Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
ПСИХОЛОГ С ВЛОГ В BLOG.BG (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен дневник на д-р Пламен Л.Димитров, Регистриран клиничен психолог-психотерапевт (BGRP-100184/2634-6001;6002;6004), Регистриран международен консултант по организационно развитие (RODC), Executive Search and Coaching Consultant (OrgDyne LLC) с авторски текстове в областта на екзистенциално-психодинамичното консултиране, аналитичната организационна и социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно, организационно и социално възстановяване и развитие, и корпоративни системи за психологическо и психосоциално подпомагане на служителите. Член на Американската психологическа асоциация (АРА) от 1990 година За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM +359 888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dr Facebook: @PlamenDimitrov.BPS Website: www.pld-bg.eu Представените текстове (на български и английски език) са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежедневно. Благодаря ви за времето и вниманието ви към публикуваните текстове! Всички публикувани преди 1 януари 2024 година текстове са архивирани. Пламен People & Development Consulting Group Ltd. https://www.pld-bg.eu
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 1391583 Постинги: 1157 Коментари: 341
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 #издръжливост Текст №4 (19 март 2024):

"Смущенията и кризите в живота на хората и на организациите в обществата вече не може да се разглеждат като епизодични; поликризата, в която живеем е непрекъсната.

Това неизбежно има значение за начина, по който дефинираме термини като "издръжливост" и „устойчивост“, тъй като в миналото техните определения обикновено се отнасяха до прословутото „отскачане“ от някакво конкретно нежелано събитие и адаптирането ефективно към промените и предизвикателствата.

Но това вече не е достатъчно в нашия свят на перманентна поликриза.

От човешките системи (семейства, работни групи, организации, общности и общества) - чрез своите лидери и експерти в кризисния мениджмънт и психосоциалната рехабилитация, - сега се изисква да са проактивни в укрепването и поддържането на една креативна култура на издръжливост и устойчивост като:
  • насърчават всеки и всички редовно да поставят под въпрос статуквото,
  • създавайки шансове за учене от експерименти и грешки,
  • непрекъснато трансформиране на шоковете във възможности
  • и разглеждайки тези дейности като присъщи на ежедневния живот.
Моят скорошен преглед на литературата за устойчивостта и издръжливостта, ми дава основание да твърдя, че именно издръжливостта (индивидуална, групова, организационна, социална) е в основата на устойчивостта и капацитета за възстановяване защото помага на хората и техните системи да се адаптират, да се справят, да получават нужните им ресурсиресурси и по този начин да се само защитават, самоподдържат и възстановяват капацитета си, минимизирайки загубите, произтичащи от стресорите и предизвикателствата на кризите в ежедневието си."
  image

Никога нуждата от издръжливост не е била толкова голяма и на толкова много нива.

В тази ежеседмична поредица от текстове под заглавие #издръжливост всеки вторник ще обобщавам това изследване на психологията, свързана с това как за укрепване на благосъстоянието си и как хората да се ангажират с промяната, изграждайки и използвайки своята издръжливост.

Тя също така разглежда важния въпрос за това как да се изгражда издръжливост в културата на екипите и организациите, в които работим, за да могат и те да посрещат бъдещите предизвикателства с увереност и да поддържат високи нива на ангажираност и изпълнение на задачите си.

Целта ми е чрез #издръжливост да предоставя практически предложения, които хората, които следят тази поредица, могат да приемат, обсъдят и приложат, за да укрепят и развият своята лична, екипна, организационна и социална издръжливост.

До следващия вторник с #издръжливост!"

Пламен

(д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

Категория: Лични дневници
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09:22
 #leadersindeed АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024 година

е безплатна, достъпна онлайн програма, създадена и ръководена вече 15-та година от екипа на д-р Пламен Димитров, RODC. Това е двегодишна програма за самооценка, самоанализ и коучинг, която насърчава участниците в нея да са по-саморефлексивни и отговорни в упражняването и развитието на своите умения като лидери.

Да, лидери в екипа и организацията си, лидери в общността и лидери в обществено-политическия живот.

Програмата публикува ежеседмично тук в блога www.plamendimitrov.blog.bg и в социалните медии (Facebook и LinkedIN) една от 101 ключови тематични сфери за автодиагностика на лидерските компетенции и практики.

Всеки читател може да ги използва напълно самостоятелно за самоанализ и... за планиране на своето лично и професионално развитие като компетентен и автентичен лидер.

Пълната програма включва възможност за самоанализ по 101 компетентности, извлечени от изследванията на д-р Димитров и сътрудниците му на стила, практиките и постиженията на най-ефективните и неподправени (автентични) лидери в различни организационни ситуации и в различни сфери на дейност, и обществени сектори - бизнес, политика, администрация, образование, здравеопазване, сигурност и благотворителност.

Програмата е създадена и се управлява от д-р Пламен Димитров, RODC, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, работни групи (екипи) и организации с повече от 40 години практически опит в подпомагането на хората, групите и организациите да открият и използват по-добре своя потенциал.

Включете се, изпратете ни коментарите и въпросите си! 

Ако прецените, че се нуждаете от консултация, обучение, коучинг, не се колебайте - изпратете веднага е-мейл със заявката си на адрес: 

dr.plamen.dimitrov@gmail.com 

Успехи и до скоро!

Пламен   www.plamendimitrov.blog.bg  https://www.pld-bg.eu 
Авторските права са запазени, 2024, Health &
 Wealth Ltd.

image
image
#LeadersIndeed - АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ - 2024

#009/101: КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ ОТ МЕН РЕШЕНИЯ:

МОИТЕ ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕФИЦИТИ:
  • без много анализ достигам пръв до бързи решения и заключения...
  • разчитам твърде много на себе си при вземането на решения и не търся мнението и подкрепата на другите...
  • всеки път когато трябва да взема важни решения ставам напрегнат и нетърпелив...
  • не използвам подредени подходи и специални техники за вземане на решенията си...
  • често стигам бързо до заключения само на основата на миналия си опит и собствената си гледна точка...
  • не отделям достатъчно време за формулиране на проблема преди да избера решение за него...
  • затруднявам се когато нещата станат прекалено сложни... 
  • склонен съм прекалено дълго да изчаквам докато взема окончателно решение...
  • отделям прекалено много време на всяка една подробност, за да избегна грешки и излишни рискове...
  • търся съвършенното цялостно решение, дори ако с три по-прости стъпки бих свършил същата работа...

МАЙ ЧЕСТО ПРЕКАЛЯВАМ...?

  • смятам, че винаги съм способен да вземам сам мъдри, перфектни решения...
  • аз съм човек, който не може да допусне и не прави грешки...
  • винаги настоявам на своето и не съм склонен да преговарям и правя компромиси при вземането на решения...
  • сериозно се разстройвам когато отхвърлят моите предложения и препоръки...
  • при вземането на решения никога не разчитам на хора, за които смятам, че разполагат с по-малко експертни знания и опит от мен самия....

МОГА И СЕ
 СТРЕМЯ:  
  • да вземам оптимални решения на основата на задълбочен анализ, отчитане на опита и претегляне на възможните алтернативи...
  • да правя точни и акуратни преценки на аргументите "за" или "против" всяко възможно решение...
  • другите да се съобразяват с мненията и съветите ми когато вземат важни решения...

АВТОДИАГНОСТИКА ЗА АВТЕНТИЧНИ ЛИДЕРИ

АРХИВ:

#001 
СВОЕВРЕМЕННО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
#002 РЪКОВОДСТВО НА СЪТРУДНИЦИТЕ
#003 ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
#004 ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
#005 ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА
#006 ПОЧТЕНОСТ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ
#007 СПРАВЯНЕ С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА
#008 КРЕАТИВНОСТ
#009 ДОСТЪПНОСТ
#010 КАЧЕСТВО НА ВЗЕМАНИТЕ
ОТ МЕН РЕШЕНИЯ


СЛЕДВА:
#011 ДЕЛЕГИРАНЕ
Категория: Лични дневници
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08:06
#HelpingHelpers2Help #PsychologyOnline

HELPING HELPERS TO HELP - Текст №7 (18.03.2024):

Клиентите ни често са недостатъчно добри в решаването на проблеми или им липсва каквато и да е способност за решаване на проблеми.

В резултат, те просто имат тенденция да изчезват, да потъват по време на криза или лично предизвикателство. И както Г. А. Милър, Галантер и Прибрам (1960) са казали още преди много години, за съжаление, това вероятно е точно и вярно и днес:

"В обикновените си дела ние обикновено се объркаме, правейки това, което е обичайно и сме озадачени, когато понякога то не успява да даде желания резултат, но не спираме да се тревожим много повече за провалите си, защото все още има твърде много други неща, които все още правим добре. Тогава обстоятелствата сякаш заговорничат срещу нас и ние се оказваме хванати в капаните на провали точно там където знаем, че трябва да успеем да се справим - там, където не можем да се оттеглим от полето, или да понижим нашите поставени от самите нас стандарти, или да поискаме помощ, или да избухнем. Тогава може да започнем да подозираме, че наистина сме изправени пред проблем... Обикновеният човек почти никога не се доближава до проблемите в живота си систематично, планомерно и изчерпателно, освен ако той или тя не са били специално обучени да го правят." (стр. 171, 174).

Но множеството от хората в нашето общество все още не са „образовани да го правят“.

И ако много клиенти са слаби в справянето с проблемите в живота си, те са еднакво слаби и в идентифицирането, и развитие на възможностите и неизползваните си ресурси.

Все още не сме намерили начини да гарантираме, че децата ни развиват това, което повечето смятат за основни „житейски умения“ като овладяването на проблеми, идентифицирането, развитието и използването на възможностите, разумното вземане на решения и уменията за междуличностни отношения, и търсенето и приемането на адекватна висококвалифицирана професионална помощ.

Следователно, никак не е чудно, че клиентите - често хора, които трудно решават проблеми като начало - често се борят и страдат, когато възникнат кризи.

Ето защо втората основна цел на процеса на подпомагане е клиентите да си тръгнат от нас по-способни да овладяват самостоятелно проблемите си, да живеят по-ефективно, и да развиват и използват възможностите си сами. А това означава, че ние като професионални помощници трябва да предадем работните знания и умения, от които клиентите се нуждаят, за да продължат напред без нас.

Както Нелсън-Джоунс (2005) казва: „В крайна сметка, целта на използването на уменията за психологично консултиране е да се даде възможност на клиентите му да станат по-квалифицирани консултанти сами на себе си.... Професионалните консултанти са наистина квалифицирани само до степента, в която успяват да обучат клиентите си да си помагат по-ефективно в ежедневието си” (стр. 14).

И това означава, че най-добрата професионална помощ е именно тази, която осигурява на клиентите ни инструменти и умения, за да бъдат те по-ефективни в справянето си самопомагащи си възрастни.

image

За поредицата:

Добре дошли в новата поредица от ежеседмични авторски текстове, обединени в рубриката "HELPING HELPERS TO HELP!" (Помагайки на помагащите да помагат!).
Следете я като търсите публикации тук и във Фейсбук под хаштаг #HelpingHelpers2Help

Каква е целта на тази нова поредица от текстове?
 Това е онлайн споделяне на моя практически опит в работата с хора, които се занимават с консултиране професионално или с хора, които просто искат да подобрят жизнените си умения си да помагат на други хора.

В тази поредица представям някои от основните подходи и умения за подобряване на разбирането и взаимоотношенията нужни за справяне и промяна, които сам използвам вече над 40 години в професионалната си практика като психолог, екзистенциален терапевт и консултант по екипно и организационно развитие.

Ще се старая да предоставя един систематичен подход към специфичните умения, които помагат на нуждаещите се от помощ да променят начина, по който се чувстват, мислят, общуват и действат.

Основният фокус ще е върху консултирането на индивиди. Но някои от идеите могат и да се използват в работата с групи, екипи и цели организации.

Поредицата е предназначена както за тези, които искат да усъвършенстват своите умения за консултиране и помощ, така и за тези, които сами търсят помощ от квалифицирани консултанти. Разбира се, надявам се текстовете в поредицата да са полезни и на всички, които искат да подобрят уменията си за изграждане и поддържане на добри взаимоотношения в ежедневието си.

С напредването на поредицата ще ви запознавам накратко и с репертоар от методи за диагностика и интервенция в процеса на консултативната работа. Поредицата ще ни даде възможност да водим дискусии и да разгледаме теми, които представляват интерес за читателите.

В поредицата са включени само мои авторски текстове. Моля, цитирайте източника, ако ги споделяте и използвате.

До скоро с Текст №8, който ще бъде публикуван тук на 21.03.2024 г.

Пламен pld-bg.eu
Категория: Лични дневници
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.03 18:00
© #КакЖивеем #HWL2024

"Да, знам, че ще кажете, че понятието "автентичност" има много значения.

Но и аз като един друг екзистенциален психотерапевт  - Ханс Кон (Cohn,1993,4, стр.48-56), - бих ви окуражил да мислите за нея като за постижима цел в собствения си живот.

И да, повечето хора сме неавтентични в една или друга степен през повечето време от живота си - това е една от екзистенциалните дадености във всички исторически епохи.

