Постинг
23.03 07:35 -
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ..."(Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието)(стр.218-219)
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.03 07:36
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.03 07:36
#HWL2024 #КАКЖИВЕЕМ
„Всеки човек има своя имплицитна теория за промяната и развитието си, даже когато не я осъзнава ясно и дори отрича да има и използва такава. Тя е неотменно част от опита му, от картината на живота му, от автобиографичния му разказ за жизнения му път и за екзистенциалната му ситуация "тук и сега, и след малко...".
Дори да е често психодинамично игнорирана и изкривявана в забързаното му ежедневие и от обуславянето в социализацията му, тази имплицитна, субективна теория за собственото ставане на човека е съвсем реален продукт от един неспирен вътрешен процес на самоизследване, мониторинг и критична рефлексия на този човек върху това как живее, какво и как му се случва в живота и в света, в който живее. Няма човек, който да не я включва в своя мироглед/манталитет.
В частност, всеки човек, който търси професионална психологическа помощ влиза и участва в консултативния процес с това, което в екзистенциално-психодинамичната парадигма наричаме „наивна теория на клиента за промяната” или "Екзистенциална транспектива". Понякога тя е вярна, смислена и обективна, но много по-често е субективна, безсмислена самозаблуда...за хода на живота му.
Дънкан, Соловей и Ръск (Duncan, Solovey & Rusk, 1992; Duncan & Moynihan, 1994; Duncan, Hubble & Miller, 1997; Duncan & Miller, 2000; Duncan, Miller & Sparks, 2004) първи официално предлагат този термин, за да ни напомнят, че в работата си е нужно непрекъснато да отчитаме със задълбочено внимание личната позиция (допусканията и интерпретациите) на клиента към случващото му се в консултативния процес в неговия комплексен екзистенциално-психодинамичен биографичен контекст.
Нищо изненадващо няма в това, че тази наивна, лична теория на клиента за промяната и развитието му – както доста често се оказва в практиката, - обикновено се разминава в определена степен с тази на консултанта или помагащия на клиента професионалист.
От практична гледна точка и с особено значение за терапевтичната работа е, че тази „наивна, полуосъзнавана, оперативна теория за собственото движение по жизнения път” касае всички чувства, възприятия, допускания, защити и интерпретации на клиента за проблемите му в консултативната и екзистенциалната му ситуация както и техните възможни решения, с които той идва при нас за професионална помощ.
Без нейното отчитане и внимателно съвместно и достатъчно продължително изследване като важна част от консултирането не е възможно консултативния процес да е ефективен на нито един от своите етапи.
Игнорирането й – от клиента и от консултанта, - обикновено води до нарастване на риска клиентът прибързано или постоянно да бъде етикетиран като „резистентен” , защото не се приспособява към разбирането (професионалната концепция) на консултанта си как промяната се случва в техните взаимодействия.
Каквито и професионални, базирани на научни изследвания и емпирично доказани знания, опит, диагностични критерии и констатации, и произтичащи от тяхната научна логика методи и модели за интервенция да има и прилага в работата си консултанта, в крайна сметка, случващото се във всеки един миг от консултативния процес винаги се „прекроява” и опосредства през „теорията, разбирането на клиента за промяната”, през това, което той възприема за помагащо му в живота или не.
Екзистенциално-психодинамичната концепция за „теорията на клиента за промяната му”, разбира се, не означава, че клиента живее с една ясно дефинирана, завършена и изцяло съзнавана и последователно прилагана концепция за това как се променя и решава проблемите в битието си или как прави/става себе си.
Дънкан и Спаркс (Duncan & Sparks, 2004, p.31), например, го казват много точно:
„Теорията на клиента за промяната не е структура в ума на клиента, която можете да разкриете чрез експертното си изследване. Тя по-скоро е един план за живота му, който ко-еволюира с разгръщането на рефлексията му върху собствения му цялостен жизнен опит в диалога му с консултанта”.
Всеки път когато още в първите ни срещи насочвам вниманието и рефлексията на хората, търсещи консултативна помощ, към това, което в миналото им е довеждало до положителни и съзидателни за тях промени или решаване на сложни дилеми в собствения им живот, откривам заедно с тях, че те вече разполагат с богат арсенал от вътрешни способности и външни ресурси, които са използвали доста успешно в миналото си.
Много често, обаче, установявам също как клиентите по една или друга причина в момента са при мен, защото по някакъв неясен за самите тях начин са „забравили” за тях или са загубили увереност, че те и в текущата им ситуация биха им свършили работа.
Моля, сверете това със своя жизнен и професионален опит преди да ви представя няколко типични случая, в които „теорията на клиента за промяната” или "екзистенциалната транспектива" се оказва централен проблем в консултативния процес.” (стр. 218-219)
© Димитров, П., (под редакция, 2024),
Как живеем...(Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието, 1984-2024). София – Сборник от 12 книги*, ISBN 978-954-91472-9-2.
#какживеем pld-bg.eu
*СЪДЪРЖАНИЕ НА СБОРНИКА:
КНИГА 01: ОТ УТРОБАТА ДО ГРОБА - ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО
КНИГА 02: ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО-ПСИХОДИНАМИЧНА ТЕРАПИЯ
КНИГА 03: ПЛАНОВЕ, ГРИЖИ И КРИЗИ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТНОСТ
КНИГА 04: ТОЗИ СМЪРТОНОСЕН ЖИВОТ
КНИГА 05: ЕЖЕДНЕВНО СМИСЛОБРАЗУВАНЕ
КНИГА 06: СВОБОДА ОТ И СВОБОДА ЗА
КНИГА 07: СЪ-АВТОРИ И ГЕРОИ НА СЪДБАТА СИ
КНИГА 08: ИНТИМНОСТ, САМОТА И САМООТЧУЖДЕНИЕ
КНИГА 09: КОЛКО Е ВАЖНО ДА (О)СТАНЕШ АВТЕНТИЧЕН
КНИГА 10: ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПРАГМАТИЗЪМ НА МЪДРОСТТА
КНИГА 11: СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА НА ВРЕМЕТО (1984-2024)
КНИГА 12: КАК ЖИВЕЕМ? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ
„Всеки човек има своя имплицитна теория за промяната и развитието си, даже когато не я осъзнава ясно и дори отрича да има и използва такава. Тя е неотменно част от опита му, от картината на живота му, от автобиографичния му разказ за жизнения му път и за екзистенциалната му ситуация "тук и сега, и след малко...".
Дори да е често психодинамично игнорирана и изкривявана в забързаното му ежедневие и от обуславянето в социализацията му, тази имплицитна, субективна теория за собственото ставане на човека е съвсем реален продукт от един неспирен вътрешен процес на самоизследване, мониторинг и критична рефлексия на този човек върху това как живее, какво и как му се случва в живота и в света, в който живее. Няма човек, който да не я включва в своя мироглед/манталитет.
В частност, всеки човек, който търси професионална психологическа помощ влиза и участва в консултативния процес с това, което в екзистенциално-психодинамичната парадигма наричаме „наивна теория на клиента за промяната” или "Екзистенциална транспектива". Понякога тя е вярна, смислена и обективна, но много по-често е субективна, безсмислена самозаблуда...за хода на живота му.
Дънкан, Соловей и Ръск (Duncan, Solovey & Rusk, 1992; Duncan & Moynihan, 1994; Duncan, Hubble & Miller, 1997; Duncan & Miller, 2000; Duncan, Miller & Sparks, 2004) първи официално предлагат този термин, за да ни напомнят, че в работата си е нужно непрекъснато да отчитаме със задълбочено внимание личната позиция (допусканията и интерпретациите) на клиента към случващото му се в консултативния процес в неговия комплексен екзистенциално-психодинамичен биографичен контекст.
Нищо изненадващо няма в това, че тази наивна, лична теория на клиента за промяната и развитието му – както доста често се оказва в практиката, - обикновено се разминава в определена степен с тази на консултанта или помагащия на клиента професионалист.
От практична гледна точка и с особено значение за терапевтичната работа е, че тази „наивна, полуосъзнавана, оперативна теория за собственото движение по жизнения път” касае всички чувства, възприятия, допускания, защити и интерпретации на клиента за проблемите му в консултативната и екзистенциалната му ситуация както и техните възможни решения, с които той идва при нас за професионална помощ.
Без нейното отчитане и внимателно съвместно и достатъчно продължително изследване като важна част от консултирането не е възможно консултативния процес да е ефективен на нито един от своите етапи.
Игнорирането й – от клиента и от консултанта, - обикновено води до нарастване на риска клиентът прибързано или постоянно да бъде етикетиран като „резистентен” , защото не се приспособява към разбирането (професионалната концепция) на консултанта си как промяната се случва в техните взаимодействия.
Каквито и професионални, базирани на научни изследвания и емпирично доказани знания, опит, диагностични критерии и констатации, и произтичащи от тяхната научна логика методи и модели за интервенция да има и прилага в работата си консултанта, в крайна сметка, случващото се във всеки един миг от консултативния процес винаги се „прекроява” и опосредства през „теорията, разбирането на клиента за промяната”, през това, което той възприема за помагащо му в живота или не.
Екзистенциално-психодинамичната концепция за „теорията на клиента за промяната му”, разбира се, не означава, че клиента живее с една ясно дефинирана, завършена и изцяло съзнавана и последователно прилагана концепция за това как се променя и решава проблемите в битието си или как прави/става себе си.
Дънкан и Спаркс (Duncan & Sparks, 2004, p.31), например, го казват много точно:
„Теорията на клиента за промяната не е структура в ума на клиента, която можете да разкриете чрез експертното си изследване. Тя по-скоро е един план за живота му, който ко-еволюира с разгръщането на рефлексията му върху собствения му цялостен жизнен опит в диалога му с консултанта”.
Всеки път когато още в първите ни срещи насочвам вниманието и рефлексията на хората, търсещи консултативна помощ, към това, което в миналото им е довеждало до положителни и съзидателни за тях промени или решаване на сложни дилеми в собствения им живот, откривам заедно с тях, че те вече разполагат с богат арсенал от вътрешни способности и външни ресурси, които са използвали доста успешно в миналото си.
Много често, обаче, установявам също как клиентите по една или друга причина в момента са при мен, защото по някакъв неясен за самите тях начин са „забравили” за тях или са загубили увереност, че те и в текущата им ситуация биха им свършили работа.
Моля, сверете това със своя жизнен и професионален опит преди да ви представя няколко типични случая, в които „теорията на клиента за промяната” или "екзистенциалната транспектива" се оказва централен проблем в консултативния процес.” (стр. 218-219)
© Димитров, П., (под редакция, 2024),
Как живеем...(Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието, 1984-2024). София – Сборник от 12 книги*, ISBN 978-954-91472-9-2.
#какживеем pld-bg.eu
*СЪДЪРЖАНИЕ НА СБОРНИКА:
КНИГА 01: ОТ УТРОБАТА ДО ГРОБА - ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО
КНИГА 02: ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО-ПСИХОДИНАМИЧНА ТЕРАПИЯ
КНИГА 03: ПЛАНОВЕ, ГРИЖИ И КРИЗИ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТНОСТ
КНИГА 04: ТОЗИ СМЪРТОНОСЕН ЖИВОТ
КНИГА 05: ЕЖЕДНЕВНО СМИСЛОБРАЗУВАНЕ
КНИГА 06: СВОБОДА ОТ И СВОБОДА ЗА
КНИГА 07: СЪ-АВТОРИ И ГЕРОИ НА СЪДБАТА СИ
КНИГА 08: ИНТИМНОСТ, САМОТА И САМООТЧУЖДЕНИЕ
КНИГА 09: КОЛКО Е ВАЖНО ДА (О)СТАНЕШ АВТЕНТИЧЕН
КНИГА 10: ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ПРАГМАТИЗЪМ НА МЪДРОСТТА
КНИГА 11: СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА НА ВРЕМЕТО (1984-2024)
КНИГА 12: КАК ЖИВЕЕМ? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ
Вълнообразно
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ" (Екзисте...
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ..."(Екзис...
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ..."(Екзис...
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ..."(Екзис...
Откъс от "КАК ЖИВЕЕМ..."(Екзис...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1471
Блогрол
