"Докато се срещах с умиращата баба Живка (името е специално избран псевдоним само за записките ми по случая тук), учех от нея как се умира от старост с усмивка и вътрешна красота.
Тя обсъждаше живота си с мен дълги часове и винаги се усмихваше, когато 2-те й дъщери и 3-те й внучки се опитваха да прикриват сълзите в очите си, помагайки й да стане от леглото си и да се опита да разходи изкривеното си от артрита и болките тяло в градинката в дъното на двора на къщата, в която бе живяла 80 от 91-та си години на този свят.
Тя се усмихваше и когато се опитвах да й обясня какво е и как работи психотерапията..."- О, това е точно за мен!" - кимаше. " - Я ми кажи още нещо, може пък да поискам да ти стана колежка един ден...."
Баба Живка умря на 93 години с усмивка на уста. От нея научих много за смъртта като част от живота или по-скоро за обратното - за живота между двете небитиета - това преди и другото след съществуването ни. Далеч преди Ялом, баба Живка ми разясни, че сме еднодневки на тази земя и няма нищо по-естествено и логично от това да изчезнем в нищото, от което сме дошли! Това отприщваше у мен след всяка от 35-те срещи с нея - помагах и около година преди около десетителетие да се справя с болките, които изпитваше, защото отказваше да пие обезболяващите и приспивателните, които и бе предписал доктора, - много асоциации и мисли като тези тук в този текст.
- Бабо Живке, благодаря! Помня как ти превеждах текста на Imagine на Джон Ленън...и ти ми каза един ден някак между другото:
"- Ами да, прав е човека...няма ад и рай, ако не са ни нужни някак тука - да се вкопчваме в тоя кратък живот!"
Да, психологията и психотерапията, когато стоят на здрави екзистенциално-психодинамични научни позиции, приемат ограничеността на живота с отворени очи, когато установяват емпирично как хората яростно се защитават от осъзнаването й, търсят и намират множество начини да държат знанието си за нея в дълбините на несъзнавания си психичен живот. Има най-малко две стратегии, които хората използват, за да се скрият и защитят от осъзнаването на неизбежната си и естествена смърт.
Едната е да си изградят убеждение, вяра, теория, че са все пак специални. При това те се предпазват от осъзнаването на тленността си като психодинамично манипулират съзнанието, поведението и отношенията си със света и другите в него, убеждавайки се, че ето на: ние, хората сме уникални, суперзначими за света и някак специални и то до такава степен, че смъртта може да засяга само другите живи същества, но не и нас - богоизбраните, венеца на природата - човеците. Сякаш психиката и културата, в която тя - психиката ни, - опитва да екстериоризира себе си, са човешкото изключение от природните закони на живота и космоса.
Подобна класическа съпротива срещу осъзнаването на екзистенциалната несигурност и преживяването на екзистенциална тревожност (и техните последствия) може да придобие множество разнообразни форми в човешката психика и култура. Всъщност, ние сме заети в огромна част от времето си именно с тях - религии, обичаи, ритуали, езотерика, класически и пост-модерни идеологии, фантазии за безсмъртие, утопии и паранои...
Така, чрез натрапчивото поемане на рискове в ежедневието си, например, по-младите хора системно се опитват да си доказват, че са уникално неуязвими за заплахите на смъртта и те ги презират и игнорират. Агресивните и контролиращи поведения на уж зрелите възрастни в ежедневието на отношенията помежду ни - междуличностни и междугрупови, - също са възможен начин да поддържаме психодинамично нужните ни Его-защитни самозаблуждаващи представи за превъзходство, мощ, контрол, и така да си помагаме компенсаторно в овладяването на екзистенциалната си тревожност.
Друг обичаен начин да използваме защитната си стратегия „Аз съм специален, т.е. недосегаем за смъртта!“ е масовия ни Homo Sapiens нарцисизъм на индивидуално, групово, социално и културно ниво: хиперзасиленото ни чак до злокачествена самовлюбеност фокусиране върху себе си и собствения ни интерес в света, природата и космоса; изискващото идеологическо очакване ако не света като цяло, то поне някои от благоразположените към човека сили в него или онези от другите, с които го споделяме да ни обичат, да ни се възхищават, да признават превъзходството и уникалността ни, каквото и да правим, и колкото и да игнорираме техните реалии, нужди, чувства и права.
Втората, „класическа“ Его-защитна стратегия, която хората, - съзнателно или не, - прилагат в ежедневието си е това, което Ялом (Yalom, 1980) сполучливо нарече супер-самозаблудата за „върховния спасител“, която работи чрез формиране и поддържане на убеждението в мирогледа ни, че нещо или някой извън нас – Космосът, Бог, Историята, Родителите ни... Психотерапевта ни, - някак ще се намеси, за да ни спаси от пастта на небитието, което неизбежно по всички закони на природата открити от науката ни предстои.
Екзистенциално-психодинамичната психология и психотерапия разкриват още много други защитни самообслужващи стратегии, които хората, групите, организациите, обществата - човешките цивилизации, - използват психодинамично за организация на човешките взаимодействия във всеки един момент от живота ни, за да се избегне пълноценното осъзнаване на екзистенциалната реалност и автентичното преживяване на болезнената, но напълно нормална за човека екзистенциална тревожност." (стр. 344)
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.
Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.
Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.
Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.
Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.
Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.
Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си!
Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес:
dr.plamen.dimitrov@gmail.com
Успехи и до скоро!
Пламен www.plamendimitrov.blog.bg https://www.pld-bg.eu
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.
#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
#011/101: ДЕЛЕГИРАНЕ:
МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
- не съм убеден в ползите от делегирането и не разчитам на него в работата си...
- трудно се доверявам на колегите и преките си подчинени...
- рядко показвам, че познавам и ценя способностите и таланта на сътрудниците си...
- правя всичко, което считам за важно, разчитайки само на себе си...
- предпочитам да запазя за себе си изпълнението на дейности, които носят значими резултати...
- не смятам за нужно да овладея и прилагам различни подходи за овластяване и упълномощаване на сътрудниците си...
- делегирам често, но не мога да престана да се намесвам пряко с постоянни напътствия в хода на изпълнението на делегираните задачи и функции...
- делегирам само отделни задачи, без да давам цялостни пълномощия на сътрудниците си....
- не си съставям и не следвам план за това как да постигам повече от целите си като делегирам задачи и отговорности на колегите и подчинените си...
- просто спускам задачите на сътрудниците си, без да им описвам общата цел и контекста, в който работата им е от значение за крайния резултат, към който се стремя...
МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?
- склонен съм да делегирам много на сътрудниците си, но без да им давам насоки и да осигурявам подкрепа за изпълнението на делегираните задачи и функции...
- често се улавям, че съм имал твърде нереалистични очаквания към колегите и подчинените си...
- винаги делегирам, но само след като съм изработил подробна схема за изпълнението на възложените задачи и дейности, което намалява възможностите за инициатива и самостоятелно вземане на решения от страна на сътрудниците ми до минимум...
- не осъществявам много дейности по начин, който да позволи на колегите и сътрудниците ми да вникнат в изпълнението им дотолкова, че да могат да ги поемат, когато им ги делегирам...
МОГА И СЕ СТРЕМЯ:
- ясно и безпроблемно да делегирам на сътрудниците си не само рутинни, но също така и важни задачи и решения...
- споделям с широк кръг свои колеги и сътрудници важни отговорности и пълномощия...
- показвам открито на хората си, че се доверявам на способността им да вземат важни решения и изпълняват самостоятелно делегираните им от мен задачи и функции...
- оставям подчинените си да завършат самостоятелно възложените им задачи като им давам задълбочена обратна връзка за резултата и ги подпомагам в процеса на подобряване на процеса на изпълнението им...
АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
СЛЕДВА:
#012 ПРОАКТИВНОСТ
"Неотдавна глобалната консултантска агенция McKinsey публикува резултатите от своето, базирано на глобална извадка от почти 240 000 мениджъри и служители, отговорили на въпросите в Индекс на организационното здраве. В проучването се анализира връзката между организационното здраве на изследваните компании и тяхното финансово представяне по време на пандемията Covid-19 (април 2020-21)(McKinsey ‘Raising the resilience of your organization’, Oct. 12 2022).
Заключенията са, че:
„Когато се появят предизвикателства, лидерите и екипите в устойчивите организации бързо оценяват ситуацията, преориентират се, удвояват това, което работи, и се отдалечават от това, което не работи."
Издръжливите бизнеси, организации и общности демонстрират здравословно, адекватно поведение и имат висок капацитет за овлядване на организационните промени като придобиване и споделяне на знания, прегледи на ефективността и иновациите отдолу нагоре.
И тези аспекти на психосоциалната и организационна издръжливост ги правят по-отговорни и по-устойчиви, по-здрави и по-зрели.
А това, от своя страна, гарантира, че вероятността да фалират, да се провалят и да функционират по „нездравословни“ начини през следващите две до пет години са много по-ниски от тази при организациите с проблемно организационно и психосоциално здраве.
Ключовият фактор на организационното здраве е психосоциалната, организационна издръжливост.
По-конкретно, „здравите“ и издръжливи организации се фокусират върху възстаноновяването, укрепването и развитието на следните ключови аспекти на издръжливостта си:
• изграждане на гъвкава организация чрез преминаване към по-бързо, информирано вземане на решения и преследване на „достатъчно добри“ резултати, което позволява на лидерите и техните екипи да тестват, учат и адаптиране в отговор на сложни предизвикателства;
• създаване на „самостоятелни, самодостатъчни и самоподдържащи се екипи“, на които се дава собственост върху резултатите;
• те са овластени да приемат стратегически планове, насърчавани са редовно да преразглеждат тяхната ефективност и да ги адаптират, внедрявайки непрекъснато подобрения и иновации;
• в издръжливоите организации непрекъснато се търсят, промотират и популяризират нови лидери, които са проактивни и адаптивни, и които се ангажират да обучават членовете на екипиете в организацията чрез овладяване на процесие на непрекъсната промяна, което им позволява да научат нови поведения и развиват своите способности;
• в тях се инвестира в идентификацията и развитието, в подкрепата на талантите за настоящето и бъдещето, в изграждането на устойчивост на основните операции и в създаване на подкрепяща, динамична, отзивчива, гъвкава - т.е. съзидателна организационна култура, която в на свой ред, привлича нови таланти и задържа вече привлечените.
Специалистите по организационно здраве и развитие са съгласни с „рецептата за успех“, извлечена от мащабното изследване на McKinsey.
Тя е всъщност формулата за укрепване на издръжливостта: „Системно мислене, наблягащо на гъвкавостта, издръжливостта, психологическа безопасност, адаптивното споделено лидерство и сплотената и съзидателна екипна и организационна култура."
Създаването на среда, атмосфера, и отношения - т.е. култура, - на психологическа безопасност и психосоциална издръжливост в човешките системи (групи, организации, общности и цели общества) е критичната основа, върху която да се даде възможност на хората да се справят, да овладяват и използват умения и практики да процъфтяват, да действат със смислен реализъм дори във времена на значителни и непрекъснати промени и предизвикателства.
А това означава, че издръжливостта се укрепва и развива, когато и там където хората могат да се включат изцяло в работата на групите, организациите и общностите си, да изразят свободно своите идеи, опасения, предложения, критики, да търсят и получават нужните им подкрепа и уважение.
Толкова просто изглежда, нали?
Пътят към издръжливостта преминава през ре-хуманизацията на отношенията между хората и в техните човешки системи - малки групи, големи социални общности, организации и цели общества и мета-съюзи."
Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.
В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.
Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.
Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.
До следващия вторник с #издръжливост!"
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
ПАЗЕТЕ СЕ, МОЛЯ, ОТ ВЛАСТОХОЛИЦИТЕ!
Автор: д-р Пламен Л. Димитров, RODC
(Първа оригинална публикация: 15-25.07.2021 г.):
Нарцисистите и социопатите са сред тези личности - у нас и по света, - които са изключително склонни да съблазняват и заблуждават публиката и последователите си. Повечето са фокусирани в това да манипулират и използват хората от най-близкото им обкръжение. Но има и такива, които влизат в политическия или корпоративен елит. И там те стават изключително опасни.
Те се стремят да са на върха, на възможно най-високи позиции, за да превъзхождат останалите и да доминират с едно безгранично желание за повече и все повече власт. Техните поведенчески модели са напълно предвидими чак до неизбежното им драматично сриване.
Заслужава си да си зададем въпроса и да изследваме как все пак те биват избирани и назначавани на високи позиции. И защо всички ние им съдействаме в това по един или друг начин?
Разрушителните, конфликтогенни лидери в политиката и в бизнеса имат същите характеристики като висококонфликтните хора в ежедневния живот. Но разполагат с много повече власт, за да вредят на хората и да ги манипулират, използват и мамят. Ето защо към нарцисизма и социопатията сред властимащите следва да се подхожда със специално внимание и сериозно отношение.
Всички сме изправени пред една огромна заплаха за демокрацията и човечността – нарцистично-социопатичните хора в политическите и корпоративни елити, независимо от идеологическите им убеждения, кумуфлажните им съблазняващи масите фасади, професионални и бизнес постижения.
Нарцистичните политици, например, често се смятат, че стоят над всяка политика именно заради екстрeмността на личностите си. Те са в основата на повечето човешки страдания – както ни показва историята. Особено през последните 100-на години.
Нарцистично-социопатичните лидери (политически и корпоративни) са дълбоко в себе си висококонфликтни и разрушителни, деструктивни и състезателни личности независимо от маските, с които ходят и ролите, които отиграват. Те имат дълбоко заложена несъзнавана склонност да задълбочават и удължават конфликтите, а не да ги разрешават и овладяват в интерес на всички заинтересовани страни.
В резултат, те поляризират хората, груповите отношения и така разрушават живота на хиляди и милиони; пилеят общите ресурси и воюват постоянно с припознатите от тях като врагове и противници – словесно, чрез правото и понякога агресивно, нападателно. С всички достъпни им заради дадената им власт средства.
Личностните им профили на дълбинно - т.е. екзистенциално-психодинамично, - ниво могат да бъдат забелязани и диагностицирани достатъчно рано, за да не бъдат издигани тези хора на високи постове, в който и сектор да работят. И въпреки това и сега ги намираме буквално навсякъде.
Когато човек е в спор, дебат, конфликт, естествената му нагласа е да се опита да го разреши градивно или да намери смислено споразумение. Личностните с висока, разрушителна конфликтност, обаче, мислят и действат по точно обратния начин както показват наблюденията на участието им в спорове, дебати, конфликти и трудни дискусии.
За тях отношенията между хората са изначално наситени с непреодолима враждебност – враждебно противопоставяне, което може да се разреши само чрез битки и силово налагане на собственото мнение, решение, интерес на „противника“. Ето защо хората и групите от хора с висока и деструктивна конфликтогенност се държат с всички различни като с противници, опоненти, врагове, които следва да бъдат сразени. В резултат, почти във всяка ситуация, този тип хора и общностите им създават от взаимодействието си с другите ненужни серии от конфронтации и конфликти, борби за превъзходство, ако по една или друга причина не става тяхното и не получават адмирации, съгласие и/или подчинение.
Висококонфликтните личности в политическия и корпоративен елит разглеждат конфликтите и различията, от които те неизбежно произтичат като достатъчен повод за битка, за война със света наоколо. И разбира се, проектират тези свои чувства и фантазии на хората в средата си. И което е по-лошо, не изпитват потребност да решават конфликтите по конструктивен начин.
Напротив, деструктивните личности с власт по-често използват агресивно-самозащитни, силови, властни и манипулативни (макиавелистки) методи за участие в междуличностните и междугруповите взаимодействия – показват специализираните изследвания на психолозите.
Те задълбочават до степен на садомазохистично насилие радикализацията, ескалират напрежението и противопоставянето в името на себеналагането и себеугаждането си. И то независимо колко и как нараняват околните и в крайна сметка и самите себе си и интересите си.
При това е водеща несъзнаваната им (по-често) амалгама от импулси да контролират другите, да им се налагат, да доминират и да ги сразяват, защото ги възприемат винаги като противници, врагове, конкуренти, заплаха за статуса и стремежа им към превъзходство и изключителност, незначими заменими други, просто човешки ресурси за употреба, материал за експлоатация.
Така, на по-късен етап те започват и системно да самосаботират и самите себе си в това си компулсивно-параноично поведение, без да го осъзнават пълноценно и своевременно.
Да всеки високонфликтен, деструктивен политически или корпоративен лидер е уникален, но всички от тази порода властохолици имат една обща група от три специфични, дълбинни и по същество нарцистично-социопатични черти независимо от фасадата на повърхността на личността и поведението им:
1. Те са свръхангажирани с това да обвиняват, критикуват и атакуват в и за нещо другите, които превръщат в „мишени за прицелно обвиняване и обстрел“.
2. Мислят и действат в рамките на шизо-параноидния модел „всичко или нищо“, „ако не си с мен си срещу мен“, „наши-ваши“, и
3. Разгръщат нарцистично-социопатични репертоари от манипулативни, макиавелистки стратегии, негативни тактики и поведения, агресивно-самозащитни и пасивно-агресивни маневри и маниеризми в отношенията с околните, които 95% от хората не биха избрали...
