"Да цениш това, което имаш, означава да приемеш и признаеш в преживяванията и практиките си в ежедневието си стойността на хората, нещата и на света около теб, както и на собствените си преживявания, практики и качества. И да се научиш да се отнасяш към всички тях с грижата и вниманието, което те заслужават като част от реалния живот.
В този смисъл, признателността означава не просто да сте благодарни за това, което имате или което ви е дадено, защото благодарността не предполага непременно отношение на грижа и внимание.
Признателността за това, което е - както използвам понятието "признателност" тук - в изследването "Как живеем...", - може да започне с благодарността на възрастните хора за това, което имат, но то определено отива отвъд това - до едно по-широко разбиране за това как работи светът и "битието ни в света" (т.е. екзистенциалната реалност), и какво наистина е ценно и смислено в тях.
Разговаряйки през годините (1984-2024) с едни и същи хора, откривах как те преживяваха и преоткриваха в практиките си, в живия си живот и в своето ежедневие, своята готовност, мотивация и способност да са признателни за това, което имат, правят и са.
Капацитетът им да ценят тази реалност нарастваше с годините и с опита.
И често се изразяваше в едно все по-рефлексивно, а и критично отношение, и то по начин, който води до признателност, но и до осъзнаване на това, че твърде често не сме се грижили така, както би трябвало, за това което имаме и сме в света, в който живеем.
.Събрах стотици разкази за това, което се нарича в екзистенциалната психология и психотерапия, а и в организационното консултиране, "Appreciative Inquiry" (признаващо проучване). Преди да споделя с вас част от тях, бих искал да отделя внимание на някои по-общи наблюдения.
На първо място, въоще не е лесно на възрастните, зрели хора, да се ангажират с този вид признаващо себепроучване и не само защото то ги кара да преосмислят в множество посоки начина си на живот.
Дори когато нещата вървят добре в живота им, те се натъкват на прозрението, че често, твърде често не ценят всичко в него толкова, колкото биха могли или би трябвало. Като алтернатива, те не винаги са сигурни, че имат, правят и са нещо, което наистина си заслужава да бъде оценено като стойностно и значимо.
Има много общи причини, поради които признателността към самите тях и живота, такъв какъвто и както го живеят,се оказва сериозно предизвикателство в живота на възрастните и тези причини се простират в области като психология, култура, икономика и обществено-политически контекст. Хората са невероятно сложни същества с конкуриращи се инстинкти и стремежи. Имаме неврони и невро-символни алгоритми, които ни казват да получим и усвоим това, което е наше, и да постигнем социален статус и значимост, като същевременно ни карат да подценяваме постигнатото, придобитото и спечеленото в живота. И да си представяме непрекъснато и да свръхнадценяваме нещата, които вече, още и дори никога няма да имаме.
Едно от обясненията за това е, че сме еволюирали като сме преминавали през множество върхове и спадове на удоволствието и удовлетворението.
Хората не просто трябва да ядат или да се размножават веднъж, за да предадат своите гени и пренесат живота, Те трябва да го правят непрекъснато. Така, че са подтикнати да желаят, да си представят непрекъснато нещо, което нямат, което не е, но виско, което преживяват и правят в реалността си е, за да го получат и постигнат. И скоро след това да не бъдат повече удовлетворени от него и да си представят и следват нови цели, хоризонти и идеални желани състояния и резултати.
Известният образ за това в съвременната екзистенциална психодинамика е "бягаща пътека на въжделенията, на човешките желания" - ние винаги сме бягали, бягаме и ще продължим да бягаме към това, което не е, но смятаме, че, ако го постигнем, ще ни направи по-щастливи, по-удовлетворени от живота.
И така, винаги се връщаме там, където сме започнали. Омаловажаване и дори амортизиращо преоценяване на всичко това, което сме, което имаме и правим в единствената екзистенциална реалност на битието ни в света в момента.
Превърнали сме го в мироглед, в идеология, в масова култура, които добавят мощен външен натиск към тази екзистенциална психодинамика.
Множество изследвания показват, че много от нас, за да не кажа всички, и особено младите възрастни хора (да кажем в периода 25-49 години) – независимо къде живечт в момента, Европа, Америка, Китай и навсякъде по света, – се чувстват затрупани и прегарят под напора на културни, мирогледно-идеологически послания, че никога не са имали и пстигнали достатъчно, за да се радват на щастлив и правилен начин на живот.
Един от изследваните от мен българи, "Бойко" (псевдоним за записките ми само с който се срещаме ежедневно вече 40 години в изслеването ми "Как живеем..." ми каза веднъж, може би в 25-то или 26-то ни събеседване по темата, следното:
" - Пламен, представи си само какво ни се случва. Казват ни непрекъснато да работим усилено, за да напредваме, но много от нас се оказваме задушени от ограничените възможности да удовлетворяваме основните си потребности и желания за реализация и развитие. И дори тези от нас, които смятат, че успяват и просперират, не се чувстват непременно по-щастливи или по-пълноценни в живота си... и някои скоро ти стават пациенти.
...Съществува и един много реален политически, идеен и икономически натиск, създаден от тези среди и системи, в които се прокарва идеологията, че победителят взема всичко, и че всеки е длъжен да си преживява и да се оправя сам с кризите на нарастване на разходите му за живот. Дори хора, като мен, които може би понякога чувстваме, че имаме и правим достатъчно, сме постоянно притиснати от инфлацията на собствените си и вменените ни представи, от въображението си за желаните нови цели като измерители за това какво е да живеем качествено, смислено и удовлетворително.
...На всичкото отгоре непрекъснато над това, което имам, правя и съм, стоят надвиснали опасности, че мога да го загубя, ако не препускам напред. И това ме изпълва с пълзящото тревожно усещане, че може да не успея да оцелея, без да се боря за все повече власт и превъзходство, за придобиване и притежаване на повече и повече...
И бързам... тичам непрекъснато като... хамстер в колелото."
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА@Existential FACTS
"Как ще реагирате, ако ви кажа, че в разказите си за жизнения си път, повечето от възрастните хора (между 18 и 68 години), с които се срещах регулярно в периода 1984 - 2024 година, сякаш несъзнателно прилагаха една и съща формула, за да опишат живота си по един героичен начин?
Всеки - по един или друг начин, - беше Героят на собствената си житейска история.
Повечето от моите изследвани лица нямаха представа, че още през 40-те години на миналия век изследователят на митовете в културата, Джоузеф Кембъл, открива, че героичните митове във всяка култура са по същество същата история.
Той доказва с много примери, че съществува един определен, екзистенциално-психодинамичен модел във всяка жизнена история, в която всеки обикновен човек постига нещо героично. И това е така, независимо дали става въпрос за гръцките приказки за завръщането на Одисей у дома от Троянската война или животът на Сидхарта Гаутама, който постига просветление и основава будизма.
Много от жизнените истории на хората, които привлекох в лонгитудното си изследване "Как живеем..." също следваха подобен набор от стъпки, които Кембъл нарича сполучливо „Пътешествието на героя“ (Hero’s Journey).
Дори ако никога по-рано не сте чували термина "Hero’s Journey", разказите на възрастните за жизнения им път ще ви звучат познато, ако ги сравните.
.png)
Не е случайно, че концепцията на Кембъл се използва толкова широко от съвременните филмови сценаристи и други разказвачи в съвременната поп-култура. Припомнете си някои от най-популярните ни истории: Междузвездни войни, Магьосникът от Оз, Роки и Хари Потър.
Всички те следват стриктно екзистенциалната психодинамика в биографичното пътешествие - пътуването през живота, - на самогероизиращото се човешко Его, превърнало този модел в културно-мирогледни митове, религии и идеологии.
За литературната мемоаристика няма да ви говоря - там е претъпкано с огромно разнообразие от герои. Вледайте се и в днешните знаменитости и поп-звезди - в изкуството и културата, в спортта, в политиката и къде ли още не. Трудно е да обориш Кембъл.
Стана така и в интервютата ми в моя проект "Как живеем...". Разказите, които събирах през годините, - в преобладаващата си част следваха този митологичен, приказен сценарий:
В началото на историята се запознаваме с един обикновен човек (момче или момиче), живеещ нормален живот в обикновения свят. След това се случва някакъв подбудителен инцидент и той/тя има възможност да направи нещо различно, да запоне да преследва цел, по-голяма от самия него.
Първоначално се бори, дори съпротивлява, отказва това.
Но се появяват призиви и предизвикателства да се отправи на приключение, което е по-един или друг начин изпълнено с перипетии, превратности и дори е страшно и опасно, най-малкото защото изисква от бъдещия герой да напуснете комфорта и безопасността на нормалния, обичайния си живот в името на овладяването на някаква непозната или непозната екзистенциална и ментална територия.
После обикновеният човек се среща с ментор(и), ролеви модели, спътници и други герои, които му осигуряват насърчение, насоки, примери и подкрепа, от които се нуждае, за да приеме своя най-накрая своя призив за приключение, да прекрачи прага и да остави обикновения свят зад гърба си, отправяйки се в неизвестното.
Веднага щом поеме по този нов път, той незабавно е сполетян от изпитания и премеждия каквито не е изпитвал досега.
