© #КакЖивеем #HWL2024

"ТОЗИ НАШ СМЪРТОНОСЕН ЖИВОТ!

Хората сме постоянно в капана на екзистенциално-психодинамичния си надисторически и мета-културен парадокс.

Накратко: имаме невероятно развито либидо - влечение към оцеляването си - към запазването и продължаването на живота (си), но и изключителната психична способност да вникваме в бруталната реалност и в развитието във времето на нещата в живота и в света, в който живеем.

Това ни прави и креативни, прозорливи и мъдри животни, но и животни, които от рано и постоянно осъзнават, че са смъртни. Всъщност, проблемът не е, че знаем, че ще умрем и че добре знаем, че безсмъртието е само символно.

Големият ни екзистенциален ужас, страхът ни с главно "С" е, че не само, че живеем твърде кратко, но и че животът ни е твърде незначителен в крайна сметка.

Това поражда у нас едно постоянно не винаги добре осъзнавано болезнено усещане за неадекватност, за неуютност в света - чувството, че в живота ни нещо постоянно липсва, че нещо с нас не е наред. Това е фактически изворът на екзистенциалната ни тревожност - терорът на предстоящото тотално забвение и изчезване, към което неизбежно се приближаваме с всеки ден от живота.

И въпреки, че този екзистенциален ужас е предимно несъзнаван и дълбоко заравян в подсъзнанието ни, той е в самата сърцевина на всяко наше човешко поведение, на целия наш смъртоносен живот.

                          
 
Справяме се с екзистенциалния ужас като се опитваме да придадем смисленост на живота си, да постигнем нещо с трайна стойност - нещо героично, нещо, което да ни надживее, за да потвърди смислеността на съществуването ни, неслучайността ни.

Правим това в и чрез културата, която създаваме, с начините ни на живот, чрез които внасяме структура, организация, ред и стойност в индивидуалното и колективното си съ-съществуване.

И имаме множество "героични" и "утешителни" екзистенциално психодинамични и културно-мирогледни митове и практики...които ни позволяват да изградим идентичност и самоуважение.

И да желаем нещата, които се ценят в културата ни най-много.

Успехът на тези ни усилия ни кара да се възприемаме екзистенциално героични и да инвестираме животите си в неща, които ще ни надживеят във времето и ще са отвъд нас в живота на хората след нас.

Така отричаме символно поне смъртта чрез героични постижения и... утешителни споделени самозаблуди и идеологии. Самият смисъл на живота ни и собствената ни идентичност са дълбоко свързани с културата и митологията й, към които принадлежим.

И се чувстваме дискомфортно изправени пред култури, възгледи и хора, различни от нашите. Нерядко ги определяме като малоценни в сравнение с нашата култура и себеподобните, с които я споделяме и възпроизвеждаме. И сме готови да ги разрушим.

Създаваме и разпространяваме разкази, повествования и истории в защита и отстояване на правотата, значимостта и превъзходството си.

Следваме идеологии, митове, ритуали и лидери, в които вярваме, че могат да ни защитават, да ни спасяват от екзистенциалния ни ужас.

Това е креативната сила на сублимацията в развитието на човека, историята и културата му.

В сърцевината и, обаче, е все същата екзистенциална тревожност, която може да ни превърне - в името на егоистичната ни самозащита, - и в безмислостни унищожители на заплахата за индивидуалните и колективните ни смисли, идваща от другите, различните от нас

Докато осъзнаем, че винаги сме били, сме и ще сме едно с тях в този наш общ, човешки смъртоносен живот." (стр.709-710)

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция),
Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

©️ Съдържание на сборника:
КАК ЖИВЕЕМ...(1984-2024)
(Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи):

Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.

Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu