Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на plamendimitrov
Име:
Plamen Dimitrov

Възраст:
59

Пол:
мъж

Професия:
психолог/OD Consultant

Интереси:
широки

Статистика
Популярни постинги:
26

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
54

Блог вълни:
76
Последни постинги
 

Как властта има власт над нас:

И защо светът е различен за тези с власт и за обезвластените?

д-р Пламен Димитров*



Корпоративни, банкови и финансови мениджъри, които нагаждат и налагат правила на играта по свой интерес. Политици, които лъжат за живота си и не спазват обещанията, с които идват на власт. Началници, които използват подчинените и организациите си, за да се самообслужват. Властта и злоупотребата с власт - тема №1 в медиите и кулоарите на властта. Властта има власт над нас... във всеки миг на ежедневието ни.

Властовата психодинамика е импрегнирана във всяко човешко взаимодействие – между работници и мениджмънт, деца и родители, приятели и любовници. "Властта е навсякъде," докладва Ana Guinote, PhD, експериментален психолог от University College, London, която изследва темата за социалните йерархични отношения. Властта – или липсата й, - формира как възприемаме себе си, как мислиме света около и в себе си, как действаме и как общуваме с другите. Разбирането на ефектите на властта може да ни помогне – да избираме по-зрели лидери, да създаваме ефективни организации и общности, да правим по-отговорни избори в личния си живот.

Властта има хиляди нюанси: богатство, социален статус и междуличностно влияние над другите, за да спомена само три от многото. Научната психология твърди, че властта се определя като асиметричен контрол над значими ресурси в сърцевината на  отношенията между хората. Преди време, Adam Galinsky, PhD, - социален психолог изследващ психодинамиката на властта, - написа нещо много ясно по въпроса: "When I have all the resources I need, I'm not dependent on others, therefore they don't have power over me. But if I have resources other people want, then I have power over them". („Когато разполагам с всичките ресурси, от които се нуждая, аз не завися от другите и следователно, те нямат власт над мен. Но ако имам ресурси, които другите желаят, то аз имам власт над тях”).

Психодинамиката на властта напоследък е една процъфтяваща научна дисциплина и консултативна практика. По мнението на Dacher Keltner, PhD и колегите му (Psychological Review, 2003) хората с власт и безвластните живеят съвместно, но в различни светове. Хората, които се чувстват обезвластени са по-често подвластни на негативните емоции; отделят повече внимание на заплахите, които ги грозят, а не на наградите, които получават. И непрекъснато се самоподтискат, сдържат спонтанността си. А тези с повече власт, от своя страна, са по-често в приповдигнато настроение, търсят социални награди и са по-спонтанни в преживяванията и поведението си.

Ще кажете нищо ново под слънцето!

Изследванията показват, например, че хората, които чувстват себе си лично овластени се възприемат и като по-свободни да бъдат себе си, да са автентични, непресторени. В поредица от психологични експерименти, Keltner и колегите му откриват, че сравнени с хората с по-малко власт, властимащите са по-конситентни в това как описват във времето самите себе си и изборите си. И оценяват себе си по един и същи начин в различни социални контексти (Journal of Experimental Social Psychology, 2011).

Що се отнася до автентичността, Galinsky и екип психолози от Калифорнийския университет установяват, че тези, които са индуцирани експриментално като имащи повече власт имат по-малко проблеми да споделят мнения, които се различават от общоприетите в средата им социални норми (Journal of Personality and Social Psychology, 2008), защото имат по-малко вътрешни самоограничения от останалите. Така истинското им Аз се изразява по-открито и преживяваната от тях автентичност укрепва чувството им за щастие и субективно благополучие. Прочетете статията на Galinsky за повече подробности.

Властимащите са по-целенасочени - Guinote доказва в друг анализ (Annual Review of Psychology, 2017). "The powerful are more keen on obtaining things they think are important, but they're also willing to work more toward their objectives," казва тя. "Power has a motivational influence on people." („Овластените са по-склонни да придобиват нещата, които са им важни, но също така са готови и да работят повече, за да си постигат целите...Властта има мотивационно въздействие върху хората”). Онези, които се чувстват с повече власт много по-често първи изключват климатика във вече силно охладена стая (Journal of Personality and Social Psychology, 2003).

Властта ни прави по-проактивни и по-ангажирани да поемем контрол над действията си и тези на другите в социалните ситуации, в които участваме. И да игнорираме много от рисковете като да сме дейни и по-инициативни. Тези с повече възприемана лична власт по-лесно забравят за ограниченията, забраните, рисковете, нормите и правилата в средата си (Journal of Experimental Social Psychology, 2013). С други думи, обезвластяването ни прави пасивни, кара ни да виждаме само препятствията, превръща ни в песимистисти, конформисти и съмняващи се, че ще успеем да постигнем целите си; научава ни да се отказваме от желанията си.

За овластените светът не е свят от заплахи, опасности и препятствия. За тях е по-лесно да поемат рискове, просто нищо не е чак толкова рисковано, ако ги привлича! В действителност, обаче, обезвластените имат по-точна преценка за реалността. Овластените обикновено имат тенденция към неадекватно себенадценяване на капацитета си да повлияят нещата в свой интерес. Това е проблемът с повечето власт – себенадценяването, пренебрегването на рисковете и предразположеността към нездрав нарцисизъм!

Хората с власт имат специфичната способност да създават проблеми за другите около тях. Понеже са свръхнасочени към собствените си цели и следват своите планове, те често игнорират чувствата, потребностите и интересите на другите хора. Не допускат отстъпки и компромиси, разчитайки предимно на собствените си преценки, стереотипи и фантазии при вземането на решения – доказателствата са в изследването на Guinote (2017). Когато имаме власт, сме по-малко зависими от околните и това ни прави и по- предразположени към егоцентрични действия. Когато нямаме власт, имаме нужда да направим нещо за другите, за да получим от тях нужните ни ресурси. И това ни прави по-просоциални.

Властта редуцира способността ни да сме по-емпатични, да виждаме нещата през очите на другите (Journal of Experimental Social Psychology, 2016). И заедно с това ни кара да ги възприемаме предимно като полезно и удобно средство за постигане на собствените ни цели (Journal of Personality and Social Psychology, 2008). Това е опасно – в личен, организационен и социален контекст. Снижената емпатия, неспособността да преценяваме рисковете, тенденцията към бързи едностранни решения имат висока цена.

Ако си привилигирован да си овластен, ти си призован да упражняваш властта етично и отговорно. Добрите новини са, че добрите и наистина автентични лидери правят точно това (Journal of Applied Psychology, 2012).

Така, че внимавайте кого избирате за овластяване!

https://www.youtube.com/watch?v=2vJKyw6kFkw

Благодаря на колегите ми, които споделиха с мен своя проверен в практиката им опит докато подготвях този текст.


 * д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, Регистриран правоспособен психолог - Личен професионален код BGRP-0184-6001;6002;6004 (Публичен регистър на психолозите в Република България, 2016).За контакти: 0888 42 9730  е-поща: pldimitrov@hotmail.com
Категория: Лични дневници
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.05 13:17



КАК ДА ГОВОРЯ СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ ЗА ФИНАНСОВИТЕ НИ ЗАТРУДНЕНИЯ?

д-р Пламен Димитров*

Докато сме още млади и необвързани не е никакъв проблем да похарчим всичките си едногодишни спестявания за билет за рок-концерт и пътуване до – да речем, Амстердам или Лондон, - където е шоуто на Металика, на което винаги сме искали да присъстваме. Да, после ще караме месец-два-три на филии с лютеница или ще спим на дивана у един приятел, защото хазяйката не идва с кафе, а е брутално недоволна от закъснелите един след друг три наема и е сменила ключалката за тавана. Голяма работа – ще дойдат по добри времена! Млади сме – да си поживеем! 

Но ето сега вече имаме семейство и деца. И ако спестяванията ни са се стопили, а вноските по ипотеката на апартамента , лизинга за колата и кредитите  за туй-онуй ни притискат в менгемето си - защото сме останали без работа или защото направените смели инвестиции така и не дават признак за каквато и да е възвращаемост – стресът е направо непоносимо неизбежен!

„Къде ми беше ума да подписвам такива договори за заеми!”
- е една натрапчива хипотеза за собствената ни ограничена рационалност. На банката и на агенциите за бързи кредити, обаче, въобще не им пука за ставащото с вас и най-вече с душевността ви. Те си искат парите с лихвите сега и ви редуцират до още един ненадежден длъжник, на който предстои поредното съдебно изпълнение! Връхлита ви и неудобния въпрос „А как да говоря със семейството си за финансовите ни затруднения?”.

Ето какво мога да ви предложа като практикуващ психолог и консултант по развитие на организираността с над 30-годишен стаж.

Първо, бъдете честни с децата си. Не е разумно да криете от тях, че семейството преживява финансова криза. Въпреки, че психологическите изследвания с хора във вашето положение показват, че повечето от тях или стават изключително раздразнителни и дори необичайно избухливи щом вкъщи стане дума за пари и плащания, или се затварят себе си, играейки домашния театър „Всичко е наред, ще се оправя някак..”. Оооо, децата днес никак не са глупави – в действителност, те са прецизно настроени детектори за лъжата, които улавят всеки фалш и прикрита емоция от страна на „големите” си родители.  Няма как да не забележат промените в поведението и личността ви, дори и вие самите да се правите, че не ги забелязвате. Особено, ако ви виждат на вечеря пред телевизора да изтривате нервно поредния билет от бързите лотарии - докато не вдигате телефона на най-добрия си приятел (който естествено си иска парите обратно), защото следите трескаво тегленето на поредния тираж за вечно изплъзващия ви се многоцифрен джакпот. Децата на 3-4 години – показват изследванията ни, - разпознават отлично тези симптоми на семейната финансова криза.

Бъдете искрени с тях.  Кажете им как тази семейна финансова криза ще им се отрази, как точно ще се промени ежедневието им, ако се наложи да се храним и забавляваме като едно по-пестеливо семейство или да отложим някои обещани покупки и заслужени подаръци за...друг път, някога по-нататък.  Ако са достатъчно големи, позволете им да задават въпросите си и ако можете им дайте най-честните си отговори. В крайна сметка, всички сме в тази криза дори само вие да сте я предизвикали със спадналата си потребителска потентност.

Внимание, не бъдете ЧАК ТОЛКОВА открити с тях! Опишете ситуацията така, че да не ги стреснете и изплашите. Те разчитат изцяло на вас, все пак. Не им говорете за това, че живота ви е скапан и не ви върви, защото на угоените, самовлюбени и безсърдечни мениджъри на фирмата, в която доскоро сте работили не им пука дали ще пукнете от глад. Дръжте се мъжки! Когато се оплаквате от дереджето си, децата ви си правят своите заключения за вас и бъдещето си с вас. В техните умове пропълзяват страхове и безсилие – напр. „Ужас! Как е възможно това да ми се случва - ще ни се наложи да сменим жилището, да отложим морето, да ям само картофи цяло лято и да ходя със старите маратонки и джинси на училище! Как можаха да ни го причинят нашите!”. Ето защо, проведете този разговор на етапи и така, че да покажете, че все пак нещата са под контрол. Представете им плана си за действие, а това значи, че преди това е нужно да си съставите такъв конкретен и изпълним план. Подгответе си „речта”, ако е нужно пред огледалото. И не бъдете наивни – децата ви не искат да ги потапяте надълбоко в объркания свят на възрастните, където да излезе, че те сякаш са длъжни да се погрижат за вас. Не, те очакват вие да се грижите добре за тях.

Не игнорирайте партньора си! Може да сте един истински мъж, или да сте много оправна работеща жена и да ви се иска сам(а) да се справите с проблема с парите, без да занимавате с него половинката си. Длъжен съм да ви предупредя да не го правите. Изключвайки съпруга(та) си от усилията за справяне с финансовата криза поразила семейството ви, ще направи нещата още по-зле и за вас, и за човека до вас. Имате нужда от открита мозъчна атака за търсене на съвместни решения още преди да сте говорили с децата. Сядате и преработвате семейната финансова система като отговорни собственици и мениджъри на предприятие, съдбата на което зависи от всеки от съдружниците в него. В добри времена това е лесно – разпределяме приходите, които имаме и си ги харчим. В трудни – търсим пари, които нямаме, а са ни много нужни, за да се справим заедно с кризата. Споделените решения и съгласуваните действия са винаги по-добрия начин за справяне.  Освен това – те сплотяват и ангажират всичките ни ресурси като семейство – не случайно добрите финансови консултанти често работят в екип със семейно-брачни психотерапевти. Знаете ли, всъщност, че  думичката „съпруг” в славянските езици идва от прабългарската дума за „впряг”, „общ хомот”? Само ако се впрегнете заедно, ще придобиете отново чувство за реален контрол над ситуацията. Не отказвайте подкрепа на партньора си колкото и ситуацията да поставя под напрежение отношенията и близостта ви. Не си обръщайте гръб - дори ако само единия от вас е основния „виновник” за връхлетелите ви монетарни нещастия. Чувството, че си сам, че си изолиран и обвиняван от осталите вкъщи е основен негативен предиктор за задълбочаване на кризата.

