Точно се канех да започна темата за УПРАВЛЕНСКИЯТ НАРЦИСИЗЪМ и намерих нещо, което писах за в-к Монитор още през 2003, в навечерието на едни други избори. Колко малко са се променили всъщност нещата?!

http://plamendimitrov.blog.bg/viewpost.php?id=35163

ПОЛОЖЕНИЕТО Е БЕЗНАДЕЖДНО, НО НЕ Е СЕРИОЗНО...
(Едно интервю на А. Иванова с Пламен Димитров, в-к МОНИТОР, 1.X.2003 г., което може да пасне и на положението през 2007 г.)

Интересен въпрос. Не съм сигурен, че мога да дам безопасен за всички кандидати отговор...Всеки от нас притежава т.нар. нарцистични черти на характера. За щастие, разбира се, не всеки се формира като нарцистична личност. Нарцисизмът (самовлюбеността), който свързваме с хора, които сега неистово се стремят към лидерски, престижни или управленски обществени позиции, е своеобразен спектър от поведения - от напълно здрави и функционални, до отчетливо патологични. В науките за поведението имаме и специално название - "нарцистично личностно разстройство". Ако наистина изборната ситуация в този момент се разглежда като отключващ фактор за симптомите на това разстройствo, то както много от избраниците, така и редица избиратели в предстоящите избори са вече на "върха на вълната", за която намеквате във въпроса си. Така изглеждаха нещата на последните парламентарни избори - нация от нарцистично разстроени гласоподаватели. Днес, положението е безнадеждно, но не е сериозно!

- Не е ли всъщност нарцисизмът на някои от управлявалите ни доскоро и управляващите ни днес това, което отблъсква - съзнателно или не - обикновените хора от участие в обществено-политическия живот в страната?

- Може и така да се каже - не разполагаме със системни и достатъчно задълбочени социално-психологически изследвания, но и от пръв поглед си личи, че всеобхватната грандиозност във фантазиите и поведението на редица съвременни политически фигури - както по света, така и у нас, буди безпокойство у обикновените хора и естествена готовност за пасивна съпротива и апатично до самозащитно избягване на досега с тях. Потребността от безусловно обществено одобрение, доведена до страстно желание за адмирация, от страна на непосредственото обкръжение и безликата публика, съчетана със загуба или недоразвитост на способността на политическите водачи за неподправено съпреживяване с обикновените граждани, са опасна смес за всеки кандидат за политически пост. В днешната ситуация от българския избирател се изисква особена бдителност в това отношение. Психолозите и психиатрите говорят помежду си, че злокачественият нарцисизъм може да се разпознае относително независимо от контекста на поведението на политика, ако се наблюдават едновременно девет диагностични показателя. Ако от тях пет са налице при даден кандидат за политически пост, наистина става дума за злокачествен управленски нарцисизъм или ситуативно нарцистично разстройство на политическия кандидат.

- Кои са тези критерии?

- На първо място, политикът чувства и приписва величествена, грандиозна значимост на собствената си личност, роля и дейност като в поведението или фантазията си преувеличава текущите и бъдещите постижения и качествата си, и настойчиво очаква или изисква от околните признание и възхищение от превъзходството и компетентността си. След това, политикът или кандидатът за политически пост е обладан от фантазии за безграничен успех, популярност, слава, неоспорима ефективност, страхотна власт или всесилност, несъпоставима проницателност и мъдрост (т.нар. "церебрални нарцисисти"), физическа привлекателност или "сексапил"(т.нар. "соматични нарцисисти"), народна любов и безгранична лоялност на поданиците, съпартийците и избирателите. На трето място, политикът е твърдо убеден, че е неповторим и незаменим, т.е. толкова специален, че е уникален и може да бъде разбран и обвързан с близостта единствено и само на други уникални и неповторими високостатусни личности и институции. Наред с това, самовлюбеният политик изисква извънредно, самоподразбиращо се внимание, възхищение и одобрителен интерес от страна на околните, или ако се провали в опита да ги получи - изисква безмерно страхопочитание и мрачна до зловеща слава. Не на последно място, политикът с нарцистична нагласа има чувство за неотменно съдбовно предназначение, което му позволява да налага собствената си приоритетна автофаворитизация на околните като настоява за автоматично, пълно съобразяване от всички със собствените му очаквания и предпочитания. В някои случаи водещ е симптомът на "макиавелизма" - експлоататорското, използваческо отношение към другите хора и групи в обществото. Сред относително тежките симптоми е и вече споменатата неспособност за съпреживяване - неумението или нежеланието да се отъждествиш и да приемеш чувствата и потребностите на другите. Не на последно място в този мрачен списък попада и постоянната завист към околните или приписването на околните на враждебна завист спрямо собствената личност и дело. И накрая, разбира се, арогантността, пренебрежителността, дебелокожието в поведението и вътрешната нагласа, съчетани с рязка раздразнителност и несъразмерна гневливост или аутизъм при протипоставяне, затрудненост и пренебрегване във взаимодействията с околните.

- Излиза, че повечето от познатите ни политици се нуждаят от "професионална помощ"?

- Не бих могъл да се съглася, че нарцисизмът е професионално специфичен и че сред политиците преобладават хора с нарцистични проблеми в личностното развитие и ситуативната социална адаптация. Просто "нарцисите" със социални професии - това може да са журналисти, социолози или учители, спортисти, известни хора на изкуството, личности с отчетливо публично присъствие, в това число и политици и кандидати за политически постове (може би по-често при мъжете сред тях) - си личат по-отчетливо. Иначе около 1% от съвкупното население страда от нарцистични разстройства на личността, произхода на които се свързва предимно с насилие или емоционални травми в ранните години от живота, нанесени съзнателно или не от родителите, ранните авторитети и значимите връстници.

- Каква е опасността, ако лидерът в една общност е с нарцистично разстройство?

- Нарцистичният водач е свообразна кулминация, израз и олицетворение на ирадииращата психосоциална криза в една група, общност, организация или... държава. Колкото по-травмирани са самоуважението и човешките отношения в самата социална общност, толкова по-вероятна е появата и социалната валидизация на нарцистичен лидер. Потвърждаващи примери, колкото искате и в историята, и в ежедневието на българските общности. Злокачественият нарцисизъм в общностите обаче е по-опасен с това, че безсъзнателно изгражда и след това проецира върху обкръжението и социалната среда една фантазна, фиктивна, неосноваваща се на факти и доказателства "персона" или "идеология", от които всички трябва да са във възторг или страхопочитание. Така е например в много криминални или терористични групи. Грандиозните самозаблуди на нарцистичната фантазия за всемогъщество, подкрепени от придобиването на реална политическа власт в една общност или организация, водят до изграждането около нарцистичния лидер на опасни обкръжения от раболепни подлизурковци, послушни изпълнители и професионални угодници. Често те са по-опасни и от самия лидер, защото са му много нужни като източник на нарцистични доставки в нарастващи дози.

- Значи ли това, че един нарцистичен местен лидер ще предпочита добре оркестрираните илюзии пред упоритата, методична работа за конкретни подобрения?

- Независмо дали става дума за една фирма, за една община, или за държавата като цяло, господството на нарцистичния лидер е образно казано основано на "пушек и огледала". Слизането му от сцената на властта незабавно води до разкрития за действителността зад маските, нарастващо чувство на вина, срам и масиран пост-травматичен стрес в цялата общност. А с това и до агонията на пълното разочарование, невъзможността на доверието, загубата на вярата във възможността за смислено участие в обществено-политическия живот. В това се състои и цялото тежко наследство на нарцистичното управление - разрушаване на обществените връзки и политическа апатичност.

- И какво може да направи обикновения избирател, за да се върне на мястото си пред урната без чувство за вина и срам?

- Разбира се, че много политици имат нарцистични черти. Някои достигат в това до дълбока, съкровено преживявана като историческа по значимостта си самооценка за собственото място в обществения живот. Нарцисизмът и политическата власт са опасна смес, чиито съставки трябва да се държат далеч една от друга чрез постоянна проверка на действителността. В това е и надеждата на този разговор - ако хората имат едно добро начално разбиране за това как да разпознаят психологията на злокачествения нарцисизъм, те ще решат на кого да дадат и от кого да отнемат властта. Има смисъл, нали?