Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 821641 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога от Юни, 2009 г.
image

ПАРИТЕ ИЛИ ЖИВОТА !?
ОПИТ ЗА ПСИХОСОЦИАЛНО МИКРО-ИЗСЛЕДВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА И ИЗБОРИ
  Ей, хора!   Лесно е да се каже, че парите не са най-важното в живота, ако имаш достатъчно от тях, нали?

За съжаление, обаче, типичният сценарий в живота на съвременния човек е, че колкото повече пари има, толкова повече пари иска да има. Мисля, че Шопенхауер беше казал нещо в тази посока – в смисъл, че парите са като морската вода, колкото повече пиеш, толкова по-жаден ставаш. 

А всъщност, изглежда толкова лесно за проумяване, че истинското богатство в живота е… самият живот. На кого му пука, че ще е по-богат от всички останали на гробището.

Да, бедността винаги си остава непрепоръчителна, но за да си богат наистина е нужно нещо повече от пари. Не, не е много пари, а… удовлетвореност от живота.

Да си заможен означава да имаш проблем с парите си, които те притежават повече, отколкото ти тях. А да си наистина богат (и това е възможно и без да си заможен), означава да извличаш и преживяваш повече удовлетвореност в и от живота си….

И все пак парите са много важни в живота ви, нали?
  Интересно ми е, какво мислите сега по темата „Парите или живота!?”.

Очаквам коментарите и идеите ви? Може да се получи нещо повече от микро-изследване…

Поканете и други ваши познати да се включат – да пишат и да четат написаното.

Без пари е…!

Пламен Димитров, www.PlamenDimitrov.blog.bg
Вижте още!  
Категория: Технологии
Прочетен: 3759 Коментари: 14 Гласове: 1
Последна промяна: 21.06.2009 17:25

ПСИХОДИНАМИКА НА ПОЛИТИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕДУКЦИОНИЗЪМ И КРИЗАТА КАТО ПОЕМАНЕ НА ЦЕНАТА НА МАСОВИЯ КОНСУМАРИЗЪМ*

 

д-р Пламен Луков Димитров

Дружество на психолозите в България

 

В доклада се изтъква тезата, че в контекста на текущата социално-икономическа криза социално-психологическото изследване на динамиката на консумаризма  измества досегашния доминантен анализ на икономическата принуда и социална зависимост. Социалните и управленски практики, обществените политики и психичните съдържания пораждани от масовия консумаризъм и политикономическия редукционизъм действат като защитно-компенсаторни механизми срещу тревожността генерирана от неопределеността и промените в социално-икономическата среда, в която глобалните пазари доминират, а потребителя се издига до статуса на „псевдо-суверен”. Проверяват се няколко работни хипотези за действието на тези психосоциални защитни механизми и свързания с тях „вторичен нарцисизъм”. Предлага се нов работен модел за психодинамичен анализ на развитието на моделите за изход от социално-икономическата криза – трансформацията на взаимозависимостта в диадата „доставчик-потребител”.

image

 

Социално-психологическото изследване на масовия консумаризъм като водещ фактор в социално-икономическaта криза се налага поради дефицитите в разпространените политикономически редукционистични модели за социалното поведение. Тези широко приети вече и у нас рационализации защитават елитите в съвременните организации и общества (в частност, политическите и управленски елити, собствениците и мениджърите, хората с висок потенциал за възходяща социално-икономическа мобилност) от собствената им тревожност и обърканост пред лицето на неопределеността и промените на глобализиращите се пазари и култури. Така, осъзнавайки, че са изправени пред изисквания за реални промени в изолираните и архаични организационни и институционални форми на организация, които ги обслужват, те преоткриват „масовия потребител” и „потребителското общество” проективно ги позиционират в центъра на масовите представи за социално-икономическата реалност на диадата „доставчик-потребител”. Нещо повече, тази вече официална маркетинг идеология служи като удобна защитно-компенсаторна система, чиято първична функция не е решаването на проблемите на човека и обществото, а предпазването му от тревожността и страховете, генерирани от разпада на досегашните институционални и обществени ценности и структури, възникнали в рамките на националната държава, местните общности и традиционното семейство. Подобна масова психична защитна формация е възможна защото в условията на глобална скръб по загубената определеност на света около нас, приемането на консумаризма ни остава с утешителната вяра в суверенитета на индивидуализма ни и с подсъзнателното чувство, че макар и да се чувстваме отчуждени и експлоатирани като производители и доставчици на стоки и услуги, можем да запазим нарцистичния си фантазъм, че ще сме свободни като потребители. Психодинамичното изследване на тези безсъзнателни сили отива отвъд политикономическата демагогия на деня и ни позволява да разглеждаме глобалния масов консумаризъм и политикомическите рационализации, чрез които той се налага като параадаптивно решение на реалните проблеми в икономиката и обществото като психосоциални защитни механизми с централно място в генезиса и динамиката на текущата социално-икономическата криза.

 

Няма нищо ново в това да се каже, че социално-икономическите системи (в частност, организациите и институциите) служат като психосоциални защитни механизми срещу тревожността ни (Menzies-Lyth, 1989; Dimitrov, 2008). В традицията на психодинамичното изследване на организациите и обществените институции, работните свръх-задачи на организациите и институциите се интерпретират като пораждащи нарастване на тревожността на хората в и около тях. За да се предпазят от преживяването на тази неприятна тревожност и производните й емоции (обърканост, фрустрация, неадекватност), хората и техните организации прибягват към използване на психични, организационни и социални структури и процеси, които намаляват или дори напълно потушават безспокойството им. Много често,  за да не кажа винаги, - това е за сметка на деформацията на представите, възприятията и преценките им за социалната действителност, която е всъщност и първоизточник на тревожността им. А оттук и за псевдо-организираността на действията им, водещи до кризи. Всяка психосоциална защита е по същество бързо, удобно и готово решение, което се взема безсъзнателно и без специално обмисляне.  Когато досегашните ни психосоциални защити  (като религиите и политическите идеологии на 19 и 20 век) вече не ни дават удовлетворителни резултати и тревожността ни пред задачите ни не само, че не намалява, но дори нараства пред лицето на връхлитащата ни сложна реалност, възниква интензивното кризисно себепреживяване, в което въпроса за това с какви нови психични и социални адаптивни и защитно-компенсаторни механизми можем да си служим става централен.

 

Масовият консумаризъм като развит и мощно промотиран организационно-психологически принцип за управление на социално-икономическия живот има своята много дълга история, която достига назад чак до края на индустриалната революция. През последните десетилетия на пост-модернизъм и финансизация на икономиката и държавата бяхме свидетели на обновеното внимание на корпоративната организация към потребителя и на държавата към гражданина като квази-клиент на услугите на публичните институции. В най-добрия случай, а това означава и относително рядко отношенията на корпорациите и държавата с потребителя са кооперативни и водят до това, че производителя/доставчика и потребителите работят съвместно, за да се приближат до изискванията и потребностите на страните в този контекст. Така свързаността, взаимозависимостта в диадата «производител/доставчик – потребител» се оказаха първостепенната арена на социално-икономическата размяна, сцената на обслужването, управлението и властта  в наши дни (Knights & Morgan, 1993). Парадигмата «потребител-производител» преструктурира работата на организациите и институциите, променя организационните и административни стратегии и практики, преразпределя властта в диадата, и най-важното изменя възприятията, мисленето и идентичността на Аз-а като участник в тази диада. Организациите и институциите се изправят пред свръх-задачата  да се адаптират изпреварващо към осъзнаващите и защитаващите правата и интересите си, и все по-организирани потребители и граждани. Работна свръх-задача, която буди у тях огромно безспокойство и задейства с лекота маса слабо осъзнавани защитно-компенсаторни реакции както на индивидуално и групово, така и на организационно и общественно равнище.

 

Нека разгледаме наглед рационалната (поне за икономистите и политиците) социално-икономическа размяна в съвременните условия на глобализиращия се масов консумаризъм и политикономически редукционизъм от психодинамична гледна точка. Първото, което прави впечатление е, че доминантните социални, управленски и икономически практики, пораждани от сегашните форми на глобален консумаризъм и политикономически редукционизъм в обществото ни, са достигнали до текущи решения с твърде трудно поносима човешка цена. Хората днес – у нас и по света, - я заплащат на индивидуално ниво като губят или пропиляват психичната си свобода и здраве, творческия си потенциал, и способността си да учат от опита. А това, всъщност, означава свръх-ангажирането на болшинството индивиди и на цели общности в обществото ни с лична психична самозащита (агресивна, пасивна или пасивно-агресивна), с компенсаторно-заместващо и деструктивно за развитието на личността и общностите поведение. На организационно, общностно и социално ниво, цената която заплащаме не е по-малка – загубата на свобода, креативност и способност за учене от опита тук се мултиплицира в системите на трудовите организации, общностите и всички публични институции и обществени политики. Изчезва автентичното ситуативно лидерство и отговорно самоуправление, и организациите, общностите, институциите и обществото като цяло се ангажират с нарцистични социални защити и квази-решения на проблемите си, вместо с устойчивото си развитие. Защитни реактивни формации, в които хората се отдръпват и отчуждават от общественно-политическия и гражданския живот, формират потребителски-инструментални диспозиции и реакции към своите организации и обществени институции. Ръководителите и мениджърите се дезангажират от работните задачи на организациите и институциите, които управляват; корумпират се в защита на потребителския си личен или корпоративен интерес и се обграждат с псевдо-сътрудници, служещи за средство за запазване на привилигирования им статус. Социалната криза не само се задълбочава, но и успешно се изтласква както от потока на съзнанието на интрапсихично ниво, така и от дневния ред с приоритетни работни задачи на организациите, общностите и институциите в обществото.

 

Как точно действат параадаптивните психосоциални защити на масовия консумаризъм и политикономически редукционизъм? И как тяхната психодинамика е свързана с психичните измерения на социално-икономическата криза, която така слабо и повърхностно осъзнаваме днес?

 

Ето няколко хипотези:

 

Първата ни хипотеза е, че масовият консумаризъм предполага крайно опростяване на ролите, които изпълняваме и задачите, които решаваме в отношенията, обществото, общността и работата си. Това води до фундаментални промени в отношенията на Аз-а с групите, общностите, организациите и институциите в обществото. Всички вече сме все повече «масови клиенти», а не страдащи пациенти, любознателни студенти или… ангажирани граждани и взискателни данъкоплатци.  Психодинамично в климата на глобалния консумаризъм множество аспекти на социалните ни роли и свързаните с тях преживявания и поведенчески норми защитно се отменят или минимизират, за да се избегне тревожността и сложността. Изтласкани на заден, безсъзнателен план, те действат, но вече в служба на невротичната самозащита, т.е параадаптивно. Страданието на пациентите с емоционални проблеми, например, се отрича като им се дават поредните магически хапчета и им се отказва скъпа и продължителна психотерапия или рехабилитация основана на богати човешки отношения и загриженост. Ученето на учениците в масовото училище се минимизира като фокуса на вниманието се премества към учебни програми, в които се струпва максимум информация за минимум време, а собствения опит и участието в самостоятелни и съвместни изследователски проекти се съкращават с «рационални» икономически и финансови аргументи. Хората стават все по-неспособни да учат от опита си масови потребители, минимизиращи сложността, спецификата и реалността на индивидуалните си потребности и избори. Всъщност, по-пълноценната роля на потребителя в диадата «доставчик-потребител» може да се постигне само, ако в тази диада се подкрепя установяването и развитието на пълноценни човешки отношения на сътрудничество, свободни от политикономически рационализъм и опростенчески консумаризъм.