Да, ще ви е нужно да вентилирате някак отрицателните емоциии, които ви гнетят. Изпускайте парата, но така, че на партньора ви да не се налага дори да намеква за това колко ужасно и безнадежно е станало съжителството му с вас.  Зрелите съпрузи имат огромен резерв от възможности да се справят с общите си тревоги и предизвикателства. Стресът може да ви разцепи като двойка, само ако му позволите, но може и да ви спои, ако работите здраво и заедно за това. В крайна сметка, това е една от най-важните работи, които имаме като възрастни, нали?

Не преставайте да се грижите добре за себе си. Инстинктивно в криза се опитваме да се погрижим за по-безпомощните и най-зависимите от нас в семейството, самоотрицателно забравяйки за себе си и потребностите си. Припомнете си какво ни казват по внимателно обмислен протокол стюардесите за кислородните маски в самолета. Първо спасете себе си - дайте си кислород, за да сте в състояние да спасите и другите около вас.  Като двойка с деца създайте около себе си подкрепяща система от разбиращи ситуацията ви близки роднини, приятели, колеги, а ако няма много такива потърсете професионален психолог или психотерапевт. Това ще ви даде допълнителните сили нужни да се изправите пред децата си и да говорите с тях за това какво точно става, как се чувстват всички в семейството и от какво имат нужда в ситуацията на семейната финансова криза. Но не товарете децата си с работата на психолога си. При никакви обстоятелства не ставайте и член на клуб от себеподобни, които на чашка или в чата проклинат живота, социалната и икономическа несправедливост, и така само взаимно индуцират самосъжалението и безпомощността си.

Да, ОК е да намерите време за нещата, които обичате.
Ако неочаквано сте останали без работа и доходи, имате нужда от мъдри решения - и то тук и сега Не става с гледане на телевизия, блуждаене в интернет, запои или лежане на дивана с тежки мисли за това колко зле са нещата. Това само влошава ситуацията и задълбочава кризата. Не забравяйте, че децата ви ви гледат дори и да се правят, че не забелязват, че се разпадате като авторитет. Актуализирайте CV-то си и покажете на света, че имате какво да му дадете, за да получите от него това, което ви е нужно за вас и семейството ви. И ако сте го направили спонтанно или планомерно още до обяд, можете да правите неща, които обичате да правите и ви зареждат с енергия и удовлетвореност до края на деня – например, да изгледате мачовете от Шампионската лига по долни гащи или да се разходите с приятелки до мола за по кафе и малко зяй-пазар. Секс - може също!

Децата ви ще ви разбират и уважават, ако правите правилните неща правилно, когато ви е трудно. Иначе - т.е., когато ви върви, - и баба знае. Свиването на семейните разходи до необходимия екзистенциален минимум и отказа от досегашните глезотийки никога не са лесна работа. Но си имат и скрита конструктивна страна – финансовите тревоги в семейството ни преподават важни уроци, които правят децата ни по-самостоятелни и отговорни личности. Ако ние сме такива в тази ситуация с и за тях, разбира се. Затягането на колана - образно казано, - е едновременно форма на финансов фитнес и на потребителска хигиена за всяко семейство. Членовете му стават по-рефлексивни и по-признателни за нещата, които имат, споделят и правят един за друг. Може да ви се стори прекалено, но аз препоръчвам на пациентите си с подобни проблеми да си водят дневник за това на кого точно за какво точно са благодарни и как точно са му го показали. Така хората откриват, че могат да ценят много неща и отношения с другите хора, които реално имат, и по-малко да се фиксират върху фантазиите си за нещата, които нямат.

Когато отидете с децата си заедно на пазар и им дадете малък бюджет, който да похарчат сами, ще разберете дали този подход работи при вас. Ако сте го следвали внимателно, ще чуете скоро децата ви да казват: „Не, не искам да купувам това. Твърде скъпо е! Има по-добър начин да похарчим тези парички!” Финансовата криза в семейството всъщност ни е помогнала като родители – децата ни вече знаят как да се грижат отговорно за семейния бюджет. Нещо повече – осъзнават, че не може винаги да получаваш каквото си поискаш, но ако обмисляш внимателно какво правиш с парите – колкото и да са малко в нашето семейство, - винаги ще можеш да си осигуриш с тях нещо, от което наистина имаш нужда.
 

Ако това не е добър подход за превенция на бъдещи финансови кризи в семейството, пишете ми за вашия опит и какви са вашите препоръки.

А ако
всичко това не ви се получава, опитайте отново с повишено внимание към детайлите... или потърсете професионална помощ от психолог.

Благодаря на колегите ми, които споделиха с мен своя проверен в практиката им опит докато подготвях този текст.


 * д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, Регистриран правоспособен психолог - Личен професионален код BGRP-0184-6001;6002;6004 (Публичен регистър на психолозите в Република България, 2016).За контакти: 0888 42 9730  е-поща: pldimitrov@hotmail.com
Категория: Лични дневници
Прочетен: 986 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.01 22:20
 



КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА СИ ЗА УЖАСНИТЕ НЕЩА СЛУЧВАЩИ СЕ ОКОЛО НАС?

д-р Пламен Димитров*

Като отговорен родител може би си задавате парещи въпроси за това как и какво да говорите с децата си за новините в средствата за масова информация за трагедии, катастрофи и терористични атаки с човешки жертви в региона и по света. Наистина е важно да знаем, че децата ни имат потребност точно ние – техните родители, - да им осигурим безопасност и чувство за сигурност. И няма значение на каква възраст са в момента.

Ето какво мога да ви предложа като практикуващ психолог с над 30-годишен стаж.

Разговаряйте с детето си за чутото и видяното от него по медиите. Да общуваме с децата си по повод техните преживявания, тревоги и страхове е първото, което можем да направим за възстановяване на чувството им за лична сигурност. Това е началото на присъствието ни като родители в усилията на децата ни да се справят със събитията в света около нас. Какво и как им казвате зависи от възрастта им, но най-важно за детето ви е да знае, че сте с него и го изслушвате внимателно и подкрепящо.

  • Изберете подходящо време за този разговор – може би докато си говорите с тях на път за училище, преди да вечеряте или след особено плашещи новини по телевизията, които са стигнали и до детето ви.
  • В началото на разговора покажете на детето си, че се интересувате от това как се чувства то и как се справя с информацията, която е достигнала до него.
  • Вслушайте се в това какво чувства и мисли детето ви. Не го прекъсвайте – позволете му да изрази всичко, което му идва наум – емоции, идеи, образи. Дори ако са плашещи и ирационални. Разберете повече за тях преди да реагирате с обичайното „Не се тревожи!”.
  • Споделете собственото си мнение и разбиране без да отхвърляте чувствата и идеите на детето си. Покажете на детето си, че е нормално хората да изпитват различни чувства и да имат различни идеи за случващото се около тях.
  • Покажате на детето си, че сте с него, че присъствате, за да се чувства по-сигурно, да е уверено в себе си и в подкрепата ви. Просто ги прегърнете и помълчете с тях.

Направете дома си едно по-сигурно и по-спокойно място. Всички деца възприемат дома си като едно от най-сигурните места в света. Заобиколете детето с всичко, което му вдъхва усещане за безопасност и спокойствие. Внимавайте до кои новини има достъп детето ви и не разливайте наоколо собствените си страхове, тревоги, безсилие и гняв от случващото се. Превърнете дома си в зона на комфорт и спокойствие за децата си. Когато знаете, че новините по телевизията са плашещи, ангажирайте децата си в нещо, което обичат да правят заедно с вас като едно сплотено семейство.