Нарцистичните личности – с власт или без власт, - са свръхангажирани с това да изглеждат и да се държат като превъзхождащи всички останали в обкръжението си. Когато са и висококонфликтни, нарцисистите често правят омаложаващи, атакуващи или унизяващи – при това нерядко публично пред аудитория, - изказвания спрямо мишените си на обвинение и атака – били те опоненти, противници или просто инакомислещи и намиращи се наоколо. Сред тях може да са брачните им партньори, собствените им деца, колегите им, съседите им, началниците и лидерите на едни или други организации, популярни публични фигури и съвсем случайни хора.
За да постигнат търсеното превъзходство, нарцисистите имат потребност да принизяват и омаловажават другите, да доминират над тях и да ги манипулират. И те го правят непрекъснато.
Тази тяхна личностна тенденция (често натрапчива, компулсивно-параноидна) прави за тях участието в политиката и заемането на управленски позиции в един или друг сектор изключително привлекателно. Политическите надпревари, борбата за власт във всичките им форми и посоки им създава реални възможности да показват на другите и на самите себе си, че са по-добри от всички останали, че са №1 и че сразяват безапелационно всички свои съперници. И разбира се, че могат да си отмъстят на всеки, който разкрива, че те въобще не превъзхождат другите.
Тъй като в дълбочина висококонфликтните личности не разполагат с високо ниво на компетентности нужни за заслуженото заемане и вещо и отговорно упражняване на желаните от тях управленски позиции, те използват макиавелистки (манипулативни) и агресивни тактики за себезащитно и свръхкоменсаторно пренасочване на вниманието и фокусирането си върху това систематично да си набелязват и атакуват мишени за критика, тормоз и доминиране.
Типична за тях практика е да убеждават всички наоколо колко по-добри са от другите (нищожни и неадекватни в сравнение с тях самите) кандидати за дадена интересуваща ги позиция. И да изтъкват и натрапват грандиозните си идеи и фантазии, опитвайки се да убедят останалите да ги подкрепят в реализацията им като ги изберат или назначат на ръководни позиции и ги овластят.
Повечето нарцистични висококонфликтни личности са силно привлечени от високи постове, управленски позиции и лидерски роли. Спечелването на власт за тях е възможност да си потвърдят, че наистина превъзхождат околните и могат да доминират в отношенията с тях, особено с тези, които се стремят да подчиняват, използват и атакуват.
Диагностицирането на злокачествения управленски нарцисизъм, който въобще не е рядкост, е комплексна задача изискваща добра професионална подготовка в областта на личностните разстройства и клиничната психопатология.
Нарцистично разстроените лидери обикновено са екстремни случаи на личностен нарцисизъм според психолозите и психиатрите и притежават поне пет от девет основни диагностични характеристики.
Аз засега ще спомена само 4 от тях, които са напълно достатъчни, за да разберем от психологическа гледна точна какво помага на нарцистичните личности да достигат до властови позиции в политиката и бизнеса:
1. Изостреният им и устойчив импулсивен стремеж (невинаги осмислян ясно) към власт, контрол и превъзходство над околните.
2. Грандиозните им идеи, грандоманията им.
3. Фантазиите им за неограничена власт, за върховна предопределеност, и неоспоримо и неустоимо лично влияние (харизма).
4. Липса на емпатия, неспособност за съпреживяване и съчувствие към другите.
Тъй като нарцистичните личности обикновено силно вярват в личното си превъзходство и грандиозността си, те обикновено изглеждат (особено в началото) харизматични, чаровни, автентични и убедителни. Но всъщност те постоянно поддържат съвкупност от самообслужващи нарцистичната им разстроеност система от заблуди за околните и самозаблуди за самите себе си. Дори и когато не лъжат преднамерено и не си самоугаждат, те не осъзнават колко склонни са към преувеличения, себенадценяване и неприкрита самовлюбеност, говорейки за резултатите, постиженията и уменията си.
Когато нарцисистите станат лидери, те се заемат с това да се самонадценяват и себе изтъкват непрекъснато.
И това, разбира се, скоро започва да се отразява негативно и деформиращо на ръководените от тях организации.
Днес около 6 процента от населението както у нас, така и по света има поведенчески индикации отговарящи на критериите за средно и задълбояено нарцистично личностно разстройство. 2/3 от тях са мъже.
Няма, обаче, и няма как да има ясна и надеждна статистическа оценка колко от тях са на една или друга управленска позиция в момента.
Основните характеристики на социопатията или антисоциалното личностно разстройство (АСЛР) са детайлно описани в DSM-V. Ще се спра само на тази част от тях които описват висококонфликтните нарцистични социопати, които силно се стремят към власт в политиката и бизнеса:
1. Стремеж да доминират.
2. Склонност да мамят, лъжат и манипулират.
3. Засилена агресивност -нападателност и/или пасивна агресия
4. Липса на съжаление и разкаяние за негативните последици от действията им..
Специализираните изследвания показват, че почти 4 процента от световната популация страда от антисоциално личностно разстройство. Около ѕ от тях са мъже.
Нарцистично-социопатичните личности с висока конфликтност гравитират мощно (съзнателно или не), неудържимо се стремят към завоюването и отстояването на обществени и организационни позиции, в които могат да доминират в отношенията с другите хора и да ги унизяват, за да се чувстват значими.
Това са позиции в политиката, в бизнеса, в медиите и разбира се, в криминалния свят. От президенти и министър-председатели, през корпоративни изпълнителни директори до усмихнати и чаровни на пръв поглед квартални наркодилъри, безьалостни мутри и елегантни рекетьори. Но все болезнено самолюбиви социопати!
Повечето социопати с висок нарцисизъм и изразена разрушителна конфликтност (експунитивност) са силно привлечени именно от политиката, защото тя им дава възможности да манипулират, мамят и злоупотребяват с огромни маси хора. В политиката те намират отлични възможности да удовлетворяват потребностите си да доминират и да поемат безнаказано рисковете, без които не могат. За тях политическата власт е поле от възможности да командват, контролират и подчиняват множество хора като ги заблуждават, управляват, унижават и нараняват безнаказано.
Те често си избират удобни мишени за обвинения и атаки или използват отвличащи вниманието маневри и цели кампании, така, че да прикриват истинските си, задни мисли и фантазии.
Разбира се, не всички нарцистично разстроени властохолици са импулсивни, агресивни и склонни към манипулации патологични лъжци. Но комбинацията от двете личностни разстройства (нарцисизъм и социопатия) води до много тежки, -наистина плашещи, - последици в обществено-политическия и организационния живот. Обикновено в тези случаи аз използвам израза „злокачествен управленски нарцисизъм“(ЗУН).
Експертите по клинична и политическа психопатология ще ви кажат откровено „За ЗУН няма ефективна психотерапия, ЗУН е нелечимо комплексно личностно разстройство“...
На ръководни позиции хората със злокачествен управленски нарцисизъм са изключително мощни властохолици, убедителни, умеещи да въздействат и дори да са чаровни и харизматични, когато им върши работа да изтъкват и промотират грандиозните си мега-планове и свръх-самооценки. Властта им дава свръх-самоувереност и неограничен мандат да са егоцентрични, социално агресивни и при това да се чувстват неприкосновени, безгрешни, безотговорни и ненаказуеми.
Злокачественият управленски нарцизъм(ЗУН) се отличава и с безскрупулност, безсърдечност, морално дезангажиране и отсъствие на съвест и емпатия. В най-тежките случаи се стига до компулсивно-параноидни форми на антисоциален садизъм и злоупотреба с инструментариума на политическата и административна власт (вкл. закона) и публичното влияние.
Както Е. Фром сполучливо го е казал преди десетилетия (цитирам по памет) "...при фараоните на Египет и римските цезари, Борджиите, Хитлер и Сталин се наблюдават някои сходни черти. Веднъж прибобили абсолютна власт, те се самозабравят в антосоциалната си самовлюбеност. Думата им става крайна преценка за всичко, дори живота и смъртта на хората; няма граници за удовлетворяване на желанията и прищявките им"...
Това е форма на управленска (организационна и обшществено-политическа) психопатология, която се задълбочава докато са на власт или се докарат сами до самоунищожение.
В нея те все повече патологично се самоизолират от другите хора, дори най-приближените си. На свой ред, това все повече ги плаши и така достигат логично до параноично превръщане на всички в застрашаващи статуса и правотата им врагове, с които е наложително все по-агресивно да се борят, придобивайки още и още власт, за да я налагат все по-безжалостно, безскрупулно и безкритично и на антуража си, както и на опонентите си.
Управленският нарцисизъм е особено злокачествена форма на социопатична и нарцистична психопатология защото метастазите му в организациите, общностите и на обществото като едно цяло нямат ограничения. Също като при злокачествените форми на рак в тялото.
Нямаме надеждни данни колко са хората – по света и у нас, - на важни управленски позциии с тази коморбидна психопатология. Знаем само, че тя се наблюдава в около 0.7% в световната популация. Може да звучи като нищожен процент, но ако отнесем към САЩ, например, това са около 2 милиона човека.
Знаем, обаче, и то с висока надеждност и психометрична валидност как точно - с методите на общата и клинична психология, - да диагностицираме сравнително рано личностните тенденции за развитие на ЗУМ.
Накратко, нарцистично-социопатичните личности с висока, разрушителна конфликтност се стремят да са монарси (крале и кралици), диктатори, автократи, върховни водачи и началници на всички началници.
И това са управленци с безжалостност, безскрупулност и грандиозност, имащи готовност да направят всичко и на каквато и да е цена, за да получат и да упражняват колкото може повече власт и да доминират.
Поради, което ги наричам и „болни от властохолизъм“.
Как висококонфликтните нарцисисти-социопати (властохолиците) все пак убеждават толкова много хора да ги подкрепят (избират и назначават), имайки предвид колко са опасни за организационния и социалния живот?
Внимателното наблюдение показва, че те комуникират предимно емоционално и емоционално ориентираните медии усилват техните послания и позиции допълнително.
Те първо убеждават хората, че организациията и/или обществото им се намира в ужасна криза и над тях всички тегне голяма екзистенциална заплаха.
Стратегията им (съзнателно или не) е да я задълбочат, за да тласнат хората да започнат да възприемат и мислят реалността по един различен от обичайния им начин на решаване на проблемите и вземането на решенията.
Властохолиците тласкат хората да действат неотложно, следвайки ги безропотно.
В криза и при нарастваща тревожност за съществуването ни, хората сме объркани и разколебани – борим се, бягаме, смразяваме се и търсим спасители, които да следваме като нови водачи. И го правим заедно, в тревожни групи, в общности, които властохолиците умело манипулират, представяйки себе си за тези, които могат да ни посочат изход от кризата и объркаността ни... и да ни казват точно какво и как да правим.
В криза и при повишена екзистенциална тревожност хората са склонни да се откажат от индивидуалността си и да потиснат критичното си мислене, за да се спасят.
Не случайно във всяка армия действа принципът на единоначалието и стриктното следване на заповедите на командващите е императив.
В кризи, ние сме склонни да следваме лидерите сляпо, автомизирано и безкритично. Само ще спомена какво се случва на германците при Хитлер – един наистина доказан ектрапунитивен нарцистичен социопат. Фюрерът е обичал да казва, например, че истинските националсоциалисти мислят само с кръвта си.
Властохолиците правят съзнателно или не точно това – изключват критичното мислене на хората и ги деиндивидуализират, тласкайки ги към сляпо следване и подчинение чрез психична и социална регресия, мотивирана емоционално и подхранвана обилно с нови и нови дози екзистенциална тревожност.
Хитлер например създава по точно този модел една фантазна криза и един фантазен злодей, „виновен“ за нея – евреите в Германия, - които по това време са само 1% от немското население! И се провъгласява за този фантазен герой-водачът, който единствен може да се справи с кризата, да реши изцяло проблема и неутрализира заплахата.
По същия начин, за съжаление, неотдавна се опита да действа и Доналд Тръмп, който твърдеше, че Америка е изправена пред "касапница", от която само той може да я спаси. Никога така и не дефинира какво има предвид използвайки точно тази дума.
И така властохолиците виждат все повече кризи – реални или измислени от самите тях, - по един опростенчески начин. Някой е заплаха (фантазен и/или реален злодей) и е единствена причина за ужаса и страданията ни. И аз, само аз -вашият водач, - мога да ви поведа да го възпрем, контролираме и унищожим, за да се спасим и продължим напред!
Властохолоците идват на влас като ни посочват кого да виним и атакуваме. Дават ни мишена за да я обвиняваме и унищожим.
Посочват ни враг(ове), от които да се боим, но които под тяхното водачество непременно ще сразим, за да се възродим, пречистим и осъществим идеалите си.
Една от най-изненадващите – шокиращи и ужасни, - характеристики на властохолиците (нарцистичните социопати с висока личностна конфликтност и дълбинен стремеж към надмощие), - е, че те атакуват най-близките до себе си.
Подобно на домашните насилници, училищните грубияни или кварталните гангстери, те се настройват и обръщат точно срещу тези, с които са в една общност, социална група, организация, обществено-политическа среда. Това може да са членове на семейството им, но и симпатизантите и опонентите на политическата партия, която издига кандидатурата им за една или друга привлекателна публична позиция; съюзниците, които са ги подкрепяли или дори обществото като цяло, което наивно им е повярвало и ги е подкрепило неподозиращо какви всъщност са.
Властохолиците имат нужда от това да набележат социални мишени за обвинение и атака, върху които да проектират психодинамично вътрешните си конфликти и дефицити и да ги виктимизират системно.
Тези мишени (удобни и изкупителни жертви) са непрекъснато критикувани, унижавани, усмивани публично и в междуличностните отношения. Техните качества и ресурси са системно подценявани, макар и агресивно експлоатирани от властохолика. Достига се до нанасяне на системни и все по-тежки физически, имуществени и разбира се морално-психични щети. Всички властохолици са заобиколени от "живи щитове" от "дежурни бушони", които да "операт пешкира" и да го отнесат (да послужат като изкупителни жертви), при нужда, ако нещо стане не както е очаквано.
Това е само малка част от емоционалната битка – войната на нарцистичните социопати с компулсивен стремеж към превъзходство. В нея няма нищо рационално и логично. Биткаджийството на властохолика се разгръща на територията на психодинамиката на бурните емоции в междуличностен, вътрешно-групов, междугрупов и обществено-политически план. Някои от жертвите на тази война за доминиране и контрол често са парализирани и смазани от налудничивостта на ситуациите, в които биват поставяни. Всички властохолици в една или друга степен се ангажират в емоционални войни в движението си към и борбата за запазването и разширяване на властта.
Те са във война със света, който се опитват да завладеят и контролират. И най-вече с хората, групите, общностите и организациите, с които влизат в отношения.
Особеното е, че нарцистичните социопати- властохолици (личностите с над средните и с високи нива на злокачествен управленски нарцисизъм) използват политическата, административна и корпоративна власт, за да водят подобни битки в много по-голям и опасен мащаб. Те просто не могат да се спират в компулсивния си стремеж за придобиване на все повече и все по-неограничена власт.
Как става това ли?
Накратко, изследвал съм поне 4 стъпки в този мисловен и поведенчески модел на властохолика:
1. Съблазняване на близките им негативни застъпници (адвокати) – хората, които обединяват около себе си, за да атакуват мишените и жертвите на обвинителната си фантазия, мобилизирайки и експлоатирайки идентификацията им с тяхната агресивна, нарцистична социопатия.
2. Атакуване на мишените избрани за прицел и сразяване.
3. Разцепване и противопоставяне на групите, общностите, организациите и обществото на воюващи лагери, подгрупи, клики и фракции, "ние" срещу "вие", с мен или срещу мен и т.н.
4. Доминиране над всички с всички достъпни им средства за манипулация.
Изключително важно е този модел на агресивно мислене и разрушително действие да бъде разбран в подробности, за да се противодейства на властохолика. Иначе той си е направо неудържим.
Много хора стават негови жертви просто защото не могат да допуснат, че ще попаднат в подобни отношения в 21-ви век.
Ето защо предлагам да разгледаме внимателно в следващите страници всяка от тези стъпки в разгръщането на властохолизма в политическите и корпоративни системи.
Kак властохолиците съблазняват свои негативни поддръжници и адвокати?
Виждали ли сте как в правните спорове нарцистичните социопати с висока конфликтност съумяват да привлекат хора от семейството си, приятели, колеги и съседи и други, които започват да се застъпват за тях пред съда, за да защитят изкривеното им мислене и да атакуват мишените за обвинение и сразяване? Тъй като нямат правни основания за обвиненията си, те разчитат на масивен емоционален натиск и манипулация, за да победят другата страна “на всяка цена“ и „въпреки истината“. Застъпниците и поддръжниците на властохолика са емоционално въвлечени, но неинформирами и заблудени „пешки“.
Да не забравяме – нарцистичните социопати са перфектни манипулатори и съблазнители. За тях да съберат антураж от подкрепящи ги последователи не е никакъв проблем. Те знаят как да разказват истории, които карат хората да се влюбят сляпо в тях и да ги подкрепят в борбата им срещу „врага“. Така е в политиката, в бизнес мениджмънта и в любовните връзки.
Нарцистичните социопати с високо ниво на злокачествен управленски нарцисизъм искат последователите и симпатизантите им да ги обожават и защитават. Ето защо изграждат с тях силни емоционално наситени връзки от самото начало.
Те, разбира се, не обичат, дори презират последователите и привържениците си, и въобще не ги е грижа за интересите и потребностите им. Но им повтарят непрекъснато, че ги обичат, а в отговор изискват да бъдат обичани, сляпо следвани и безрезервно подкрепяни от тях.
И тук не става дума за политика, а всъщност за емоционално внимание и влияние, индуциране на силни емоции и лична лоялност – т.е ирационална идентификация с властохолика като „агресор“. За властохолика това е само инструментално макиавелистко поведение съзнателно или подсъзнателно насочено към придобиването на повече влияние и лична власт, за да могат да манипулират и доминират върху все по-големи маси хора, групи и общности.
Властоликът винаги е склонен да сключи „сделка с дявола“, убеждавайки ви: „Дайте ми цялата си власт, изберете мен и ще се преструвам, че ви обичам и служа, че се грижа за вас и че изразявам точно вашите чувства и интереси насочени към „общите ни врагове“, които и където и да са те – статуквото, елитите, различните от нас с вас, другите въобще.
Но в действителност всичко, което властохоликът прави е манипулативни маневри за увеличаване на властта си във всички посоки, започвайки от лоялните си поддръжници, които е готов моментално да отстрани в мига, в който са му неудобни, безполезни, нелоялни и не му доставят нужните му посточнно „нарцистични дози“ от адмирации, респект, подчинение, изпълнителност или страхопочитание.
Казвайки на последователите и симпатизантите си колко „специални хора“ са, властохоликът ги оплита в мрежата си от обещания за един нереалистино идиличен, успешен и привлекателен живот под неговото водачество. Или ще е някаква форма на „светлото бъдеще“, или ще е възстановяване на някакъв загубен по-рано рай - „златен век“ или „славно минало“... Примери в световната и нашата история колкото щеш!
Реалността под фасадата, обаче, е ясна – властохоликът дори със среден злокачествен управленски нарцисизъм няма задръжки при преувеличаването и лъжите, ако те му осигуряват повече власт над вас и ви превърнат в негови последователи и застъпници.
Нарцистичните социопати със стремеж към управленски статус, политическа и/или корпоративна власт с лекота създават и подържат грандиозни фантазии, преувеличават и мамят каквито и да са последиците от това за другите.
За да постигат целите си, хората със средно или високо ниво на злокачествен управленски нарцисизъм съблазняват поддръжниците си да се включат в кръстоносния им поход за съкрушаването на набелязаните мишени за критика, атака и разрушение. Така те набират и използват своите последователи и застъпници. Това им позволява да засилят емоционалната си връзка със своите негативни застъпници. Играта е „ние срещу тях!“.
Те убеждават последователите си, че мишените взети на прицел са зловредни противници, мощни враждебни сили, които заговорничат срещу тях и целят разрушението им, проектирайки при това върху "злодея" собствената си агресивна и нарцистично-социопатична злонамереност и амбиция за доминиране.
Това, което властохоликът казва на последователите си публично и обилно - в по-големи или по-малки множества, - обикновено е, че са под екзистенциална заплаха и трябва да се обединят около и под тях, за да се защитят и на свой ред да атакуват „врага“, "злодея", "агресора". Естествено под водачеството им, провъзгласявайки се за техни загрижени и прозорливи водачи. Групата бива превърната в сляпо следваща водача си „бойна формация“, която мрази и напада всеки посочен от водача й.
Нарцисизмът на властохолика получава допълнителни доставки в такава среда – спечелвайки внимание и влияние от последователите си, нарцистичният социопат усилва още повече стремежа си към власт. Започва емоционалната му война!
В нея на последователите и поддръжниците му е отделена ролята да му вършат мръсната работа. В същото време лидерът със злокачествен управленски нарцисзъм отрича своята отговорност за водачеството им. Той само е говорител, нищо не е правил лично...
Мишените набелязани за атака често са хванати изненадани, беззащитни и шокирани от ирационалната безоснователност на атаката срещу тях. Класическият пример за подобна емоционална война е нападението на Хитлер срещу Съветския съюз през Втората световна война. Дори параноичният Сталин е вярвал, че Хитлер няма да го направи.
Злокачественият управленски нарцисизъм, обаче, няма нищо общо с понятия като морал, честност, чест и спазване на договори, обещания и ангажименти. Тук важи принципът „всичко или нищо“, допълнен от макиавелисткия манталитет „целта оправдава средствата“.
Проблемите нямат нюанси и е нужно да се вземат екстремни, радикални мерки за решаването им. Врагът трябва да бъде победен и смазан необратимо и на всяка цена и само така да бъде постигнато категорично надмощие. Екстремността е нормална! И е потвърдено величието на водача, повел последователите си в решителна битка на „живот и смърт“!
Социопатичните нарцисисти със стремеж към власт и следващите ги техни застъпници безжалостно се разправят със своите реални и въображаеми противници и опоненти – „Който не е с нас е срещу нас!“
Какво правят властохолоците, за да привлекат подкрепа и постигнат влияние и сред неподозиращите нищо за същността на личността им?
Използват прословутата „кризисна триада“:
● Изправени сме пред ужасна криза!
● Причината за нея е коварния злодей, който е тотално злонамерен срещу нас и иска да ни унищожи, ако не го унищожим веднага и напълно първо ние!
● Всички сме призвани да следваме чудесния си героичен лидер, който ще обедини в победни действия срещу злодея-враг и така ще решим кризата каквото и да ни струва това. Да му повярваме и да го следваме всеотдайно.
Кризата при това може да е реална, но и да е тотално изфабрикувана от властохолика и сподвижниците му.
По-често е нещо по средата показва историята и изследванията.
Стремящите се към политическа и корпоративна власт нарцистични социопати са истински майстори на тази драматична постановка. И я използват с удоволствие и вещина като истински макиавелисти в действие. Тя им е в кръвта и както се казва е в костния им мозък.
Властохоликът има извратен талант и дори омайна харизматичност при декларирането и изфабрикуването на кризи, посочването на виновника/виновниците за тях и изтъкването на самия себе си като героя-спасител, от който всички имат нужда и на когото – за да се организират, за да се спасят, - следва безропотно да се подчиняват ( с възхищение и страхопочитание).
Разбира се, днес (за разлика от древността) много малко кризи могат да бъдат решавани като спрем да мислим рационално, критично и аналитично и започнем сляпо се подчиняваме на когото и да е.
За да се реши която и да е реална криза, днес в организациите, общностите и обществото се правят изследвания, анализи, търси се от много източници експертиза, водят се открити и задълбочени дискусии по един систематичен, спокоен и научнообоснован начин.
Властохоликът, разбира се, смята всичко това за опасно и излишно, и безжалостно атакува всички, които го предпочитат..."
Пламен PLD-BG.EU СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА Как живеем... Organization Development Services of P&D Consulting Group
#PoliticalPsychodynamics #HumanSystemsPsychodynamics
#BULGARIANREALITYCHECKING
HELPING HELPERS TO HELP - Текст №8 - (25.03.2024):
"Клиентите на професионалната психологическа помощ имат нужда от много повече от „добри сесии“ с вивсококвалифициран помагащ.
Те се нуждаят от това да се съсредоточат и да работят за постигане на реални резултати, които да променят живота им, да повишат качеството му.
Ето защо цел №2 в професионалното момагане (не само в психологичното консултиране и психотерапията) винаги е била и ще бъде:
Да научим клиентите си как да си помагат. Да се научим като хора и като професионалисти как да се грижим добре за себе си и за значимите за нас хора.
Ето защо отговорните професионалисти в областта на помагащите отношения между хората помагат на клиентите си да станат по-добри в оказването на помощ на самите себе си, в грижите за себе си в ежедневието си.
Третата основна цел на професионалната помощ също е добре известна. Това е работната задача на всеки психолог и психотерапевт.
И тя е развитие на манталитет и практически умения, култура за превенция.
Да помогнем на клиентите да развият манталитет за превенция, ориентиран към зрели и здравословни превантивни действия в живота си.
Точно както лекарите искат пациентите им да се научат как да предотвратят болестта чрез добро хранене и здравословен начин на живот, точно както зъболекарите искат пациентите им да участват в ефикасни превантивни дейности и да се грижат за устната си хигиена, така и квалифицираните консултиращи психолози и психотерапевти (а и представителите на другите помагащи професии) искат да видят клиентите си способни да предотвратяват проблемните ситуации своевременно и самостоятелно, а не просто да идват да ги овладявате заедно, колкото и успешно да им помагате, когато възникват.
Например, в брачните и други взаимоотношения икономиката на превенцията е необикновено ефективна.
В здравеопазването всеки лев, изразходван за профилактика, спестява по някои оценки, петдесет лева в терапия.
Хората, които развиват житейски практики и навици да се грижат добре за себе си и живота си, не само избягв множество усложнения, водещи до оплаквания, страдания и търсене на професионална помощ, те също така се наслаждават на качеството на живота си, а това е и част от дефиницията за физическо и психично здраве.
Но опитът на професионалните помощници е, че превенцията е фундаментално проблематична. Ако сме добри в нея, много от лошите неща, от страданията на хората, просто не се случват.
Но парадоксът е, че ползите от превенцията често са невидими и не се осъзнават докато не възникнат реални и то сериозни проблеми.
Самата осезаема материалност на психотерапията, например, я прави по-привлекателна или поне по-забележимо от психологическата и поведенческа превенция.
Ето защо психолозите и психотерапевтите винаги - ако са отговорни професионалисти, разбира се, - винаги ще твърдят, че профилактиката е безценна и всеки, който помага професионално трябва да помога на клиентите, а и на цялото общество да работят, за да превантивната грижа за себе си привлекателен и награждаващ начин на мислене и живот."
За поредицата:
Добре дошли в новата поредица от ежеседмични авторски текстове, обединени в рубриката "HELPING HELPERS TO HELP!" (Помагайки на помагащите да помагат!).Следете я като търсите публикации тук и във Фейсбук под хаштаг #HelpingHelpers2Help
Каква е целта на тази нова поредица от текстове? Това е онлайн споделяне на моя практически опит в работата с хора, които се занимават с консултиране професионално или с хора, които просто искат да подобрят жизнените си умения си да помагат на други хора.
В тази поредица представям някои от основните подходи и умения за подобряване на разбирането и взаимоотношенията нужни за справяне и промяна, които сам използвам вече над 40 години в професионалната си практика като психолог, екзистенциален терапевт и консултант по екипно и организационно развитие.
Ще се старая да предоставя един систематичен подход към специфичните умения, които помагат на нуждаещите се от помощ да променят начина, по който се чувстват, мислят, общуват и действат.
Основният фокус ще е върху консултирането на индивиди. Но някои от идеите могат и да се използват в работата с групи, екипи и цели организации.
Поредицата е предназначена както за тези, които искат да усъвършенстват своите умения за консултиране и помощ, така и за тези, които сами търсят помощ от квалифицирани консултанти. Разбира се, надявам се текстовете в поредицата да са полезни и на всички, които искат да подобрят уменията си за изграждане и поддържане на добри взаимоотношения в ежедневието си.
С напредването на поредицата ще ви запознавам накратко и с репертоар от методи за диагностика и интервенция в процеса на консултативната работа. Поредицата ще ни даде възможност да водим дискусии и да разгледаме теми, които представляват интерес за читателите.
В поредицата са включени само мои авторски текстове. Моля, цитирайте източника, ако ги споделяте и използвате.
До скоро с Текст №9, който ще бъде публикуван тук на 28.03.2024 г.
Пламен pld-bg.eu