За краткост и удобство, ще го нарека ВЛАСТОХОЛИЗЪМ.

Но преди това нека покажем дължимото уважение на авторите на концепцията за работохолизма и да видим как аналогията с него ще ни помогне да разберем понятийната същност и валидността на ВЛАСТОХОЛИЗМА. През 70-80-те години на двадесети век на запад много се говореше за кризата в ценностното осмисляне на значението на труда и за засиления интерес на човека към развлеченията, комфорта и свободното време (Cherrington, 1980; Harpaz, 1988; Vecchio, 1980; Abbas et al., 1995). Много изследователи дори виждаха разпад на трудовия морал като ядро на масовата етика в потребителското общество. Опитвайки се да им се противоставят, други изтъкваха, че фактите всъщност говорят, че работим все повече, и че някои от нас са толкова свръхангажирани с работа, влагат толкова енергия и време в трудовата си дейност, че сериозно може да се говори за една психична и поведенческа зависимост, чието обозначаване и измерване заслужават въвеждането на понятието „работохолизъм” (Seybold & Salomone, 1994). Счита се, че трябва да сме признателни не на някой друг, а именно на Oates (1971), който пръв прилага понятието, за да опише хората, чиято потребност да работят яко придобива такава свръх-сила, че става реална опасност  за тяхното здраве, лично щастие, междуличностни отношения и социална реализация.  

Въпреки гигантския изследователски и популярен интерес към работохолизма (Fassel, 1990; Garfield, 1987; Kiechel, 1989a, b; Killinger, 1991; Klaft & Kleiner, 1988; Koonce, 1998; Machlowitz, 1980; Waddell, 1993), никакво внимание не се отделя на осмислянето и изследването на паралелната феноменология на властохолизма.

Какво представляват властохолиците?

Може простичко да се каже, че властохолици са просто всички тези, които инвестират над 40-50 часа седмично от живота си и отдават изключително внимание и психична енергия на преживявания и действия, насочени към придобиване, упражняване, притежаване или подчиняване на реална или въображаема власт.

Това, разбира се, е едно мое начално опростяване на сложната действителност на съвременния властохолизъм. Но то ни дава нещо важно – схващането, че тези хора свръхинвестират себе си във властта.  

Като социален и организационен психолог провеждам много наблюдения и разговори с различни хора в различни условия, в това число и с хронични властохолици в политиката, бизнеса, образованието, гражданския сектор, и си мисля, че мога да допълня нещичко скромно към разнищването на проблема с определението на властохолизма.

На пръв поглед, например, властохолиците са относително удовлетворени от живота си и това, което ги отличава са нагласите им към придобиването, притежаването, упражняването и преживяването на властта във всичките й многообразни измерения. Времето не е толкова важен измерител за тях, ако се вземе предвид  страстната им ангажираност и вътрешното удовлетворение, което властохолиците демонстрират във всичко, до което за добро или лошо се докосват чрез властта. Дори насън, ако съдя по сънищата, които са ми разказвали. Но за сънищата на властохолиците по-късно...

Властолюбие ли е това или просто ирационална, не винаги осъзнавана, дори натрапчива прекомерна свръхангажираност на преживяванията и поведението на хората с властта?

Зависимост като другите познати ни опасни и чисто човешки пристрастявания ли е?

Да я окуражаваме ли или да я лекуваме?

Вие какво мислите?

Да, наистина има различни форми на властохолизъм. Също както има много и различни форми на работохолизъм. Нуждаем се от своеобразна типология на властохолизма, построена на основата на разбиране за основните психологически измерения на властохолизма. На този етап аз се досещам, в резултат на скромните си наблюдения и проучания, за три. Ангажирането с придобиването, притежаването, упражняването или подчиняването на реална и въображаема власт, от една страна, насочеността на преживаването и поведението с властта – от мен към другите и от другите към мен, на второ място, и на трета позиция,  тенденциите към обсесивно-натрачиво поведение и преживяване.

При висока ангажираност с власт прилагана от мен въху другите и ниска обсесивност можем да предположим, че е налице този тип властохолизъм, при който представителите му търсят отношения, поведения и ситуации, в които могат да упражняват относително зряло и продуктивно власт и да ръководят, управляват, доминират и извличат лично удовлетворение от притежаването и упражняването на функциите и атрибутите на властта, и затова я предпочитат пред всички други отношения, поведения и ситуации.

Компулсивните властохолици с ориентация от себе си към другите, обаче, са склонни да преживяват и използват властта си ритуализирано, натрапчиво и потенциално нарцистично и дори патогенно като свръхдоминантост, тираничност…

Можете да построите и сами останалите типове преди да продължим...

(Слева продължение 002)