по това как говори човек, колкото по това как изслушва хората, с които разговаря. Проблемно е общуването, при което не мога да изслушвам хората, без да ги прекъсвам непрекъснато, за да им отнема думата и да ги надприказвам. Съгласен ли си?

Хипотезата ми е, че организираността ти ще спечели от компетентното изслушване. Първо, защото общителните хора изслушват без в действителност да прекъсват събеседниците си. Вместо това те отразяват изказванията и преживяванията на партньора си, вмъкват уточняващи въпроси и дават окуражаващи другия вербални и невербални знаци за присъствието и заинтересоваността си в ситуацията на събеседника си. Второ, те често си задават въпроса „Дали наистина съм склонен да правя незабавни и прибързани оценки? Слушам ли, за да постигна пълноценно разбиране на това, което ми казват или само, за да сравнявам своите собствени мнения и идеи с тези споделяни от събеседника ми? И да ги преценявам като приемливи или неприемливи, като правилни или погрешни, ценни или маловажни според мен?”  Ако изслушвам активно другия, за да го разбера на съдържателно или процесуално ниво, интерпретациите и оценъчното отношение могат да почакат. По-важното за мен в диалога ни е да ти давам ясни знаци, за това, че работя активно заедно с теб за изграждането на едно по-цялостно и пълноценно взаимно разбиране на мнението, идеята, преживяването ти. Ето защо повтарям и перифразирам тези от казаните от теб неща, в които имам неподправено желание да вникна по-добре, за да (те) разбера. Кимам ти с глава, вмъквам кратки подкрепящи споделянето „Хм!”, леко се накланям в твоя посока и те поглеждам в очите, за да ти покажа: „Слушам те, интересно ми е, кажи ми повече за това…Говори ми! Искам да (те) разбера! Моля те, продължавай! ” Водя си кратки бележки. И още нещо важно за общителните хора - те не са от тези, които те заливат със своите собствени съвети, готови отговори, личен опит или решения, особено когато не си им ги искал. Да, изслушването е сложно изкуство и своеобразен показател за организираната и компетентна общителност, на която всички сме способни. Ето защо по-късно ще му отделим специално място в една отделна глава от този текст.

Да започвам ли пръв? Хипотезата ми е, че ако си от по-общителните хора, ти си достъпен и открит към другите, и… поемаш инициативата във взаимодействията си с тях. Подаваш ли ръката си пръв? Установяваш ли пръв зрителен контакт? Това е въпросът в хипотезата ми за реорганизираната общителност. Общителността ти няма как да не си проличи – задаваш първия въпрос, първи споделяш, откриваш разговорите и дискусиите. Усмихни се пръв! Нали знаеш, че първите три до пет минути са решаващи, за да създадеш атмосферата, в която другите, а и ти самия се чувствате улеснени да постигнете повече във взаимодействието си. Колкото и трудни и болезнени могат да са проблемите и темите, които са ви събрали.

Защо да споделям? Когато споделяш повече информация и преживявания, другите ти отвръщат със същото, ако им създадеш условия за това. Ако изразяваш мнението си, ако разкриваш чувствата си, ако открито споделяш какви са желанията и целите ти, не забравяй да поканиш и предразположиш другите да ти отвърнат с повече от същото. Хипотезата ми е, че на всички ни е много по-трудно да си взаимодействаме организирано когато всички наоколо сме затворени и енигматични като банкови трезори. Реципрочността в споделянето е ключ към оптимизация на общителността! Ако открито даваш на събеседниците си късче по късче информация, която им помога да си вършат по-добре работата с теб или да си променят гледната точка по даден въпрос, който е от ваш взаимен интерес, това няма да те направи непременно по-уязвим и неразумно доверчив. Напротив, моята хипотеза е, че организираността  (твоята лична и тази, която съвместно постигате с партньорите си във взаимодействието) градивно нараства, благодарение на взаимността и реципрочността в споделянето и себеразкриването. Показвай се на другите такъв какъвто си в действителност. Когато научават за другите неща, които наистина ги вълнуват и интересуват, хората се чувстват ценени и уважавани партньори. И те насрещно започват да споделят за нещата, които те интересуват; скъсяват дистанцията; чувстват се част от отношения, на които могат да разчитат, да се доверят. Не е нужно да споделяш за нещата, на които най-много държиш и с които най-много се гордееш. Не става дума и за нетърсени от другия откровения по съкровени за теб интимни теми. Качеството на споделянето ти е до-голяма степен функция от готовността ти да удовлетворяваш и поддържаш интереса на събеседника си към теб като партньор, като цялостна личност.  Като най-важното е какво в този момент го вълнува, впечатлява и интересува именно него. С нарастване на взаимното доверие споделеното пространство и дълбочината на себеразкриването нарастват и стимулират организираността на взаимодействията ви. Нали точно така става в общуването ти с истинските ти приятели и заслужили доверието ви партньори?

Ще продължим с останалите хипотези за оптимална реорганизация на общителността в следващия постинг...

 
(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 10)

Категория: Технологии
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.05.2008 16:50


ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ

e-book от Пламен Димитров (www.PlamenDimitrov.blog.bg)

 (Продължение)

Глава 2: Общителност

Ако си наистина общителен, ти безспорно улесняваш хората в това да дават най-доброто от себе си, а това  често е изключително важно за организираността на отношенията и действията ти. Нали?

Да си общителен означава да изграждаш добра, надеждна връзка и комуникация с околните, да поддържаш това, което психолозите наричаме рапорт.

Общителните хора изслушват внимателно партньорите си; споделят ефективно собствените си опит, идеи и предложения; търсят взаимно разбиране и качество на отношенията с другите хора и така по-лесно ги превръщат, ако не в партньори и съмишленици, то поне в по-малко склонни към подозрителност и прикритост събеседници. Ето защо общителните хора получават повече от нужното за организираността – полезна, надеждна и своевременна информация, ангажираност и кооперативност на другите, от които организираността им може да зависи. Всички сме взаимнозависисими и в най-елементарните си действия, все пак!

Общителните хора могат да постигат повече във взаимодействията си с другите хора. И не на последно място, повечето от нас обичат да си имат работа с хора,  с които се общува пълноценно и приятно.  Логично и естествено е – достъпът до тях е някак по-улеснен, с тях определено се говори по-леко. Те често влагат допълнителни усилия, за да ни подпомогнат в работата си с тях. Не само, че поддържат добра връзка в комуникацията си, но и се грижат за създаването на предразполагаща към доверие и откритост атмосфера на топлина, човечност и уважение. Иска ти се и ти да си като тях, да умееш да съпреживяваш с тях. Защото са чувствителни и търпеливи дори когато хората около тях се тревожат или са настроени да бъдат мнителни и предпазливи. Защото те те изслушват и се опитват да те разберат и приемат преди да изискват да ги разбереш и да ги приемеш. С тях се постига по-наситен, по-бърз и по-реципрочен обмен на ценни за човешката организираност ресурси – информираност, доверие, естественост и надеждност.

И всичко това някак неформално, без излишни разходи на усилия за самозащита и разиграване на роли и сценарии. Така е, нали?

Общителността ти играе много специална роля в развитието на организираността ти на индивидуално, междуличностно и организационно равнище.


Преживяване на дефицити.
Чувствам се някак дистанциран и затруднен в общуването си с другите хора. Трудно влизам в контакт с непознати; не съм склонен да направя първата стъпка в общуването. Стеснителен съм; лесно губя дар слово, когато трябва да говоря на хората; не умея да предразполагам другите. Хладен съм в отношенията си; напряга ме самата мисъл, че трябва да се разкрия пред тях, да ги ангажирам в диалог; да изразя това, което чувствам, мисля и ценя пред други хора. Не знам как да им задавам въпроси и да отгатвам какво чувстват, мислят и харесват. Не умея да изграждам ведра и предразполагаща атмосфера и все се опитвам да „хвана бика за рогата”. Липсва ми дипломатичност; нямам търпение да изслушвам какво ми казват; често разбирам, че съм се държал така, че другите са си помислили, че съм отегчен или незаинтересован от контакта и общуването си с тях. Трудно ми е да разпознавам знаците, които другите хора си дават в общуването си; в съзнанието ми нахлуват опасения, съмнения и тревоги за скритите намерения на околните. Диалозите и взаимодействията ми с тях въобще не вървят гладко  и често не водят до нищо полезно камо ли да са приятни.

 
Преживяване на нарушена мяра.  Непрекъснато се хващам, че страшно много ми се иска да ме харесват и да се съгласяват с мен. Губя изключително много време и усилия да ангажирам вниманието на хората, с които искам да вляза в отношения. Боя се, че често ме възприемат погрешно като твърде повърхностен и податлив на влияние. Избягвам неприятните разговори, трудните събеседници и сложните, пораждащи напрежение взаимодействия. Опитвам се да заобиколя и загладя всички възможни конфликти и като, че ли съм склонен да се отказвам да изправям другите лице в лице с проблеми, които знам, че са реални, но изтъкването им ще ги разстрои или противопостави на мен.

 
Преживяване на компетентност. Хората ме възприемат като достъпен и общителен човек. С мен се разговаря лесно по различни теми, често и по много деликатни и интимни въпроси. С лекота се запознавам с непознати. Обичам да общувам с различни хора, независимо от статуса и начина им на общуване. Поддържам безпроблемно диалога и връзките си с много хора. Дори с такива, които не могат или не искат да имат нищо общо помежду си. Умея да ги предразполагам. Не ми е трудно да съм открит, непреднамерен и доброжелателен във взаимодействията си с околните.  Хората са ми интересни и винаги си струва да ги изслушаш, да обмениш идеи и преживявания с тях, за да ги разбереш и уважиш като партньори дори и да не си на тяхното мнение. От всеки човек и от всяка социална ситуация може да се получи полезна информация и да се научи нещо. Най-малкото се придобива полезен опит и ориентация в обстановката, в която действаш. Контактите ми с хората са от голямо значение за решаването на всякакви лични и професионални проблеми, с които се сблъсквам.

 
Какво мислиш за тези твърдения? Вземи отново маркера и подчертай само тези от тях, които считаш, че те описват най-добре. Имаш ли още нещо да добавиш, за да стане картината по-пълна?

Хипотези за източниците на проблемите ми с общителността. Може би съм надменен и недостатъчно чувствителен? Все се опитвам да дам оценка и като че ли съм склонен прибързано да съдя (за) хората? Липсват ми междуличностни, социални умения и навици? Стеснителен съм пред други хора? Прекалено зает съм, за да си губя времето за приказки и контакти с околните?  Имам ниско самочувствие и ме тревожи какво ще си помислят за мен другите хора? Трудно се отпускам и не обичам да се показвам какво чувствам и мисля? Постоянно съм под напрежение? От хората можеш да очакваш само проблеми и не искам да рискувам да ги допусна твърде близо до себе си?

Сега си припомни за какво говорихме в началните постинги. Какви потребности и желания изпитваш във връзка с казаното дотук за общителността? Помисли добре….и виж какво си подчертал.

Ще продължим с хипотезите за оптимална реорганизация на общителността в следващия постинг.

(Следва продължение - ОЩЕ ПО-ЧОВЕШКА ОРГАНИЗИРАНОСТ No 09)

Категория: Технологии
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.05.2008 10:15
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821624
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход