#HWL2024 #КакЖивеем


"Докато се срещах с умиращата баба Живка (името е специално избран псевдоним само за записките ми по случая тук), учех от нея как се умира от старост с усмивка и вътрешна красота.

Тя обсъждаше живота си с мен дълги часове и винаги се усмихваше, когато 2-те й дъщери и 3-те й внучки се опитваха да прикриват сълзите в очите си, помагайки й да стане от леглото си и да се опита да разходи изкривеното си от артрита и болките тяло в градинката в дъното на двора на къщата, в която бе живяла 80 от 91-та си години на този свят.

Тя се усмихваше и когато се опитвах да й обясня какво е и как работи психотерапията..."- О, това е точно за мен!" - кимаше. " - Я ми кажи още нещо, може пък да поискам да ти стана колежка един ден...."

Баба Живка умря на 93 години с усмивка на уста. От нея научих много за смъртта като част от живота или по-скоро за обратното - за живота между двете небитиета - това преди и другото след съществуването ни. Далеч преди Ялом, баба Живка ми разясни, че сме еднодневки на тази земя и няма нищо по-естествено и логично от това да изчезнем в нищото, от което сме дошли! Това отприщваше у мен след всяка от 35-те срещи с нея - помагах и около година преди около десетителетие да се справя с болките, които изпитваше, защото отказваше да пие обезболяващите и приспивателните, които и бе предписал доктора, - много асоциации и мисли като тези тук в този текст.

- Бабо Живке, благодаря! Помня как ти превеждах текста на Imagine на Джон Ленън...и ти ми каза един ден някак между другото:

"- Ами да, прав е човека...няма ад и рай, ако не са ни нужни някак тука - да се вкопчваме в тоя кратък живот!"

Да, психологията и психотерапията, когато стоят на здрави екзистенциално-психодинамични научни позиции, приемат ограничеността на живота с отворени очи, когато установяват емпирично как хората яростно се защитават от осъзнаването й, търсят и намират множество начини да държат знанието си за нея в дълбините на несъзнавания си психичен живот. Има най-малко две стратегии, които хората използват, за да се скрият и защитят от осъзнаването на неизбежната си и естествена смърт.

Едната е да си изградят убеждение, вяра, теория, че са все пак специални. При това те се предпазват от осъзнаването на тленността си като психодинамично манипулират съзнанието, поведението и отношенията си със света и другите в него, убеждавайки се, че ето на: ние, хората сме уникални, суперзначими за света и някак специални и то до такава степен, че смъртта може да засяга само другите живи същества, но не и нас - богоизбраните, венеца на природата - човеците. Сякаш психиката и културата, в която тя - психиката ни, - опитва да екстериоризира себе си, са човешкото изключение от природните закони на живота и космоса.

Подобна класическа съпротива срещу осъзнаването на екзистенциалната несигурност и преживяването на екзистенциална тревожност (и техните последствия) може да придобие множество разнообразни форми в човешката психика и култура. Всъщност, ние сме заети в огромна част от времето си именно с тях - религии, обичаи, ритуали, езотерика, класически и пост-модерни идеологии, фантазии за безсмъртие, утопии и паранои...

Така, чрез натрапчивото поемане на рискове в ежедневието си, например, по-младите хора системно се опитват да си доказват, че са уникално неуязвими за заплахите на смъртта и те ги презират и игнорират. Агресивните и контролиращи поведения на уж зрелите възрастни в ежедневието на отношенията помежду ни - междуличностни и междугрупови, - също са възможен начин да поддържаме психодинамично нужните ни Его-защитни самозаблуждаващи представи за превъзходство, мощ, контрол, и така да си помагаме компенсаторно в овладяването на екзистенциалната си тревожност.

             

Друг обичаен начин да използваме защитната си стратегия „Аз съм специален, т.е. недосегаем за смъртта!“ е масовия ни Homo Sapiens нарцисизъм на индивидуално, групово, социално и културно ниво: хиперзасиленото ни чак до злокачествена самовлюбеност фокусиране върху себе си и собствения ни интерес в света, природата и космоса; изискващото идеологическо очакване ако не света като цяло, то поне някои от благоразположените към човека сили в него или онези от другите, с които го споделяме да ни обичат, да ни се възхищават, да признават превъзходството и уникалността ни, каквото и да правим, и колкото и да игнорираме техните реалии, нужди, чувства и права.

Втората, „класическа“ Его-защитна стратегия, която хората, - съзнателно или не, - прилагат в ежедневието си е това, което Ялом (Yalom, 1980) сполучливо нарече супер-самозаблудата за „върховния спасител“, която работи чрез формиране и поддържане на убеждението в мирогледа ни, че нещо или някой извън нас – Космосът, Бог, Историята, Родителите ни... Психотерапевта ни, - някак ще се намеси, за да ни спаси от пастта на небитието, което неизбежно по всички закони на природата открити от науката ни предстои.

Екзистенциално-психодинамичната психология и психотерапия разкриват още много други защитни самообслужващи стратегии, които хората, групите, организациите, обществата - човешките цивилизации, - използват психодинамично за организация на човешките взаимодействия във всеки един момент от живота ни, за да се избегне пълноценното осъзнаване на екзистенциалната реалност и автентичното преживяване на болезнената, но напълно нормална за човека екзистенциална тревожност." (стр. 344)

Откъс от:
© Димитров, П., (2024, под редакция), Как живеем (1984-2024) (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието на човешките ни системи). София – Сборник от 25 книги в 2 тома.

©️ Съдържание на сборника:
Том 1: Животът Е! (Екзистенциална психодинамика в терапията и ежедневието).
Книга 1: Екзистенциална психодинамика на възрастността.
Книга 2: Лонгитудът "Как живеем..."(1984-2024).
Книга 3: Психопраксис - Екзистенциално-психодинамична терапия.
Книга 4: В отричане на смърттта: Завършеност или отчаяние.
Книга 5. Смислообразуване 24/7.
Книга 6: Свобода от и свобода за.
Книга 7: Съ-автори или жертви на съдбата.
Книга 8: Свързаност или самоизолация.
Книга 9. Да (о)стана ли автентичен?
Книга 10: Ежедневна мъдрост.
Книга 11: Здраве и богатство: екзистенциални измерения и практики
Книга 12: От утробата до гроба: Психоистория на жизнения път.

Том 2: Психодинамика на човешките системи (1984-2024)
Книга 13: Отношенията в и между групите ни.
Книга 14: Организационна промяна, издръжливост и устойчивост.
Книга 15: Автентични или корумпирани човешки системи.
Книга 16: Цената на емоционалния труд.
Книга 17: Капани в системно-психодинамичната диагностика.
Книга 18: Системно-психодинамично организационно консултиране.
Книга 19: Защитност и преноси в човешките системи.
Книга 20: Управленската (не)мощ.
Книга 21: Вслушване в "нямото" мнозинство.
Книга 22: Смисълът на климатичната ни тревожност и климата на тревожност.
Книга 23: Психодинамика на екзистенциалния ужас.
Книга 24: (Не)естественост на лидерството в 21-ви век.
Книга 25: Здрави и богати, но и по-човечни
Използвана и препоръчителна литература.
Приложения и индекс.

Пламен

д-р Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации с 40-годишна практика.
Тел. 0888429730 е-поща:dr.plamen.dimitrov@gmail.com Web: pld-bg.eu

 #HumanSystemsPsychodynamics #КакЖивеем #HWL2024
@СИСТЕМНА ПСИХОДИНАМИКА - ТЕОРИЯ И КОНСУЛТАТИВНА ПРАКТИКА @Existential FACTS