Следете за признаците на стрес, страх и безспокойство у децата. След като са станали преки или косвени свидетели на травматични събития децата ( а и възрастните) обичайно са завладяни от океан от емоции, в това число страх, тъга, гняв и тревожност. Поцедението на децата ви може да се измени в резултат на опита им да реагират на случващото се. Нерядко се разстроива съня им, имат трудности с концентрацията и обичайните си задачи, променя се апетита, детето е необичайно умълчано, затваря се или губи интерес към неща, които обичайно обича да прави. Това е нормална реакция и е нужно време, за да се премине през този процес на адаптация. Най-важното е родителите да се научим да показваме на децата си как да говорят за емоциите и преживяванията си. Децата ни са невероятни в изразяването на чувствата си – дори най-трудните и объркани, - чрез изкуството. Рисувайте, пишете кратки разкази и приказки, направете си малък семеен театър.

Вземете си „отдих от новините по медиите”.  Децата ви може да искат да продължат да гледат телевизия или да ровят в Интернет, за да разберат повече за случилите се ужасни неща по света. Важно е да ограничите времето, което те прекарват потопени в новините, с които ги заливат медиите, които често не си дават сметка кой точно гледа, слуша и чете представената от тях информация. Постоянното подлагане на безкрайния приток на още и още плашещи новини е източник на акумулирано безпокойство и травматизиращо повторение на шока за детето ви.  Най-добре е да дадете личен пример със собствения си начин на ползване на медиите.  Реорганизирайте графика си така, че да ангажирате себе си и децата си не със следене на новините, а с нещата, които те и вие обичате да правите.

Погрижете се за себе си. Ако не се грижите за това как се справяте вие със случващото се, как ще се грижите за това как се справят с него децата ви? От вас – особено в такива моменти, - се очаква да сте пример, реален и достъпен модел какво и как се прави, за да се справим с травматичните обстоятелства, ужаса от терора и безсилието пред катастрофите. Важно е да се запази един редовен режим за това, което прави семейството като едно цяло  - хранене, грижи за домакинството, подготовка на уроците и  всичко, което връща на децата ни чувството за нормалност и сигурност.

И ако всичко това не ви се получава, опитайте отново с повече внимание към детайлите или... потърсете професионална помощ от психолог или лекар.

Благодаря на колегите ми, които споделиха с мен своя опит докато подготвях този текст.


* д-р Пламен Димитров, председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, Регистриран правоспособен психолог - Личен професионален код BGRP-0184-6001;6002;6004 (Публичен регистър на психолозите в Република България, 2016).За контакти: 0888 42 9730  е-поща: pldimitrov@hotmail.com

Категория: Лични дневници
Прочетен: 7301 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.01 11:32
Ей, след близо двегодишна ваканция от публикуването в ПСИХО(Б)ЛОГ и след кратко разчистване на архивите на дневника, се връщам, за да видя какво ще ми позволи да напиша тази година.

Поне веднъж седмично е намерението! Да видим какво ще стане...

Пламен, 14 януари 2017 година, 17.30 ч.


ПП. Откакто не съм влизал тук, за да пиша установих, че съм постигнал личен рекорд - над 100000 автентични сваляния на един мой сборник публикуван в мрежата за последните 25 месеца. Безплатно и онлайн - явно това е решението за публикуване у нас в началото на 21 век. Така и ще продължавам. Ето линка към
Групова и организационна психодинамика за автентични лидери и консултанти (София, ЛМ+, 2014):

https://authenticleaderslabs.files.wordpress.com/2016/12/gopd2014.pdf 

Приятно четене и до нови срещи в ПСИХО(Б)ЛОГ - 2017!


Категория: Лични дневници
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.01 17:49
 АВТЕНТИЧНОСТТА - "ЦАРСКИЯТ ПЪТ" КЪМ ЩАСТИЕТО, РЕАЛНОТО КАЧЕСТВО И ОСМИСЛЕНОСТТА НА ЖИВОТА

- Пламен Димитров и Надя Матеева (2015)



Пълният текст на статията можете да изтеглите оттук!
Категория: Технологии
Прочетен: 2496 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821662
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход