Търсете българския алпинист,
търсете го - дори и век да мине
в дълбока бездна, или звездна вис,
не толкоз лесно българинът гине.

Търсете го по онзи вечен склон
върху челото на Земята - там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за българското знаме.

Търсете българския алпинист
и не корете буйната му воля,
научен е от Бузлуджа и Вола
да се обрича винаги на риск.

Търсете го край онзи свят пилон,
не в урагана, не във снегопада,
защото БЪЛГАРИН, по стар закон,
от знамето си по-далеч не пада.

Автор:Анастас Стоянов - 1984 год, посветено е на Христо Проданов 

Бях малка, когато Христо Проданов загина. Тогава го смятах за герой.
И всички останали алпинисти от експедицията ми бяха вдъхновение.
Не, не се престраших да изкачвам върхове на планини.
Но бях вдъхновена да вървя в моите си посоки, към моите си мечти.
Още пазя изрезките от вестници и списания с първата българска експедиция на Еверест.
Помня лицата на тези хора, възхищавах им се, смятах ги за неземни и велики.
Вярвам, че и сега Боян Петров служи за вдъхновение на такива като мен и, кой знае, може да ни накара да се оттласнем от земята и да потърсим път във високото.

Цялата нация се беше обединила около спасяването на Проданов Той беше герой!
Въпреки , че по канцеларии, както и сега, постъпката може да се тълкува за глупава, самоубийствена! Който не възприема славата от най висок ранг в случая, не може да разбере такива хора!
А те просто искат да покажат възможности над човешките!
Дори и с цената на собствения им живот!

Хубав ден!

Аз, като по- реалист, знам по-земни неща.
На карловецът Христо е даден двустаен апартамент за втория брак на алпиниста, нацвъкал доста деца . Бил му е обещан още един тристаен пак от Тодор Живков, ако се върне благополучно и последната експедиция, на която загина.
Та не можа да лапне още.
Това е истината за него и жена му Виолетка.

Аз не вярвам, че това е истина. Все пак ще оставя коментара, колкото и да ми е странен.