#издръжливост Текст №8 (16 април 2024):

"За да разберем как е възможно да се постигне и поддържа устойчива издръжливост в човешките системи (групи, организации, общности и цели общества) е нужно да разберем издръжливостта на индивидуално ниво.

Изследванията на природата на устойчивата издръжливост на индивидуалността разкриват, че тя е сложен биописихосоциален конструкт като здравето и психичната зрелост.

Установено е, например, че има значима връзка с показателите за психично здраве, като например: чувството субективно благополучие, удовлетворение от живота, положителен афективен/емоционален статус, тревожност, прегаряне и депресия

Важно е, че при строг преглед на доказателствата от изследванията (вижте повече в: Barends et al.) може да се заключи, че: "Устойчивата издръжливост е тясно свързана със следните екзистенциално-психодинамични характеристики в битието, а оттам и в труда и социалната практика на възрастните." Разбира се, за да се говори за причинно-следствени връзки е нужно да се направи лонгитудно изследване, тъй като повечето изследвания към момента са само напречно-срезови и не може да се твърди, че връзките на издръжливостта и изброените променливи, свързани с психичното здраве имат причинно-следствен характер.А те са:

• преживяване на субективно благополучие (жизнерадост, щастие);
• психологически стрес (намален)
• проактивност в работата и ключовите роли в живота
• творческо поведение
• ангажираност за промяна
• производителност
• трудова, социална и морална ангажираност
• организационна ангажираност
• прегаряне, емоционално изтощение (отрицателна връзка)
• удовлетвореност от живота и работата.

Издръжливостта е в основата на това, което наричам "психосоциален имунитет", който осигурява и зряла психологическа защита, като намалява въздействието на следните стресови фактори, свързани със живота и работата на възрастните, зрели хора, наричани още „основни рискове":

• тормоз и несправедливост и нераве нство на работното място и в обществено-политическия живот;
• работно претоварване и икономически натиск/насилие;
• неяснота на ролите (несигурност по отношение на отговорностите, очакванията, приоритетите и обхвата на ролята на човека в човешките му системи);
• конфликтна среда и конфликтни отношения;
• преживявания на несигурност и безсилие, приучена безпомощност.

Тези фактори могат да дадат полезна представа и да предложат психосоциални практики, които биха могли укрепват издръжливостта на хората и техните човешки общности (например, служителите в една бизнес организация, или гражданите в дадено общество в риск).

Струва си да се отбележи, че изследванията разкриват, че най-голям ефект върху индивидуалната издръжливост има укрепването на защитните фактори ("психосоциалния имунитет") и капацитета за конструктивно справяне.

Ще ги опиша по-долу в Текст №9."   



Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.

В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.

Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.

Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.

До следващия вторник с #издръжливост!"

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

#leadersindeed АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024 година
е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.

Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.

Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.

Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.

Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.

Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.

Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си! 

Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес: 

dr.plamen.dimitrov@gmail.com 

Успехи и до скоро!

Пламен   www.plamendimitrov.blog.bg  https://www.pld-bg.eu 
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.





#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024

#014/101: САМООБЛАДАНИЕ:

МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:

• лесно се ядосвам и губя хладнокръвието си когато съм под натиск или стрес...
• прекалено бързо си изпускам нервите и казвам неща, които не би трябвало...
• лесно се разстройвам и започвам да се държа емоционално като се отбранявам или се затварям в себе си...
• чувствителен съм когато ме критикуват и се отбранявам с всички сили...
• чувствам, че лесно се поддавам на настроенията си...
• в много ситуации се държа и говоря цинично... 
• изненадите ме изваждат от равновесие и реагирам на тях с раздразнение...
• не мога да се сдържа да не дразня околните и да не ги провокирам...
• трудно овладявам гнева и безпокойството си...

МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?

• трудно ми е да показвам адекватни на ситуацията емоции...
• хората около мен ме смятат за студен и дистанциран...
• държа се прекалено сдържано в ситуации, в които хората открито показват чувствата си... 
• твърде често не ме разбират правилно...
• трудно ми е да поддържам отношения с хора, чиито действия се ръководят повече от чувствата, отколкото от разума им...

МОГА И СЕ СТРЕМЯ:  

• да запазвам самообладанието си под натиск...
• да не изпадам в раздразнение и самоотбрана в трудни за мен ситуации...
• да постъпвам зряло при овладяване на стресовите ситуации...
• да запазвам контрола върху действията си и в трудни за мен ситуации...
• да се справям със стреса и напрежението...
• да запазвам самообладанието и равновесието си при неочаквани и неприятни промени на обстоятелствата около мен...
• да не реагирам с раздразнение, когато нещата не се развиват съгласно очакванията ми...
• да оказвам положително влияние в ситуации, които другите смятат за кризисни...

АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024

АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
#012 ПРОАКТИВНОСТ
#013 УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ
#014 САМООБЛАДАНИЕ

СЛЕДВА:
#015 СЪПРИЧАСТНОСТ

 #HelpingHelpers2Help #PsychologyOnline

HELPING HELPERS TO HELP - Текст №11 - (15.04.2024):

"Да, психотерапията, за да е успешна и смислена помощ, следва да има екзистенциална валидност в живота на клиента.

Термините „психологическо консултиране“ и "психологическо лечение" или "психотерапия) се използват в наше време по много начини.

Едно ключово измерение, вече обсъдено тук по-рано, е свързано с хората, които помагат на хора.

Други съображения за определяне на психологическото консултиране и психотерапията включва разглеждането им като помагащо взаимодействие, като специфична грижовна човешка връзка, като репертоар от научно обосновани интервенции и като психосоциален процес с определени цели и механизми.

Консултирането и психотерапията са преди всичко помагащо отношение.

На практика всички професионални консултиращи психолози и психотерапевти са съгласни, че добрите и професионално осмислени помагащи взаимоотношения при консултиране  и психотерапия са необходимата основа, за да бъдат ефективни с клиентите. Някои дори смятат, че връзката при консултиране и терапия е не само необходима, но и достатъчна за конструктивни промени, които да настъпят в клиентите (Rogers, 1957).

Един от начините за дефиниране на консултирането и психотерапията включва определяне на основните качества на добрите помагащи взаимоотношения при консултиране и психологическо лечение.

Засега е достатъчно да кажем, че тези помагащи фактори, предлагани от помагащия, понякога наричани „основни условия“, са емпатично разбиране, уважение и приемане на текущите състояния на клиентите и автентичност. Термини като „активно слушане“ и "професионална емпатия" също служат за изразяване на разбирането за основните умения на помагащите взаимоотношения за консултиране, психотерапия или психосоциално подпомагане.

Тези, които гледат на консултирането и психотерапията предимно като на помагаща връзка, са склонни да бъдат привърженици на теорията и практиката на личностно-центрираното консултиране (Rogers, 1961; Raskin and Rogers, 2005).

Психотерапията като репертоар от научнообосновани интервенции

Повечето професионални помагащи не биха разглеждали връзката с клиента при консултирането като достатъчна сама по себе си, за да настъпят конструктивни и своевременни и устойчиви промени в клиента. Следователно, те използват набор от теории и интервенции в допълнение към връзката си с клиента.

Консултантите, които прилагат репертоар от интервенции, трябва да вземат предвид внимателно кои интервенции и концепции да използват, с кои клиенти и с какво вероятност за успех. Репертоарът на интервенциите отразява техните теоретични ориентации: например психоаналитиците използват психоаналитични концепции и интервенции, а гещалт терапевтите използват гещалт интервенции.

Някои помагащи професионалисти са еклектични и използват интервенции, извлечени от различни теоретични позиции. Това, което има значение в психотерапията, е кой я прави и как и с кого я прави.

Това е факторът "Кой как кого“, по сполучливото определение на Корсини (Корсини, 2005). Той просто изтъква, че личността на помагащия и автентичното му присъствие в ситуацията на клиента са също така важни за успеха на терапията, както и специфичните психосоциални интервенции."   



За поредицата:

Добре дошли в новата поредица от ежеседмични авторски текстове, обединени в рубриката "HELPING HELPERS TO HELP!" (Помагайки на помагащите да помагат!).Следете я като търсите публикации тук и във Фейсбук под хаштаг #HelpingHelpers2Help

Каква е целта на тази нова поредица от текстове? Това е онлайн споделяне на моя практически опит в работата с хора, които се занимават с консултиране професионално или с хора, които просто искат да подобрят жизнените си умения си да помагат на други хора.

В тази поредица представям някои от основните подходи и умения за подобряване на разбирането и взаимоотношенията нужни за справяне и промяна, които сам използвам вече над 40 години в професионалната си практика като психолог, екзистенциален терапевт и консултант по екипно и организационно развитие.

Ще се старая да предоставя един систематичен подход към специфичните умения, които помагат на нуждаещите се от помощ да променят начина, по който се чувстват, мислят, общуват и действат.

Основният фокус ще е върху консултирането на индивиди. Но някои от идеите могат и да се използват в работата с групи, екипи и цели организации.

Поредицата е предназначена както за тези, които искат да усъвършенстват своите умения за консултиране и помощ, така и за тези, които сами търсят помощ от квалифицирани консултанти. Разбира се, надявам се текстовете в поредицата да са полезни и на всички, които искат да подобрят уменията си за изграждане и поддържане на добри взаимоотношения в ежедневието си.

С напредването на поредицата ще ви запознавам накратко и с репертоар от методи за диагностика и интервенция в процеса на консултативната работа. Поредицата ще ни даде възможност да водим дискусии и да разгледаме теми, които представляват интерес за читателите.

В поредицата са включени само мои авторски текстове. Моля, цитирайте източника, ако ги споделяте и използвате.

До скоро с Текст №12, който ще бъде публикуван тук на  22.04.2024 г.

Пламен pld-bg.eu #HelpingHelpers2Help #PsychologyOnline

 © #HWL2024 #КакЖивеем 

"Екзистенциално-психодинамичната терапия, това което през последните 40 години определям като ПСИХОПРАКСИС, се разпознава по най-малко 25 признака, характеризиращи поведението на терапевта и отношенията му с хората, които се обръщат към него за професионална помощ:

1. Задълбочено изслушване и наблюдение на живия опит на клиента/пациента с приемане и ангажирано любопитство към преживяванията и практиките му в реалната жизнена ситуация и в жизнения му път.

2. Присъствие с пълноценно съответствие с автентичното аз на терапевта и, ако и когато това е подходящо, изразяване му във взаимодействията с пациента.

3. Безусловно положително (уважително) отношение към клиента/пациента, което се изразява вербално и въплътено в невербалното поведение на терапевта.

4. Силно развито чувство за професионална емпатия, което терапевта изразява към клиента/пациента. Това означава той да може деликатно да му предава възприятието си за съпреживяваното преживяване и поведение на клиента/пациента по начин, по който му дава възможност да се чувства дълбоко чут и разбиран. Това улеснява клиента/пациента да прави нови открития, които могат да варират от ситуативно полезни до трансформиращи живота му.

5. Признаващо оценяване на клиентите/пациентите заради тяхната присъща стойност и достойнство отвъд тяхното нежелано и/или неефективно поведение.

6. Увереност на терапевта, че дори най-нараненият клиент/пациент има капацитета и потенциала да се излекува и да осмисли и надмогне страданието си.

7. Убеденост, че всеки клиент/пациент е способен на себеактуализация и да постигне и онова ниво на функциониране и развитие, което е отвъд нея - още Маслоу го определя като "selftranscendence".

8. Увереност, че самоактуализацията е добра не само за клиента/пациента, но е добра и за света, в който той живее и се променя.

9. Убеденост, че живия конкретен опит на клиента/пациента замества всяка абстрактна теория за това как този клиент/пациент би могъл да живее и да се реализира при съществуващите в ситуацията му екзистенциални възможности и ограничения (дадености).

10. Улесняване на търсенето на смисъл, свобода и свързаност от клиента/пациента. Това включва изследване на дефиницията на клиента/пациента за себе си и за неговия свят чрез собствените му вербални послания и невербални сигнали. Може да се наложи самоличността и аз-свят идентичността на клиента/пациента да бъдат предизвиквани и дори трансформирани, за да може евентуално да бъде изградена и прегърната по-възнаграждаваща идентичност, ако клиентът/пациентът реши така.



11. Притежаване и прилагане на гъвкавост, присъствие, спонтанност и креативност за работа с всеки клиент/пациент, така че всеки клиент/пациент да има уникален, свой и неповторим терапевтичен път.

12. Осъзнаване и честност относно собствените силни и уязвими страни на терапевта като терапевт, като личност и като екзистенциална реалност. Това включва познаването и признаването на собствените ограничения на терапевта.

13. Пълно ангажираност с преживяванията и практиките в настоящия момент. Разпознаване кога жизненоважни елементи от миналото и бъдещето на клиента се съдържат и възпроизвеждат в настоящия момент. Изследването на това, което възниква от настоящия момент, може да улесни промяната, която варира от фина и минимална (почти незабележима) до драматична по мащаба и последствията си.

14. Убеденост в това, че осъзнаването, което се появява в настоящия момент, както в рамките на преживяванията и практиките на клиента/пациента, така и в рамките на преживяванията и практиките на терапевта, така и в отношенията и взаимодействията между терапевта и пациента, ще доведе до точната интервенция, която най-добре ще придвижи терапевтичния процес напред и ще съдейства за постигането на осезаеми и значими за пациента, екзистенциално смислени резултати и по-високо качество на живота му.

15. Доверяващите се на терапевта клиенти/пациенти винаги познават себе си по-добре, отколкото терапевтът може да ги опознае. Работната задача на терапевта не е да дава отговори и съвети на клиента/пациента, а да предостави вместилище (контейнер), в който клиентът да удържи, изучи, изследва и (пре)открива собствените си отговори и решения.

16. Екзистенциално-психодинамичният терапевт се чувства комфортно и приема, когато не знае. Има способността да остане присъстващ и да е търпелив с процеса, докато мистерията на незнанието и неизвестността се трансформират в повишена яснота и решителност за клиента/пациента.

17. Търпеливо мълчание и вслушване, докато клиентът/пациентът има нещо уместно да сподели, като по този начин терапевта привлича клиента/пациента по-дълбоко в тяхното непосредствено преживяване и взаимодействие.

18. Автентичност в контекста на връзката "пациент-терапевт". Това улеснява клиента/пациента да се доверява на собствената си автентичност. В резултат на това може по-лесно да достигне и да изрази пълната гама от чувствата си. Пациентът винаги усеща стойността на това терапевта му да е автентичен. И да се ангажира с изследването на смислените истини за страните в психотерапевтичната ситуация.

19. Използване на връзката "пациент-терапевт" като мощен начин проблемите на интимността и екзистенциалните теми на пациента да бъдат изследвани директно в терапевтичната сесия. Промените в нея възникват чрез изследване на автентичната връзка "пациент-терапевт", както и в психодинамиката на всеки пренос и/или контрапренос, който може да се случи в хода на терапията.

20. Оценяване на взаимността на връзката "пациент-терапевт", особено важността на взаимното уважение и грижа, за да може връзката да се развива оптимално. Оценяване на реципрочността на нуждите, които се задоволяват, като същевременно се признава, че тези нужди са различни.

21. Насърчаване на развитието на връзката Аз-Ти с пациента и признаване на нейната святост в терапевтичната работа. Адресиране на всичко, което може да пречи на връзката Аз-Ти да се развие.

22. Доверие на терапевта в собствените му способности и в капацитета му да държи вместилището/бремеприюта (контейнера) открит и безопасен за пациентите си, докато те работят със своите променящи се чувства, нужди, проблеми и практики.

23. Приемане и пълно ангажиране с каквито и да са преживявания (емоции, чувства, мисли и идеи) и практики, с които се сблъскват пациентите в терапията и в живия си живот – дори когато това е лично неудобно и трудно за терапевта.

24. Приемане и пълно ангажиране с чувствата, които терапевта има към своите клиенти/пациенти, и работа чрез тях по подходящ професионално етичен начин - независимо от други обстоятелства.

25. Осъзнаване и въплъщение в поведението на терапевта на неговия уникален терапевтичен стил като валиден и достатъчен.    

Е, има и много още.

Но тези 25 индикатора за модалността, в която развивам моята практика през последните 40+ години са едно добро начало, за да разберем защо я наричам ПСИХОПРАКСИС или екзистенциално-психодинамична терапия." (стр.344-345)

Откъс от:
Димитров, Пл. (2024, под редакция до края на 2024 година)
КАК ЖИВЕЕМ... (1984-2024)
(Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София. Сборник от 25 книги.

 #HWL2024 #КакЖивеем

                             

"Какви лидери си пожелаха българите за 2024-та година и в бъдеще?

В навечерието на Новата 2024-та година успях да обработя резултатите от едно кратко проучване, което направих през последните три месеца на 2023-та, с помощта на 3286 икономически активни българи (54% от тях са жени), живеещи в България, на възраст между 18 и 68 години.

Те са част от извадката на хората, до които се допитвах конфиденциално последните 30 години във връзка с изследването на негласуващите български граждани и в лонгитудния ми проект "Как живеем.." (1984-2024).

Предстои да публикувам по-подробно и официално изводите от това изследване до края на 2024 година.

Но сега, предизборно, в резюме, представям на вниманието ви 8-те фактора, които факторния анализ на спонтанните отговори на изследваните българи (3286 е повече от представителна за страната извадка) подреди.

Осъзнавайки, че политическото и корпоративно лидерство не е просто лично качество, което овластяваните от нас хора притежават или не, а по-скоро способност за ефективно групово, организационно и социално взаимодействие, изследваните си пожелават лидерите на работното им място и в обществено-политическия живот на България да продължат да се развиват, за да удовлетворяват по-пълноценно очакванията на сегашните и бъдещите си последователи и сътрудници, които ги овластяват, дават им мандат да са (според силата на факторните тегла в анализа):

1. По-автентични. Да развиват и изразяват самоосъзнатост, да работят с недостатъците и сянката си (в Юнгианския смисъл на термина "сянка"), за постигането на обективна екзистенциална автентичност в преживяванията и практиките си. Да са по-неподправени, по-спонтанни, по-честни, по-искрени и по-обективни. Да живеят в реалността на хората, които ръководят и за чиито интереси са поели отговорност да се грижат.

2. По-любознателни и по-учещи, с по-висока консултативна готовност. По-често да си задават въпроси за това, което не знаят и не разбират добре. Да мислят критично и амбициозно, Да учат от опита непрекъснато и да прилагат в практиката си уроците, които научават отговорно. Да са иновативни, но и по-мъдри.

3. По-рефлексивни, по-системни и по-аналитични. Да се ангажират със системен анализ и рефлексивно осмисляне на сложните проблеми в човешките групи, организации, общности, в обществото като едно цяло. Да вникват в пораждащите ги дълбоки причини и динамични сили, търсейки стратегически и ефективни решения на основата на системно, а не опростенческо мислене. Да виждат "голямата картина", но да действат конкретно за ефективни, базирани на доказателства, решения.

4. По-гъвкави и по-диалогични в практиките си. По-отговорно да поемат смели ангажименти да откликват на променящите се изисквания към работата им. Да работят открито с всички и да променят отношението към работата си дори на своите опоненти, критици и противници. Да не са сковани, а по-креативни и готови да поемат смислени рискове.

5. По-подкрепящи участието и креативния принос на хората. Не е нужно да натрапват като правилни собствените си визии, идеи и разбирания, а да създадат условия и устойчива среда/култура хората в групите, организациите и обществото да са по-креативни, по-ангажирани и да инвестират по-пълноценно своя опит и компетентности в значими "партиципативни" (с повече участие от всички заинтересовани и засегнати), наистина демократично ръководени проекти и инициативи.

6. По-смели в условията на неопределеност и несигурност, в които живеят хората в обществото ни. По-способни да работят смело с конфликтни идеи и противоречия. По-често да излизат от удобните клишета и идеологически капсули и траектории. Да разглеждат реалността от различни гледни точки и да не се сковават в собствените си ограничени разбирания, а да се вслушват в хората и да ги питат "Какво, ако...?", "Защо да не...?"

7. По-издръжливи и по-емпатични в трудни и кризисни моменти. По-способни да дават пример за решителност и емпатична грижовност във времена на несигурност, тревога и несгоди. И да приемат критики и насоки от хората, задавайки им по-често въпроса "Има ли и други, по-добри за нас начини за действие?"

8. По-грижовни и по-съпричастни към хората. Да не се преструват на емоционално интелигентни, а да развият и разгърнат своята социална чувствителност и отговорност на практическо, ежедневно ниво. Да познават по-отблизо предизвикателствата, с които живеят хората и организациите, които се опитват да ръководят. Да поставят хората, здравето, реализацията и благосъстоянието им на водещо място в приоритетите си. И да изграждат устойчива култура на човечност.

Това е от мен по въпроса предизборно - гласуваме на 9 юни 2024 "2 в 1"!!

Очевидно е, че вслушването в обществеността води до извода, че лидерите ни - политически и корпоративни, - имат много да се променят и развиват през 2024-та и отвъд, за да останат такива в бъдеще и да заемат местата си си заслужено и смислено.

Не всички от досегашните, разбира се, ще оцелеят и успеят!

Благодаря на всички, които участваха като доброволци в това изследване, което не е поръчвано, финансирано и подпомагано от никой освен мен и моите сътрудници!" (стр. 2522). 

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.

Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА
@Existential FACTS