Мартин Хайдегер надълго и в специални термини ни обяснява, че фактът, че съществуването на съвременния човек е импрегнирано с неавтентичност не означава, че то е по-малко реално или по-непълноценно битие, когато автентичността е дълбинно и искрено желана цел в живота (Heidegger 2000).

Много възрастни и наглед зрели и здрави хора могат да си живеят добре с неавтентичността си с десетилетия - показват лонгитудните ми изследвания ми на автентичността - неавтентичността в периода 1984-2024 година.

Не ми казвайте, че не срещате такива хора всеки ден. Те са даже свръхзаети с делата си, жужат като пчели от една много важна дейност към следващата такава, овладяват, пазят и отиграват ролите и статусите, които се очакват от тях. Гледат телевизия, гласуват на избори...

Правят всичко това забравили смисъла му, обаче!

Механично, роботизирано изпълняват задачите и ролите си, за които са програмирани от средата си и наистина вярват в това, че другите, обществото, самият живот изискват точно това от тях. И така с години.

Докато изведнъж - понякога внезапно, - някои от тях се пробудят от унеса на неавтентичността в битието си и драматично се изправят пред смислени истинини за живота, какъвто не са го живели, а биха могли.

image

Хайдегер го нарича "зов на съвестта", а аз - освестяване.

Не става дума за съвестта като морална инстанция, а за съвестта като този вътрешен глас, идващ от дълбините на собствените ни автентични части, борещи се да пробият дебелите слоеве защитно-компенсаторна и пара-адаптивна неавтентичност, с които сме напластили битието си, за да ги скрием и защитим от света и себе си - най-дълбоко в себе си, в тайниците на душата си.

Автентичността говори с тези заглушавани с години вътрешни гласове и ни призовава да й дадем живот, за да ни промени живота. И ни казва да поемем отговорността за това какво правим за и с остатъка живот, който имаме до края си. А ако не ми вярвате, вижте и текстовете за автентичността на Хайдегер (Heidegger 2000, p. 318). И разгледайте емпиричните данни, които събирах 40 години и представям в този сборник.

Как всъщност човек би могъл по най-добър начин да вземе живота си насериозно, без да бъде смазан от нея - от отговорността пред самия себе си да го живее автентично, със смислените екзистенциални истини - в същото време?

Това не е само въпрос от консултативния кабинет на психолога или психотерапевта.

И така, след 40+ години практика се върнах там където бях в началото на кариерата ми. В последната ми среща със супервайзора ми, която ме пита какво мисля след годините ни съвместна работа.

И днес не знам повече оттогава и отговорът ми си остава същия: "-Еми, всичко си остава въпрос на екзистенциална решителност, която е изключително дефицитна! Решителност да заживееш истински живота си и да не се оставяш той да те живее... Най-важната решителност, която става и наше екзистенциално самоопределение!"

"-Пламен, обясни ми го като на пациент - с едно кратко изречение!", - каза още преди години Еми.

Помълчах и й казах:

"-Решителността е когато да е ДА, а не е НЕ, Еми!"

И не се сдържах да добавя и второ - за по-сигурно може би:

"- Еми, ако истината ни прави свободни и отговорни, то пазенето й в тайна и обезмислянето, и изопачаването й до абсурд, ни прави...много по-болни и страдащи от неавтентичността си.

За каквито и да се мислим и представяме!?"
"(стр.1004-1005).

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

©️ Съдържание на сборника:

Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.

Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

 #HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.03 08:20
 #HWL2024 #КакЖивеем

"Пристрастени ли сме вече към социалните медии вече?

Платформите на социалните медии наистина предлагат на хората уникални начини за свързване, общуване, учене и работа. От друга страна, тези канали могат да се използват и за разпространяване на дезинформация, предлагане на пазара на опасни продукти, експлоатация на хора или тормоз над други – и могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве, особено при децата и тийнейджърите, но не само.

Тъй като социалните медии са сложен инструмент, който може дълбоко да повлияе на благосъстоянието и психичния статус на човек, важно е да разбираме рисковете и ползите от него и да се научим да ги използваме здравословно и безопасно.

Неуспорими предимства на социалните медии
В най-добрия случай социалните медии могат да помогнат на потребителите:

Да се свързват: Социалните платформи предлагат лесни начини да поддържате връзка със семейството, приятелите, колегите и познатите. По време на пандемията от COVID-19 социалните медии предоставиха свързваща спасителна линия по време на карантина. В допълнение, хората с маргинализирана идентичност могат да намерят жизненоважна подкрепа онлайн.

Да учат: Експерти, включително лекари, психотерапевти, учени, журналисти и преподаватели, могат да споделят ценна информация чрез социалните медии, често в кратки и достъпни формати.

Да общуват:
Социалните медии могат да предложат форум за споделяне на гледни точки и водене на конструктивни дискусии.

Да се застъпват за каузи: Социалните медии могат да предложат видимост и обхват на движенията за социална справедливост, като помагат на хората да споделят информация и ресурси, да организират събирания и да допринасят за каузи. В един скорошен пример проблемите с психичното здраве станаха по-малко стигматизирани благодарение на нарастващата осведоменост в социалните медии.

Да се отворят и представят към другите: „Онлайн дезинхибирането“ описва начина, по който някои хора изразяват определени мисли и чувства по-лесно в интернет. Това може да е положително, например когато човек се чувства по-удобно да споделя своята уязвимост и да моли за подкрепа. Но може да бъде и отрицателно – например онлайн дезинхибирането може също да насърчи човек да бъде по-агресивен или нелюбезен.

Невинаги осъзнаваните рискове на социалните медии
Наред с предимствата си социалните медии крият и рискове:

Пристрастяването: Социалните медии са предназначени да поддържат потребителите ангажирани. Безкрайното превъртане, заедно с алгоритмите, които обслужват потребителите с безкраен поток от това, което искат, насърчава потребителите да останат включени в системата им. „Харесванията“, „сърчицата“ и много други функции увеличават наградите на виртуалната човешка свързаност и задействат реакции в мозъка, които могат да бъдат формират навици и зависимости.

Емоционалната манипулация: Платформите на социалните медии са склонни да ценят ангажираността пред точността, безопасността и полезността. Интензивните емоционални реакции често са най-силният фактор в тази ангажираност, независимо дали са положителни (като празнуване) или отрицателни (като възмущение или страх).

image

Проблеми с психичното здраве: Doomscrolling – който следва тенденцията на мозъка да се спира на негативни новини – може да допринесе за безпокойство, тревожност, депресия, стрес, страх, гняв, безсъние и други проблеми с психичното здраве.

Подсилване: Алгоритмите могат да стеснят емисията на социалните медии на даден човек, за да включват само информация и хора, които затвърждават своите вярвания, дори когато тези вярвания са неверни или погрешни.

Нереалистични стандарти и нездравословни сравнения
: Хората често показват най-добрите части от живота си в социалните медии, така че изглеждат по-добре, отколкото са в действителност. Консумирането на тази медийна представа може да накара някой да се почувства, че не може да се съизмери и сравянва, което определено играе роля при социалната тревожност и депресия, хранителните разстройства и ниското самочувствие.

Тормоз: Независимо дали кибертормозещите познават жертвите си или са напълно непознати, техните атаки могат да докарат хората с по-ниско самочувствие до депресия и дори мисли за самоубийство. Онлайн тормозът е често срещан в социалните медии и може да приеме тежки форми като сексуален или расов тормоз, физически заплахи, продължителен тормоз или преследване.

Агресия и омраза: Уникалните характеристики на онлайн коментирането могат да насърчат хората да изразят повече агресия, гняв, жестокост или омраза, отколкото биха направили лично. 

Експлоатация: Насилниците могат да използват социалните медии, за да спечелят доверието на уязвими хора - като деца, тийнейджъри или възрастни - и да се опитат да им навредят емоционално, физически или финансово.

Влияние на социалните медии върху децата и тийнейджърите
Децата и тийнейджърите са особено уязвими към ефектите на социалните медии, както положителни, така и отрицателни. Родителите и настойниците могат да играят важна роля в подпомагането на децата да останат в безопасност в тези платформи.

Защитните действия включват:
  • Разговори с децата относно безопасността в интернет (физическа, емоционална и умствена)
  • Обучение на децата на медийна грамотност
  • Да знаете на кои платформи детето ви прекарва времето си
  • Правенето на почивки от социалните медии
  • Гарантиране, че децата ви не са изложени на неподходящо съдържание
  • Уважаване на поверителността на детето по начини, подходящи за възрастта
  • Мониторинг на екранното време.
Моделирането на намесата на социалните медии в собствения ви живот е нужно!

Ако сте загрижени за собственото си използване на социални медии или за пристрастяването към тях на любим човек, квалифициран психотерапевт и специалист по психично здраве може да ви помогне."

Пламен pld-bg.eu


 
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03 15:30
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1391583
Постинги: 1157
Коментари: 341
Гласове: 1533