ПСИХО(Б)ЛОГ :: ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ. . . НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Май, 2012

П	В	С	Ч	П	С	Н
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30	31

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.01 22:11 - ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ - 010

Автор: plamendimitrov Категория: Технологии

Прочетен: 329 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 07.02 09:07

ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ

(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров

Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се.
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.

^{Tо the MGO - 5ESTEB42!}

Продължение от 009

По същество, психичните процеси, които стоят зад самозаблудите ни са на самата повърхност на поведението ни - образно казано. Можем да наблюдаваме действието на защитните механизми непрекъснато в ежедневието си, без да ни е нужна кой знае колко изтънчена диагностична процедура. Явно е - от пръв поглед, - че между тяхната работа и проблемите в ежедневната ни среща с вътрешната и външната реалност има определена връзка. И не на последно място, защитното ни функциониране, водещо до самозаблуди и интрапсихична манипулация на действителността, отразява и характеризира начина, по който се адаптираме към предизвикателствата и задачите на живота си (Vaillant, 1977)[ ].

Преди почти 30 години като студент по психология написах дипломна работа посветена на конструкта "защитни механизми" във фройдистката и неофройдистка психология. Тогава се самозаблуждавах, че мога да ги обхвана и опиша по начин, който да позволи тяхната системна диагностика и класификация. Разбира се, не си давах достатъчно ясна сметка за многообразието и пластичността им, защото ги разглеждах като изолирани "механизми", а не като комплексни процеси на психичната ни организация, ангажирана със самозащитата си, т.е. като защитно-компенсаторно функциониране на психиката.

Връщайки се сега към тях в контекста на самозаблудите, не мога да пренебрегна класиците. През 1893 г. Фройд въвежда в психологията конструкта "защитни механизми" (Freud, 1893/1964) [ ], описвайки предпоставките, работата и ефектите на изтласкването. В основата на изтласкването той вижда неудоволствието, произтичащо от несъвместимостта между едно психично съдържание, което следва да се отхвърли и останалата част от психичните съдържания, която доминира текущата организация на Аз-а. Изтласканите психични съдържания не достигат до съзнанието ни, но взимат своя реванш като деформират съдържанието му, а в някои случаи и действат патогенно - т.е. имат водеща роля в образуването на невротичните и психотични симптоми.

Голямата заслуга на Фройд (Freud, 1926/1963)[ ], обаче, е именно в това, че описва ясно общата последователност в процесите на защитно-компенсаторно функциониране на психиката като цяло. От активирането на импулс (1), водещ до преживяване на интрапсихична заплаха, ако импулса бъде изразен и/или осъзнат(2), през мобилизацията на тревожността(3) и нейното редуциране чрез задействането на един или на комплексна система от защитни механизми(4). Точно тази последователност от 4 стъпки стои в основата и на повечето самозаблуди в ежедневието ни. Това е "психопатологията на ежедневието ни", манифестираща ирационалността във функционирането не само на невротика, но и на адекватно функциониращия, рационален човек, който при това продължава да се самозаблуждава, че не се самозаблуждава. Самозаблудите ни са психично средство да се защитим от интрапсихичните заплахи, на които се натъкваме в живота си. Емоциите, които сигнализират за подобна заплаха са обикновено тревожността, вината и усещането за загуба...

(Следва продължение)

Нагоре