 

Втората ни хипотеза в тази връзка е, че масовият консумаризъм действа като психосоциален и структурен (обществен) вторичен нарцисизъм. Като продукт на защитната (а не конструктивна и адаптивна) психосоциална динамика на обществения  ни живот, консумаризмът е свързан с психодинамичната реалност на вторичния ни нарцисизъм. Първичният нарцисизъм е просто загриженост за себе си и себенаслаждаване, а вторичния нарцисизъм е свързан с мощното желание да се отнасяш към себе си сякаш си някой друг, заслужаващ посточнни доставки на любов и адмирации. Вторичният нарцисизъм възниква след като сме научили за съществуването на другите около нас и след като сме обичали някои от тях. Неизбежно другите, които обичаме ни разочароват повече или по-малко, и тогава се връщаме към себевлюбеността си, която определяме като вторичен нарцисизъм. Масовият консумаризъм като психосоциална динамика и вторичния нарцисизъм като психична защита на Аз-а предполагат фокусиране и фиксация върху собственото Аз, върху изпълнението на социалните ни желания и статусните ни фантазми, върху пренасочването на любовта и интереса ни от другите (като естестен обект) към себе си (като вторичен заместващ обект). А това води до масивна психосоциална промяна на отношенията на Аз-а с действителността и с другите хора. Реалната сложност на света и обществения живот около нас се пренебрегват, забравят или заместват; в действие влизат опростечески икономически рационализации или самозаблуди на Аз-а, наподобяващи света на масовата реклама, политическата пропаганда и масовата култура. Психодинамиката на вторичния нарцисизъм и консумаризма имат определении паралели – консумаризмът и политикономическия редукционизъм действат като нарцистични защитни механизми срещу неопределеността, чувството на безпомощност и тревожността, идващи от изискването за ангажиране със сложните работни задачи на съвременния професионален, общественно-политически и икономически живот. В условията на масивни промени и разпад на институционалните и социалните ценности нарастват неопределеността и тревожността, хората и техните организации започват да поставят под съмнение своите принципи и идентичност; разочарованието, болката и цинизма шестват. Консумаризмът е удобна форма на пасивна или агресивна самозащита срещу тези чувства. Психологичните признаци за нейното действие са много – самоизолация, отдръпване, потребителско отношение към труда и другите хора, стремежа «да надхитриш системата», да манипулираш в името на успеха и пласирането си като консуматор. Консумаризмът като първична индивидуална, групова или обществена ценност е сам по себе си ярък пример за нарцистичната форма на защитно-компенсаторно решение на проблемите в глобален и локален мащаб – от американската криза започнала от недвижимите имоти и кредитите, до опита да се замести реалната образователна реформа с въвеждането на наказания с обществено полезен труд за «проблемните» ученици у нас. Други са: приемането за икономически целесъобразно на високото равнище на безработица и ниското равнище на доходите, безогледната приватизация без какъвто и да е следприватизационен контрол и злоупотребата с правната защита на очевидни правонарушители.

 

В недалечното минало, свръхзависимостта ни от предприятието и тоталитарната държава пораждаше явно или не огромна тревожност у българите. Днес тази свръхзависимост вече не е водещия източник на напрежение. За да избегнат неопределеността и несигурността хората се фокусират и фиксират нарцистично в позицията «първо аз». Егоцентризмът, алчността, личния интерес са водещата мотивационна сила, която е асиметрично свръх-институционализирана на всички нива в икономическия и общественно-политическия живот като масова психосоциална защитна система. Това е социална самозащитна формация, която на повърхността си подкрепя автономността и инициативността, но всъщност при внимателен психодинамичен анализ, не е нищо по-различно от вторичен нарцисизъм, примитивен индивидуализъм без изисквания и модели за отговорност към групата, общността, обществото, който води до загубата на истинска увереност в себе си, креативност и способност за учене и участие в поддържаща общност. Цената, която плащат голям брой социални групи, придържащи се към този дефанзивен, егоцентричен начин на живот, е превръщането им в псевдообщности и псевдоорганизации с нарцистични функции и потребителски ритуали за експлоатиране на потребителите, гражданите и данъкоплатците извън кръга им. Цената на консумаризма е още по-висока за всеки от нас поотделно – нарцистично скъсване на връзката с действителността и другите в нея.

 

Третата ни хипотеза е, че наред с нарцистично-защитната динамика на консумаризма в обществото ни действа психосоциалната защита на политикономическия редукционизъм. Политикономическите теории са по същността си защитни рационализации и интелектуализации, конструирани като концептуални системи за поддържане на индивидуалистичния, егоцентричен уклон на Аз-а. В условия на нарастващи несигурност и страх, преживявани при изчезване на по-рано стабилните социални ориентации и публични институции, те действат като групови, организационни и дори обществени защити срещу безспокойството, че ни застрашават икономически и човешки загуби. Политикономическият редукционизъм и свързаните с него хегемонни рационализации за икономическа целесъбразност и ефикасност са се превърнали днес в основен двигател на корпоративното развитие и рамка на държавната политика – като в случая с нерегулираните и дерегулирани финансови пазари и използваните там фрапантно ирационални инструменти. Както всички други психосоциални защитни механизми, обаче, политикономическия редукционизъм има неприятни странични ефекти, които сами по себе си водят до нарастване на тревожността и осъзнаване на кризисните преживявания. Издигането на икономиката и пазара като хегемонни обществени институции е само по себе си процес с неясен край  както напоследък ни демонстрираха световните финансови пазари и фондови пазари. Оказа се, че ако едно предприятие или една държава искат да оцелеят и да се развиват непременно следва да си вдигнат погледа от текущите счетоводни баланси. Ако реалните работни задачи на организациите и институциите в обществото станат приоритетно икономически (бизнес), и започнат да се решават със защитно-компенсаторните механизми на политикомическия редукционизъм, психосоциалната криза е не само неизбежна, но и с много висока човешка и обществена цена. А това е така, защото този подход неизбежно застрашава отношенията в диадата «производител/ доставчик – потребител» - хората, организациите, институциите в обществото субординират първичните си задачи, а поведението и манталитета им престават да бъдат етични, креативни и просоциални.

 

Четвъртата ни хипотеза е, че като психосоциална защита политикономическия редукционизъм бърка метода за постигане на добра икономическа практика с целите и ценностите на социалните по същността си организации и институции в обществото ни. Основното средство за тази грешка са управленските практики на мениджъриализма и социалния инжинеринг. Както консумаризма, така и политикономическия редукционизъм са инструментални концепции (рационализации). В тяхната защитна сянка, съвременният мениджъриализъм у нас се превърна в императив да се правят / пестят пари, а това доведе до неизбежно обезценяване на труда (поведението) в полза на общността, обществото, човечеството. Заниманието с научна работа у нас е добър източник на примери за последствията от следването му. На мястото на социалната ефективност, бе издигната икономическата ефикасност,  а някои частни принципи на финансовия мениджмънт безоснователно бяха превърнати в обща управленска философия по законите на психодинамиката на заместването. Като добавим и факта, че основно допускане на мениджъриализма си остава идеята, че мениджърите запазват за себе си функцията контрол става ясно, че много управляващи и властимащи днес чувстват и мислят себе си и дейността си като напълно различни от това, което управляват и ръководят. Подобно масово защитно «разцепване» на организационната и обществена действителност в масовото съзнание води след себе си откъсване на ангажимента със справянето с първичните работни задачи на организацията или институцията, която се управлява. Така неизбежно се губят ценни психосоциални ресурси и капацитет, а същинските задачи на организациите, общностите и обществото се подменят с удобни за политиците и мениджърите защитно-компенсаторни образувания – бизнес модели, лобистки доминирани закони и обществени политики и стратегии формулирани без информираността и участието на гражданите. Типичен пример са реформите в образованието и здравеопазването у нас, които страдат хронично от тежък политикономически редукционизъм.

 

Петата хипотеза е, че на мястото на организациите и институциите в обществото, които по-рано пораждаха отношения на свръхзависимост и безпомощност, сега стоят конкурентни корпоративни структури, действащи на основата на инструментален свръхиндивидуализъм и клиентилизъм. Бившите тоталитарно-бюрократични системи, които превръщаха индивидите, групите и общностите в обществото ни в зависими обекти предоставяха своите унифицирани защити на своите лоялни и покорни членове на цената на тяхната автономност и ги удържаха в контейнера си.  С промените, които настъпиха през последните 20 години ценностите и практиките на консумаризма, индивидуализма и клиентилизма запълниха вакуума оставен от идеологическите и бюрократични психосоциални защити и контейнери от миналото. Прегърнати бяха философията и политиките на свободния пазар, рекламата, приватизацията и привличането на чуждестранни инвестиции. Оттеглянето на държавата от редица сектори на общественно-икономическия живот също ускори промените в институционалната култура и свързаните с това поведенчески норми и модели. Масовият консумаризъм запълни освободените места с нови психосоциални защитни механизми за масово приложение – «Аз съм свободен да избера какво искам», «Конкуренцията води до по-високо качество и по-ниски цени», «Колкото повече се произвежда и консумира, толкова по-добре». Оказва се, обаче, че психосоциалните зашитни механизми на глобалния консумаризъм са по-скоро психодинамични схеми в служба на  интереса на един абстрактен, независим индивид, отколкото полезни инструменти за защита на интересите на общността, обществото и човечеството. Достатъчно е да споменем тук екологичните последици на масовия консумаризъм. Отчитайки това, което знаем от съвременната психоанализа и социална психология, този независим индивид е по-скоро мит или патологично изолиран от общността си егоцентрик. В рамките на политикономическия редукционизъм и глобалния консумаризъм обществените отношения се редуцираха до икономически транзакции и чисто инструментални, клиентилистки  взаимодействия, изключващи изграждането и поддържането на ключовия психосоциален капитал на доверието и продуктивната взаимозависимост чрез опит в социалните взаимодействия. В резултат, групите, общностите и организациите в обществото са все по-несигурни вместилища и източници на психосоциална и институционална защита за своите членове и те, на свой ред, психодинамично се оттеглят с лекота от тях.  На мястото на свръзависимостта от близкото минало, българинът приема параадаптивни, защитно-компенсаторни модели на инструментално, клиентилистко обвързване, псевдонезависимост и психосоциално травматично отчуждение от общността. И или изгражда устойчива кризисна идентичност, или системно изтласква нежеланите си преживявания, избирайки бягството от проверката на действителността. При това приема рационализациите и фантазмените статуси на масовия консумаризъм като социална психодинамика еквивалентна в психичните си измерения с вторичния нарцисизъм на Аз-а и се вълнува все повече от мястото, статуса и реализацията си като «консуматор».

 

За излизане от социалната криза очевидно е нужна нова надеждна парадигма за развитие на взаимозависимостта в диадата «производител/доставчик – потребител» отвъд сегашната защитна инструменталност на вторичния нарцисизъм на Аз-а. И ако хипотезите, които се опитах да представя са коректни, отговорът, който произтича от приемането им е всъщност въпрос – как да хуманизираме и обогатим отношенията между хората във всички техни проявления и среди (семейството, училището, работната среда, здравеопазването, гражданското общество, културния живот, пазара и политиката) отвъд масовия консумаризъм, породил текущата криза? Как да изградим освободени от инструменталността на политикономическия редукционизъм пълноценни и устойчиви човешки отношения, които да ни водят към качествено ново ниво на справяне със задачите, пред които сме изправени като индивиди, общности и общество?

 

Мисля, че съвременната социална психология има какво да предложи. А вие?

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

Dimitrov, Pl. Organizational Psychodynamics. Blagoevgrad, Iranik-M, 2008.

 

Menzies-Lyth, I. The Dynamics of the Social. London, Free Association Books, 1989.

 

Knights, D., & Morgan, G. Organization Theory and Consumption in a Post-Modern Era. Organization Studies, 1993, 14(2), 211-234.

 

 

За контакт с автора: www.plamendimitrov.com  GSM 0888 429 730

*
Доклад представен на кръглата маса на Института по психология - БАН "Психологични измерения на социалната криза в България", София, 28 май 2009 г.

Just Click to See!

See also this trailer to the new Michael Moore"s movie

Категория: Технологии
Прочетен: 978 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 14.06.2009 09:41
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821641
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход