Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Един ПСИХОЛОГ със скромен влог в Blog.bg (www.PlamenDimitrov.blog.bg) - личен работен дневник на д-р Пламен Луков Димитров, RODC, с авторски текстове и проекти в областта на екзистенциално-аналитичното консултиране, приложната социална психология и реализацията на програми за групово-динамичен тренинг на мениджъри, екипно и организационно развитие. За контакти с автора: pldimitrov@hotmail.com GSM 0888 42 9730 Twitter: @Plamen_Dimitrov Facebook: PlamenDimitrov.BPS Представените в блога ПСИХО(Б)ЛОГ материали на български, английски и руски език са авторски и не обвързват по никакъв пряк или косвен начин свързаните с автора организации, практики и проекти. Моля, винаги споменавайте източника (www.plamendimitrov.blog.bg) при споделянето, разпространяването и цитирането на публикуваните тук материали и коментарите към тях в други електронни и печатни издания и публикации. Информацията тук се актуализира ежеседмично. Благодаря ви за отделеното време и вниманието ви към публикуваните в ПСИХО(Б)ЛОГ текстове! д-р Пламен Димитров, Достъпът до мен е 365/24/7!
Автор: plamendimitrov Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861 Постинги: 584 Коментари: 325
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
 ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ
(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров




Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.


 Tо the MGO - 5ESTEB42!


 

Въпреки, че различните самозаблуди не могат да бъдат обяснени по един и същ начин, в основата на преобладаващата част от нашите самозаблуди са собствените ни неосъзнавани емоции, желания и мотиви. Разбира се, както споменах по-рано, хората често се самозаблуждават, вярвайки (съзнателно или не) в неща, които искат да не са верни и в неща, които ги отблъскват емоционално. Ревнивите съпрузи, например, безсъзнателно искат да елиминират всички съперници за любовта на половинките си и това ги прави способни постоянно да се самозаблуждават, че партньора им изневерява. Независимо от отсъствието на каквито и да са доказателства за това. Същинската им мотивация, която обяснява самозаблудите им, е насочена по-скоро към елиминирането на съперниците, а не толкова към спечелването на партньора.

По сходен начин много хора - самозаблуждавайки се, - са склонни да подценяват своите способности, лични качества, интелигентност или привлекателност. Зад тези болезнени самозаблуди, които са особено често наблюдавани при невротиците, стои действието на мощни безсъзнателни мотиви, чието удовлетворяване носи определени вторични ползи. Себезаблуждаващите се, че не притежават определени качества и способности често всъщност изпитват силен безсъзнателен страх от провал или преследват перфекционистични мотиви, без ясно да си дават сметка за тях. Себеподценяващите се се самозаблуждават, че са малоценни и така постигат заместващо и само наглед парадоксално удовлетворяване на по-силното си желание да избегнат неуспехите и разочарованията от себе си. Психологически "цената" на самозаблудата, че си малоценен е по-приемлива от степента на риска да се провалиш или разочароваш от себе си тотално. При този вид самозаблуди действа правилото на "по-малкото зло" - по-приемливо е да се обявиш пред себе си, че си по-малко способен, отколкото да се разочароваш тотално от себе си. Всяка среща с по-способен от нас в нещо веднага може да направи този тип самозаблуда по-устойчива. И както показват изследанията върху социалните сравнения, страхуващите се от провал перфекционисти често избират да се сравняват с превъзхождащи ги други именно, за да потвърдят самозаблудата си, че са малоценни [30]. В тази светлина въобще не изглежда странно, че "патологичните" ревнивци се оказват много често и преизпълнени с ужасяващ страх, че ще бъдат изоставени защото много от въображаемите им съперници за любовта на партньора "очевидно" с нещо ги превъзхождат (Sharpsteen & Kirkpatrick, 1997)[31].

Всъщност, по-голямата част от самозаблудите ни имат именно този горчиво-сладък вкус на поносимото по-малко зло, което поне ни осигурява известна сигурност, контрол или защита от по-болезнените прозрения, емоции и беспокойства, че реалността е много по-различна, от това, в което сме убедени, че е. Разбира се, не твърдя, че абсолютно всички самозаблуди, на които сме способни ни осигуряват подобна "вторична полза". 

Такъв е случаят със самозаблудите на пожелателното ни мислене, при които желанията и емоциите ни силно влияят върху възприятията и интерпретациите ни за реалността.  Неавтентичността в самозаблудите ни често се проявява именно като склонност към емоционално или мотивационно обусловен субективен уклон в интерпретациите на фактите. Именно емоциите и желанията ни, свързани с тях ни позволяват да филтрираме информацията и избирателно да я взимаме или не под внимание - това е факт, който както може да ни доведе до бързи и напълно рационални решения, така и до пожелателното мислене и селективното внимание, което откриваме при повечето самозаблуди (de Sousa, 1987)[32]. Такава определено е ролята на сигналната тревожност, която още според Фройд задейства защитните ни механизми и ни снадбява с репертоар от защитни самозаблуди, насочени към редуцирането й и скриването на пораждащите я конфликти от съзнанието ни.

Всичко това ни връща към ключовия въпрос за процесите и механизмите на интрапсихичен и поведенчески контрол на емоциите, стоящи зад възникването и поддържането на самозаблудите ни
.

(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 2184 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 07.02.2012 09:08
  ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ
(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров




Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.


 Tо the MGO - 5ESTEB42!


 

Самозаблудите, в основата на които стоят защитни механизми като отричането, проекцията и много други, са ни нужни, за да се предпазваме от тревожността при срещите ни с нашата вътрешна и външна реалност. Много често тревожността, от която се защитаваме чрез самозаблуди касае мястото ни във взаимодействията с другите - страховете ни, че сме различни, че ще бъдем отхвърлени и неразбрани, използвани и дори унищожени. Спомнете си изследванията на Milgram(1971)[28] върху социалния конформизъм и подчинението на авторитета, които ни показват до каква трагична дълбочина могат да стигнат защитните ни самозаблуди.

Когато общуваваме пълноценно с другите, обаче, можем да постигнем точно обратното - усещане за автентично изразяване на собствените си чувства, за себеразкриване на истинското си Аз и неговите потребности и ценности. Нужно ни е само достатъчно добро междуличностно пространство, което е надеждно вместилище на тревожността ни и ни дава устойчива социална и психична сигурност, че рефлексивното себеосъзнаване и себеизразяване на собственото ни Аз е не само възможно, но и укрепващо, и утвърждаващо личността ни. В това рефлексивно пространство изчезва заплахата за нашето реално Аз, отпада нуждата от неавтентични преживявания, поведения и отношения. Кой може да ни го осигури? Отговорът е прост: хората, с които общуваме наистина пълноценно.

Кои са компонентите на това интензивно и пълноценно общуване, от които се изгражда тази среда за себерефлексия и автентично себеизразяване, която създава сигурност и снема защитните маски на самозаблудите на фалшивото ни Аз?

На първо място, това е готовността и способността на другите да ни бъдат емпатично и в същото време правдиво и взискателно огледало във взаимодействията си с нас. На второ място, да ни показват, че ни разбират, че искат да останат и общуват с нас, за да ни опознават такива каквито наистина сме, че се интересуват от и приемат чувствата ни, че ни гарантират принадлежност и взаимност.

Така Holmes (1993)[29] описва, например, специализираната терапевтична среда, изграждана в добре функциониращите групи за психотерапия. В тях участващия пациент се чувства все по-пълноценно разбиран и познаван от другите в групата по един подкрепящ и утвърждаващ автентичността и връзката му с реалността начин. В тази среда е възможно да си повече себе си като си по-свързан с другите и с реалността. Да си автентичен и свободен от самозаблуди чрез реално преодоляване на отчуждението в отношенията с хора, стремящи се като теб към автентичност и снемане на самозаблудите си.

(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 1917 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 18.01.2012 22:38
  ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ
(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров




Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.


 Tо the MGO - 5ESTEB42!


 

Ако имаме шанса да сме в отношения с поне един друг човек, който ни приема, разбира и създава вместваща тревожността ни среда на сигурност и себеизследване, окуражаваща себерефлексията и себеразкриването ни, има голяма вероятност да се освободим от много от самозаблудите си, да опознаем и разкрием своето реално Аз и така да редуцираме неавтентичността в преживяванията и поведението си и придружаващите го чувства на безпомощност, обърканост, отчаяние и отчуждение. Надеждата, че можем да сме себе си се ражда и усилва в средата на междуличностни, интерсубектни взаимодействия, в които усещаме, че реалното ни Аз се приема и опознава пълноценно и задълбочено от несанкциониращи и искрено заинтересовани от опознаването му други. Хора, които непресторено се интересуват от нас, такива каквито сме наистина. Хора, които истински присъстват в ситуацията ни и са готови да изследват с нас реалността (вътрешната и външната), в която живеем. И които са готови да разбират многопластовата психодинамика на самозаблудите, с които си служим в самозащитата си. Защото не става дума просто да ни приемат! Нужно е да са готови и способни да ни отварят постоянно към нас самите, да стимулират саморефлексията ни отвъд бариерите, конструкциите и маските на самозаблудите и фалшивото ни, защитно Аз. При липсата на такива отношения, отчуждението и неавтентичността втвърдяват фалшивото Аз до степен, че системно се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме, усещайки повече или по-малко, обаче, че всъщност въобще не сме (на) себе си.

В ранното детство "достатъчно добрата майка" е тази, която осигурява средата, в която е възможно да развием усещане за справяне с действителността, сигурност, контрол и доверие като успешно и адекватно се адаптира към потребностите ни. Ако бебето е принудено да се съобразява с потребностите на майката, то тръгва по пътя на неавтентичността, самозаблудите и фалшивото Аз - неговите желания и нужди не се разпознават и зачитат, и реакциите му на изисканията на реалността са неавтентично подчинение. Когато майката е способна на афективна настройка към спонтанно разкриваните вътрешни състояние на своето бебе, то преживява своите автентични емоционални състояния като известни и споделени, а по този начин и като валидни в реалността. Например, майката вокализира ритъма и интензитета на поведенията на бебето си. Споделянето на собствените вътрешни състояния намира отклик, който води до нарастване на чувството на свързаност и сигурност в будната реалност. У бебето се формира усещане за това, че принадлежи, че е част от това, което Stern(1985)[27] нарича "психично членство в човешката група". Това присъствие на майката гарантира среда за автентично себеизразяване и себеоткриване - среда, която предпазва детето от тревожността във взаимодействието с реалността и чувството на отчуждение от нея и от собствените му интрапсихични състояния. 

Още от първите месеци на живота си ние, обаче, откриваме, че много наши автентични емоции и поведения не се разбират и не предизвикват подобен пълноценен отклик и "достатъчно добро" присъствие от страна на средата на родителите ни. Те реагират на основата на своите лични разбирания и на основата на социално усвоените норми и табута за това какво е приемливо и "добро" в общуването с бебето им. Поведението им е селективно и води до това, че много от автентичните вътрешни състояния на детето престават да се изразяват и споделят спонтанно, остават скрити. Детското Аз се "разцепва" на истинско и фалшиво. Ние сме се "научили" да генерираме и изразяване ефективни, но престорени (фалшиви, конформни) състояния, които предизвикват така желаните отклик и присъствие от страна на родителите ни. Поели сме по пътя на защитните самозаблуди, приемайки, че това са всъщност валидните ни преживявания и поведения, защото ни гарантират така желаните снижаване на тревожността, сигурност и контрол върху средата ни.

Сега да се върнем в живота на възрастните. Когато в средата ни няма други (индивиди или групи), които да са готови и способни да откликват и присъстват в ситуацията ни - т.е.да разбират автентичните ни състояния и нужди; когато всички наоколо са асимилирали себе си в една култура на отчуждение и неспособност за емпатично общуване, ние сме принудени да се преструваме и самозаблуждаваме, отказвайки се от разкриване и споделяне на реалните си чувства, желания, мисли и ценности. Започваме да търсим достатъчно ефективни начини за справяне, да правим "правилните неща правилно" или "както трябва", за да сме валидни в поведението и отношенията си и да намалим риска, че ако сме автентични ще се окажем уязвими, използвани или отхвърлени. Между това да бъдем наистина себе си и да изградим фалшиво, приемливо Аз, избираме защитната самозаблуда, че сме се научили да бъдем адаптивни, че сме социално компетентни в поведението и отношенията си. Очевидно е, обаче, че без сигурно и достатъчно стимулиращо себерефлексията и себеизразяването на реалното им Аз социално пространство, и най-зрелите хора изпитват все по-нарастващо усещане за неавтентичност и отчуждение.


(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 2238 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2012 14:28
 ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ
(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров




Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.


 Tо the MGO - 5ESTEB42!


 

Bion(1962)[25] описва самозаблудите на ума ни точно в контекста на борбата между автентичността и контрола. Те са специфичен пара-адаптивен отговор на едно по същество неприятно преживяване в точката, в която се срещат поражданите от желанията ни фантазии и осъзнаването на неосъществимостта им в реалността. Когато по една или друга причина толерантността ни към подобни неприятни преживявания е снижена, ние сме готови да се самозаблудим, да манипулираме истината, да се откажем от автентичността си, за да не изпитваме дискомфорта на действителността. Въображението и мисленето ни услужливо ни евакуират в самозаблуди, осигуряващи заместващо удовлетворение на неосъществимите ни желания. Неспособността ни да понасяме подобна фрустрация води до защитна деформация на преживяванията и мислите ни - до самозаблуди, лишаващи ни от възможността да преживяваме и мислим себе си и света автентично.

Непоносимостта на действителността поражда тревожност, отговорът на която често е неавтентичност в себевъзприемането, поведенията и отношенията ни с другите - съзнателно или несъзнателно избрани самозаблуди, снижаващи тревожността. Оставайки извън обсега на съзнанието ни така избраната неавтентичност на защитните самозаблуди ни напомня за параадаптивната си, компенсаторна същност със симптоми като потиснатост, отчаяние, усещане за вътрешен дисонанс и отчуждение от себе си, другите и света.

Гигантската самозаблуда за множество хора е собственото им фалшиво Аз. Самозаблужденията, които то осигурява могат да варират от съзнателното съобразяване с повелите на общественоприетия етикет за поведение в обществото или текущата мода до пълния разрив със собственотo реално Аз. За много хора нито психотерапията, нито дори травматичните преживявания в живота им успяват да ги изведат от капана на самозаблудите на фалшивото им Аз. Малцина всъщност осъзнават ясно, че те живеят живота си зад защитни маски от самозаблуди и че депресивността и усещането им за объркана идентичност ("Кой съм всъщност аз?") се дължат на самозаблудата им, че не се самозаблуждават. В повечето случаи, разбира се, ние сме в ситуацията, в която приемаме собственото си истинско Аз за възможно и дори му позволяваме да води тайно свой вътрешен живот, покрит и опакован камуфлажно от фалшивото ни Аз, подтикващо ни към самозаблуди, неавтентични, престорени преживявания, поведения и отношения с другите.

Разказвайки за терапевтичната си практика, Winnicott(1960) [26] дава брилянтни примери, за които няма да говоря сега. Важно е, обаче, обобщението на опита - повечето хора използват самозаблудите на фалшивото си Аз по тяхното предназначение - да предпазят автентичното си, реално Аз от манипулация, експлоатация или унищожение. Цената е огромна и мнозина постоянно я плащат. Каква е цената ли? Не се чувстват самите себе си, чувстват се отчуждени от себе си и света, преживяват и действат неавтентично, чувствайки се безпомощни да спрат да се самозаблуждават!

Има ли лечение? О, да! Присъствие в достатъчно добра, защитена, разбираща и стимулираща себерефлексията и себеизразяването среда, подкрепяща автентичността на преживяванията, поведението и отношенията ни с другите и себе си. Човешка среда, в която както е казвал Фройд "да си напълно честен със себе си е най-доброто упражнение".


(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 1953 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.01.2012 14:25
 ДА НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ, ЧЕ... НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАМЕ
(Психология на защитните самозаблуди)
д-р Пламен Димитров




Повечето хора през повечето време се занимават с това да се самозаблуждават. Аз не правя изключение, разбира се. 
Но въпреки това реших да напиша тази книга. Предпочетох да го направя в интернет, за да ви привлека за съ-автори. Може би, за да не се самозаблуждаваме, че не се самозаблуждаваме.


 Tо the MGO - 5ESTEB42!


 

Класическите примери за самозаблуди се отнасят към случаите, в които сме убедени в нещо - при наличието на доказателства, че то не е вярно, - защото желаем то да е вярно. Например, че децата ни не експериментират с опасни наркотични вещества. Този тип самозаблуди са въпрос на мотивация и касаят процеси, при които желанията ни деформират преживяванията и интерпретациите ни за действителността.

Да вземем два примера за подобни мотивирани от желанията ни самозаблуди чрез погрешно интерпретиране на действителността и селективно внимание към фактите: 

  • Преди време получих подробен писмен отказ да публикуват моя статия в престижно научно издание. Силно ми се искаше да вярвам, че отказа е грешка от страна на редакторите на списанието, защото бях хвърлил доста усилия в подготовката на статията. Стигнах до убеждението, че рецензентите не са вникнали в сложната тема на статията и в изводите, до които бях стигнал след много анализи и обмисляне. Бях твърдо убеден, че нямат никакви основания да отхвърлят творението ми. Няколко дни по-късно, готвейки се да подам статията в друго списание, препрочетох отново статията си и си дадох сметка, че рецензентите са имали право.
  • Като ученик бях влюбен в моя съученичка (кой ли не е бил?). Много силно исках да вярвам, че и тя е влюбена в мен. Тя, обаче, отказваше да излиза на срещи с мен и открито ми показваше, че вече си има стабилен приятел, което - в младежката ми самозаблуда, - ми изглеждаше само като желание от нейна страна да ми покаже, че ме харесва и затова изисква от мен да правя допълнителни усилия да я ухажвам, за да й докажа колко много ме привлича. Когато на една екскурзия в планината видях как охотно допуска ръката на приятеля си под блузката си, самозаблудата ми рухна насред угасналото ми желание.
Тези примери са безобидни, но само си помислете за самозаблудите на фалшивото Аз, което повечето хора поддържат изправени пред непоносимостта на реалността. Не е нужно да сте Хайдегер, за да приемете, че някои факти от нашия живот наистина будят екзистенциален ужас - неизбежността на предстоящата ни смърт и самотността на самосъзнаващия се човек, - и много хора въобще не ги допускат до съзнанието си през целия си живот с помощта на маскиращи самозаблуди и неавтентични поведения и отношения с другите и себе си.

Да осъзнаеш, че си свободен и отговорен да избираш как да постъпваш в живота си е за мнозина толкова ужасяващо преживяване, че самозаблудата на това, че нищо не зависи от теб се прегръща с огромно облекчение. В стремежа си да избегнем свободата, отговорността, промяната, търсейки сигурност, определеност и контрол ние конструираме сложни системи от самозаблуди, заплащайки огромна цена - отказваме се от самите себе си!

(Следва продължение) 
Категория: Технологии
Прочетен: 1884 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.01.2012 09:16
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: plamendimitrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807861
Постинги: 584
Коментари: 325
Гласове: 1360
Блогрол
1. Plamen in ComPsych Inc., USA - Exclusive National ComPsych's Employee Assistance Programs and Counseling Serices Provider and Licensed Clinical Guidence Expert for Bulgaria
2. Plamen in OrgDyne LLC, USA - Registered OD Consultant and Executive Coach - Global Projects
3. Plamen in Human Systems Dynamics Institute Professional Community
4. Пламен в Дружество на психолозите в Република България - Председател на Управителния съвет
5. Българско списание по психология
6. BPS.Blog.bg - Блог на Дружеството на психолозите
7. Бюлетин на Дружеството на психолозите в България
8. Пламен @ Twitter
9. Пламен @ FACEBOOK
10. Пламен @ LinkedIn
11. Пламен @ ACADEMIA.EDU
12. People Developing People Group Founder & Coordinator
13. Humans Are Not Resources! Group Founder & Coordinator
14. Group and Organizational Psychodynamics Group Founder & Coordinator
15. Leaders-in-Analysis Group Founder & Coordinator
16. Always Changing Enterprises Group Founder & Coordinator
17. Пламен - Създател и старши консултант в Уикенд лаборатории за автентични организационни лидери и консултанти - 2017
18. Пламен - Създател и старши консултант в Квалификационната програма "Групова динамика и изграждане на екипи" - 2017
19. Пламен - Създател и старши консултант в Тренинг лаборатории на Дружеството на психолозите в България
20. Пламен - Създател и координатор на КЛУБ ПСИХОЛОГИЯ на Дружеството на психолозите в България
21. Пламен - Създател и координатор на Националната служба за насочване към професионални психологически и психотерапевтични услуги на Дружеството на психолозите в България
22. Пламен - Акредитиран водещ в програмата "Групи за самоанализ, колегиална интервизия, рехабилитация и усъвършенстване на уменията за психологическа помощ и психосоциална подкрепа на индивиди, групи, организации и общности - системен подход