Докато върви по този път на изпитанията, той събира група от съюзници и се изправя пред своите предизвикателства, някои от които не успява да овладее, но всички те го правят по-силен.
В крайна сметка, пътуването му достига кулминацията си, когато се сблъсква с най-голямото си препятствие, което побеждава с новооткритите си умения, опит и сила.
Героят грабва наградата/трофея, за която е дошъл, и прави обратно, понякога бавно оттегляне обратно към безопасността и тривиалността на обикновения свят. Завръща се триумфално със съкровището, продължава с героичен орело да живее в нормалния свят и живот.
Но е променен, различен човек и споделя придобивките и опита от своето търсене с другите хора, следващите поколения и човечеството.
Този модел присъства във всяка голяма героична история, но и в почти всеки автобиографичен разказ. Да, детайлите в повествованието варират, но моделът е последователен, психодинамично съгласуван.
Героят в началото може да е младо момче или момиче, смотан компютърен маниак, изобретател, предприемач, бъдещ учен или артист... или дори котарак с чизми.
Зовът за приключение може да е епичен, като слагането на край на робството или повеждането на отбора по художествена гимнастика към първото място в световното първенство.
Завършването на мисията може да отнеме цял един живот или само няколко сублимни, повратни дни.
Независимо от спецификата, героят винаги жертва нещо от себе си, за да успее.
Гериочното му пътешестви, в крайна сметка, е екзистенциално-психодинамичен разказ за собствената му лична трансформация и израстване. В този вечен сценарий един най-обикновен човек става по-силен и по-значим, отколкото той и другите около него са вярвали за възможно, за да постигне цел, която е нещо по-голямо от него и е значима и за другите хора.
И в живота на хората - символно поне,- е точно така. За да постигнат значимост в интрапсихичен и психосоциален план, трябва да се впуснат в живота си като в своето собствено героично пътешествие, или поне да съчинят защитно-компенсаторно свой личен героичен и убедителен мит...
Но да разгледаме няколко примера от споделеното през годините от хората, с които разговаряхме на тема "Как живеем..." (стр.288-289)
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
COUCHING BEYOND COACHING - Текст №03 (18.04.2024):
"Ако не сте професионален психотерапевт или консултант по организационно развитие ще ви кажат в програмите за обучение и сертификация в областта на коучинга (били те за executive или life coaching), че е достатъчно да разглеждате и разбирате коучинга като: "регулярен индивидуален процес на развитие, предназначен да създава положителни промени в поведението на клиента в определен период от време.” (Вижте например: Executive Coaching Survey Summary, Sherpa Coaching, 2020)
Ако е добре подготвен и отговорен един коучинг специалист, той наистина служи като отговорен партньор на своя клиент като професионален рефреймър, съпътстващ практиката, реализацията на потенциала му, и личното и професионалното му развитие. Помага му да да се развива, да опознава и осъзнава по-добре себе си, да разкрива, посреща и да се справя с предизвикателствата си, да избира изпълними цели, свързани с проблемите и възможностите в работата, ролите и живота си, и да поема отговорността за постигането на тези цели.
В този смисъл, идеалният резултат е подобрена ситуация на клиента, в която той се усъвършенства и процъфтява.
Дотук добре... Това, което следва, обаче, е пълна глупост и често е преднамерена манипулация.
Ще ви кажат, че коучингът не е терапия или организационно консултиране, а нещо различно, защото видите ли фокусът на коучинга бил насочен към бъдещето, а фокусът на психотерапията бил назад. Коучингът бил силно фокусиран върху действия и резултати, докато психотерапията се занимавала с разкривне на причините за миналите и настоящите поведения. Ще добавят, че психотерапията била само за психично разстроени хора, а коучингът се грижи за реализацията и развитието на психично здрави хора. Коучингът също не бил организационно консултиране, защото при него на клиента не се казвало какво да прави и не му се дават препоръки за това какво трябва да направи, което се очаквало от консултантите. Същността на коучинга - ще ви обяснят, - била в разбирането, че всички хора имат отговорите вътре в себе си и поради тази причина ролята на коучинг специалистта е да им помага да достигнат до своите собствени отговори и решения чрез промяна на перспективата, разработване на нови прозрения и стратегии и достъп до нови ресурси."
Нищо общо с действителността - ще ви каже всеки психотерапевт и организационен консултант, а и квалифицираните специалисти в други помащагащи професии. Съпътстването на клиентите в тяхното осъзнаване, промяна, реализация на потенциала и развитието им е естествена работна задача във всички модалности на психотерапията и организационното консултиране, ако сте квалифициран да ги практикувате.
И тук идваме до един отговорите на въпроса: "Защо коучингът е толкова популярен?"
Защото стана възможно да се практикува без нужната висока квалификация, изисквана в помощни професии като медицината, психотерапията и организационното консултиране.
И да се прави доходоносен бизнес със заемки, да не кажа кражби от концептуалните рамки, инструментариума и работните подходи на тези отговорни и стриктно регулирани професии.
Това отприщва опасни нарцистични импулси и меркантилни щения у много у кандидатите да се занимават с коучинг без нужната научна, психологическа и консултативна подготовка.
Те скоро започват да се себевъзприемат, да се сертифицират и да се рекламират като вещи по всички въпроси на човешката и организационална реалност, по въпросите на човешкото и организационното развитие и функциониране, осигуряващи по-точна картина на реалността на своите клиенти, без да са напълно наясно със своята.
Само си припомнете какви са изискванията към водещите треньори в спортта, в който коучинга е често споменаван и ползван. И ги сравнете с тези, предлагащи екзотични форми на life coaching.
Ето защо когато чуете коучинг е добре да попитате за личния опит и професионалната квалификация на предлагащия коучинг услуги си в областта на психотерапията и организационното консултиране."
Очаквайте COUCHING BEYOND COACHING - Текст №04 на 25.04.2024 г.
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
"Моля, не се самозаблуждавайте и не отричайте действителността.
По света и у нас хората въобще не се делим на добри и лоши, а само на свои и чужди.
На своите търпим и лошотията и перверзиите, и ги фаворитизираме и героизираме. А на чуждите не признаваме и добрините и приносите за добруването ни, и ги демонизираме, и сатинизираме.
.jpg)
И политиката е само частен случай, в който наблюдаваме силата на примитичните защитни механизми на разцепването и вътрешногруповия фаворитизъм!
Това е основен закон в системната психодинамика на човешките отношения в малки, средни, големи и огромни групи и общности!
Разбира се, че действа и без да го осъзнаваме и приемаме.
Да разгледаме ефектите му в няколко изследвания в човешките организации." (стр. 1243)
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА
@Existential FACTS
"За да разберем как е възможно да се постигне и поддържа устойчива издръжливост в човешките системи (групи, организации, общности и цели общества) е нужно да разберем издръжливостта на индивидуално ниво.
Изследванията на природата на устойчивата издръжливост на индивидуалността разкриват, че тя е сложен биописихосоциален конструкт като здравето и психичната зрелост.
Установено е, например, че има значима връзка с показателите за психично здраве, като например: чувството субективно благополучие, удовлетворение от живота, положителен афективен/емоционален статус, тревожност, прегаряне и депресия
Важно е, че при строг преглед на доказателствата от изследванията (вижте повече в: Barends et al.) може да се заключи, че: "Устойчивата издръжливост е тясно свързана със следните екзистенциално-психодинамични характеристики в битието, а оттам и в труда и социалната практика на възрастните." Разбира се, за да се говори за причинно-следствени връзки е нужно да се направи лонгитудно изследване, тъй като повечето изследвания към момента са само напречно-срезови и не може да се твърди, че връзките на издръжливостта и изброените променливи, свързани с психичното здраве имат причинно-следствен характер.А те са:
• преживяване на субективно благополучие (жизнерадост, щастие);
• психологически стрес (намален)
• проактивност в работата и ключовите роли в живота
• творческо поведение
• ангажираност за промяна
• производителност
• трудова, социална и морална ангажираност
• организационна ангажираност
• прегаряне, емоционално изтощение (отрицателна връзка)
• удовлетвореност от живота и работата.
Издръжливостта е в основата на това, което наричам "психосоциален имунитет", който осигурява и зряла психологическа защита, като намалява въздействието на следните стресови фактори, свързани със живота и работата на възрастните, зрели хора, наричани още „основни рискове":
• тормоз и несправедливост и нераве нство на работното място и в обществено-политическия живот;
• работно претоварване и икономически натиск/насилие;
• неяснота на ролите (несигурност по отношение на отговорностите, очакванията, приоритетите и обхвата на ролята на човека в човешките му системи);
• конфликтна среда и конфликтни отношения;
• преживявания на несигурност и безсилие, приучена безпомощност.
Тези фактори могат да дадат полезна представа и да предложат психосоциални практики, които биха могли укрепват издръжливостта на хората и техните човешки общности (например, служителите в една бизнес организация, или гражданите в дадено общество в риск).
Струва си да се отбележи, че изследванията разкриват, че най-голям ефект върху индивидуалната издръжливост има укрепването на защитните фактори ("психосоциалния имунитет") и капацитета за конструктивно справяне.
Ще ги опиша по-долу в Текст №9."
Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.
В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.
Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.
Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.
До следващия вторник с #издръжливост!"
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
