ПСИХОЛОГ С ВЛОГ В BLOG.BG (www.PlamenDimitrov.blog.bg)
- личен дневник на д-р Пламен Л.Димитров, Регистриран клиничен психолог-психотерапевт (BGRP-100184/2634-6001;6002;6004), Регистриран международен консултант по организационно развитие (RODC), Executive Search and Coaching Consultant (OrgDyne LLC) с авторски текстове в областта на екзистенциално-психодинамичното консултиране, аналитичната организационна и социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно, организационно и социално възстановяване и развитие, и корпоративни системи за психологическо и психосоциално подпомагане на служителите. Член на Американската психологическа асоциация (АРА) от 1990 година
За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM +359 888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dr Facebook: @PlamenDimitrov.BPS Website: www.pld-bg.eu
Представените текстове (на български и английски език) са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации.
Информацията тук се актуализира ежедневно. Благодаря ви за времето и вниманието ви към публикуваните текстове! Всички публикувани преди 1 януари 2024 година текстове са архивирани.
Пламен
People & Development Consulting Group Ltd.
https://www.pld-bg.eu
Постинги в блога
©️ #КакЖивеем #HWL2024
„Такъв беше случая с "Боримир" (псевдоним, даден на пациента за записките ми по случая). Той дойде за консултации изпълнен с чувството, че живота му – по собствените му думи, - е станал „блато от стагнация и неудовлетвореност от всичко”.
Следваше дълъг всеобхватен списък от разочарования. Боримир смяташе, че целия живот е едно “скучно сиво ежедневие”, в което нищо интересно не може да се очаква след като си станал „улегнал в рутината и скучен и за себе си мъж на 46 години”.
В първата ни среща беше искрено убеден - след няколко поредни, но едноактни по-ранни разговора с различни колеги, - че основният му проблем, обаче, е че има(л) депресивен характер.
Чудеше се дали бих могъл да му помогна да промени характера си, казвайки ми в същото време, че не смята – защо ли не бях изненадан!, - че това едва ли би било възможно...
Боримир беше научен работник – макроикономист, - с ясно изразена детерминистична концепция за човешката природа.
Това, което не очакваше, обаче, беше моя отговор на първоначалната му заявка: „Може би промяната на характера и ситуацията ви не само, че не ви е необходима, но е и невъзможна..."- казах му на първата ни среща.
Боримир беше очаквал да му кажа с наивен терапевтичен оптимизъм, че промяната е възможна и необходима, и се беше приготвил да ми докаже, че не съм прав. Нямах никакво намерение да му казвам какво и как да прави със заявката си...
Мислех си междувременно, обаче, че екзистенциално-психодинамичното консултиране е процес на окуражаване и ангажиране на хората да живеят живота си свободно и отговорно - т.е. по свои собствени, уникални и проверени в собствения им опит стандарти.
В този смисъл, работата ми с хора като Боримир е насочена към подпомагането им да изясняват и проверяват непрекъснато в общуването си с мен като консултиращ ги партньор, а и в ежедневната си практика извън консултативната ми стая, собствените си разбирания и допускания за своя живот и за неговия динамичен ход в сложния му изменчив контекст.
.jpg)
Това е важно условие, за да решат за себе си какви точно стандарти, идеали и жизнени проекти избират да следват в своето битие. Нещо повече, този нелек - понякога изпълен с непредвидими превратности и обрати, - процес на самоизследване и себерефлексия върху жизнения опит дава и рамка за проследяване на това доколко съгласувани с екзистенциалната реалност са тези стандарти, идеали и жизнени проекти. Това е важна предпоставка те да се прилагат автономно и зряло на практика съобразно капацитета на човека, потърсил консултативна помощ.
За мен – Боримир още не го знаеше, - екзистенциално-психодинамичното консултиране както никой друг подход поставя свой специален акцент върху съвместното задълбочено проучване на конкретния начин, по който човек дошъл за помощ при нас вижда и живее живота си в света, в който живее и в самия себе си в тях.
Тук няма готови решения и предписани по процедурен наръчник схеми, защото работната ми задача на екзистенциален терапевт е да подпомагам адекватно усилията, работата на клиента си да установява сам в присъствието ми нещо уникално за самия него - какво, как и защо е имало, е и ще има значение (субективен смисъл) за самия него, - преди и за да се заеме да реорганизира своя начин на живот, така че да се чувства и да заживее в по-пълно съгласие едновременно и със себе си, и с реалността, в която съществува, т.е., да е по-автентичен, по-жизнен и по-реален. По-отговорен, за да е и по-свободен в изборите си....
Това си мислех докато Боримир говореше за чувството си на всеобхватна стагнация... А и между сесиите ни, защото огромна работа в екзистенциалната терапия се върши именно там - между терапевтичните сесии. И от терапевта, и от пациента.
Но преди това да стане това, за което си мислех, този конкретен човек – осъзхавах , че имаме огромна по обем работа с Боримир, за която той въобще не си даваше сметка в първите ни срещи, - с моя помощ следва да започне и да продължи регулярно да изследва в дълбочина досегашните си концепции, допускания и убеждения, част от които вероятно стоят на пътя към промяната, реализацията и развитието му.
Това и казах на Боримир – започваме серия от срещи за едно съвместно търсене на уникалната за него истина за собствения му жизнен път, а това означава и подлагане на анализ, рефлексия и ревизия на много от досега приеманите за несъмнени, безусловни и подразбиращи се от само себе си разбирания и концепции за себе си, за живота и за света, в който той се случва.
Постигането на един по-трезв и по-освободен от защитни самозаблуди и готови схеми и рационализации поглед към структурата и динамиката на собственото съществуване премества вниманието от наглед централната симптоматика (например, конкретните дистимни оплаквания и декларирани симптоми в първоначалната заявка на Боримир) към екзистенциалната психодинамика на клиента в нейната цялост и сложност.
За мен поне това винаги има определен мощен освобождаващ ефект, който мобилизира клиента да насочи и ангажира волята и способностите си с това да заживее по-добре, отчитайки екзистенциалната реалност и контекста на проблемите си.
Бих казал, че цел на екзистенциално-психодинамичното консултиране, но без да го ограничаваме само до нея, е да подпомага хората да преминат към една нова фаза в развитието на екзистенциалната си мъдрост (компетентност, свързаност, отговорност и автономност), или ако това ви звучи по-ясно, в изкуството си да живеят.
Можем да го наречем дори тренинг в изкуството да се живее смислено, креативно, автентично и качествено, включващ неизбежно както съвместно учене да се гледа на света и човешкото съществуване на този конкретен човек по един различен от досегашния, нов и ангажиращ интереса и въображението му, т.е. оригинален и уникален за него начин, така и укрепване на капацитета му чрез автономно самопределение да го превръща в своя постоянно обновяваща се екзистенциално-психодинамична практика или начин на живот.
Преразглеждайки, преосмисляйки и пресъздавайки досегашната картина за битието си, Боримир имаше шанса в предстощите ни сесии неизбежно да напправи някои нови открития за живота си, за света, в който го живееше и за себе си в тях. И разбира се, да установява – бавно и мъчително на моменти, - че има още много скрито и важно за откриване в сложната динамика на собственото му съществуване, в отношенията му със света, с другите и със себе си.
И така, сам да възроди желанието да създава и приема нов смисъл на живота си, нови свои жизнени проекти, обновени ценностни ориентири и стандарти, а с тях и нови, вдъхващи жизненост и смелост ежедневни преживявания и практики.
Казах на Боримир само, че понякога външните промени от това, което ни предстои не са така ярки и видими, въпреки, че вътрешната промяна в това как се преживява и мисли живота може да е наистина драматична. Сключихме договор на тази основа....
Това, заради което Боримир остана в консултативния процес с мен в следващите шест месеца, беше възможността веднъж седмично да изследваме съвместно парадокса как една желана промяна е хем много нужна, хем заплашителна и пораждаща огромни съпротиви.
Оказа се, че Боримир бе решил преди да се срещнем, че е "затънал до гуша в рутината на ежедневието", защото...чувствал, че може и иска много повече от себе си в живота си....
Тогава не му казах, че никак не съм изненадан.
Боримир се бореше с вечната екзистенциална дилема на Ставането (becoming) - винаги ще има възможности, които не успяваме да реализираме. Дори и да осъзнаем навреме...
Помня точно думите си:
„Да, имаме много - при това неотложна и... неясно докъде ще ни доведе, - работа....”.
Но преди да продължа с подробното описание на тази наша работа, приканвам ви да проверите личния си опит за аналогични примери.” (стр.369-371)
© Димитров, П., (2024, под редакция),
Как живеем... (1984-2024) * Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките системи). София – Сборник от 25 книги.
#какживеем
„Такъв беше случая с "Боримир" (псевдоним, даден на пациента за записките ми по случая). Той дойде за консултации изпълнен с чувството, че живота му – по собствените му думи, - е станал „блато от стагнация и неудовлетвореност от всичко”.
Следваше дълъг всеобхватен списък от разочарования. Боримир смяташе, че целия живот е едно “скучно сиво ежедневие”, в което нищо интересно не може да се очаква след като си станал „улегнал в рутината и скучен и за себе си мъж на 46 години”.
В първата ни среща беше искрено убеден - след няколко поредни, но едноактни по-ранни разговора с различни колеги, - че основният му проблем, обаче, е че има(л) депресивен характер.
Чудеше се дали бих могъл да му помогна да промени характера си, казвайки ми в същото време, че не смята – защо ли не бях изненадан!, - че това едва ли би било възможно...
Боримир беше научен работник – макроикономист, - с ясно изразена детерминистична концепция за човешката природа.
Това, което не очакваше, обаче, беше моя отговор на първоначалната му заявка: „Може би промяната на характера и ситуацията ви не само, че не ви е необходима, но е и невъзможна..."- казах му на първата ни среща.
Боримир беше очаквал да му кажа с наивен терапевтичен оптимизъм, че промяната е възможна и необходима, и се беше приготвил да ми докаже, че не съм прав. Нямах никакво намерение да му казвам какво и как да прави със заявката си...
Мислех си междувременно, обаче, че екзистенциално-психодинамичното консултиране е процес на окуражаване и ангажиране на хората да живеят живота си свободно и отговорно - т.е. по свои собствени, уникални и проверени в собствения им опит стандарти.
В този смисъл, работата ми с хора като Боримир е насочена към подпомагането им да изясняват и проверяват непрекъснато в общуването си с мен като консултиращ ги партньор, а и в ежедневната си практика извън консултативната ми стая, собствените си разбирания и допускания за своя живот и за неговия динамичен ход в сложния му изменчив контекст.
.jpg)
Това е важно условие, за да решат за себе си какви точно стандарти, идеали и жизнени проекти избират да следват в своето битие. Нещо повече, този нелек - понякога изпълен с непредвидими превратности и обрати, - процес на самоизследване и себерефлексия върху жизнения опит дава и рамка за проследяване на това доколко съгласувани с екзистенциалната реалност са тези стандарти, идеали и жизнени проекти. Това е важна предпоставка те да се прилагат автономно и зряло на практика съобразно капацитета на човека, потърсил консултативна помощ.
За мен – Боримир още не го знаеше, - екзистенциално-психодинамичното консултиране както никой друг подход поставя свой специален акцент върху съвместното задълбочено проучване на конкретния начин, по който човек дошъл за помощ при нас вижда и живее живота си в света, в който живее и в самия себе си в тях.
Тук няма готови решения и предписани по процедурен наръчник схеми, защото работната ми задача на екзистенциален терапевт е да подпомагам адекватно усилията, работата на клиента си да установява сам в присъствието ми нещо уникално за самия него - какво, как и защо е имало, е и ще има значение (субективен смисъл) за самия него, - преди и за да се заеме да реорганизира своя начин на живот, така че да се чувства и да заживее в по-пълно съгласие едновременно и със себе си, и с реалността, в която съществува, т.е., да е по-автентичен, по-жизнен и по-реален. По-отговорен, за да е и по-свободен в изборите си....
Това си мислех докато Боримир говореше за чувството си на всеобхватна стагнация... А и между сесиите ни, защото огромна работа в екзистенциалната терапия се върши именно там - между терапевтичните сесии. И от терапевта, и от пациента.
Но преди това да стане това, за което си мислех, този конкретен човек – осъзхавах , че имаме огромна по обем работа с Боримир, за която той въобще не си даваше сметка в първите ни срещи, - с моя помощ следва да започне и да продължи регулярно да изследва в дълбочина досегашните си концепции, допускания и убеждения, част от които вероятно стоят на пътя към промяната, реализацията и развитието му.
Това и казах на Боримир – започваме серия от срещи за едно съвместно търсене на уникалната за него истина за собствения му жизнен път, а това означава и подлагане на анализ, рефлексия и ревизия на много от досега приеманите за несъмнени, безусловни и подразбиращи се от само себе си разбирания и концепции за себе си, за живота и за света, в който той се случва.
Постигането на един по-трезв и по-освободен от защитни самозаблуди и готови схеми и рационализации поглед към структурата и динамиката на собственото съществуване премества вниманието от наглед централната симптоматика (например, конкретните дистимни оплаквания и декларирани симптоми в първоначалната заявка на Боримир) към екзистенциалната психодинамика на клиента в нейната цялост и сложност.
За мен поне това винаги има определен мощен освобождаващ ефект, който мобилизира клиента да насочи и ангажира волята и способностите си с това да заживее по-добре, отчитайки екзистенциалната реалност и контекста на проблемите си.
Бих казал, че цел на екзистенциално-психодинамичното консултиране, но без да го ограничаваме само до нея, е да подпомага хората да преминат към една нова фаза в развитието на екзистенциалната си мъдрост (компетентност, свързаност, отговорност и автономност), или ако това ви звучи по-ясно, в изкуството си да живеят.
Можем да го наречем дори тренинг в изкуството да се живее смислено, креативно, автентично и качествено, включващ неизбежно както съвместно учене да се гледа на света и човешкото съществуване на този конкретен човек по един различен от досегашния, нов и ангажиращ интереса и въображението му, т.е. оригинален и уникален за него начин, така и укрепване на капацитета му чрез автономно самопределение да го превръща в своя постоянно обновяваща се екзистенциално-психодинамична практика или начин на живот.
Преразглеждайки, преосмисляйки и пресъздавайки досегашната картина за битието си, Боримир имаше шанса в предстощите ни сесии неизбежно да напправи някои нови открития за живота си, за света, в който го живееше и за себе си в тях. И разбира се, да установява – бавно и мъчително на моменти, - че има още много скрито и важно за откриване в сложната динамика на собственото му съществуване, в отношенията му със света, с другите и със себе си.
И така, сам да възроди желанието да създава и приема нов смисъл на живота си, нови свои жизнени проекти, обновени ценностни ориентири и стандарти, а с тях и нови, вдъхващи жизненост и смелост ежедневни преживявания и практики.
Казах на Боримир само, че понякога външните промени от това, което ни предстои не са така ярки и видими, въпреки, че вътрешната промяна в това как се преживява и мисли живота може да е наистина драматична. Сключихме договор на тази основа....
Това, заради което Боримир остана в консултативния процес с мен в следващите шест месеца, беше възможността веднъж седмично да изследваме съвместно парадокса как една желана промяна е хем много нужна, хем заплашителна и пораждаща огромни съпротиви.
Оказа се, че Боримир бе решил преди да се срещнем, че е "затънал до гуша в рутината на ежедневието", защото...чувствал, че може и иска много повече от себе си в живота си....
Тогава не му казах, че никак не съм изненадан.
Боримир се бореше с вечната екзистенциална дилема на Ставането (becoming) - винаги ще има възможности, които не успяваме да реализираме. Дори и да осъзнаем навреме...
Помня точно думите си:
„Да, имаме много - при това неотложна и... неясно докъде ще ни доведе, - работа....”.
Но преди да продължа с подробното описание на тази наша работа, приканвам ви да проверите личния си опит за аналогични примери.” (стр.369-371)
© Димитров, П., (2024, под редакция),
Как живеем... (1984-2024) * Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките системи). София – Сборник от 25 книги.
#какживеем
25.04 13:46 -
Какво ли би накарало негласувалите през последните години българи да участват в изборите "2 в 1" на 9 юни?
#HWL2024 #КакЖивеем
"Какво ли би накарало негласувалите през последните години българи да участват в изборите "2 в 1" на 9 юни?
Факторният анализ на отговорите от 932 негласували в парламентарните избори 2021,2022 и 2023-та година, събрани от мен в индивидуални интервюта и фокус групи (лице в лице и онлайн) в периода 6 март - 22 април 2024 г., очерта няколко основни фактора, които биха мобилизирали хронично негласувалите (т.нар."нямо мнозинство").
Накратко, те са:
Истинска, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието и развитието на хората в България: (да проявяват истински интерес към хората като личности; да ценят техния принос; да изразяват положителни очаквания за това какво могат да постигнат индивидите; да дават предложения как да се използва и развива потенциала на българските граждани).
Политическа чувствителност/чувствителност към всички заинтересовани страни и умения да общуват отблизо и открито с тях (кандидатите да се чувствителни към различните дневни редове в обществото и към нуждите на различните вътрешни заинтересовани страни; да включват и анагажират заинтересованите страни в разработването на споделени визия, програми, политики; да са вдъхновяващи в представянето на визия за бъдещето на българите).
Решителност, без самовлюбеност; зряла увереност в себе си на базата доказани опит и видими за обществото резултати: (кандидатите да показват решителност за конкретни действия; готовност да вземат трудни решения; да са издръжливи и да умеят да се справят със стреса на лидерството).
Почтеност, надеждност, честност и откритост на кандидатите: (да си признават, когато грешат; да вдъхват доверие, защото са последователни в това, което казват и правят; да вземат решения по съвест - на ясни морални и етични принципи).
Овластяващи представители на избирателите и цялото общество: (кандидатите да са истински делегати по начини, които ангажират и развиват потенциала на другите граждани; да създават възможности за хората да използват потенциала си; да се доверяват на хората извън партиите си, че могат да предлагат решения/инициативи по важни обществено-политически въпроси; да делегират ефективно, защото знаят, че хората имат потенциал във важни за политическия живот области и сектори).
Да умеят и вдъхновяват гражданите и гражданските организации да работят в широки мрежа, да са добри комуникатори: (да имат и изграждат широка надпартийна мрежа от контакти във външната среда на политическите партии и да я използват, за да популяризиране на работата/постиженията на партиите и подкрепящите ги; да са способни ефективно да общуват (не само чрез медиите) на вижданията си и да са силно ангажирани с обединяването на заинтересованите страни; да умеят да развиват съвместна визия дори с опонентите си).
Достъпнност и отзивчивост: (кандидатите да са достъпни за гражданите от всички нива и обществени групи и слоеве; да поддържат жива връзка чрез активна и открита комуникация лице в лице; да създават усещане за „присъствие“, а не за отсъствие или дистанцираност).
Яснота на границите и отговорностите: Кандидатите да информират обществото; да включват негови представители във вземането и обсъжданията на решенията: (да изясняват границите на отговорността си за политиките, които подкрепят и водят; да включват подходящи експерти при изготвянето на решения; да информират хората за случващото се в различни сфери на обществено-политическия живот).
Насърчане на критичното и стратегическо мислене и диалога в обществено-политическия живот: (да насърчават хората да поставят под въпрос традиционните подходи към работата си и да мислят за изцяло нови подходи/решения на проблемите; да насърчават стратегическия диалог, а не краткосрочно партизанско мислене "отгоре-надолу").
Интелектуална гъвкавост: кандидатите да имат капацитета да се справят с широк набор от сложни обществени проблеми; да могат да се справят ефективно с неяснотата и несигурността).
Чувствително и социално отговорно и умело управление на промените: (кандидатите да са чувствителни към въздействието на промените върху различни части на обществото; да поддържат баланс между нуждата от стабилност и нуждата от промяна; да са чувствителни към дневния ред и нуждите на на различни заинтересовани страни).
Поемане на риск, далновидност и предприемчивост: (кандидатите да са готови да поемат пресметнати рискове за постигане на важни за обществения интерес резултати и за овластяване на гражданите и другите сектори; да владеят и прилагат предприемачески и социално отговорен подход при разработване на политики и практики в държавната и местната администрация)..." *
*Изследването ни е самофинансирано от д-р Пламен Димитров - не получава външни подкрепа, финансиви и други средства и не е по поръчка. Данните ни са събирани и обработвани от психолози-доброволци. Резултатите са публични и не се представят избирателно на участници в политиоческия живот в страната и извън нея.
Повече за изследването: https://pld-bg.eu/research/non-voting/
Откъс от:
"Какво ли би накарало негласувалите през последните години българи да участват в изборите "2 в 1" на 9 юни?
Факторният анализ на отговорите от 932 негласували в парламентарните избори 2021,2022 и 2023-та година, събрани от мен в индивидуални интервюта и фокус групи (лице в лице и онлайн) в периода 6 март - 22 април 2024 г., очерта няколко основни фактора, които биха мобилизирали хронично негласувалите (т.нар."нямо мнозинство").
Накратко, те са:
Истинска, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието и развитието на хората в България: (да проявяват истински интерес към хората като личности; да ценят техния принос; да изразяват положителни очаквания за това какво могат да постигнат индивидите; да дават предложения как да се използва и развива потенциала на българските граждани).
Политическа чувствителност/чувствителност към всички заинтересовани страни и умения да общуват отблизо и открито с тях (кандидатите да се чувствителни към различните дневни редове в обществото и към нуждите на различните вътрешни заинтересовани страни; да включват и анагажират заинтересованите страни в разработването на споделени визия, програми, политики; да са вдъхновяващи в представянето на визия за бъдещето на българите).
Решителност, без самовлюбеност; зряла увереност в себе си на базата доказани опит и видими за обществото резултати: (кандидатите да показват решителност за конкретни действия; готовност да вземат трудни решения; да са издръжливи и да умеят да се справят със стреса на лидерството).
Почтеност, надеждност, честност и откритост на кандидатите: (да си признават, когато грешат; да вдъхват доверие, защото са последователни в това, което казват и правят; да вземат решения по съвест - на ясни морални и етични принципи).
Овластяващи представители на избирателите и цялото общество: (кандидатите да са истински делегати по начини, които ангажират и развиват потенциала на другите граждани; да създават възможности за хората да използват потенциала си; да се доверяват на хората извън партиите си, че могат да предлагат решения/инициативи по важни обществено-политически въпроси; да делегират ефективно, защото знаят, че хората имат потенциал във важни за политическия живот области и сектори).
Да умеят и вдъхновяват гражданите и гражданските организации да работят в широки мрежа, да са добри комуникатори: (да имат и изграждат широка надпартийна мрежа от контакти във външната среда на политическите партии и да я използват, за да популяризиране на работата/постиженията на партиите и подкрепящите ги; да са способни ефективно да общуват (не само чрез медиите) на вижданията си и да са силно ангажирани с обединяването на заинтересованите страни; да умеят да развиват съвместна визия дори с опонентите си).
Достъпнност и отзивчивост: (кандидатите да са достъпни за гражданите от всички нива и обществени групи и слоеве; да поддържат жива връзка чрез активна и открита комуникация лице в лице; да създават усещане за „присъствие“, а не за отсъствие или дистанцираност).
Яснота на границите и отговорностите: Кандидатите да информират обществото; да включват негови представители във вземането и обсъжданията на решенията: (да изясняват границите на отговорността си за политиките, които подкрепят и водят; да включват подходящи експерти при изготвянето на решения; да информират хората за случващото се в различни сфери на обществено-политическия живот).
Насърчане на критичното и стратегическо мислене и диалога в обществено-политическия живот: (да насърчават хората да поставят под въпрос традиционните подходи към работата си и да мислят за изцяло нови подходи/решения на проблемите; да насърчават стратегическия диалог, а не краткосрочно партизанско мислене "отгоре-надолу").
Интелектуална гъвкавост: кандидатите да имат капацитета да се справят с широк набор от сложни обществени проблеми; да могат да се справят ефективно с неяснотата и несигурността).
Чувствително и социално отговорно и умело управление на промените: (кандидатите да са чувствителни към въздействието на промените върху различни части на обществото; да поддържат баланс между нуждата от стабилност и нуждата от промяна; да са чувствителни към дневния ред и нуждите на на различни заинтересовани страни).
Поемане на риск, далновидност и предприемчивост: (кандидатите да са готови да поемат пресметнати рискове за постигане на важни за обществения интерес резултати и за овластяване на гражданите и другите сектори; да владеят и прилагат предприемачески и социално отговорен подход при разработване на политики и практики в държавната и местната администрация)..." *
*Изследването ни е самофинансирано от д-р Пламен Димитров - не получава външни подкрепа, финансиви и други средства и не е по поръчка. Данните ни са събирани и обработвани от психолози-доброволци. Резултатите са публични и не се представят избирателно на участници в политиоческия живот в страната и извън нея.
Повече за изследването: https://pld-bg.eu/research/non-voting/
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
24.04 11:15 -
COUCHING BEYOND COACHING - Текст №04 (25.04.2024)
#HWL2024 #КакЖивеем
COUCHING BEYOND COACHING - Текст №04 (25.04.2024):
"Най-общо казано, никой никога не търси коучинг, ако всичко върви безпроблемно в личния и професионалния му живот, колкото и успешен да си представя, че е и че не се нуждае от истинска професионална помощ.
Ние търсим коучинг, когато изпитваме болезненото усещане на дефицит на себедостатъчност. Това е, което мотивира дълбинно хората в търсенето на професионална помощ, за да направят промени в работата и живота си.
И тук точно, към практикуващите коучинг възникват много високи изисквания по отношение на тяхната подготовка в областта на психологичното и организационното консултиране...
Защо?
Защото coaching на чист български е именно съпровождащо, съпътстващо практиките, промените и развитието професионално присъствие и консултативна помощ.
Т.нар. "коуч" е процесуален спътник в процесите на промяна, реализация и развитие - нещо, което практикуват всички представители на помагащите професии.
А това означава, че преди това трябва да е преминал успешно една солидна психологическа, научна и професионална подготовка в областта на психодинамиката на консултативните отношения и психологическата помощ, насочени към диагностиката и интервенциите (намесите) в човешкото, личностно и организационно развитие.
Един от моите тестове към начинаещите коучинг специалисти е проверката на тяхното разбиране за и опита им с трансферентните и контратрансферентни капани в консултативния процес.
На тази тема ще посветя и следващия текст в тази рубрика."
Очаквайте COUCHING BEYOND COACHING - Текст №05 на 30.04.2024 г.
Откъс от:
COUCHING BEYOND COACHING - Текст №04 (25.04.2024):
"Най-общо казано, никой никога не търси коучинг, ако всичко върви безпроблемно в личния и професионалния му живот, колкото и успешен да си представя, че е и че не се нуждае от истинска професионална помощ.
Ние търсим коучинг, когато изпитваме болезненото усещане на дефицит на себедостатъчност. Това е, което мотивира дълбинно хората в търсенето на професионална помощ, за да направят промени в работата и живота си.
И тук точно, към практикуващите коучинг възникват много високи изисквания по отношение на тяхната подготовка в областта на психологичното и организационното консултиране...
Защо?
Защото coaching на чист български е именно съпровождащо, съпътстващо практиките, промените и развитието професионално присъствие и консултативна помощ.
Т.нар. "коуч" е процесуален спътник в процесите на промяна, реализация и развитие - нещо, което практикуват всички представители на помагащите професии.
А това означава, че преди това трябва да е преминал успешно една солидна психологическа, научна и професионална подготовка в областта на психодинамиката на консултативните отношения и психологическата помощ, насочени към диагностиката и интервенциите (намесите) в човешкото, личностно и организационно развитие.
Един от моите тестове към начинаещите коучинг специалисти е проверката на тяхното разбиране за и опита им с трансферентните и контратрансферентни капани в консултативния процес.
На тази тема ще посветя и следващия текст в тази рубрика."
Очаквайте COUCHING BEYOND COACHING - Текст №05 на 30.04.2024 г.
Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.
©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.
Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
23.04 10:09 -
#издръжливост Текст №9 (23 април 2024)
#издръжливост Текст №9 (23 април 2024):
"Когато говоря за "психосоциалния имунитет" на човека имам предвид широк спектър от характеристики на индивидуално и психосоциално ниво. Ето някои от тях, за които имаме множество доказателства, че играят важна роля във формирането, укрепването, възстановяването и терапията на издръжливостта на индивидуално, групово и организационно, а оттам и на общностно и социално ниво:
Лична ефикасност: увереността на човека в спбствената му способност да се справи и да бъде успешен в дадена задача и да постига целите си каквито и да са обстоятелствата - "няма начин да няма начин";
Конструктивен оптимизъм и положителни емоции: установено е, че те играят ключова роля за устойчиво издръжливите хора - на индивидуално и групово ниво, - което им позволява да се предпазват от негативните ефекти на нежелани събития.
Изследователите и консултантите по организационно развитие и кризисен мениджмънт като мен често заявяват: Служителите, които са оптимисти, са по-склонни да се ангажират с практики, които предотвратяват или смекчават отрицателните ефекти от нежеланите събития, кризите и бедствията. И обратно, хората, които са по-малко оптимистични, автентични и уверени в потенциала си за съзидателно справяне са по-склонни да затънат в защитно-компенсаторни реакции, водещи до неадаптивно справяне и неустойчивост и уязвимост, а оттам и до травматизъм и патогенеза.
Чувство за вътрешна съгласуваност и автентичност: убеждението на хората, че тяхната работа и начина им на живот имат смисъл, съответстват на ценностите и потребностите им, на тяхната смислово-ценностна ориентация и така са управляеми, значими и валидни. Не е изненадващо, че е установено в множество емпирични изследвания, че смислените практики и начин на живот имат силна връзка с „това, което ангажира човешкия дух в работата и всички важни дейности в живота на хората.
Социална подкрепа: това се отнася до възможностите, налични в непосредствената среда на човека за получаване на ресурси, насоки и подкрепа от другите хора (например, членовете на работния екип, ментори, консултанти, приятели и опитни връстници и партньори).
В организационен контекст, връзката "лидер-служител" е важен фактор за укрепване на издръжливостта: лидери, които изграждат положителни междуличностни отношения с техните служители имат положителен въздействие върху психологическата сигурност и психосоциалната издръжливост на служителите, което помага за намаляване на свързания с работата дистрес и осигурява психологически ресурси за справяне при неблагоприятни ситуации и кризи в и около организацията.
Това е още по-важно при неблагоприятни ситуации и кризи в обществото когато гражданите и социалните групи гледат към своите политически и държавни лидери за редуциране на тревожността, насоки и подкрепа за справянето с предизвикателствата и заплахите в ежедневието им.
Тези практически доказателства следва да са достатъчно добри насоки за лидерите да повишат своята консултативна готовност и да работят със специалистите по укрепване на издръжливостта по отношение на тяхното междуличностно и организационно поведение, което играе ключова роля в изграждането на вътрешните ресурси на хората, екипите и подразделенията в организациите.
В следващия текст №10 ще адресираме този важен аспект на организационното и обществено-политическото поведение на хората, поели ръководни постове и управленски отговорности. "Ангажираните с издръжливостта лидери“ е нещо, с което ще продължим следващия вторник.Пишете ми, ако имате нужда от литература по въпроса."
Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.
"Когато говоря за "психосоциалния имунитет" на човека имам предвид широк спектър от характеристики на индивидуално и психосоциално ниво. Ето някои от тях, за които имаме множество доказателства, че играят важна роля във формирането, укрепването, възстановяването и терапията на издръжливостта на индивидуално, групово и организационно, а оттам и на общностно и социално ниво:
Лична ефикасност: увереността на човека в спбствената му способност да се справи и да бъде успешен в дадена задача и да постига целите си каквито и да са обстоятелствата - "няма начин да няма начин";
Конструктивен оптимизъм и положителни емоции: установено е, че те играят ключова роля за устойчиво издръжливите хора - на индивидуално и групово ниво, - което им позволява да се предпазват от негативните ефекти на нежелани събития.
Изследователите и консултантите по организационно развитие и кризисен мениджмънт като мен често заявяват: Служителите, които са оптимисти, са по-склонни да се ангажират с практики, които предотвратяват или смекчават отрицателните ефекти от нежеланите събития, кризите и бедствията. И обратно, хората, които са по-малко оптимистични, автентични и уверени в потенциала си за съзидателно справяне са по-склонни да затънат в защитно-компенсаторни реакции, водещи до неадаптивно справяне и неустойчивост и уязвимост, а оттам и до травматизъм и патогенеза.
Чувство за вътрешна съгласуваност и автентичност: убеждението на хората, че тяхната работа и начина им на живот имат смисъл, съответстват на ценностите и потребностите им, на тяхната смислово-ценностна ориентация и така са управляеми, значими и валидни. Не е изненадващо, че е установено в множество емпирични изследвания, че смислените практики и начин на живот имат силна връзка с „това, което ангажира човешкия дух в работата и всички важни дейности в живота на хората.
Социална подкрепа: това се отнася до възможностите, налични в непосредствената среда на човека за получаване на ресурси, насоки и подкрепа от другите хора (например, членовете на работния екип, ментори, консултанти, приятели и опитни връстници и партньори).
В организационен контекст, връзката "лидер-служител" е важен фактор за укрепване на издръжливостта: лидери, които изграждат положителни междуличностни отношения с техните служители имат положителен въздействие върху психологическата сигурност и психосоциалната издръжливост на служителите, което помага за намаляване на свързания с работата дистрес и осигурява психологически ресурси за справяне при неблагоприятни ситуации и кризи в и около организацията.
Това е още по-важно при неблагоприятни ситуации и кризи в обществото когато гражданите и социалните групи гледат към своите политически и държавни лидери за редуциране на тревожността, насоки и подкрепа за справянето с предизвикателствата и заплахите в ежедневието им.
Тези практически доказателства следва да са достатъчно добри насоки за лидерите да повишат своята консултативна готовност и да работят със специалистите по укрепване на издръжливостта по отношение на тяхното междуличностно и организационно поведение, което играе ключова роля в изграждането на вътрешните ресурси на хората, екипите и подразделенията в организациите.
В следващия текст №10 ще адресираме този важен аспект на организационното и обществено-политическото поведение на хората, поели ръководни постове и управленски отговорности. "Ангажираните с издръжливостта лидери“ е нещо, с което ще продължим следващия вторник.Пишете ми, ако имате нужда от литература по въпроса."
Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.
В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.
Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.
Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.
До следващия вторник с #издръжливост!"
Пламен
д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu
#leadersindeed АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024 година
е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.
Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.
Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.
Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.
Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.
Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.
Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си!
Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес:
dr.plamen.dimitrov@gmail.com
Успехи и до скоро!
Пламен www.plamendimitrov.blog.bg https://www.pld-bg.eu
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.
(3).jpg)
#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
#015/101: СЪПРИЧАСТНОСТ:
МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?
МОГА И СЕ СТРЕМЯ:
АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
#012 ПРОАКТИВНОСТ
#013 УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ
#014 САМООБЛАДАНИЕ
#015 СЪПРИЧАСТНОСТ
СЛЕДВА:
#016 СПРАВЕДЛИВОСТ
е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.
Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.
Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.
Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.
Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.
Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.
Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си!
Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес:
dr.plamen.dimitrov@gmail.com
Успехи и до скоро!
Пламен www.plamendimitrov.blog.bg https://www.pld-bg.eu
Авторските права са запазени, 2024, Health & Wealth Ltd.
#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
#015/101: СЪПРИЧАСТНОСТ:
МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
- изглежда съм по-малко съпричастен и грижовен от повечето хора, които познавам...
- избягвам да задавам въпроси за личния живот на другите около мен...
- затруднявам се да демонстрирам отзивчивост към молбите на сътрудниците си...
- за мен са важни само резултатите; отношенията не са на преден план...
- убеден съм, че работата и личния живот трябва да са разделени...
- според мен обсъждането на проблемите и трудностите на хората не са подходяща тема на работното място...
- трудно ми е да общувам хора, които са в стрес и затруднено положение...
- не знам как да изразя съпричастност и да подкрепя хората в беда...
- не съм сред хората, които са състрадателни към хората с проблеми и слабости...
МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?
- в името на хармонията избягвам конфликтите и противопоставянето...
- не съм достатъчно твърд с тези, които се опитват да ме използват...
- твърде отстъпчив съм, когато хората ме призовават към състрадателност...
- склонен съм прекалено да се сближавам с хората и това ми пречи да преценявам обстоятелствата обективно...
- изпитвам затруднения и неудобство, когато хората ме молят за разбиране и лични услуги...
МОГА И СЕ СТРЕМЯ:
- да показвам неподправена загриженост за хората около мен...
- да съм съпричастен към проблемите, които хората имат в работата и извън нея...
- да съм достъпен и готов да дам подкрепата си, когато хората се нуждаят от мен...
- да изразявам открито състраданието си към хората в беда...
- да показвам истинска съпричастност към радостите и болките на хората около мен...
АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024
АРХИВ:
#001 СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
#012 ПРОАКТИВНОСТ
#013 УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ
#014 САМООБЛАДАНИЕ
#015 СЪПРИЧАСТНОСТ
СЛЕДВА:
#016 СПРАВЕДЛИВОСТ
Търсене
За този блог
Гласове: 1540
